Нагло: Как се уреждат компрометирани хора на бившата власт
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Назначаването на някогашния основен комисар на Министерство на вътрешните работи Ивайло Иванов за началник на Столичния инспекторат от кметицата Йорданка Фандъкова е прям скандал. Иванов бе дисциплинарно уволнен през май 2021 поради полицейското принуждение против протестиращите през лятото на 2020.
Това надалеч не е първият случай, в който някогашните ръководещи „ трудоустрояват “ свои фрагменти, компрометирани в очите на обществото. По-рано през 2021 стана известно, че Андон Андонов, „ най-тежко” осъденият за същия случай, който по време на митингите е бил на управителна позиция в Столична дирекция на вътрешните работи, е получил „ пристан” в Бюрото за отбрана на очевидците, което до неотдавна бе под шапката на основния прокурор Гешев. Междувременно таман Прокуратурата на Република България е институцията, призвана да проверява полицейското насилие…
Докато на власт бе третото държавно управление на Борисов, против което бе ориентирано и недоволството, изляло се по площадите, институциите направиха опит да омаловажат, с цел да не кажем - да потулят - дейностите на органите на реда, които превишиха пълномощията си. Едва след смяната на политическата обстановка през 2021, когато ГЕРБ и Движение за права и свободи изпаднаха в политическа изолираност, „ новата власт” се зае да осветява полицейското принуждение.
Брутални фрагменти на принуждение
Всички видяха бруталните фрагменти с служителите на реда, които през нощта на 10.07.2020 влачеха протестиращи, постановяваха ги с палки и ги ритаха под колоните на Министерския съвет. Чухме шокиращия роман на бития студент по право Евгени Марчев, разбрахме за отвратителния случай с служителя на реда, снимал с телефона си разсъблечено и пребито момиче от митинга. Едва на 4.10.2021 Министерство на вътрешните работи призна и за побоя, нанесен на журналиста Димитър Кенаров от полицията, до момента в който той отразявал митингите при започване на септември 2020. Трябваше АЕЖ да апелира опита на същите органи да оставят обществото в незнание за побоя. През февруари 2021 се разбра, че прокуратурата, която се базира на очевидец, следил обстановката „ по телевизията”, е отказала даже да заведе досъдебно произвеждане за побоя над Кенаров. Взеха ли си поука политиците и институциите въобще от тези разтърсващи и срамни за една демократична и правова страна случаи?
Казаното нагоре по отношение на проблема с Ивайло Иванов не значи, че би трябвало да му се забрани да работи, да му се „ постави черен печат” в паспорта. Нито пък провиненията на няколко полицейски чиновници би трябвало да стават мотив за нападки против служителите на реда у нас изобщо; в голямата си част те съблюдават своите отговорности и правят почтено работата си. Но като шеф на Столичния инспекторат в ръцете на господин Иванов още веднъж ще бъде поверено спазването на правовия ред – активност, в която той, меко казано, е посочил, че не се оправя. Този път Иванов ще би трябвало да управлява дали и по какъв начин „ всички физически и юридически лица на територията на Столична община съблюдават актовете на СОС, законите, подзаконовите нормативни актове и договорите, по които страна е общината”.
В интерес на жителите ли е това предопределение?
Защо още веднъж му се гласоподава доверие? На какво съображение? Трябва да се запитаме дали инспекторатът ще ревизира независимо и най-важното в полза на жителите, а не в полза на партийните велможи и техните бизнес сътрудници, някои извънредно проблематични за столицата въпроси като замърсяването на въздуха, изхвърлянето на строителни боклуци и прочие?
Отношението към митингите и полицейското принуждение ще бъде по всяка възможност и тематика на предизборната акция. Особено значимо е ректорът на „ Софийския университет” проф. Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ, да разяснява случаи като този с Иванов и Андонов. В изявление по Народоосвободителна въстаническа армия, общественият антрополог Харалан Александров, който е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Герджиков, осъди полицейското принуждение по принцип, но съобщи, че по време на митингите през лятото на 2020 „ младежите на България биха полицаи”. Интересно, дали по този начин мисли и проф. Герджиков?
