Съдия Емил Дечев пред ФАКТИ - за Иван Гешев, предсрочното му отстраняване и призива на Съюза на съдиите
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 30 септември 2020 година Съюзът на съдиите в България изпрати формален апел към Висшия правосъден съвет да стартира процедура за предварителното освобождение на Иван Гешев като основен прокурор. В обръщението си към всички членове на Висш съдебен съвет, като се изключи самия Гешев, съдиите предизвестиха, че сме изправени пред „ опасност на фундаментите на правовата страна “, която изисква реакция на Висш съдебен съвет и изброиха аргументите, които постановат отстраняването на Иван Гешев от поста на основен прокурор.
От Съюза на съдиите тогава предложиха да се стартира инспекция и надлежно въпросната процедура по преустановяване на мандата, с цел да не се допусне подозрението, че „ Висш съдебен съвет не извършва конституционната си задача да бъде единствен институционален коректив на основния прокурор и по този начин се трансформира в независим фактор за произвол и подриване на върховенството на правото “.
В подтекста на нестихващото неодобрение против основния прокурор и възобновилите се митинги против Иван Гешев, от ФАКТИ се свързахме със арбитър Емил Дечев, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и арбитър в Наказателното поделение на Софийски градски съд, с цел да приказваме както за апела на съдиите Висш съдебен съвет предварително да освободи основния прокурор, по този начин и по отношение на основанията за този апел. Разговора ни четете в идващите редове:
- Съдия Дечев, Съюзът на съдиите в края на септември предходната година написа едно писмо, в което прикани Висш съдебен съвет да стартира процедура за премахване на основния прокурор – още ли сте на тази позиция?
- Даже още повече сме на тази позиция. За написването на това писмо беше взето решение на Общо годишно заседание на членовете на Съюза на съдиите. Тоест това не е единствено концепция на Управителния съвет, който се състои от седем души, а на Общо годишно заседание на всички членове на Съюза на съдиите. Членовете с гласоподаване са приели, че Управителният съвет би трябвало да излезе с такова искане до Висшия правосъден съвет. Съответно Управителният съвет извърши това решения, като излезе с такова искане към Висш съдебен съвет – Пленумът на Висш съдебен съвет да разиска всички компрометиращи до оня миг обстоятелства за активността на основния прокурор - имам поради посредством неговото лично държание, и в случай че реши, че има задоволително данни за тежко дисциплинарно нарушаване, да започва процедура за предварителното му премахване от поста на основен прокурор.
Още преди Иван Гешев да бъде определен обаче нашата организация предупреждаваше, че той не е подобаващият претендент за този пост, защото му липсват нужните високи професионални познания и нравствени качества. Бяхме се стимулирали с това, че той има прекомерно малко опит с значими каузи с висока правна и фактическа трудност и не приемахме причините на неговите поддръжници, че той е потвърдил своя висок професионализъм с помощта на делото „ КТБ “ и делото против някогашната кметица на „ Младост “ Десислава Иванчева.
- Защо считахте, че той няма нужния професионализъм?
- Защото в действителност по-голямата част от стажа на Иван Гешев беше минал на равнище прокурор в Районна и Градска прокуратура, където делата не са толкоз комплицирани. Към момента, в който той беше номиниран, по нито едно от тези две каузи, които неговите поддръжници цитираха като доказателство за високия му професионализъм, нямаше влезнала в действие присъда, която да е неоправдателна и да е доказателство, че той в действителност е бил прав, внасяйки обвинителен акт в съда. До момента също няма влезнала в действие неоправдателна присъда по нито едно от тези две каузи. Впоследствие излязоха информации за работата му в Районна и Градска прокуратура, от които се видя, че една огромна част от неговите каузи са приключвали със съглашение и че има прекомерно малко обвинителни актове.
След избора на процедура се видя, че тези наши предизвестия бяха основателни. Хората, които желаеха да слагат този човек на този пост, евентуално са се надявали да бъде нещо като централен нападател. В резултат на неспособността да извърши изцяло функционалността, за която е бил очакван – заради неналичието точно на тези високи професионални и нравствени качества, вместо централен нападател на футболното игрище, той стартира да тича по тъчлинията, а от време на време и отвън нея, вървешком по села и паланки да обгрижва хора, на които са откраднали копчетата. Това не е функционалността на един основен прокурор, според Конституцията и Закона за правосъдната власт.
Затова към днешна дата, ние считаме, че има още повече учредения за започване на процедура за предварителното освобождение на основния прокурор от длъжността му. Единственият орган в България, който може да приключи мандата на основния прокурор е Висшият правосъден съвет.
- В тази връзка, добра концепция ли е съгласно Вас предлагането за въвеждане на механизъм за освобождение на основния прокурор през Народното събрание – с гласоподаване на народните представители и по-късно декрет на президента?
