Нов скандал се задава в Министерство на отбраната
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Трагичният случай със гибелта на българския водач най-точно демонстрира положението на българските въоръжени сили, които работят с техника от предишния век. Вътрешната и външна опозиция за модернизацията на армията със модерна западна техника, съвместима със стандартите на НАТО, към момента е съвсем непреодолима. Да си напомним дейната интервенция на Русия при избора на изтребител за Военновъздушни сили, когато тя лобира за избора на изтребител, създаден от SAAB, който може и да е добър, само че не е натовски. Съществуват съмнения за подобен опит за интервенция и в плана за рационализация на Военноморските сили.
Досега се смяташе, че програмата за рационализация на Военноморски сили върви сполучливо и без кавги. Във Варна ще се строят двата бойни кораба от немската компания Lürssen и българската компания Делфин. Проектът е в границите на утвърждения от Народното събрание бюджет от 1 милиард лв.. Едва в този момент поражда първостепенният въпрос за въоръжението на корабите. А този въпрос даже е по-голям от самите кораби. Освен това въпросът е и прекомерно незабавен, тъй като при градежа на корабите се залагат установките за изстрелване, които предопределят избора на бъдещото въоръжение за 30 години напред.
Учудващо е, че до момента тематиката тихом мълком е извадена от общественото пространство. Тъй като Lurssen подписва договорите с снабдители на установките, ръководена единствено от персоналния си бизнес интерес, сега страната може да бъде сложена пред приключен факт, в случай че няма ясно изразена позиция от страна на МО или Военноморски сили. И това ще ни коства скъпо след това. Очевидно за управлението на Военноморски сили е по-удобно решението да се вземе на мрачно, както се вземат решение множеството огромни покупко-продажби у нас. Необяснимо е за какво се позволява сходен метод и кой ще носи отговорността за него?
Корабостроителницата Lürssen възнамерява да подпише контракт с доставчика на установки за ракети земя-земя в границите на тази седмица, отсам следва и незабавно да попитаме по какъв начин е изработен този избор и кой е защитил нашия народен интерес, кой е виновен? Министерство на защитата и Военноморските сили не са провели процедура за асортимент или относителен разбор на предлаганите ракети на пазара и непринудено са абдикирали от пълномощието си да вземат стратегическо и военно решение, като трансферират цялостната отговорност на частна компания. Няма изпратени предложения за презентация и предложения от потвърдени, само че конкурентни производители Exocet, Kongsberg, Raytheon. Така шведската ракета RBS-15 е на път да стане главното ни възпиращо средство против съветските Военноморски сили. Логиката е, че Военноморски сили одобряват всичко, което дава отговор на минималните техническите условия. Въпреки, че RBS-15 покрива тези условия, изборът на този вид ракети би означавало нужда от нова рационализация няколко години след стартирането на двата кораба в употреба. Къде е било управлението на Военноморски сили и за какво не е взело участие интензивно в отбрана на българските ползи?
Най-модерната ракетна система, предлагана на пазара, е военноморската ударна ракета (NSM), създавана от компанията Kongsberg от Норвегия, само че и в съдействие с Raytheon за потребностите на Военноморски сили на Съединени американски щати. Ракетата NSM е в употреба от 2012 година и към този момент е определена от Военноморски сили на Съединени американски щати, Германия, Полша и от прилежаща Румъния. Като членки на НАТО, всички тези страни са създали избора си в конкуренция с RBS-15,след обстоен обстоен разбор. Даже Германия, която създава част от съставените елементи на шведската ракета, е избрала NMS за най-новото си потомство съществени бойни кораби. Норвежката оръжейна система, като се изключи че е новаторска, е и по-евтина, тъй като се създава серийно. Защо ние сме на път да изберем скъпи ракети от страна отвън НАТО и кой ще носи отговорността за това, остава да разберем?
Стратегическият избор на NSM подсигурява оперативна съгласуемост и сигурност на доставките с НАТО (САЩ, Румъния, Норвегия, Полша и Германия). Защо би трябвало непрестанно да заобикаляме съвместимостта с нашите сътрудници от НАТО? Най-бегъл относителен разбор на експлоатационните характерности на двете оръжейни системи демонстрира преимуществата на норвежката система. Интересно е, че когато Военноморски сили са предпочели да не вършат личен относителен разбор, те в действителност са решили, че ще придобият нещо, което е определено от други страни. Фактически NSM изобщо не е взета поради, тъй че съпоставяне не е правено. NSM е по-лека, по-малка, по-лесно се интегрира и има по-голям обсег от RSB-15. NSM е пасивна ракета със прикрит метод към задачата, което значи че ракетата не е откриваема и не може да бъде прихваната.
