Как гласува Германия: Изводи и сравнения с България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Германия ще има центристко държавно управление, което ще сложи няколко основни акцента: икономическо възобновяване, рационализация и цифровизация, запазване на климата, обществена непоклатимост, мощен Европейски съюз. Така могат да се обобщят досегашните резултати от вчерашните парламентарни избори, които не излъчиха нито победител с огромна преднина, нито явна следизборна коалиция. От полемиките и изказванията нощес и през миналата нощ стана ясно най-малко едно: изгубилата доверие необятна коалиция сред ХДС/ХСС и ГСДП няма да просъществува, въпреки че аритметически това е допустимо.
Двете по-малки партии са в преференциална позиция
Социалдемократите водят с дребна преднина пред християндемократите, трети са Зелените, а четвърти - либералите от СвДП. Между тези четири партии ще се водят договаряния за бъдещо държавно управление, като най-малко изходните позиции са ясни: християндемократите и либералите избират коалиция между тях дружно със Зелените, социалдемократите и Зелените обаче се стремят към тройна коалиция с либералите. С други думи, двете по-малки партии най-вероятно ще би трябвало да се схванат посред с коя от двете огромни желаят да ръководят в тройна коалиция – и ще гледат да извлекат оптималната политическа изгода от тази своя преференциална позиция.
Тук в скоби би трябвало да се означи и още нещо, което илюстрира центристките настройки на немското общество. Двете партии от политическата външна страна губят въздействие. Крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ не съумя да се пребори за четвъртото място, а Лявата партия даже беше на ръба на изпадането от Бундестага. С известно опростяване може да се каже, че всяка от четирите партии в центъра има един водещ приоритет: за ГСДП това е обществената правдивост и почтеното възнаграждаване на труда, за ХДС/ХСС – икономическото възобновяване на страната, за Зелените – опазването на климата, за СвДП – модернизацията и дигитализацията. И в съдружните договаряния, които предстоят, ще се търси компромис сред тези цели, а още по-добре – тяхното хармонизиране.
Тенденции за бъдещето
В изказванията и дебатите нощес и през нощта ясно се обрисуваха няколко обстоятелството и трендове. Първо – ерата Меркел завърши, а дружно с нея краткотрайно завършва превъзходството на християндемократите и един интервал на непоклатимост, само че и на застой. Второ - неслучайно един от основните акценти, който слагат и четирите партии, претендиращи за присъединяване във властта, е модернизацията. Икономическо ускоряване, цифрова гражданска война, пробив напред, сериозна грижа за запазване на климата – това са основните думи, които ще преобладават в немската политика отсега нататък. Тук е любопитно да се означи още, че и четирите партии, които ще водят договаряния за бъдещото държавно управление в Германия, залагат доста очаквания на един мощен Европейски съюз и не крият визията си, че той би трябвало да върви към федерална страна.
Германските гласоподаватели наказаха двете огромни партии след два мандата на необятна коалиция посред им. Макар че социалдемократите номинално покачиха резултата си, в оценката на хората двете всеобщи партии са дали неприятни резултати в основните си сфери на подготвеност. ХДС/ХСС получават минусови оценки за икономическата, данъчната и външната си политика, а ГСДП – за обществената политика и за трудовия пазар. Така ненадейно се оказва, че на тези избори за Бундестаг хората в Германия повече от нормално са дали своят вот поради личностите.
Успехът на ГСДП се дължи не толкоз не положителната обществена и трудова политика, колкото на безапелационния претендент Олаф Шолц. И противоположното: неуспехът на ХДС/ХСС беше съдбоносен от неубедителното показване на претендента за канцлер Армин Лашет. Дори при Зелените наблюдавахме същия резултат: те бяха излезли преди всичко в допитванията, само че излъчената лидерка Аналена Бербок позволи персонални неточности и партията ѝ в последна сметка се оказа на трето място.
Изводи и за България
През ноември и в България предстоят парламентарни избори, така че дано най-после да впишем под линия няколко извода, които може да се окажат потребни и за българските гласоподаватели:
Първо: в Германия гласоподаваха рекорден брой хора: цели 76,6% % от вписаните гласоподаватели. В едно гражданско общество с одобрено гражданско схващане хората постъпват точно по този метод: гласоподават, с цел да имат влияние върху политиката.
Второ: Следващото държавно управление на Германия ще бъде коалиция сред три партии. Такава коалиция изисква самообладание, хрисимост, еластичност, отговорност към гласоподавателите и отговорност към бъдещето на страната.
Трето: И в изказванията на политическите водачи, и в дебатите посред им ясно пролича едно: всички те слагат преди всичко положителната политика и положителното бъдеще на страната, като са склонни да вършат отстъпки, да не помнят персоналните си вражди и несъгласия. В полемиката съвсем напълно отсъстваха персоналните нападки и причините ad hominem, камо ли пък някакви компромати: край масата седяха умерени политици и политички, които без никакво подозрение поставяха бъдещето на страната над партийните и над персоналните си ползи. И по всичко проличава, че те ще се вслушат и в още едно предпочитание на гласоподавателите: бързо да сформират държавно управление и да не губят ненужно време, както стана след предходните избори за Бундестаг.
И, както, прочее, става в България от април насам.
