Избори? Не, това е някакво извращение
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Избори? В страна, чиято конституция, стопанска система и войска са публично подчинени на непознати сили?!... Не, това е някакво извращение!
На доста места по света демокрацията се е гътнала. От време на време излагат тялото ѝ на показ пред публиката, едвам показват, че е налично... Ала клетницата не шава, останала е без дух. И скрито и бавно прищевките на избрани човеци вземат връх над ползите на обществото. У нас такова некрофилско зрелище е планувано за 11 юли. Вероятно то ще се трансформира в злополука, тъй като депутатите от предходното Народно заседание и президентът разрешха на неживеещите тук, да гласоподават. Не е редно хора, които не заплащат налози в българската хазна (мнозина от тях даже не приказват български) да дефинират живота ни. Тъгуваш за родината и политическата ѝ система - апелирам, върни се! Добре си пристигнал! Живей, помагай с труда си за развиването на страната и след две години заслужи правото да отидеш пред урната! Вотът е на първо място отговорност.
Гореказаното важи също за популацията, непрекъснато пребиваващо на територията – необразованите и живеещите на гърба на обществото не са в положение да мислят рационално и независимо. Тези смукачи на запаси не са способни да се грижат за себе си – за какво тогава да им се желае «мнението» по значими въпроси, като, да вземем за пример, ръководството?
Властта би трябвало да престане да бъде добре заплатен занаят. В нея не трябва да се позволяват хора под четиридесет и пет години, несемейни, аморални, без потвърдени триумфи в специалността и обществения живот, обвързани по някакъв метод с задгранични ползи.
Демокрацията може да просъществува там, където народът е просветен, законопослушен, гордеещ се със своя труд и обичащ отечеството. При нас, почитателите на «правилната» народна власт, всичко е наопаки. Явно в евроатлантическия въздух витае някакъв микроб, превръщащ мозъците в безформеност и отслабващ мускулите... Само устите се отварят и безспирно мълвят: «Дай! Дай!». Ние ненавиждаме страната, тъй като типът на оглозганите ѝ кокалаци нервира префинените сетива, подухва печалната мисъл, че сме некадърни стопани и наследници. Затова, вероятно, обожаваме чужбината. Такива негодници са и политиците, които поносим. Именно «търпим», тъй като тях ги назначават господарите. В нашите измръзнали сърца са останали чест и увереност, едвам определим с какво да натъпчем търбусите.
Явяването пред урните е акт на угодничество. На фона на разрухатата се гласоподава за непознатите подлоги... Кои ще са повече в колониалната администрация: туркофилите или американофилите? Или последователите на брюкселските малоумници?
Избори? В страна, чиято конституция, стопанска система и войска са публично подчинени на непознати сили?!... Не, това е някакво извращение!
На доста места по света демокрацията се е гътнала. От време на време излагат тялото ѝ на показ пред публиката, едвам показват, че е налично... Ала клетницата не шава, останала е без дух. И скрито и бавно прищевките на избрани човеци вземат връх над ползите на обществото. У нас такова некрофилско зрелище е планувано за 11 юли. Вероятно то ще се трансформира в злополука, тъй като депутатите от предходното Народно заседание и президентът разрешха на неживеещите тук, да гласоподават. Не е редно хора, които не заплащат налози в българската хазна (мнозина от тях даже не приказват български) да дефинират живота ни. Тъгуваш за родината и политическата ѝ система - апелирам, върни се! Добре си пристигнал! Живей, помагай с труда си за развиването на страната и след две години заслужи правото да отидеш пред урната! Вотът е на първо място отговорност.
Гореказаното важи също за популацията, непрекъснато пребиваващо на територията – необразованите и живеещите на гърба на обществото не са в положение да мислят рационално и независимо. Тези смукачи на запаси не са способни да се грижат за себе си – за какво тогава да им се желае «мнението» по значими въпроси, като, да вземем за пример, ръководството?
Властта би трябвало да престане да бъде добре заплатен занаят. В нея не трябва да се позволяват хора под четиридесет и пет години, несемейни, аморални, без потвърдени триумфи в специалността и обществения живот, обвързани по някакъв метод с задгранични ползи.
Демокрацията може да просъществува там, където народът е просветен, законопослушен, гордеещ се със своя труд и обичащ отечеството. При нас, почитателите на «правилната» народна власт, всичко е наопаки. Явно в евроатлантическия въздух витае някакъв микроб, превръщащ мозъците в безформеност и отслабващ мускулите... Само устите се отварят и безспирно мълвят: «Дай! Дай!». Ние ненавиждаме страната, тъй като типът на оглозганите ѝ кокалаци нервира префинените сетива, подухва печалната мисъл, че сме некадърни стопани и наследници. Затова, вероятно, обожаваме чужбината. Такива негодници са и политиците, които поносим. Именно «търпим», тъй като тях ги назначават господарите. В нашите измръзнали сърца са останали чест и увереност, едвам определим с какво да натъпчем търбусите.
Явяването пред урните е акт на угодничество. На фона на разрухатата се гласоподава за непознатите подлоги... Кои ще са повече в колониалната администрация: туркофилите или американофилите? Или последователите на брюкселските малоумници?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