- Това сигурно е по-добра концепция, в сравнение с сегашното състояние, което съществува от 30 години. В рамките на тези 30 години ние видяхме, че действителен, на практика, настоящ механизъм за премахване на основния прокурор за жалост няма. Въпреки че през разнообразни години по отношение на работата на разнообразни основни прокурори, е имало задоволително мотиви да се желае предварителното преустановяване на мандата на основния прокурор, съществуващият теоретично механизъм в никакъв случай не е бил задействан на процедура. Тази концепция мандатът на основния прокурор да се приключва от Народното събрание с квалифицирано болшинство, с опция президентът да върне това решение единствено един път, е една по-добра опция от това, което имаме сега. Разбира се, всичко е въпрос на елементи и по какъв начин тъкмо ще се създаде този механизъм.
Искам да припомня, че първоначално, когато беше определен господин Гешев, безусловно на идващият ден участвах в едно изявление по bTV, където незабавно след мен взе участие представляващият Висшия правосъден съвет господин Боян Магдалинчев, който преди да бъде определен за член на Висш съдебен съвет беше заместник-председател на Върховния административен съд. В това изявление водещият ми даде опция, в случай че искам, да задам един въпрос на господин Магдалинчев, който трябваше да даде изявление незабавно след мен. Тогава аз попитах: „ Ако тези 20 индивида, които гласоподаваха за избора на Иван Гешев за основен прокурор, в един миг преценяват, че са позволили неточност, по какъв начин те ще понесат отговорност за своя неверен избор? “. На процедура господин Магдалинчев не съумя да ми отговори свястно по никакъв метод.
За страдание тези 20 индивида, които избраха Иван Гешев по този начин и не трансформираха своето отношение след многочислените гафове, неточности, в това число груби нарушавания на закона, които Иван Гешев извърши през тези няма две години от избора му. Ако го оставим до седмата година, не знам още какво ще се случи. От тези 20 души, които гласоподаваха за Иван Гешев, желая да загатна две имена на членове на Висш съдебен съвет, които са съдии и които бяха определени от съдиите и то при директен избор. Това са Боряна Димитрова и Севдалин Мавров. Не зная по какъв метод те биха се изправили пред сътрудниците си през днешния ден, по какъв начин биха ги погледнали в очите, по какъв начин биха обяснили за какво гласоподаваха точно този претендент да стане основен прокурор.
- Едно от настояванията на протестиращите жители сега е точно избор на нов състав на Висшия правосъден съвет – какво мислите по този въпрос?
- Това е неизбежно, в случай че и в този момент – за следващ път, този Висш правосъден съвет стартира да гледа встрани, вместо да гледа право към безобразията, които бяха осъществени от основния прокурор, в случай че вместо да ги глоби, се прави, че нищо не вижда, че нищо не се е случило, в случай че симулира някаква псевдоактивност. Ако това още веднъж се случи, както се случи предходната година след нашия апел с искане Висш съдебен съвет да започва дисциплинарно произвеждане против основния прокурор, предварителното преустановяване мандата на сегашния състав на Висш съдебен съвет е неизбежно.
Прекратяването на мандата на Висш съдебен съвет може да стане доста елементарно и се е случвало два пъти в историята на новата българска страна - след 10 ноември 1989 година. Чрез промени в Закона за правосъдната власт са прекратявани мандатите на сформира на Висш съдебен съвет преди да изтече плануваният по Конституция 5-годишен мандат. Веднага мога да дам и законна причина за една такава смяна на Закона за правосъдната власт, която да обоснове и предварителното преустановяване на сегашния състав на Висш съдебен съвет. Многократно в отчети на Венецианската комисия е казвано, че един от главните проблеми във Висш съдебен съвет е фактът, че в парламентарната квота в Прокурорската гилдия към Висш съдебен съвет, определените от Народното събрание членове са прокурори и следователи. Макар те да са определени от Народното събрание, те не престават да са по някакъв метод подвластни от основния прокурор, тъй като преди да станат членове на Висш съдебен съвет са били негови подчинени, а откакто мандатът им изтече, отново ще бъдат негови подчинени. При това състояние има напълно законна причина за смяна на Закона за правосъдната власт, която да планува, че членове на Прокурорската гилдия, определени от Народното събрание, повече не могат да бъдат някогашни прокурори и следователи, а вместо това, би трябвало да се избират адвокати и представители на други специалности. Това би могло да наложи и предварително преустановяване мандата на настоящия състав на Висшия правосъден съвет, който посредством бездействия във връзка с безобразията на основния прокурор, неведнъж потвърди, че не дава отговор на високите условия, които Конституцията и Закона за правосъдната власт му слага – да отстоява независимостта на правосъдната власт.
- Споменахте за множеството пропуски на основния прокурор от началото на мандата му до момента - кои съгласно Вас са фундаменталните неточности, които той позволи?
- Това е извънредно сложна задача, тъй като те са доста. Изброяването мъчно може да е изчерпателно, само че мога да загатна няколко такива етични гафове – в най-хубави случай, в най-лошия – нарушавания на закона.
Един от първите огромни етични гафове на основния прокурор беше няколко дни преди да бъде определен. В изявление тогава той стартира да разисква една част от представителите на политическите партии в България, като ги наричаше „ десни екстремисти “, „ болшевики “, постигнали „ резултати на меншевики “. Това е безусловно неприемливо в държанието на един магистрат, освен това магистрат на толкоз високо равнище – основен прокурор с голяма власт, който безусловно посредством дейностите си може да провокира трус в държавното управление, в огромна и авторитетна партия, да вземем за пример нареждайки образуването на досъдебно произвеждане или гледайки одобрително активността на наблюдаващия прокурор, в случай че реши да притегли избран министър или народен представител като упреквам и да поска задържането му под стража. Когато си на толкоз авторитетна позиция, нямаш право да приказваш толкоз политически пристрастно.
