ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Мнение на Николай Слатински, професор по национална и интернационална сигурност

Можем да споделяме или да не споделяме икономическите и финансовите, обвързваните със опазването на здравето или образованието хрумвания, които в този момент са обект на изострен спор след злощастния проектокабинет и безусловно неправилния като обръщение проектопремиер, стартирани монологично от СТ и отстоявани от някакви остроумничещи сценаристи, които са на светлинна година от качествата, които би трябвало да имат едни модерни политици…

Много от тези хрумвания аз не бих коментирал, не тъй като съм безусловно незапознат с цел да ги разисквам, а тъй като не съм задоволително способен, с цел да занимавам обществото с персоналното си мнение.

Искам обаче да подчертавам на нещо доста значимо. И то е, че ние бяхме не запомнили от близо 15, даже 20 години насам по какъв начин могат да се дебатират сходни хрумвания, някои от които с скъп и ценностен, а други с коренен и даже стратегически темперамент.

Особено през едноличното, нарцистично, харизматично, некадърно и безпардонно като жанр и език на държание ръководство на ББ, подобен витално нужен спор не се водеше, визията се заменяше с безкрайни самохвални монолози, препускане из страната за рязане на ленти поради зле положен асфалт, съвсем оргазмени словесни общувания с обичаните мисирски, вулгарен пиар, който в рационалните общества би бил даже анти-пиар, тъй като се израждаше в оголена и безнравствена PRопаганда и досадно, блудкаво, унижаващо ни като социум и миришещо на бабаитска пот джиткане на джипката.

Сега виждаме, че може да се дискутира за значителните неща, че могат да се сблъскват на високо професионално равнище както политически позиции, по този начин и експертни мнения – все по насъщни проблеми на страната и ръководството ѝ.

Дано най-малко мъничка част от българите си дадат сметка какъв брой пошло е било откъм значими хрумвания и качествено водачество миналото десетилетие, по какъв начин арогантността и хвалипръцковщината отровиха обществения спор и какъв лишен от смисъл и размисъл, убог и лекомислен, първосигнален и диалектен, недодялан и празнодумен е бил нашият диалог засягащ сегашното и бъдещето ни – като че ли сме необразовано племе, обитаващо жертван на затихващи функционалности бантустан.

Не, не пресилвам. Когато след време историците и политолозите, социолозите и психолозите се ровят в това безпътно десетилетие, от примките и букаите на което се мъчим да се освободим, те ще се хващат за главите и ще се чудят:

Възможно ли е такава илитератна злина да е сядала върху плещите на обществото и да го е сръчквала с пети като с шпори, до момента в който с ръцете си е затваряла и притискала очите му?

Възможно ли е такава пяна да е изплувала от горната страна?

Възможно ли такава дилетантщина да е изпълвала висшите етажи на властта?

Възможно ли по този начин е народът да се е смирявал с цялото това фукане на некадърността?

Възможно ли е такива гротескови карикатури да са били на най-висши постове? Да вземем единствено председателския пост на Народното събрание. И единствено него ли, и единствено него ли!?

И няма по какъв начин да си отговорят че не, не е допустимо, тъй като то БЕ допустимо. Как да не е било допустимо – вижте единствено кой стоеше най-отпред – ББ.

ББ е универсалният скръбен отговор на тези обезверени и жестоки въпроси.