Хидроцентралите не замърсяват водите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Ако организации бият паника, че хидроцентралите са “откраднали нашите реки “. Какво бихте споделили Вие, заплашват ли хидроцентралите реките на България?
Кражбата е престъпно действие, такива квалификации тук не мога да разясня. Използването на реките за произвеждане на електрическа енергия неизбежно е обвързвано с избрани промени на техния натурален режим на течение. Проблемът е в това, тези промени да не водят до трайни увреждания на речните екосистеми. В това отношение парадигмата се трансформира с времето. Концепциите за потреблението на реките преди няколко десетилетия са качествено разнообразни от тези понастоящем. Така казани, по принцип нещата наподобяват елементарни. Но не са. Огромно е многообразието от фактори, които имат отношение към тази интердисциплинарна област. Редица модерни проучвания показват справедливи разбори на този необятен кръг от проблеми. Тук няма опция да влизаме в детайлности, само че ще загатна единствено два значими аспекта. Преди всичко, не трябва да се не помни нееднозначният темперамент на Водноелектрическа централа и въобще на хидротехническите уреди във връзка с околната среда, т.е. това не са циментови фабрики или петролни рафинерии, които единствено и само унищожават природата на избрана територия. В множеството случаи смяната на средата води до промяна на един вид екосистеми с различен вид, само че не и до цялостното им заличаване. Другият аспект е, че нашата страна е релативно бедна на водни запаси, а териториалното им систематизиране е мощно неравномерно. Отдавна са създадени огромни системи за прекачване на води към вътрешността на страната, които другояче изтичат през границите неизползваеми. За страдание, единствено дребна част от тези планове можаха да бъдат осъществени. Те в действителност нарушават огромен брой естествени реки и значително са стопански оправдани с Водноелектрическа централа в тях, само че освен това става дума за жизненоважен народен интерес.
Що се отнася съответно до въздействието на Водноелектрическа централа върху естествената среда, различен кръг от проблеми са свързани със смекчаващите и компенсационни ограничения. За страдание, години към този момент към момента липсват значими регулативни документи в тази област – за оводняването на нарушените сектори, за превъзмогването на изкуствени миграционни бариери и други В нормативната уредба липсват и съществени избрания, а въвеждането на официални забрани не е решение на проблемите.
Замърсяват ли водата хидроцентралите?
Не, несъмнено. Преди всичко би трябвало да се подчертае, че хидроенергетиката е водоползвател (т.е. водата единствено минава през съоръженията), а не водопотребител, каквито са да вземем за пример водоснабдяването или напояването. Що се отнася до замърсяването, по принцип такова няма. В софтуерния развой на оползотворяване на хидроенергийния капацитет, т.е. преобразуването на силата на водата (потенциална и кинетична) в електрическа няма източници на замърсяване. А при Водноелектрическа централа, които са на водоснабдителни водопроводи, хидромеханичното съоръжение е и особено сертифицирано за такива цели.
Друг мотив на еко бранителите е че силата, която създават не е възобновима? Как ще коментирате?
Такова изказване просто няма потребност от коментар. Електроенергията от Водноелектрическа централа е типичен образец за сила от възобновим източник – за кръговрата на водата в природата се учи по Родинознание още май в четвърти клас. Устойчивият темперамент на тази възобновима сила съществено се потвърждава и в модерни проучвателен планове. Всичко останало е политика. В Европейския съюз разделянето на дребни и огромни Водноелектрическа централа е по конфигурирана мощ. В множеството страни тази граница е 10 MW. Интересното е, че публично за възобновим източник на електрическа енергия са приети единствено дребните Водноелектрическа централа. Те употребяват и пазарни преференции дружно с вятърните и слънчевите централи. Всички страни обаче драговолно се сещат за така наречен „ голяма” хидроенергетика и нейния принос към електропроизводството, когато би трябвало да потвърждават постигането на избрани стратегически цели по отношение на поети национални задължения по опазването на климата посредством понижаване на въглеродните излъчвания.
Може ли да се откри рационален баланс сред изгодите и „ вредите “ които генерира хидро секторът. Какъв е международният опит?
