Като във феодализма: как се управляваше България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Един изумителен факт за руския ГУЛАГ е, че най-малко една трета от милионите лежали и оставили костите си там, са били осъдени за стопански закононарушения - разнообразни типове „ вредителство “ от вида на три следващи закъснения за работа или строшаване на служебната лопата. Защото по какъв начин с изключение на с груба мощ се ръководи страна, в която си унищожил собствеността, правото, морала?
За това си спомних, слушайки конференцията на служебните ни министри. Регионалното развиване не може да уволни изпълнителния шеф на „ Автомагистрали “, тяхна 100-процентова благосъстоятелност, тъй като имало „ спорна правосъдна процедура “. Освободените надзорници на ББР не желаят да изоставен постовете си и в отчаянието си министър Петков се принуждава да ги съди за нанесени вреди. Пътната карта с Газпром изчезнала без пояснения. Раздадени великански задатъци за незапочнати строителни работи. В последния миг по всички бордове се окопали гербери... С една дума: вредителство където и да погледнеш. От сталинската рецепта, популярност богу, се отказахме, само че да се управляваме демократично май още не сме се научили. Позволихме формата на правовата страна да блокира нейната същина.
Като във феодализма
Ще кажете - при демокрацията коректив е гражданското общество. Но дали то е задоволително мощно? Вземете това шикалкавене с „ ин хаус “ възлаганията, което разрешава заобикаляне на публичните поръчки и заграбване на милиарди. Защо в този момент го научихме? Защо нямаше спор преди време, когато одобряваха този закон, за какво не алармира някой съперник, отстранен от процеса? Все отново това са багери, самосвали - мъчно е да се скрият. Явно освен няколко богаташи са имали интерес нещата да стават по този начин, системата е била комфортна за доста хора.
Размишлявам за това по какъв начин се ръководи една страна на половин път сред тоталитарния волунтаризъм и демократичното право.
Представете си за миг, че сте партиен водач. Как удържате единството на партията си? С концепциите? От 1990-те години, когато едни се бореха да демонтират комунизма, а другите - да го запазят, идеологическите пристрастености от ден на ден губят смисъла си. Вътре в партийните листи едни претенденти се борят за себе си посредством (нелепите по моему) преференции, други се наскърбяват и отделят, с цел да преминат в по-печеливши обединения или пък си основават сами някакви партийки, трети дискретно продават услугите си против възнаграждение, четвърти били гражданска квота, сиреч „ непричом “.
През годините в България се създадоха истински способи за следване на партийната линия. Отначало заплашваха членовете си с досиета за принадлежност към Държавна сигурност, изключително вдясно. После взеха да употребяват по-хард техники, определяни нормално като „ държане на трупчета “ - т.е., сортират хора, направили закононарушения, които да бъдат разследвани при положение на изменничество по отношение на генералната линия. Или пък ги назначават против подписана оставка без дата. Един лъжепатриот даже беше въвел практиката съратниците да оставят в партийната каса документ, че му дължат сериозна сума пари. Дигиталните технологии уголемяват използването на компрометиращи фотоси и записи. И, несъмнено, в най-масовия случай просто се работи по системата на „ калинките “, която обръща еволюционната доктрина на Дарвин: на позиция се издига несръчен човек, който знае, че няма къде другаде да иде и по тази причина слуша.
Към тези типичен форми господин Борисов добави един модернизиран клиентелизъм, с който страната му стартира да съперничи на Живковата. Правят го вероятен европейските фондове и псевдо-държавните поръчки, които подхранват правилните приятели. Нерядко тази система се съпоставя с феодализма и това май не е единствено метафора. Феодалното общество е построено върху персоналната лоялност на рубрика към сюзерена, на барона към рубрика. Как се построява тази лоялност - ето ви обичана тематика на проверяващите публицисти, въпреки че рядко съумяват да издигнат завесата. В някои случаи я скрепява общото присъединяване в остаряла незаконна формация, в други единият праща жена на другия, в третия просто играят дружно белот. Целта е да се отстрани деструктивната, тревожеща българската душа конкуренция и да се откри непоклатимост - единият получава държавната поръчка и наема другия да я извърши, който пък наема три компании да свършат работата, а в тези компании работят едни хора, които разчитат на заплати. Който не взе участие във веригата, го притискат, взимат му бизнеса, а в случай че упорства - отива в ареста.
Защото феодалното общество не е идилия: крепят го бруталната мощ и църковните песнопения. За силата е ясно - основни звена от правосъдната власт са овладени, а от тях зависят други функционалности надолу по веригата, които засенчват елегантно напъните на обособени почтени магистрати. Дали се боят за позициите си, дали са на трупчета, дали се крият зад буквата на закона, дали играят белот с господин Борисов - можем единствено да гадаем.