Неслучайно програмата за придобиване на бойни кораби се следи интензивно от съветските медии, които имаха забележителен брой изявления след конференцията на министъра на защитата. Русия има стратегически интерес България да не придобива оръжейни системи, които биха заплашили превъзходството им в Черно море. Въпросът е, това ли е стратегическият интерес и на България? SAAB не за пръв път е лансираният от Русия снабдител на въоръжение за страните членки на НАТО, както беше и към проблема F-16 у нас.
Не е за занемаряване и цената, само че обаче главен мотив на МО е, че в случай че стартира развой на подмяна той може да забави програмата. Вероятно е по този начин, само че в случай че България закупи 30 ракети NSM, вместо RBS-15, би икономисала близо 60 милиона лв., а това може би ще оправдае един - два месеца закъснение.
Подразделението на SAAB, което към този момент има контракт за инсталиране на всички бойни системи на кораба, се популяризира, че може да интегрира всевъзможен вид въоръжение. Сега SAAB се пробват да притискат Lürssen, както и МО, като отхвърлят да предложат оферта за интеграция на норвежките ракети NSM. Те се надяват, че по този метод ще оказват помощ на сътрудниците си от ракетната дивизия да спасят RBS-15.Това си е чисто корпоративно изнудване и то не е без причина. SAAB се надяват, че в случай че в този момент купим RBS-15 за корабите, ще сменяем и бреговото въоръжение с техни ракети. А това би направило България пленник на остарелия им артикул. В тази сложна обстановка ще успее ли България да отбрани своя интерес или ще се поддаде на корпоративните ползи на шведската компания?
Служебният кабинет е подложен под напън, тъй като предшестващото държавно управление е работило или по-скоро бездействало при взимането на решение за оръжейната система на фрегатите. Настоящото командване на Военноморски сили би трябвало да вземе бързо едно от най-важните решения в тази стратегия. Дали ще избере остаряла система, която скоро ще би трябвало да се обновява или съвременна новаторска система, която също така е и по-евтина. Логичният избор е много явен. Ако бездейства, служебният кабинет ще стане съизвършител в следващата спекулация за един милиард.
С този метод, волно или несъзнателно, ще реализираме фантазията на някогашния министър председател Бойко Борисов: „ В Черно море да плуват единствено платноходки и лодки за разходки “, тъй като новите кораби на Военноморски сили са на път да се трансфорат в лодки за разходки. Впрочем, това единствено фантазия ли е или политическа директива, която Военноморски сили са следвали?
Трагичният случай със гибелта на българския водач най-точно демонстрира положението на българските въоръжени сили, които работят с техника от предишния век. Вътрешната и външна опозиция за модернизацията на армията със модерна западна техника, съвместима със стандартите на НАТО, към момента е съвсем непреодолима. Да си напомним дейната интервенция на Русия при избора на изтребител за Военновъздушни сили, когато тя лобира за избора на изтребител, създаден от SAAB, който може и да е добър, само че не е натовски. Съществуват съмнения за подобен опит за интервенция и в плана за рационализация на Военноморските сили.
Досега се смяташе, че програмата за рационализация на Военноморски сили върви сполучливо и без кавги. Във Варна ще се строят двата бойни кораба от немската компания Lürssen и българската компания Делфин. Проектът е в границите на утвърждения от Народното събрание бюджет от 1 милиард лв.. Едва в този момент поражда първостепенният въпрос за въоръжението на корабите. А този въпрос даже е по-голям от самите кораби. Освен това въпросът е и прекомерно незабавен, тъй като при градежа на корабите се залагат установките за изстрелване, които предопределят избора на бъдещото въоръжение за 30 години напред.
Учудващо е, че до момента тематиката тихом мълком е извадена от общественото пространство. Тъй като Lurssen подписва договорите с снабдители на установките, ръководена единствено от персоналния си бизнес интерес, сега страната може да бъде сложена пред приключен факт, в случай че няма ясно изразена позиция от страна на МО или Военноморски сили. И това ще ни коства скъпо след това. Очевидно за управлението на Военноморски сили е по-удобно решението да се вземе на мрачно, както се вземат решение множеството огромни покупко-продажби у нас. Необяснимо е за какво се позволява сходен метод и кой ще носи отговорността за него?
Корабостроителницата Lürssen възнамерява да подпише контракт с доставчика на установки за ракети земя-земя в границите на тази седмица, отсам следва и незабавно да попитаме по какъв начин е изработен този избор и кой е защитил нашия народен интерес, кой е виновен? Министерство на защитата и Военноморските сили не са провели процедура за асортимент или относителен разбор на предлаганите ракети на пазара и непринудено са абдикирали от пълномощието си да вземат стратегическо и военно решение, като трансферират цялостната отговорност на частна компания. Няма изпратени предложения за презентация и предложения от потвърдени, само че конкурентни производители Exocet, Kongsberg, Raytheon. Така шведската ракета RBS-15 е на път да стане главното ни възпиращо средство против съветските Военноморски сили. Логиката е, че Военноморски сили одобряват всичко, което дава отговор на минималните техническите условия. Въпреки, че RBS-15 покрива тези условия, изборът на този вид ракети би означавало нужда от нова рационализация няколко години след стартирането на двата кораба в употреба. Къде е било управлението на Военноморски сили и за какво не е взело участие интензивно в отбрана на българските ползи?