След това в неговите изявленията имаше изявления, че той е по едно и също време националист, в това време социалист, имаше и щипка християнство. Тоест „ християн-социалист родолюбец “. В други негови изявленията се прокраднаха и избрани месианистки хрумвания. Заговори се, че той се възприема като инструмент на Господ, единствено че ние не знаем той има ли телефонния номер на Господ, по какъв начин комуникира с него, а дали е допустимо гласът, който той смята за Господен да е в действителност нечии различен, на някакво друго свръхсъщество, което май не го насочва в вярната посока. Това по отношение на някои залитания към политическа пристрастност в активността му като основен прокурор, които са изрично неприемливи.
Безспорно измежду няколкото изброени груби нарушавания би трябвало да прибавим и нахлуването – по негово предписание, на Бюрото за отбрана, което на процедура е едно паравоенно формирование, в Президентството по отношение на правени претърсвания и изземвания в офисите на двама от съветниците на президента. Действително, с цел да се извърши претършуване и изземване, няма по какъв начин следовател, прокурор да не влезе в съответното помещение. Ако има подозрение, че консултант на президента е направил закононарушение, естествено, че би трябвало да се влезе в този офис. Проблемът не е в това, че някой е решил да направи претършуване и изземване в офисите на съветниците на президента. Проблемът беше в показността на акцията – непотребна, ненужна показност, която евентуално целеше по някакъв метод да провокира агитационен резултат, резултат на предизвестие към президента по отношение на избрани негови обществени дейности и изявления. Това беше безусловно неприемливо. Съгласно закона единственият, който може да подреди присъединяване на Бюрото за отбрана при осъществяването на обиски и изземване, е основният прокурор. Никой различен не може да подреди присъединяване на това Бюро в обезпечаването на това претършуване и изземване, което в тази ситуация изцяло не беше належащо. Участието на чиновниците на Бюрото при претършуване и изземване е належащо, когато става дума за загадка квартира на терористи или склад на наркодилъри на едно, когато има действителен риск за живота на проверяващия орган и наблюдаващия прокурор, които би трябвало да създадат това претършуване и изземване, поради физическо противопоставяне от страна на лицата, които ще бъдат претърсвани. Сами разбирате, че това няма по какъв начин да се случи в Президентството. Кой консултант ще тръгне да оказва физическа опозиция на проверяващия орган?! Да не приказваме, че тези съветници бяха задържани за 24 часа, а неотдавна съдът се произнесе, че задържанията са били противозаконни.
Трябва да споменем и подслушванията - разгласените персонално от основния прокурор материални доказателства от специфични разследващи средства, в които се чу глас, непосредствен до гласа на президента. Изключително жестоко нарушаване на закона, което, наблягам, накара някои експерти в региона на наказателното право да заговорят, че основния прокурор е направил не просто нарушаване на Закона за специфичните разследващи средства, а закононарушение.
Също и методът, по който бяха определени европейските делегирани прокурори – от раз 10, още от първия път, в случай, че претендентите бяха 31. Това остави подозрение за авансово уговаряне сред членовете на Прокурорската гилдия за избора на тези хора. После се видя, че шест от тях бяха отхвърлени. Шест от 10, т.е. 60% неуспеваемост, за което основният прокурор съгласно мен също би трябвало да носи отговорност. Г-жа Кьовеши беше на посещаване в София и едно от настояванията беше да се назначат нови шест прокурора. Обръщам внимание на това, че Прокурорската гилдия преди този момент отхвърли да избере нови шест на мястото на отхвърлените, макар че България се е договорила да има 10 европейски делегирани прокурори.
Спомням си още едно изявление на основния прокурор от март 2020 година, в което той съобщи, че в остарялата централизирана електронна система за систематизиране на делата имало ковид и в действителност през последните пет години България не е имало правораздаване. Това е извънредно скандално изявление на основен прокурор. По този метод той заличава работата и на своите сътрудници прокурори. Недопустимо е основен прокурор да приказва, че в България през последните пет години не е имало правораздаване, в случай, че тъкмо в тези пет години той беше началник на Специализираната прокуратура. Той твърдеше, че има „ ковид “ при разпределянето на правосъдните каузи. Установи се, че това не е правилно, че не е имало външна интервенция, която сполучливо да е пробила системата за инцидентно систематизиране на делата.
Мога да напомня също показността при задържането на районният кмет на „ Младост “ и неговият заместител. Абсолютно ненужна показност – две дами, държани с белезници с часове в центъра на София. Да, в случай че в действителност са обвинени в осъществяване на закононарушение, несъмнено, че могат да бъдат задържани. Ако се реши, че има действителна заплаха да извършат ново закононарушение, да се укрият или да заличат следите от мястото на престъплението, те могат да бъдат арестувани, само че кому беше нужно те да бъдат държани с часове в центъра на София пред погледа на всички.
