Тавтологии, чуждици, празнословие: какво разкрива политическото говорене в България?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Павлина Върбанова е филоложка и създателка на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила " Как се написа? ". С нея беседва Биляна Михайлова.
Дъждовни води: Госпожо Върбанова, безпокои ли Ви това, че така наречен " политическо говорене " от ден на ден се откъсва от " човешкото " и потъва в празни изречения и комплицирани думи? Или не сме прави да чакаме от политиците да приказват на " човешки " език?
П. Върбанова: Нормално е като жители да чакаме политиците да приказват най-малко на понятен език и да не отиват прекомерно надалеч в комплицирания си изказ. Това е в интерес и на самите политици, в случай че желаят публиката да осъзнава техните послания, в някаква степен да им се доверява и когато пристигна време за избори, да гласоподава за тях.
Празнословието съгласно мен е нещо по-различно и аргументите за него са много, само че аз бих показала две съществени - политикът поначало не е изключително стойностен и просто няма основни мисли, няма ясни позиции, които да облече в думи или политикът сега не може или не желае да каже нещо и в случай че да вземем за пример публицист му зададе въпрос, който допуска съответен отговор, общите изречения са метод да се измъкне. От друга страна, от към трийсет години следим и противоположната наклонност в политическото говорене - стремежът то да се очовечи, да се приближи до хората след казионната тирада на социализма. В България доста " напреднахме " и стигнахме даже до просторечието, посредством което към този момент се показва пренебрежение към аудиторията и което има собствен ослепителен представител, до неотдавна облечен с огромна власт. Предполагам, че новите политически попълнения също ще дадат своя принос за " очовечаването " на обществената тирада. Ето, и аз мога да се показвам завоалирано, само че въпреки всичко се надявам да се опазя от общите изречения.
Дъждовни води: Пред кого желаят да се покажат, " презентирайки " и " приоритизирайки "? Нали тези думи ги има и на български? Но това се оказва тъкмо толкоз тривиално, що се касае за един уважаващ себе си първокласен бар да се омерзи да включи в менюто ракия.
П. Върбанова: Да, някои думи в действителност толкоз постоянно се срещат в българската тирада, че стават банални - и освен на политиците им се костват такива. Думата представям е изтъркана от приложимост и по тази причина към този момент презентираме освен когато изнасяме презентация: презентираме триумфи, артикули, изложения, даже рибарите презентират примамките на рибите.
Ако искаш да привлечеш вниманието на публиката, би трябвало да бягаш от баналното. Новите непознати думи са като екзотично мощно пиво: може и да нервират носоглътката, само че компенсират с това, че са забавни - таман тъй като са нови и към момента необикновени. Не споделям, че използването на презентирам е целесъобразна, нито че би трябвало да се заобикаля непременно. Препоръчително е думите и изказът въобще да са съобразени с съответната речева обстановка. Колкото по-широка е аудиторията, толкоз повече говорещите и пишещите, включително и политиците, би трябвало да внимават по какъв начин се показват. Разбира се, това, което имаме като чуждици и комплициран изказ в обществената тирада, може да е предизвикано от несигурността на говорещия в значимостта на казаното от него и въобще в личната му значимост; може да издава и интелектуална отпадналост, и ред други неща.
Дъждовни води: Случва ли Ви се да се озадачавате от това, което чувате от българските политици? Търсите ли пояснение или напряко да кажем - превод? Какво си мислите да вземем за пример, когато чуете, че някой " има експертиза " в избрана сфера?
П. Върбанова: Естествено, случва се да се озадача от нещо чуто или прочетено в медиите, само че политиците не са измежду главните обвинени. Ако диря пояснение, то е за повода за даден езиков факт. За експертизата мисля, че е ясно какво и за какво стана: заради мощното въздействие на британския език думата стартира да се използва в българския с британското си значение " експертни познания, умения (плюс опит) ", което се добави към нейното одобрено значение - " разглеждане на проблем от специалисти, с цел да се даде умело умозаключение ". От езиковедска позиция не е станало нещо изключително, нито пък неестествено - разширението на смислите на думите е естествен лексикален развой. Макар да съм съвсем сигурна, че в тази ситуация той е необратим, персонално аз не използвам експертиза вместо експертност. Просто моето езиково схващане не е готово да прегърне новото значение на думата.