Най-модерната ракетна система, предлагана на пазара, е военноморската ударна ракета (NSM), създавана от компанията Kongsberg от Норвегия, само че и в съдействие с Raytheon за потребностите на Военноморски сили на Съединени американски щати. Ракетата NSM е в употреба от 2012 година и към този момент е определена от Военноморски сили на Съединени американски щати, Германия, Полша и от прилежаща Румъния. Като членки на НАТО, всички тези страни са създали избора си в конкуренция с RBS-15,след обстоен обстоен разбор. Даже Германия, която създава част от съставените елементи на шведската ракета, е избрала NMS за най-новото си потомство съществени бойни кораби. Норвежката оръжейна система, като се изключи че е новаторска, е и по-евтина, тъй като се създава серийно. Защо ние сме на път да изберем скъпи ракети от страна отвън НАТО и кой ще носи отговорността за това, остава да разберем?
Стратегическият избор на NSM подсигурява оперативна съгласуемост и сигурност на доставките с НАТО (САЩ, Румъния, Норвегия, Полша и Германия). Защо би трябвало непрестанно да заобикаляме съвместимостта с нашите сътрудници от НАТО? Най-бегъл относителен разбор на експлоатационните характерности на двете оръжейни системи демонстрира преимуществата на норвежката система. Интересно е, че когато Военноморски сили са предпочели да не вършат личен относителен разбор, те в действителност са решили, че ще придобият нещо, което е определено от други страни. Фактически NSM изобщо не е взета поради, тъй че съпоставяне не е правено. NSM е по-лека, по-малка, по-лесно се интегрира и има по-голям обсег от RSB-15. NSM е пасивна ракета със прикрит метод към задачата, което значи че ракетата не е откриваема и не може да бъде прихваната.
Неслучайно програмата за придобиване на бойни кораби се следи интензивно от съветските медии, които имаха забележителен брой изявления след конференцията на министъра на защитата. Русия има стратегически интерес България да не придобива оръжейни системи, които биха заплашили превъзходството им в Черно море. Въпросът е, това ли е стратегическият интерес и на България? SAAB не за пръв път е лансираният от Русия снабдител на въоръжение за страните членки на НАТО, както беше и към проблема F-16 у нас.
Не е за занемаряване и цената, само че обаче главен мотив на МО е, че в случай че стартира развой на подмяна той може да забави програмата. Вероятно е по този начин, само че в случай че България закупи 30 ракети NSM, вместо RBS-15, би икономисала близо 60 милиона лв., а това може би ще оправдае един - два месеца закъснение.
Подразделението на SAAB, което към този момент има контракт за инсталиране на всички бойни системи на кораба, се популяризира, че може да интегрира всевъзможен вид въоръжение. Сега SAAB се пробват да притискат Lürssen, както и МО, като отхвърлят да предложат оферта за интеграция на норвежките ракети NSM. Те се надяват, че по този метод ще оказват помощ на сътрудниците си от ракетната дивизия да спасят RBS-15.Това си е чисто корпоративно изнудване и то не е без причина. SAAB се надяват, че в случай че в този момент купим RBS-15 за корабите, ще сменяем и бреговото въоръжение с техни ракети. А това би направило България пленник на остарелия им артикул. В тази сложна обстановка ще успее ли България да отбрани своя интерес или ще се поддаде на корпоративните ползи на шведската компания?
Служебният кабинет е подложен под напън, тъй като предшестващото държавно управление е работило или по-скоро бездействало при взимането на решение за оръжейната система на фрегатите. Настоящото командване на Военноморски сили би трябвало да вземе бързо едно от най-важните решения в тази стратегия. Дали ще избере остаряла система, която скоро ще би трябвало да се обновява или съвременна новаторска система, която също така е и по-евтина. Логичният избор е много явен. Ако бездейства, служебният кабинет ще стане съизвършител в следващата спекулация за един милиард.
С този метод, волно или несъзнателно, ще реализираме фантазията на някогашния министър председател Бойко Борисов: „ В Черно море да плуват единствено платноходки и лодки за разходки “, тъй като новите кораби на Военноморски сили са на път да се трансфорат в лодки за разходки. Впрочем, това единствено фантазия ли е или политическа директива, която Военноморски сили са следвали?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