Пропуск беше неналичието на същинско следствие в Прокуратурата на случаи от вида на „ Осемте джуджета “. Този случай не е единственият, само че го споделям като най-познат. Опитът да трансферира отговорността към наблюдаващия прокурор, съответно отговарящ за подобен вид случаи, е много неблаговиден, защото няма какво да се залъгваме – в Прокуратурата се случва това, което взема решение основният прокурор, защото тя е централизирана. Той има изключително тежки административни пълномощия, може да се меси във всяко дело, да дава нареждания на съображение член 139 от Закона за правосъдната власт, всички административни ръководители на Прокуратурата са му подчинени, той реализира контрол за правда по всички каузи, методологическо управление. Оправданието, че някой наблюдаващ прокурор на лична глава не е привлякъл някой, който би трябвало да бъде притеглен като обвинен, или бави прекомерно дълго и необяснимо обещано досъдебно произвеждане или инспекция – като тази за „ Осемте джуджета “, не звучи по никакъв метод безапелационно.
Допълнителни учредения за едно дисциплинарно произвеждане от настоящия състав на Висш съдебен съвет или доста по-вероятно от бъдещия състав на Висш съдебен съвет, даде още информацията, която пристигна от Министерството на финансите на Съединените американски щати по закона „ Магнитски “. Искам да обърна внимание на нещо, което беше казано във връзка на двама от тримата в началото оповестени глобени български жители, а точно Пеевски и Желязков. По отношение на Пеевски се споделя, че той се е договарял с политици да им обезпечи политическа поддръжка и позитивно медийно отразяване, а в подмяна да получи отбрана от наказателно гонене. Никой не може да подсигурява отбрана от наказателно гонене, в случай че няма задоволително авторитетен прокурор, който да може да обезпечи такава отбрана. Без значение дали господин Пеевски е имал поради персонално господин Иван Гешев или е имал поради някой различен доста авторитетен прокурор, самият факт, че това е допустимо да се случва в системата, приказва за неприятно управление.
Другото, което беше казано от Министерството на финансите на Съединени американски щати, беше във връзка с господин Желязков – третия от в началото оповестените шестима български жители, глобени по закона „ Магнитски “. Казва се, че той е изнудвал възможен претендент за български министър посредством опасност от покачване на наказателни обвинявания от Прокуратурата на Република България, в случай че след назначението си като министър не окажел по-нататъшно подпомагане на господин Желязков. Тук още веднъж имаме интервенция на Прокуратурата, само че в противоположна посока. Ако първият път се обезпечава един тип „ углавен имунитет “, т.е. „ ти може да си направил някакво закононарушение, само че ние теб няма да те гоним по правилник, по закон посредством формиране на досъдебно произвеждане, привличане като обвинен и взимане на мярка за неотклонение “, то при втория случай с господин Желязков става дума за противоположното – изнудване на човек, против който може да се образува досъдебно произвеждане, без да е ясно дали в действителност този човек фактически е направил нещо неприятно или в действителност е почтен. Този човек е заплашван, че без значение дали е съгрешил или не, той ще бъде законово репресиран от българската прокуратура.
Тези два случая, въпреки категорично да не се загатва името на Иван Гешев като персонално забъркан, като прокурора, който персонално ще обезпечи този комфорт на лицата Пеевски и Желязков, са показателни, че даже единствено като началник той е позволил в системата да има такива пробойни, че като началник той заслужава да подаде оставка, даже да не е съответният прокурор, който е щял да обезпечи тази прокурорска поддръжка на лицата Пеевски и Желязков.
- Казвате оставка, допускам същите са учредения и за започване на процедура по освобождение?
- Това са по едно и също време учредения един човек самичък да си тръгне, с цел да спре да тормози и издевателства над цялата нация с тънка усмивка, и в това време е съображение самият Висш правосъден съвет да стартира процедура за дисциплинарно уволняване и предварително преустановяване на мандата му. Ако това не се направи от този състав на Висшия правосъден съвет, при едни предварителни избори за нов Висш правосъден съвет, може да го направи идващия състав.
Правните учредения, въз основа на които Висш съдебен съвет има пълномощието да стартира дисциплинарно произвеждане и условно предварително да освободи основния прокурор са член 175, алинея 5 от Закона за правосъдната власт - т.е. „ основанието за предварително освобождение на основния прокурор се открива от пленума на Висшия правосъден съвет с решение, признато по реда на член 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождение " (б.р. член 173 регламентира процедурата и условията за избор), като се прави връзка с член 129, алинея 3, точка 5 от Конституцията на Република България, където се споделя, че основният прокурор се освобождава от служба единствено при тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
- Оптимист ли сте, че фактически би могло скоро да се стартира процедура по преустановяване мандата на основния прокурор и избор на нов състав на Висш съдебен съвет?
- Не съм оптимист, тъй като аз проследявам работата на тези 20 индивида, които избраха основния прокурор. Моето надълбоко съмнение е, че в случай че не всички, то една огромна част от тези 20 индивида, които натресоха на България това лице за основен прокурор, не са свободни хора, нямат самостоятелност в дейностите си и в своята служебна активност правят значими избори, които засягат цялото българско общество и страна, под непозната диктовка.