Автор: Петър Чолаков
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Назначаването на някогашния основен комисар на Министерство на вътрешните работи Ивайло Иванов за началник на Столичния инспекторат от кметицата Йорданка Фандъкова е прям скандал. Иванов бе дисциплинарно уволнен през май 2021 поради полицейското принуждение против протестиращите през лятото на 2020.
Това надалеч не е първият случай, в който някогашните ръководещи „ трудоустрояват “ свои фрагменти, компрометирани в очите на обществото. По-рано през 2021 стана известно, че Андон Андонов, „ най-тежко” осъденият за същия случай, който по време на митингите е бил на управителна позиция в Столична дирекция на вътрешните работи, е получил „ пристан” в Бюрото за отбрана на очевидците, което до неотдавна бе под шапката на основния прокурор Гешев. Междувременно таман Прокуратурата на Република България е институцията, призвана да проверява полицейското насилие…
Докато на власт бе третото държавно управление на Борисов, против което бе ориентирано и недоволството, изляло се по площадите, институциите направиха опит да омаловажат, с цел да не кажем - да потулят - дейностите на органите на реда, които превишиха пълномощията си. Едва след смяната на политическата обстановка през 2021, когато ГЕРБ и Движение за права и свободи изпаднаха в политическа изолираност, „ новата власт” се зае да осветява полицейското принуждение.
Брутални фрагменти на принуждение
Всички видяха бруталните фрагменти с служителите на реда, които през нощта на 10.07.2020 влачеха протестиращи, постановяваха ги с палки и ги ритаха под колоните на Министерския съвет. Чухме шокиращия роман на бития студент по право Евгени Марчев, разбрахме за отвратителния случай с служителя на реда, снимал с телефона си разсъблечено и пребито момиче от митинга. Едва на 4.10.2021 Министерство на вътрешните работи призна и за побоя, нанесен на журналиста Димитър Кенаров от полицията, до момента в който той отразявал митингите при започване на септември 2020. Трябваше АЕЖ да апелира опита на същите органи да оставят обществото в незнание за побоя. През февруари 2021 се разбра, че прокуратурата, която се базира на очевидец, следил обстановката „ по телевизията”, е отказала даже да заведе досъдебно произвеждане за побоя над Кенаров. Взеха ли си поука политиците и институциите въобще от тези разтърсващи и срамни за една демократична и правова страна случаи?
Казаното нагоре по отношение на проблема с Ивайло Иванов не значи, че би трябвало да му се забрани да работи, да му се „ постави черен печат” в паспорта. Нито пък провиненията на няколко полицейски чиновници би трябвало да стават мотив за нападки против служителите на реда у нас изобщо; в голямата си част те съблюдават своите отговорности и правят почтено работата си. Но като шеф на Столичния инспекторат в ръцете на господин Иванов още веднъж ще бъде поверено спазването на правовия ред – активност, в която той, меко казано, е посочил, че не се оправя. Този път Иванов ще би трябвало да управлява дали и по какъв начин „ всички физически и юридически лица на територията на Столична община съблюдават актовете на СОС, законите, подзаконовите нормативни актове и договорите, по които страна е общината”.
В интерес на жителите ли е това предопределение?
Защо още веднъж му се гласоподава доверие? На какво съображение? Трябва да се запитаме дали инспекторатът ще ревизира независимо и най-важното в полза на жителите, а не в полза на партийните велможи и техните бизнес сътрудници, някои извънредно проблематични за столицата въпроси като замърсяването на въздуха, изхвърлянето на строителни боклуци и прочие?
Отношението към митингите и полицейското принуждение ще бъде по всяка възможност и тематика на предизборната акция. Особено значимо е ректорът на „ Софийския университет” проф. Анастас Герджиков, подсилен от ГЕРБ, да разяснява случаи като този с Иванов и Андонов. В изявление по Народоосвободителна въстаническа армия, общественият антрополог Харалан Александров, който е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Герджиков, осъди полицейското принуждение по принцип, но съобщи, че по време на митингите през лятото на 2020 „ младежите на България биха полицаи”. Интересно, дали по този начин мисли и проф. Герджиков?
Автор: Петър Чолаков
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