Преди всичко изгоди и вреди би трябвало да бъдат деликатно дефинирани като понятия. В развитите промишлени страни, които са и измежду пионерите на хидроенергетиката в света, от дълго време към този момент е общопризнат метод на търсене на най-благоприятен баланс сред потребностите на обществото, природата и стопанската система, който се основава на справедливи критерии, а не на пропагандни акции. Това в действителност е класическа многоцелева оптимизационна задача, която във всеки случай е напълно съответно дефинирана и може да има напълно друго географско измерение – от землището на настрана обитаемо място до огромни интернационалните планове. Въпросът за международния опит е прекомерно просторен, само че тук бих показал два присъщи образеца. Единият е завършващият проучвателен план „ HYDROPOWER Europe” на Европейския клуб (EURCOLD) на Международната комисия по огромните язовири (ICOLD), който проучва положението на хидроенергетиката в Европа и вероятностите за нейното развиване в на практика всичките аспекти на тази област. Другият е така наречен „ Протокол за оценка на устойчивостта на хидроенергетиката” (Hydropower Sustainability Assessment Protocol - HSAP), създаден преди години от Международната асоциация по хидроенергетика (IHA). Това е една свободно налична платформа за разбор и оценка на хидроенергийни обекти / планове, която се ползва по поръчка за съответен случай от особено лицензирани специалисти. Разработена е от допустимо най-широк кръг от представители на всички заинтригувани страни в такава полемика, в това число Неправителствени организации, публични и административни организации. По резултата е реализиран консенсус. Този протокол няма и не може да има наложителен темперамент в никоя страна, само че пилотните приложения безапелационно демонстрират, че градивната полемика и доброжелателното търсене на решение неизбежно се увенчават с триумф.
Какво е смисъла на хидросекторът за нашата енергийна система и по какъв начин виждате неговото бъдещо развиване?
Водноелектрическа централа и ПАВЕЦ играят особена роля в националната електроенергийна система (ЕЕС) заради своите характерности и характерни благоприятни условия – произвеждане на върхова сила, така наречен първично и вторично контролиране, режим на синхронен компенсатор и други Централите на течащи води (повечето дребни Водноелектрическа централа са такива) пък генерират електрическа енергия, която другояче би трябвало да се създава да вземем за пример от Топлоелектрическа централа с всички последствия за нездравословните излъчвания. Специалистите от Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) могат да опишат забавни детайлности в това отношение. За благополучие, нашата страна има топографските дадености за развиване на хидроенергетика. Този бранш у нас има тъкмо 130-годишна история и в него България е страната-пионер на Балканския полуостров. Понастоящем, нападателните акции под знамето на околната среда не са единствените целенасочени удари, които националната хидроенергетиката понася. Що се отнася до вероятностите за развиване, те са много тъжни. Ето, сега тече публично разискване на план за следващо изменение на Закона за водите. Предлагат се нови забрани за създаване на Водноелектрическа централа, което в дълготрайна вероятност на практика стопира всякакво развиване в този бранш. Тъжно и тъпо е, тъй като тук надалеч не става дума за „ спорта и развлечението”, наречени лов на риба. Зад такова законотворчество всъщност стои избрана дълготрайна политика, която няма нищо общо с националния и публичен интерес.
Ако организации бият паника, че хидроцентралите са “откраднали нашите реки “. Какво бихте споделили Вие, заплашват ли хидроцентралите реките на България?
Кражбата е престъпно действие, такива квалификации тук не мога да разясня. Използването на реките за произвеждане на електрическа енергия неизбежно е обвързвано с избрани промени на техния натурален режим на течение. Проблемът е в това, тези промени да не водят до трайни увреждания на речните екосистеми. В това отношение парадигмата се трансформира с времето. Концепциите за потреблението на реките преди няколко десетилетия са качествено разнообразни от тези понастоящем. Така казани, по принцип нещата наподобяват елементарни. Но не са. Огромно е многообразието от фактори, които имат отношение към тази интердисциплинарна област. Редица модерни проучвания показват справедливи разбори на този необятен кръг от проблеми. Тук няма опция да влизаме в детайлности, само че ще загатна единствено два значими аспекта. Преди всичко, не трябва да се не помни нееднозначният темперамент на Водноелектрическа централа и въобще на хидротехническите уреди във връзка с околната среда, т.е. това не са циментови фабрики или петролни рафинерии, които единствено и само унищожават природата на избрана територия. В множеството случаи смяната на средата води до промяна на един вид екосистеми с различен вид, само че не и до цялостното им заличаване. Другият аспект е, че нашата страна е релативно бедна на водни запаси, а териториалното им систематизиране е мощно неравномерно. Отдавна са създадени огромни системи за прекачване на води към вътрешността на страната, които другояче изтичат през границите неизползваеми. За страдание, единствено дребна част от тези планове можаха да бъдат осъществени. Те в действителност нарушават огромен брой естествени реки и значително са стопански оправдани с Водноелектрическа централа в тях, само че освен това става дума за жизненоважен народен интерес.
Що се отнася съответно до въздействието на Водноелектрическа централа върху естествената среда, различен кръг от проблеми са свързани със смекчаващите и компенсационни ограничения. За страдание, години към този момент към момента липсват значими регулативни документи в тази област – за оводняването на нарушените сектори, за превъзмогването на изкуствени миграционни бариери и други В нормативната уредба липсват и съществени избрания, а въвеждането на официални забрани не е решение на проблемите.
Замърсяват ли водата хидроцентралите?