На 30 септември 2020 година Съюзът на съдиите в България изпрати формален апел към Висшия правосъден съвет да стартира процедура за предварителното освобождение на Иван Гешев като основен прокурор. В обръщението си към всички членове на Висш съдебен съвет, като се изключи самия Гешев, съдиите предизвестиха, че сме изправени пред „ опасност на фундаментите на правовата страна “, която изисква реакция на Висш съдебен съвет и изброиха аргументите, които постановат отстраняването на Иван Гешев от поста на основен прокурор.
От Съюза на съдиите тогава предложиха да се стартира инспекция и надлежно въпросната процедура по преустановяване на мандата, с цел да не се допусне подозрението, че „ Висш съдебен съвет не извършва конституционната си задача да бъде единствен институционален коректив на основния прокурор и по този начин се трансформира в независим фактор за произвол и подриване на върховенството на правото “.
В подтекста на нестихващото неодобрение против основния прокурор и възобновилите се митинги против Иван Гешев, от ФАКТИ се свързахме със арбитър Емил Дечев, член на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България и арбитър в Наказателното поделение на Софийски градски съд, с цел да приказваме както за апела на съдиите Висш съдебен съвет предварително да освободи основния прокурор, по този начин и по отношение на основанията за този апел. Разговора ни четете в идващите редове:
- Съдия Дечев, Съюзът на съдиите в края на септември предходната година написа едно писмо, в което прикани Висш съдебен съвет да стартира процедура за премахване на основния прокурор – още ли сте на тази позиция?
- Даже още повече сме на тази позиция. За написването на това писмо беше взето решение на Общо годишно заседание на членовете на Съюза на съдиите. Тоест това не е единствено концепция на Управителния съвет, който се състои от седем души, а на Общо годишно заседание на всички членове на Съюза на съдиите. Членовете с гласоподаване са приели, че Управителният съвет би трябвало да излезе с такова искане до Висшия правосъден съвет. Съответно Управителният съвет извърши това решения, като излезе с такова искане към Висш съдебен съвет – Пленумът на Висш съдебен съвет да разиска всички компрометиращи до оня миг обстоятелства за активността на основния прокурор - имам поради посредством неговото лично държание, и в случай че реши, че има задоволително данни за тежко дисциплинарно нарушаване, да започва процедура за предварителното му премахване от поста на основен прокурор.
Още преди Иван Гешев да бъде определен обаче нашата организация предупреждаваше, че той не е подобаващият претендент за този пост, защото му липсват нужните високи професионални познания и нравствени качества. Бяхме се стимулирали с това, че той има прекомерно малко опит с значими каузи с висока правна и фактическа трудност и не приемахме причините на неговите поддръжници, че той е потвърдил своя висок професионализъм с помощта на делото „ КТБ “ и делото против някогашната кметица на „ Младост “ Десислава Иванчева.
- Защо считахте, че той няма нужния професионализъм?
- Защото в действителност по-голямата част от стажа на Иван Гешев беше минал на равнище прокурор в Районна и Градска прокуратура, където делата не са толкоз комплицирани. Към момента, в който той беше номиниран, по нито едно от тези две каузи, които неговите поддръжници цитираха като доказателство за високия му професионализъм, нямаше влезнала в действие присъда, която да е неоправдателна и да е доказателство, че той в действителност е бил прав, внасяйки обвинителен акт в съда. До момента също няма влезнала в действие неоправдателна присъда по нито едно от тези две каузи. Впоследствие излязоха информации за работата му в Районна и Градска прокуратура, от които се видя, че една огромна част от неговите каузи са приключвали със съглашение и че има прекомерно малко обвинителни актове.
След избора на процедура се видя, че тези наши предизвестия бяха основателни. Хората, които желаеха да слагат този човек на този пост, евентуално са се надявали да бъде нещо като централен нападател. В резултат на неспособността да извърши изцяло функционалността, за която е бил очакван – заради неналичието точно на тези високи професионални и нравствени качества, вместо централен нападател на футболното игрище, той стартира да тича по тъчлинията, а от време на време и отвън нея, вървешком по села и паланки да обгрижва хора, на които са откраднали копчетата. Това не е функционалността на един основен прокурор, според Конституцията и Закона за правосъдната власт.
Затова към днешна дата, ние считаме, че има още повече учредения за започване на процедура за предварителното освобождение на основния прокурор от длъжността му. Единственият орган в България, който може да приключи мандата на основния прокурор е Висшият правосъден съвет.
- В тази връзка, добра концепция ли е съгласно Вас предлагането за въвеждане на механизъм за освобождение на основния прокурор през Народното събрание – с гласоподаване на народните представители и по-късно декрет на президента?
- Това сигурно е по-добра концепция, в сравнение с сегашното състояние, което съществува от 30 години. В рамките на тези 30 години ние видяхме, че действителен, на практика, настоящ механизъм за премахване на основния прокурор за жалост няма. Въпреки че през разнообразни години по отношение на работата на разнообразни основни прокурори, е имало задоволително мотиви да се желае предварителното преустановяване на мандата на основния прокурор, съществуващият теоретично механизъм в никакъв случай не е бил задействан на процедура. Тази концепция мандатът на основния прокурор да се приключва от Народното събрание с квалифицирано болшинство, с опция президентът да върне това решение единствено един път, е една по-добра опция от това, което имаме сега. Разбира се, всичко е въпрос на елементи и по какъв начин тъкмо ще се създаде този механизъм.
