Законни ли са малките ВЕЦ?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Съгласно наредбата Водноелектрическа централа би трябвало да показват документ за учредено вещно право на градеж върху територията на реките, какъвто те нямат.
Представяме позициите на двете спорещи страни – асоциация „ Хидроенергия " , която съставлява ползите на производителите на хидроенергия и Неправителствени организации Балканка, с вярата да се откри заслужено решение в полза на промишлеността, на хората, решение, което не заплашва природата.
Според Димитър Куманов от Неправителствени организации Балканка собствеността на Водноелектрическа централа не е уредена. „ От 2003 година насам в страната са построени сред 170 и 180 дребни ВЕЦ-а. От тях единствено 3 имат учредено възмездно право на градеж в коритата на реките.
Водохващанията са издигнати в обществена държавна благосъстоятелност без да имат учредено право на градеж, което се изисква от Закона за енергетиката. Преди Законът за енергетиката не го е претендирал, а в този момент Закон за устройство на територията споделя, че никой не може да строи в непозната благосъстоятелност. Това значи, че или би трябвало да си притежател или да имаш учредено право на градеж от притежателя. Те го нямат това.
ДНСК, която би трябвало да следи за законността, когато назначава приемателна комисия, според наредбата за въвеждане на градежите в употреба, написа, че би трябвало да изисква документ за благосъстоятелност или учредено право на градеж, с цел да назначи приемателна комисия и да пусне градежа в употреба. В Закона за устройство на територията (ЗУТ) е записано, че " вложителят внася при основния проектант документите за градеж на Водноелектрическа централа, единият, от които е правото на благосъстоятелност или учредено право за градеж ". Инвеститорът ги внася. Това, че основният проектант е издал позволения за градеж без тези документи и не ги е изискал, значи, че той е нарушил закона и самото позволение за градеж е нелегално ", изяснява инж. Куманов.
„ Собствеността на всички Водноелектрическа централа в България е изцяло законово уредена. Всички те са издигнати върху лични или преотстъпени парцели, следвайки всички нужни процедури. Всяко друго изказване е откровена лъжа”, безапелационен е Боян Кършаков, ръководител на УС на асоциация “ Хидроенергия ", която съставлява ползите на вложителите в бранша.
Водовземните уреди (също известни като водохващания) на Водноелектрическа централа и на всички други водоползватели (ВиК, Напоителни системи, индустриални предприятия и др.) се намират в коритата на реките, които са обществена държавна благосъстоятелност. Практиката на способените административни органи в последните над 100 години е била за тези уреди в речните корита да не се изискват учредени вещни права, заради комплицираните процедури (съгласно през днешния ден настоящите закони те могат да се учредяват единствено с решение на Министерски съвет на РБ). Така откогато съществува сегашния Закон за устройство на територията (2001г.) наложена процедура на държавните органи е била да утвърждават капиталови планове, да издават позволения за градеж и да вкарват в употреба тези хидроенергийни обекти, изграждани в принадлежащите земи на реките, без да е налице учредено лимитирано вещно право на градеж в интерес на лицата, експлоатиращи водноелектрическите централи. Съществувало е схващане, че издадените в интерес на лицата позволения за водовземане и прилагане на водни обекти основават лимитирани вещни права в тяхна изгода (конкретно лимитираното вещно право на строеж) или им дават опция да строят в речното корито.
Самият факт, че от близо 300 Водноелектрическа централа в България и хиляди други уреди в реките единствено 3 Водноелектрическа централа са получили от Министерски съвет вещно право за оборудванията си в реките е индикативен, че това не съставлява открита процедура и наложена процедура. Нещо повече, в собствен настоящ отчет ДНСК неотдавна категорично уточни, че в актуалното законодателство не е планувана процедура, по която да може сега притежателите на всички тези хиляди, строени в продължение на десетилетия уреди да се снабдят с учредено вещно право.
Няма по какъв начин в случай, че са издадени стотици, а може би и хиляди законни строителни актове от способените административни органи да се вкарват изказвания за нелегално строителство.
Боян Кършаков споделя по какъв начин може да се позволи казуса.
“Ако административните органи към този момент имат схващане, че следва да се учредят такива вещни права – това събитие не следва да се трансферира в тежест на притежателите на Водноелектрическа централа. Заинтересованите лица напълно са се съобразили с напътствията на административните органи и с издадените от тях актове, заради което не следва да търпят неподходящи последствия от това. Този въпрос е основополагащ и следва да се позволи на законово ниво, защото основава правна неустановеност в активността на голям брой български водноелектически централи и голям брой други значими за обществото уреди, каквито са водохващанията за питейни потребности например” споделя Кършаков.