Автор: Александър Андреев
Германия ще има центристко държавно управление, което ще сложи няколко основни акцента: икономическо възобновяване, рационализация и цифровизация, запазване на климата, обществена непоклатимост, мощен Европейски съюз. Така могат да се обобщят досегашните резултати от вчерашните парламентарни избори, които не излъчиха нито победител с огромна преднина, нито явна следизборна коалиция. От полемиките и изказванията нощес и през миналата нощ стана ясно най-малко едно: изгубилата доверие необятна коалиция сред ХДС/ХСС и ГСДП няма да просъществува, въпреки че аритметически това е допустимо.
Двете по-малки партии са в преференциална позиция
Социалдемократите водят с дребна преднина пред християндемократите, трети са Зелените, а четвърти - либералите от СвДП. Между тези четири партии ще се водят договаряния за бъдещо държавно управление, като най-малко изходните позиции са ясни: християндемократите и либералите избират коалиция между тях дружно със Зелените, социалдемократите и Зелените обаче се стремят към тройна коалиция с либералите. С други думи, двете по-малки партии най-вероятно ще би трябвало да се схванат посред с коя от двете огромни желаят да ръководят в тройна коалиция – и ще гледат да извлекат оптималната политическа изгода от тази своя преференциална позиция.
Тук в скоби би трябвало да се означи и още нещо, което илюстрира центристките настройки на немското общество. Двете партии от политическата външна страна губят въздействие. Крайнодясната „ Алтернатива за Германия “ не съумя да се пребори за четвъртото място, а Лявата партия даже беше на ръба на изпадането от Бундестага. С известно опростяване може да се каже, че всяка от четирите партии в центъра има един водещ приоритет: за ГСДП това е обществената правдивост и почтеното възнаграждаване на труда, за ХДС/ХСС – икономическото възобновяване на страната, за Зелените – опазването на климата, за СвДП – модернизацията и дигитализацията. И в съдружните договаряния, които предстоят, ще се търси компромис сред тези цели, а още по-добре – тяхното хармонизиране.
Тенденции за бъдещето
В изказванията и дебатите нощес и през нощта ясно се обрисуваха няколко обстоятелството и трендове. Първо – ерата Меркел завърши, а дружно с нея краткотрайно завършва превъзходството на християндемократите и един интервал на непоклатимост, само че и на застой. Второ - неслучайно един от основните акценти, който слагат и четирите партии, претендиращи за присъединяване във властта, е модернизацията. Икономическо ускоряване, цифрова гражданска война, пробив напред, сериозна грижа за запазване на климата – това са основните думи, които ще преобладават в немската политика отсега нататък. Тук е любопитно да се означи още, че и четирите партии, които ще водят договаряния за бъдещото държавно управление в Германия, залагат доста очаквания на един мощен Европейски съюз и не крият визията си, че той би трябвало да върви към федерална страна.
Германските гласоподаватели наказаха двете огромни партии след два мандата на необятна коалиция посред им. Макар че социалдемократите номинално покачиха резултата си, в оценката на хората двете всеобщи партии са дали неприятни резултати в основните си сфери на подготвеност. ХДС/ХСС получават минусови оценки за икономическата, данъчната и външната си политика, а ГСДП – за обществената политика и за трудовия пазар. Така ненадейно се оказва, че на тези избори за Бундестаг хората в Германия повече от нормално са дали своят вот поради личностите.
Успехът на ГСДП се дължи не толкоз не положителната обществена и трудова политика, колкото на безапелационния претендент Олаф Шолц. И противоположното: неуспехът на ХДС/ХСС беше съдбоносен от неубедителното показване на претендента за канцлер Армин Лашет. Дори при Зелените наблюдавахме същия резултат: те бяха излезли преди всичко в допитванията, само че излъчената лидерка Аналена Бербок позволи персонални неточности и партията ѝ в последна сметка се оказа на трето място.
Изводи и за България
През ноември и в България предстоят парламентарни избори, така че дано най-после да впишем под линия няколко извода, които може да се окажат потребни и за българските гласоподаватели:
Първо: в Германия гласоподаваха рекорден брой хора: цели 76,6% % от вписаните гласоподаватели. В едно гражданско общество с одобрено гражданско схващане хората постъпват точно по този метод: гласоподават, с цел да имат влияние върху политиката.
Второ: Следващото държавно управление на Германия ще бъде коалиция сред три партии. Такава коалиция изисква самообладание, хрисимост, еластичност, отговорност към гласоподавателите и отговорност към бъдещето на страната.
Трето: И в изказванията на политическите водачи, и в дебатите посред им ясно пролича едно: всички те слагат преди всичко положителната политика и положителното бъдеще на страната, като са склонни да вършат отстъпки, да не помнят персоналните си вражди и несъгласия. В полемиката съвсем напълно отсъстваха персоналните нападки и причините ad hominem, камо ли пък някакви компромати: край масата седяха умерени политици и политички, които без никакво подозрение поставяха бъдещето на страната над партийните и над персоналните си ползи. И по всичко проличава, че те ще се вслушат и в още едно предпочитание на гласоподавателите: бързо да сформират държавно управление и да не губят ненужно време, както стана след предходните избори за Бундестаг.
И, както, прочее, става в България от април насам.
Автор: Александър Андреев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