Искам да припомня, че първоначално, когато беше определен господин Гешев, безусловно на идващият ден участвах в едно изявление по bTV, където незабавно след мен взе участие представляващият Висшия правосъден съвет господин Боян Магдалинчев, който преди да бъде определен за член на Висш съдебен съвет беше заместник-председател на Върховния административен съд. В това изявление водещият ми даде опция, в случай че искам, да задам един въпрос на господин Магдалинчев, който трябваше да даде изявление незабавно след мен. Тогава аз попитах: „ Ако тези 20 индивида, които гласоподаваха за избора на Иван Гешев за основен прокурор, в един миг преценяват, че са позволили неточност, по какъв начин те ще понесат отговорност за своя неверен избор? “. На процедура господин Магдалинчев не съумя да ми отговори свястно по никакъв метод.
За страдание тези 20 индивида, които избраха Иван Гешев по този начин и не трансформираха своето отношение след многочислените гафове, неточности, в това число груби нарушавания на закона, които Иван Гешев извърши през тези няма две години от избора му. Ако го оставим до седмата година, не знам още какво ще се случи. От тези 20 души, които гласоподаваха за Иван Гешев, желая да загатна две имена на членове на Висш съдебен съвет, които са съдии и които бяха определени от съдиите и то при директен избор. Това са Боряна Димитрова и Севдалин Мавров. Не зная по какъв метод те биха се изправили пред сътрудниците си през днешния ден, по какъв начин биха ги погледнали в очите, по какъв начин биха обяснили за какво гласоподаваха точно този претендент да стане основен прокурор.
- Едно от настояванията на протестиращите жители сега е точно избор на нов състав на Висшия правосъден съвет – какво мислите по този въпрос?
- Това е неизбежно, в случай че и в този момент – за следващ път, този Висш правосъден съвет стартира да гледа встрани, вместо да гледа право към безобразията, които бяха осъществени от основния прокурор, в случай че вместо да ги глоби, се прави, че нищо не вижда, че нищо не се е случило, в случай че симулира някаква псевдоактивност. Ако това още веднъж се случи, както се случи предходната година след нашия апел с искане Висш съдебен съвет да започва дисциплинарно произвеждане против основния прокурор, предварителното преустановяване мандата на сегашния състав на Висш съдебен съвет е неизбежно.
Прекратяването на мандата на Висш съдебен съвет може да стане доста елементарно и се е случвало два пъти в историята на новата българска страна - след 10 ноември 1989 година. Чрез промени в Закона за правосъдната власт са прекратявани мандатите на сформира на Висш съдебен съвет преди да изтече плануваният по Конституция 5-годишен мандат. Веднага мога да дам и законна причина за една такава смяна на Закона за правосъдната власт, която да обоснове и предварителното преустановяване на сегашния състав на Висш съдебен съвет. Многократно в отчети на Венецианската комисия е казвано, че един от главните проблеми във Висш съдебен съвет е фактът, че в парламентарната квота в Прокурорската гилдия към Висш съдебен съвет, определените от Народното събрание членове са прокурори и следователи. Макар те да са определени от Народното събрание, те не престават да са по някакъв метод подвластни от основния прокурор, тъй като преди да станат членове на Висш съдебен съвет са били негови подчинени, а откакто мандатът им изтече, отново ще бъдат негови подчинени. При това състояние има напълно законна причина за смяна на Закона за правосъдната власт, която да планува, че членове на Прокурорската гилдия, определени от Народното събрание, повече не могат да бъдат някогашни прокурори и следователи, а вместо това, би трябвало да се избират адвокати и представители на други специалности. Това би могло да наложи и предварително преустановяване мандата на настоящия състав на Висшия правосъден съвет, който посредством бездействия във връзка с безобразията на основния прокурор, неведнъж потвърди, че не дава отговор на високите условия, които Конституцията и Закона за правосъдната власт му слага – да отстоява независимостта на правосъдната власт.
- Споменахте за множеството пропуски на основния прокурор от началото на мандата му до момента - кои съгласно Вас са фундаменталните неточности, които той позволи?
- Това е извънредно сложна задача, тъй като те са доста. Изброяването мъчно може да е изчерпателно, само че мога да загатна няколко такива етични гафове – в най-хубави случай, в най-лошия – нарушавания на закона.
Един от първите огромни етични гафове на основния прокурор беше няколко дни преди да бъде определен. В изявление тогава той стартира да разисква една част от представителите на политическите партии в България, като ги наричаше „ десни екстремисти “, „ болшевики “, постигнали „ резултати на меншевики “. Това е безусловно неприемливо в държанието на един магистрат, освен това магистрат на толкоз високо равнище – основен прокурор с голяма власт, който безусловно посредством дейностите си може да провокира трус в държавното управление, в огромна и авторитетна партия, да вземем за пример нареждайки образуването на досъдебно произвеждане или гледайки одобрително активността на наблюдаващия прокурор, в случай че реши да притегли избран министър или народен представител като упреквам и да поска задържането му под стража. Когато си на толкоз авторитетна позиция, нямаш право да приказваш толкоз политически пристрастно.