Съгласно наредбата Водноелектрическа централа би трябвало да показват документ за учредено вещно право на градеж върху територията на реките, какъвто те нямат.
Представяме позициите на двете спорещи страни – асоциация „ Хидроенергия " , която съставлява ползите на производителите на хидроенергия и Неправителствени организации Балканка, с вярата да се откри заслужено решение в полза на промишлеността, на хората, решение, което не заплашва природата.
Според Димитър Куманов от Неправителствени организации Балканка собствеността на Водноелектрическа централа не е уредена. „ От 2003 година насам в страната са построени сред 170 и 180 дребни ВЕЦ-а. От тях единствено 3 имат учредено възмездно право на градеж в коритата на реките.
Водохващанията са издигнати в обществена държавна благосъстоятелност без да имат учредено право на градеж, което се изисква от Закона за енергетиката. Преди Законът за енергетиката не го е претендирал, а в този момент Закон за устройство на територията споделя, че никой не може да строи в непозната благосъстоятелност. Това значи, че или би трябвало да си притежател или да имаш учредено право на градеж от притежателя. Те го нямат това.
ДНСК, която би трябвало да следи за законността, когато назначава приемателна комисия, според наредбата за въвеждане на градежите в употреба, написа, че би трябвало да изисква документ за благосъстоятелност или учредено право на градеж, с цел да назначи приемателна комисия и да пусне градежа в употреба. В Закона за устройство на територията (ЗУТ) е записано, че " вложителят внася при основния проектант документите за градеж на Водноелектрическа централа, единият, от които е правото на благосъстоятелност или учредено право за градеж ". Инвеститорът ги внася. Това, че основният проектант е издал позволения за градеж без тези документи и не ги е изискал, значи, че той е нарушил закона и самото позволение за градеж е нелегално ", изяснява инж. Куманов.
„ Собствеността на всички Водноелектрическа централа в България е изцяло законово уредена. Всички те са издигнати върху лични или преотстъпени парцели, следвайки всички нужни процедури. Всяко друго изказване е откровена лъжа”, безапелационен е Боян Кършаков, ръководител на УС на асоциация “ Хидроенергия ", която съставлява ползите на вложителите в бранша.
Водовземните уреди (също известни като водохващания) на Водноелектрическа централа и на всички други водоползватели (ВиК, Напоителни системи, индустриални предприятия и др.) се намират в коритата на реките, които са обществена държавна благосъстоятелност. Практиката на способените административни органи в последните над 100 години е била за тези уреди в речните корита да не се изискват учредени вещни права, заради комплицираните процедури (съгласно през днешния ден настоящите закони те могат да се учредяват единствено с решение на Министерски съвет на РБ). Така откогато съществува сегашния Закон за устройство на територията (2001г.) наложена процедура на държавните органи е била да утвърждават капиталови планове, да издават позволения за градеж и да вкарват в употреба тези хидроенергийни обекти, изграждани в принадлежащите земи на реките, без да е налице учредено лимитирано вещно право на градеж в интерес на лицата, експлоатиращи водноелектрическите централи. Съществувало е схващане, че издадените в интерес на лицата позволения за водовземане и прилагане на водни обекти основават лимитирани вещни права в тяхна изгода (конкретно лимитираното вещно право на строеж) или им дават опция да строят в речното корито.
Самият факт, че от близо 300 Водноелектрическа централа в България и хиляди други уреди в реките единствено 3 Водноелектрическа централа са получили от Министерски съвет вещно право за оборудванията си в реките е индикативен, че това не съставлява открита процедура и наложена процедура. Нещо повече, в собствен настоящ отчет ДНСК неотдавна категорично уточни, че в актуалното законодателство не е планувана процедура, по която да може сега притежателите на всички тези хиляди, строени в продължение на десетилетия уреди да се снабдят с учредено вещно право.
Няма по какъв начин в случай, че са издадени стотици, а може би и хиляди законни строителни актове от способените административни органи да се вкарват изказвания за нелегално строителство.
Боян Кършаков споделя по какъв начин може да се позволи казуса.
“Ако административните органи към този момент имат схващане, че следва да се учредят такива вещни права – това събитие не следва да се трансферира в тежест на притежателите на Водноелектрическа централа. Заинтересованите лица напълно са се съобразили с напътствията на административните органи и с издадените от тях актове, заради което не следва да търпят неподходящи последствия от това. Този въпрос е основополагащ и следва да се позволи на законово ниво, защото основава правна неустановеност в активността на голям брой български водноелектически централи и голям брой други значими за обществото уреди, каквито са водохващанията за питейни потребности например” споделя Кършаков.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