Дъждовни води: Да продължим с " дребни микрофирми " и " първи цели ". Израз на какво са сходни " дървени дъски "?
П. Върбанова: Това са образци за перифраза, в които повторението е смислово, защото смисъла на прилагателното към този момент се съдържа в съществителното. Такъв вид перифраза нормално позволяват хора, които не знаят точното значение на използваните от тях думи. Но дано въпреки всичко да не съдим толкоз строго, тъй като в избрани случаи може да се наложи да уточним, че дъската е дървена - в случай че у дома да вземем за пример имаме и пластмасова, и дървена дъска за рязане на зеленчуци. Ако пък сме набелязали 10 целта, би трябвало да се замислим по какъв начин да определим най-важните от тях, тъй като първи цели и изключително пръв приоритет е дразнещо в действителност. Често се случва по този начин, че нямаме време да уточняваме изрече си, изключително когато речта е джука и спонтанна. Тогава аз съм склонна да оправдавам сходни отклонения от вярната тирада.
Дъждовни води: Обратим ли е този развой, или единствено ще се задълбочава и политиците, които " надграждат " и " визионират ", ще се отдалечат още повече от електората, който в един миг може и въобще да спре да ги схваща?
П. Върбанова: Мисля, че процесът ще се задържи в избрани граници, тъй като, в случай че електоратът престане да схваща политиците, те автоматизирано ще слязат от сцената. Инстинктът за политическо самозапазване би се задействал. Не съм сигурна обаче до каква степен може да стигне принизяването на обществената тирада, изключително когато тя вирее в средата на популизма и в общество, което, наподобява, е склонно да взема значими решения на основата на страстите, а не на разсъдъка. Обезпокоителни са и други трендове, които следя в последно време: усилването на арогантността и експанзията в политическото говорене, монологизирането на речта и воденето на разговор проформа, което на процедура значи раздробяване на разговора.
Автор: Биляна Михайлова
Павлина Върбанова е филоложка и създателка на онлайн справочника за правопис, пунктуация и граматични правила " Как се написа? ". С нея беседва Биляна Михайлова.
Дъждовни води: Госпожо Върбанова, безпокои ли Ви това, че така наречен " политическо говорене " от ден на ден се откъсва от " човешкото " и потъва в празни изречения и комплицирани думи? Или не сме прави да чакаме от политиците да приказват на " човешки " език?
П. Върбанова: Нормално е като жители да чакаме политиците да приказват най-малко на понятен език и да не отиват прекомерно надалеч в комплицирания си изказ. Това е в интерес и на самите политици, в случай че желаят публиката да осъзнава техните послания, в някаква степен да им се доверява и когато пристигна време за избори, да гласоподава за тях.
Празнословието съгласно мен е нещо по-различно и аргументите за него са много, само че аз бих показала две съществени - политикът поначало не е изключително стойностен и просто няма основни мисли, няма ясни позиции, които да облече в думи или политикът сега не може или не желае да каже нещо и в случай че да вземем за пример публицист му зададе въпрос, който допуска съответен отговор, общите изречения са метод да се измъкне. От друга страна, от към трийсет години следим и противоположната наклонност в политическото говорене - стремежът то да се очовечи, да се приближи до хората след казионната тирада на социализма. В България доста " напреднахме " и стигнахме даже до просторечието, посредством което към този момент се показва пренебрежение към аудиторията и което има собствен ослепителен представител, до неотдавна облечен с огромна власт. Предполагам, че новите политически попълнения също ще дадат своя принос за " очовечаването " на обществената тирада. Ето, и аз мога да се показвам завоалирано, само че въпреки всичко се надявам да се опазя от общите изречения.
Дъждовни води: Пред кого желаят да се покажат, " презентирайки " и " приоритизирайки "? Нали тези думи ги има и на български? Но това се оказва тъкмо толкоз тривиално, що се касае за един уважаващ себе си първокласен бар да се омерзи да включи в менюто ракия.