След това в неговите изявленията имаше изявления, че той е по едно и също време националист, в това време социалист, имаше и щипка християнство. Тоест „ християн-социалист родолюбец “. В други негови изявленията се прокраднаха и избрани месианистки хрумвания. Заговори се, че той се възприема като инструмент на Господ, единствено че ние не знаем той има ли телефонния номер на Господ, по какъв начин комуникира с него, а дали е допустимо гласът, който той смята за Господен да е в действителност нечии различен, на някакво друго свръхсъщество, което май не го насочва в вярната посока. Това по отношение на някои залитания към политическа пристрастност в активността му като основен прокурор, които са изрично неприемливи.
Безспорно измежду няколкото изброени груби нарушавания би трябвало да прибавим и нахлуването – по негово предписание, на Бюрото за отбрана, което на процедура е едно паравоенно формирование, в Президентството по отношение на правени претърсвания и изземвания в офисите на двама от съветниците на президента. Действително, с цел да се извърши претършуване и изземване, няма по какъв начин следовател, прокурор да не влезе в съответното помещение. Ако има подозрение, че консултант на президента е направил закононарушение, естествено, че би трябвало да се влезе в този офис. Проблемът не е в това, че някой е решил да направи претършуване и изземване в офисите на съветниците на президента. Проблемът беше в показността на акцията – непотребна, ненужна показност, която евентуално целеше по някакъв метод да провокира агитационен резултат, резултат на предизвестие към президента по отношение на избрани негови обществени дейности и изявления. Това беше безусловно неприемливо. Съгласно закона единственият, който може да подреди присъединяване на Бюрото за отбрана при осъществяването на обиски и изземване, е основният прокурор. Никой различен не може да подреди присъединяване на това Бюро в обезпечаването на това претършуване и изземване, което в тази ситуация изцяло не беше належащо. Участието на чиновниците на Бюрото при претършуване и изземване е належащо, когато става дума за загадка квартира на терористи или склад на наркодилъри на едно, когато има действителен риск за живота на проверяващия орган и наблюдаващия прокурор, които би трябвало да създадат това претършуване и изземване, поради физическо противопоставяне от страна на лицата, които ще бъдат претърсвани. Сами разбирате, че това няма по какъв начин да се случи в Президентството. Кой консултант ще тръгне да оказва физическа опозиция на проверяващия орган?! Да не приказваме, че тези съветници бяха задържани за 24 часа, а неотдавна съдът се произнесе, че задържанията са били противозаконни.
Трябва да споменем и подслушванията - разгласените персонално от основния прокурор материални доказателства от специфични разследващи средства, в които се чу глас, непосредствен до гласа на президента. Изключително жестоко нарушаване на закона, което, наблягам, накара някои експерти в региона на наказателното право да заговорят, че основния прокурор е направил не просто нарушаване на Закона за специфичните разследващи средства, а закононарушение.
Също и методът, по който бяха определени европейските делегирани прокурори – от раз 10, още от първия път, в случай, че претендентите бяха 31. Това остави подозрение за авансово уговаряне сред членовете на Прокурорската гилдия за избора на тези хора. После се видя, че шест от тях бяха отхвърлени. Шест от 10, т.е. 60% неуспеваемост, за което основният прокурор съгласно мен също би трябвало да носи отговорност. Г-жа Кьовеши беше на посещаване в София и едно от настояванията беше да се назначат нови шест прокурора. Обръщам внимание на това, че Прокурорската гилдия преди този момент отхвърли да избере нови шест на мястото на отхвърлените, макар че България се е договорила да има 10 европейски делегирани прокурори.
Спомням си още едно изявление на основния прокурор от март 2020 година, в което той съобщи, че в остарялата централизирана електронна система за систематизиране на делата имало ковид и в действителност през последните пет години България не е имало правораздаване. Това е извънредно скандално изявление на основен прокурор. По този метод той заличава работата и на своите сътрудници прокурори. Недопустимо е основен прокурор да приказва, че в България през последните пет години не е имало правораздаване, в случай, че тъкмо в тези пет години той беше началник на Специализираната прокуратура. Той твърдеше, че има „ ковид “ при разпределянето на правосъдните каузи. Установи се, че това не е правилно, че не е имало външна интервенция, която сполучливо да е пробила системата за инцидентно систематизиране на делата.
Мога да напомня също показността при задържането на районният кмет на „ Младост “ и неговият заместител. Абсолютно ненужна показност – две дами, държани с белезници с часове в центъра на София. Да, в случай че в действителност са обвинени в осъществяване на закононарушение, несъмнено, че могат да бъдат задържани. Ако се реши, че има действителна заплаха да извършат ново закононарушение, да се укрият или да заличат следите от мястото на престъплението, те могат да бъдат арестувани, само че кому беше нужно те да бъдат държани с часове в центъра на София пред погледа на всички.