Що се отнася до новата черква - тук става дума за едно преодоляване на общественото пространство, което не помним от времето на Живков. Държавни или европейски рекламни пари отиват към фалиращите обичайни медии, които пък поръчват на социологическа организация да направи сондаж. И какво излиза - ами ГЕРБ отново отпред. Цели армии от анализатори самонадеяно изясняват генералната линия, подменяйки здравия разсъдък и чувството за правдивост с някакви купешки теории. За различен вид аудитория - безсрамни жълти уеб сайтове, които бълват простотии, та да зареждат безсмислено джафкане из обществените мрежи. Сред надарените пропагандни ходове на Борисов бяха акцентът върху капиталното строителство (строи значи автомагистрала " Хемус ", до момента в който правата до Ботевград се разпада), инсценирането на черезвичайни обстановки, телесната фото-близост с евролидери, простодушният изказ и така нататък
За да прекрачим в 21 век
Добре, да си представим едно ново ръководство, с примерно министър Петков или Василев отпред. Как обръщат курса на тази страна? Идва публичната поръчка в N-ското градче, единствено че там така и така има единствено една компания, която е привикнала да работи с двама подизпълнители. Появява се външен съперник, а локалните стартират да го саботират, пеят възрожденски песни, развяват флагове. Или друго: вземат решение да прочистят администрацията - посреща ги вълна от правосъдни процеси, с които да се занимават до края на мандата. Зад всеки уволнен стои необятна мрежа от клиенти, мобилизирани от чувството, че може да изгубят връзките си. А не са ли те един тип гражданско право... Тръгват да гласоподават някакъв значим закон и внезапно част от депутатите им, на които са разчитали, се завъртат на пети и не поддържат, тъй като нещо друго ги е стимулирало. И по този начин нататък.
Не разбирам по какъв начин се ръководи страна, в която всевъзможни длъжностни лица (до шефовете на специфичните служби!) могат да излязат в отпуск, с цел да не бъдат уволнени. Как се саботират безнаказано всички нареждания и от това не следва нищо, нито сталинско, нито демократично. Не виждам и особена вълна от притискани предприемачи, които да свидетелстват против предходната власт - евентуално има неща, които не трябва да излизат на ярко. Не виждам и някакви светци в политиката, които напълно безкористно да се отдадат на идеята. Затова единствената ми вяра е, че с помощта на напъните на новата власт в България най-сетне ще влязат няколко огромни западни вложители, които да наложат правилата на конкуренцията и по този начин най-сетне да обезсмислят топлите феодални връзки по нашите земи. За да прекрачим в 21 век.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Коментар от проф. Ивайло Дичев:
Един изумителен факт за руския ГУЛАГ е, че най-малко една трета от милионите лежали и оставили костите си там, са били осъдени за стопански закононарушения - разнообразни типове „ вредителство “ от вида на три следващи закъснения за работа или строшаване на служебната лопата. Защото по какъв начин с изключение на с груба мощ се ръководи страна, в която си унищожил собствеността, правото, морала?
За това си спомних, слушайки конференцията на служебните ни министри. Регионалното развиване не може да уволни изпълнителния шеф на „ Автомагистрали “, тяхна 100-процентова благосъстоятелност, тъй като имало „ спорна правосъдна процедура “. Освободените надзорници на ББР не желаят да изоставен постовете си и в отчаянието си министър Петков се принуждава да ги съди за нанесени вреди. Пътната карта с Газпром изчезнала без пояснения. Раздадени великански задатъци за незапочнати строителни работи. В последния миг по всички бордове се окопали гербери... С една дума: вредителство където и да погледнеш. От сталинската рецепта, популярност богу, се отказахме, само че да се управляваме демократично май още не сме се научили. Позволихме формата на правовата страна да блокира нейната същина.
Като във феодализма
Ще кажете - при демокрацията коректив е гражданското общество. Но дали то е задоволително мощно? Вземете това шикалкавене с „ ин хаус “ възлаганията, което разрешава заобикаляне на публичните поръчки и заграбване на милиарди. Защо в този момент го научихме? Защо нямаше спор преди време, когато одобряваха този закон, за какво не алармира някой съперник, отстранен от процеса? Все отново това са багери, самосвали - мъчно е да се скрият. Явно освен няколко богаташи са имали интерес нещата да стават по този начин, системата е била комфортна за доста хора.
Размишлявам за това по какъв начин се ръководи една страна на половин път сред тоталитарния волунтаризъм и демократичното право.
Представете си за миг, че сте партиен водач. Как удържате единството на партията си? С концепциите? От 1990-те години, когато едни се бореха да демонтират комунизма, а другите - да го запазят, идеологическите пристрастености от ден на ден губят смисъла си. Вътре в партийните листи едни претенденти се борят за себе си посредством (нелепите по моему) преференции, други се наскърбяват и отделят, с цел да преминат в по-печеливши обединения или пък си основават сами някакви партийки, трети дискретно продават услугите си против възнаграждение, четвърти били гражданска квота, сиреч „ непричом “.
