Нова Македония: Комунистите отказали да върнат македонските емигранти от България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди провеждането на Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония - АСНОМ през 1944 година видни водачи на македонското националноосвободително придвижване мислеха за смисъла на македонската емиграция в битката на македонския народ за освобождението и построяването на македонската страна.
Македонска интелигенция от България
В този смисъл ангажираността на тогавашната македонска интелигенция, изключително тази в България, заема особено място. Така да вземем за пример в записките на първия президент на Президиума на АСНОМ Методия Андонов-Ченто апропо е записано:
„ Бане Андреев предложи да предложения македонски емигранти от България да се причислят към нашата битка, т.е. македонският народ. „ Приех предлагането, имайки поради, че там имаше доста образовани хора, които като такива са нужни на всяка страна и още повече на нашата, защото множеството от нашите хора са полуграмотни или необразовани въобще “.
По-късно, в края на 1944 година, Ченто ще напише още един значим миг за отношението към македонската емиграция. След митингите в няколко освободени македонски градове, висшите партизански водачи идват в Скопие. Димитър Влахов идва в Президиума, намиращ се в постройката на община Скопие под Кале, с делегация от България. Делегацията връчва на Ченто лист с към 3000 имена на македонски емигранти, отпътували за България след Балканите и сред двете международни войни. Според архивите, които той е водил за такива срещи, Ченто е удовлетворен, че описът включва доста образовани хора, които са „ нужни за основаване на страна. “, с цел да разреши на хората да се върнат в Македония допустимо най-скоро:
„ Лазо Колишевски не се съгласи да вземе решение толкоз бързо, тъй като партията не зае позиция по въпроса. Съгласих се да изчакам мнение от партията. Два дни по-късно Колишевски ме осведоми, че партията счита, че не е желателно всички емигранти да се връщат, тъй като, както той сподели, те са български ученици.
" Когато попитах с кого ще създадем страна, Колишевски отговори, че ще получим помощ от други федерални звена. " На въпрос на Ченто, с какво са по-добри сръбските или други служители от македонците, които бяха принудени да емигрират и не по своя воля учат в България, Колишевски отговори, че „ такава е позицията на партията и към този момент няма какво да се разисква “. Тук в действителност се нарушава отношението към бъдещото отношение към македонската емиграция и такова отрицателно отношение ще продължи цели шестдесет години, до образуването на самостоятелната Република Македония.
Има и друга, четвърта Македония: емигрантска Македония
Първият президент на Президиума на АСНОМ Методия Андонов-Ченто, който искаше да отвори вратите на родината Демократична Федерална Македония за македонските емигранти, скоро е наказан и затворен в " Идризово ", тъй като сякаш желал да емигрира. Междувременно съгласно проф. Д-р Виолета Ачковска, стотици македонци, които са заложили живота си за Македония, за нейната държавност, за национално достолепие, попадат в затвори, а някои намират леговище в европейски и неевропейски страни, на всички континенти, създавайки друга Македония, емигрантска Македония, с ясни политически цели за самостоятелност и суверенитет на страната, както и искане за обединяване на македонския народ. Както отбелязва Ставре Дзиков в проучванията си за македонската емиграция, отвън Република Македония в продължение на десетилетия е имало паралелна емигрантска, " четвърта Македония ". Според Международната организация за бежанците от 1946 година в западноевропейските страни са регистрирани 125 000 жители от бившето Кралство Югославия. Най-многобройните от тях, към 40 хиляди, са четниците, следвани от усташите с към 30 хиляди души, а незабавно след тях са словенските белогвардейци с към 18 хиляди емигранти.
Основните центрове за военна и разследваща работа, проведени за приемане на емигранти след войната, са лагерите Лаврион в Гърция, Падроче в Триест, Фермо и Модена в Италия. В Австрия един подобен лагер е Трайчкирхен, покрай Виена. Най-големите лагери във Федерална република Германия са Woerde и Zirndorf, а най-важните центрове за емигрантска активност са Рим, Ватикана, Виена, Париж, Лондон, Берлин, Брюксел и Копенхаген.