Пропуск беше неналичието на същинско следствие в Прокуратурата на случаи от вида на „ Осемте джуджета “. Този случай не е единственият, само че го споделям като най-познат. Опитът да трансферира отговорността към наблюдаващия прокурор, съответно отговарящ за подобен вид случаи, е много неблаговиден, защото няма какво да се залъгваме – в Прокуратурата се случва това, което взема решение основният прокурор, защото тя е централизирана. Той има изключително тежки административни пълномощия, може да се меси във всяко дело, да дава нареждания на съображение член 139 от Закона за правосъдната власт, всички административни ръководители на Прокуратурата са му подчинени, той реализира контрол за правда по всички каузи, методологическо управление. Оправданието, че някой наблюдаващ прокурор на лична глава не е привлякъл някой, който би трябвало да бъде притеглен като обвинен, или бави прекомерно дълго и необяснимо обещано досъдебно произвеждане или инспекция – като тази за „ Осемте джуджета “, не звучи по никакъв метод безапелационно.
Допълнителни учредения за едно дисциплинарно произвеждане от настоящия състав на Висш съдебен съвет или доста по-вероятно от бъдещия състав на Висш съдебен съвет, даде още информацията, която пристигна от Министерството на финансите на Съединените американски щати по закона „ Магнитски “. Искам да обърна внимание на нещо, което беше казано във връзка на двама от тримата в началото оповестени глобени български жители, а точно Пеевски и Желязков. По отношение на Пеевски се споделя, че той се е договарял с политици да им обезпечи политическа поддръжка и позитивно медийно отразяване, а в подмяна да получи отбрана от наказателно гонене. Никой не може да подсигурява отбрана от наказателно гонене, в случай че няма задоволително авторитетен прокурор, който да може да обезпечи такава отбрана. Без значение дали господин Пеевски е имал поради персонално господин Иван Гешев или е имал поради някой различен доста авторитетен прокурор, самият факт, че това е допустимо да се случва в системата, приказва за неприятно управление.
Другото, което беше казано от Министерството на финансите на Съединени американски щати, беше във връзка с господин Желязков – третия от в началото оповестените шестима български жители, глобени по закона „ Магнитски “. Казва се, че той е изнудвал възможен претендент за български министър посредством опасност от покачване на наказателни обвинявания от Прокуратурата на Република България, в случай че след назначението си като министър не окажел по-нататъшно подпомагане на господин Желязков. Тук още веднъж имаме интервенция на Прокуратурата, само че в противоположна посока. Ако първият път се обезпечава един тип „ углавен имунитет “, т.е. „ ти може да си направил някакво закононарушение, само че ние теб няма да те гоним по правилник, по закон посредством формиране на досъдебно произвеждане, привличане като обвинен и взимане на мярка за неотклонение “, то при втория случай с господин Желязков става дума за противоположното – изнудване на човек, против който може да се образува досъдебно произвеждане, без да е ясно дали в действителност този човек фактически е направил нещо неприятно или в действителност е почтен. Този човек е заплашван, че без значение дали е съгрешил или не, той ще бъде законово репресиран от българската прокуратура.
Тези два случая, въпреки категорично да не се загатва името на Иван Гешев като персонално забъркан, като прокурора, който персонално ще обезпечи този комфорт на лицата Пеевски и Желязков, са показателни, че даже единствено като началник той е позволил в системата да има такива пробойни, че като началник той заслужава да подаде оставка, даже да не е съответният прокурор, който е щял да обезпечи тази прокурорска поддръжка на лицата Пеевски и Желязков.
- Казвате оставка, допускам същите са учредения и за започване на процедура по освобождение?
- Това са по едно и също време учредения един човек самичък да си тръгне, с цел да спре да тормози и издевателства над цялата нация с тънка усмивка, и в това време е съображение самият Висш правосъден съвет да стартира процедура за дисциплинарно уволняване и предварително преустановяване на мандата му. Ако това не се направи от този състав на Висшия правосъден съвет, при едни предварителни избори за нов Висш правосъден съвет, може да го направи идващия състав.
Правните учредения, въз основа на които Висш съдебен съвет има пълномощието да стартира дисциплинарно произвеждане и условно предварително да освободи основния прокурор са член 175, алинея 5 от Закона за правосъдната власт - т.е. „ основанието за предварително освобождение на основния прокурор се открива от пленума на Висшия правосъден съвет с решение, признато по реда на член 173, след което се предлага на Президента на Република България неговото освобождение " (б.р. член 173 регламентира процедурата и условията за избор), като се прави връзка с член 129, алинея 3, точка 5 от Конституцията на Република България, където се споделя, че основният прокурор се освобождава от служба единствено при тежко нарушаване или редовно несъблюдение на служебните отговорности, както и дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт.
- Оптимист ли сте, че фактически би могло скоро да се стартира процедура по преустановяване мандата на основния прокурор и избор на нов състав на Висш съдебен съвет?
- Не съм оптимист, тъй като аз проследявам работата на тези 20 индивида, които избраха основния прокурор. Моето надълбоко съмнение е, че в случай че не всички, то една огромна част от тези 20 индивида, които натресоха на България това лице за основен прокурор, не са свободни хора, нямат самостоятелност в дейностите си и в своята служебна активност правят значими избори, които засягат цялото българско общество и страна, под непозната диктовка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