Не, несъмнено. Преди всичко би трябвало да се подчертае, че хидроенергетиката е водоползвател (т.е. водата единствено минава през съоръженията), а не водопотребител, каквито са да вземем за пример водоснабдяването или напояването. Що се отнася до замърсяването, по принцип такова няма. В софтуерния развой на оползотворяване на хидроенергийния капацитет, т.е. преобразуването на силата на водата (потенциална и кинетична) в електрическа няма източници на замърсяване. А при Водноелектрическа централа, които са на водоснабдителни водопроводи, хидромеханичното съоръжение е и особено сертифицирано за такива цели.
Друг мотив на еко бранителите е че силата, която създават не е възобновима? Как ще коментирате?
Такова изказване просто няма потребност от коментар. Електроенергията от Водноелектрическа централа е типичен образец за сила от възобновим източник – за кръговрата на водата в природата се учи по Родинознание още май в четвърти клас. Устойчивият темперамент на тази възобновима сила съществено се потвърждава и в модерни проучвателен планове. Всичко останало е политика. В Европейския съюз разделянето на дребни и огромни Водноелектрическа централа е по конфигурирана мощ. В множеството страни тази граница е 10 MW. Интересното е, че публично за възобновим източник на електрическа енергия са приети единствено дребните Водноелектрическа централа. Те употребяват и пазарни преференции дружно с вятърните и слънчевите централи. Всички страни обаче драговолно се сещат за така наречен „ голяма” хидроенергетика и нейния принос към електропроизводството, когато би трябвало да потвърждават постигането на избрани стратегически цели по отношение на поети национални задължения по опазването на климата посредством понижаване на въглеродните излъчвания.
Може ли да се откри рационален баланс сред изгодите и „ вредите “ които генерира хидро секторът. Какъв е международният опит?
Преди всичко изгоди и вреди би трябвало да бъдат деликатно дефинирани като понятия. В развитите промишлени страни, които са и измежду пионерите на хидроенергетиката в света, от дълго време към този момент е общопризнат метод на търсене на най-благоприятен баланс сред потребностите на обществото, природата и стопанската система, който се основава на справедливи критерии, а не на пропагандни акции. Това в действителност е класическа многоцелева оптимизационна задача, която във всеки случай е напълно съответно дефинирана и може да има напълно друго географско измерение – от землището на настрана обитаемо място до огромни интернационалните планове. Въпросът за международния опит е прекомерно просторен, само че тук бих показал два присъщи образеца. Единият е завършващият проучвателен план „ HYDROPOWER Europe” на Европейския клуб (EURCOLD) на Международната комисия по огромните язовири (ICOLD), който проучва положението на хидроенергетиката в Европа и вероятностите за нейното развиване в на практика всичките аспекти на тази област. Другият е така наречен „ Протокол за оценка на устойчивостта на хидроенергетиката” (Hydropower Sustainability Assessment Protocol - HSAP), създаден преди години от Международната асоциация по хидроенергетика (IHA). Това е една свободно налична платформа за разбор и оценка на хидроенергийни обекти / планове, която се ползва по поръчка за съответен случай от особено лицензирани специалисти. Разработена е от допустимо най-широк кръг от представители на всички заинтригувани страни в такава полемика, в това число Неправителствени организации, публични и административни организации. По резултата е реализиран консенсус. Този протокол няма и не може да има наложителен темперамент в никоя страна, само че пилотните приложения безапелационно демонстрират, че градивната полемика и доброжелателното търсене на решение неизбежно се увенчават с триумф.
Какво е смисъла на хидросекторът за нашата енергийна система и по какъв начин виждате неговото бъдещо развиване?
Водноелектрическа централа и ПАВЕЦ играят особена роля в националната електроенергийна система (ЕЕС) заради своите характерности и характерни благоприятни условия – произвеждане на върхова сила, така наречен първично и вторично контролиране, режим на синхронен компенсатор и други Централите на течащи води (повечето дребни Водноелектрическа централа са такива) пък генерират електрическа енергия, която другояче би трябвало да се създава да вземем за пример от Топлоелектрическа централа с всички последствия за нездравословните излъчвания. Специалистите от Електроенергийния систематичен оператор (ЕСО) могат да опишат забавни детайлности в това отношение. За благополучие, нашата страна има топографските дадености за развиване на хидроенергетика. Този бранш у нас има тъкмо 130-годишна история и в него България е страната-пионер на Балканския полуостров. Понастоящем, нападателните акции под знамето на околната среда не са единствените целенасочени удари, които националната хидроенергетиката понася. Що се отнася до вероятностите за развиване, те са много тъжни. Ето, сега тече публично разискване на план за следващо изменение на Закона за водите. Предлагат се нови забрани за създаване на Водноелектрическа централа, което в дълготрайна вероятност на практика стопира всякакво развиване в този бранш. Тъжно и тъпо е, тъй като тук надалеч не става дума за „ спорта и развлечението”, наречени лов на риба. Зад такова законотворчество всъщност стои избрана дълготрайна политика, която няма нищо общо с националния и публичен интерес.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