П. Върбанова: Да, някои думи в действителност толкоз постоянно се срещат в българската тирада, че стават банални - и освен на политиците им се костват такива. Думата представям е изтъркана от приложимост и по тази причина към този момент презентираме освен когато изнасяме презентация: презентираме триумфи, артикули, изложения, даже рибарите презентират примамките на рибите.
Ако искаш да привлечеш вниманието на публиката, би трябвало да бягаш от баналното. Новите непознати думи са като екзотично мощно пиво: може и да нервират носоглътката, само че компенсират с това, че са забавни - таман тъй като са нови и към момента необикновени. Не споделям, че използването на презентирам е целесъобразна, нито че би трябвало да се заобикаля непременно. Препоръчително е думите и изказът въобще да са съобразени с съответната речева обстановка. Колкото по-широка е аудиторията, толкоз повече говорещите и пишещите, включително и политиците, би трябвало да внимават по какъв начин се показват. Разбира се, това, което имаме като чуждици и комплициран изказ в обществената тирада, може да е предизвикано от несигурността на говорещия в значимостта на казаното от него и въобще в личната му значимост; може да издава и интелектуална отпадналост, и ред други неща.
Дъждовни води: Случва ли Ви се да се озадачавате от това, което чувате от българските политици? Търсите ли пояснение или напряко да кажем - превод? Какво си мислите да вземем за пример, когато чуете, че някой " има експертиза " в избрана сфера?
П. Върбанова: Естествено, случва се да се озадача от нещо чуто или прочетено в медиите, само че политиците не са измежду главните обвинени. Ако диря пояснение, то е за повода за даден езиков факт. За експертизата мисля, че е ясно какво и за какво стана: заради мощното въздействие на британския език думата стартира да се използва в българския с британското си значение " експертни познания, умения (плюс опит) ", което се добави към нейното одобрено значение - " разглеждане на проблем от специалисти, с цел да се даде умело умозаключение ". От езиковедска позиция не е станало нещо изключително, нито пък неестествено - разширението на смислите на думите е естествен лексикален развой. Макар да съм съвсем сигурна, че в тази ситуация той е необратим, персонално аз не използвам експертиза вместо експертност. Просто моето езиково схващане не е готово да прегърне новото значение на думата.
Дъждовни води: Да продължим с " дребни микрофирми " и " първи цели ". Израз на какво са сходни " дървени дъски "?
П. Върбанова: Това са образци за перифраза, в които повторението е смислово, защото смисъла на прилагателното към този момент се съдържа в съществителното. Такъв вид перифраза нормално позволяват хора, които не знаят точното значение на използваните от тях думи. Но дано въпреки всичко да не съдим толкоз строго, тъй като в избрани случаи може да се наложи да уточним, че дъската е дървена - в случай че у дома да вземем за пример имаме и пластмасова, и дървена дъска за рязане на зеленчуци. Ако пък сме набелязали 10 целта, би трябвало да се замислим по какъв начин да определим най-важните от тях, тъй като първи цели и изключително пръв приоритет е дразнещо в действителност. Често се случва по този начин, че нямаме време да уточняваме изрече си, изключително когато речта е джука и спонтанна. Тогава аз съм склонна да оправдавам сходни отклонения от вярната тирада.
Дъждовни води: Обратим ли е този развой, или единствено ще се задълбочава и политиците, които " надграждат " и " визионират ", ще се отдалечат още повече от електората, който в един миг може и въобще да спре да ги схваща?
П. Върбанова: Мисля, че процесът ще се задържи в избрани граници, тъй като, в случай че електоратът престане да схваща политиците, те автоматизирано ще слязат от сцената. Инстинктът за политическо самозапазване би се задействал. Не съм сигурна обаче до каква степен може да стигне принизяването на обществената тирада, изключително когато тя вирее в средата на популизма и в общество, което, наподобява, е склонно да взема значими решения на основата на страстите, а не на разсъдъка. Обезпокоителни са и други трендове, които следя в последно време: усилването на арогантността и експанзията в политическото говорене, монологизирането на речта и воденето на разговор проформа, което на процедура значи раздробяване на разговора.
Автор: Биляна Михайлова
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