През годините в България се създадоха истински способи за следване на партийната линия. Отначало заплашваха членовете си с досиета за принадлежност към Държавна сигурност, изключително вдясно. После взеха да употребяват по-хард техники, определяни нормално като „ държане на трупчета “ - т.е., сортират хора, направили закононарушения, които да бъдат разследвани при положение на изменничество по отношение на генералната линия. Или пък ги назначават против подписана оставка без дата. Един лъжепатриот даже беше въвел практиката съратниците да оставят в партийната каса документ, че му дължат сериозна сума пари. Дигиталните технологии уголемяват използването на компрометиращи фотоси и записи. И, несъмнено, в най-масовия случай просто се работи по системата на „ калинките “, която обръща еволюционната доктрина на Дарвин: на позиция се издига несръчен човек, който знае, че няма къде другаде да иде и по тази причина слуша.
Към тези типичен форми господин Борисов добави един модернизиран клиентелизъм, с който страната му стартира да съперничи на Живковата. Правят го вероятен европейските фондове и псевдо-държавните поръчки, които подхранват правилните приятели. Нерядко тази система се съпоставя с феодализма и това май не е единствено метафора. Феодалното общество е построено върху персоналната лоялност на рубрика към сюзерена, на барона към рубрика. Как се построява тази лоялност - ето ви обичана тематика на проверяващите публицисти, въпреки че рядко съумяват да издигнат завесата. В някои случаи я скрепява общото присъединяване в остаряла незаконна формация, в други единият праща жена на другия, в третия просто играят дружно белот. Целта е да се отстрани деструктивната, тревожеща българската душа конкуренция и да се откри непоклатимост - единият получава държавната поръчка и наема другия да я извърши, който пък наема три компании да свършат работата, а в тези компании работят едни хора, които разчитат на заплати. Който не взе участие във веригата, го притискат, взимат му бизнеса, а в случай че упорства - отива в ареста.
Защото феодалното общество не е идилия: крепят го бруталната мощ и църковните песнопения. За силата е ясно - основни звена от правосъдната власт са овладени, а от тях зависят други функционалности надолу по веригата, които засенчват елегантно напъните на обособени почтени магистрати. Дали се боят за позициите си, дали са на трупчета, дали се крият зад буквата на закона, дали играят белот с господин Борисов - можем единствено да гадаем.
Що се отнася до новата черква - тук става дума за едно преодоляване на общественото пространство, което не помним от времето на Живков. Държавни или европейски рекламни пари отиват към фалиращите обичайни медии, които пък поръчват на социологическа организация да направи сондаж. И какво излиза - ами ГЕРБ отново отпред. Цели армии от анализатори самонадеяно изясняват генералната линия, подменяйки здравия разсъдък и чувството за правдивост с някакви купешки теории. За различен вид аудитория - безсрамни жълти уеб сайтове, които бълват простотии, та да зареждат безсмислено джафкане из обществените мрежи. Сред надарените пропагандни ходове на Борисов бяха акцентът върху капиталното строителство (строи значи автомагистрала " Хемус ", до момента в който правата до Ботевград се разпада), инсценирането на черезвичайни обстановки, телесната фото-близост с евролидери, простодушният изказ и така нататък
За да прекрачим в 21 век
Добре, да си представим едно ново ръководство, с примерно министър Петков или Василев отпред. Как обръщат курса на тази страна? Идва публичната поръчка в N-ското градче, единствено че там така и така има единствено една компания, която е привикнала да работи с двама подизпълнители. Появява се външен съперник, а локалните стартират да го саботират, пеят възрожденски песни, развяват флагове. Или друго: вземат решение да прочистят администрацията - посреща ги вълна от правосъдни процеси, с които да се занимават до края на мандата. Зад всеки уволнен стои необятна мрежа от клиенти, мобилизирани от чувството, че може да изгубят връзките си. А не са ли те един тип гражданско право... Тръгват да гласоподават някакъв значим закон и внезапно част от депутатите им, на които са разчитали, се завъртат на пети и не поддържат, тъй като нещо друго ги е стимулирало. И по този начин нататък.
Не разбирам по какъв начин се ръководи страна, в която всевъзможни длъжностни лица (до шефовете на специфичните служби!) могат да излязат в отпуск, с цел да не бъдат уволнени. Как се саботират безнаказано всички нареждания и от това не следва нищо, нито сталинско, нито демократично. Не виждам и особена вълна от притискани предприемачи, които да свидетелстват против предходната власт - евентуално има неща, които не трябва да излизат на ярко. Не виждам и някакви светци в политиката, които напълно безкористно да се отдадат на идеята. Затова единствената ми вяра е, че с помощта на напъните на новата власт в България най-сетне ще влязат няколко огромни западни вложители, които да наложат правилата на конкуренцията и по този начин най-сетне да обезсмислят топлите феодални връзки по нашите земи. За да прекрачим в 21 век.
Бел.ред.
Хората имат вяра, че новият парламент ще отбрани мажоритарните избори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