Към 1951 година в западноевропейските страни към 17 000 души бягат от Югославия, като са регистрирани като фашистки емигранти от югославската загадка полиция. От територията на Република Македония, в западните страни, тази работа е записала към 1500 души, които имат статут на политически емигранти. Според югославските полицейски служби, " враждебната емиграция от Македония " е съсредоточена в две организации. Едната е ситуирана на американския континент - MПO, а другата е в Европа, на първо време проведена като Национален фронт, а другата е в Европа, първо проведена като Национален фронт - Комитет за избавление на Македония, а по-късно като Движение за избавление на Македония (ДОМ), т.е. Движение за избавление и обединяване на Македония (ДООМ). В полицейските отчети се показва, че обща линия на двете организации са антикомунистическите и антиюгославските дейности, само че с противоположно отношение към македонската нация. Така Националният фронт, ДОМ-ДООМ признава съществуването на македонската нация, език и просвета, до момента в който MPO от дълго време пази тезата за „ българския генезис “ на македонския народ.
И първото, и второто течение в македонската емиграция са считани за екстремистки емигрантски организации, а техните управления и членове са считани за „ държавни врагове “ на тогавашната федерация.
Автор: Блаже Миневски, превод: ФАКТИ
Преди провеждането на Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония - АСНОМ през 1944 година видни водачи на македонското националноосвободително придвижване мислеха за смисъла на македонската емиграция в битката на македонския народ за освобождението и построяването на македонската страна.
Македонска интелигенция от България
В този смисъл ангажираността на тогавашната македонска интелигенция, изключително тази в България, заема особено място. Така да вземем за пример в записките на първия президент на Президиума на АСНОМ Методия Андонов-Ченто апропо е записано:
„ Бане Андреев предложи да предложения македонски емигранти от България да се причислят към нашата битка, т.е. македонският народ. „ Приех предлагането, имайки поради, че там имаше доста образовани хора, които като такива са нужни на всяка страна и още повече на нашата, защото множеството от нашите хора са полуграмотни или необразовани въобще “.
По-късно, в края на 1944 година, Ченто ще напише още един значим миг за отношението към македонската емиграция. След митингите в няколко освободени македонски градове, висшите партизански водачи идват в Скопие. Димитър Влахов идва в Президиума, намиращ се в постройката на община Скопие под Кале, с делегация от България. Делегацията връчва на Ченто лист с към 3000 имена на македонски емигранти, отпътували за България след Балканите и сред двете международни войни. Според архивите, които той е водил за такива срещи, Ченто е удовлетворен, че описът включва доста образовани хора, които са „ нужни за основаване на страна. “, с цел да разреши на хората да се върнат в Македония допустимо най-скоро:
„ Лазо Колишевски не се съгласи да вземе решение толкоз бързо, тъй като партията не зае позиция по въпроса. Съгласих се да изчакам мнение от партията. Два дни по-късно Колишевски ме осведоми, че партията счита, че не е желателно всички емигранти да се връщат, тъй като, както той сподели, те са български ученици.
" Когато попитах с кого ще създадем страна, Колишевски отговори, че ще получим помощ от други федерални звена. " На въпрос на Ченто, с какво са по-добри сръбските или други служители от македонците, които бяха принудени да емигрират и не по своя воля учат в България, Колишевски отговори, че „ такава е позицията на партията и към този момент няма какво да се разисква “. Тук в действителност се нарушава отношението към бъдещото отношение към македонската емиграция и такова отрицателно отношение ще продължи цели шестдесет години, до образуването на самостоятелната Република Македония.
Има и друга, четвърта Македония: емигрантска Македония
Първият президент на Президиума на АСНОМ Методия Андонов-Ченто, който искаше да отвори вратите на родината Демократична Федерална Македония за македонските емигранти, скоро е наказан и затворен в " Идризово ", тъй като сякаш желал да емигрира. Междувременно съгласно проф. Д-р Виолета Ачковска, стотици македонци, които са заложили живота си за Македония, за нейната държавност, за национално достолепие, попадат в затвори, а някои намират леговище в европейски и неевропейски страни, на всички континенти, създавайки друга Македония, емигрантска Македония, с ясни политически цели за самостоятелност и суверенитет на страната, както и искане за обединяване на македонския народ. Както отбелязва Ставре Дзиков в проучванията си за македонската емиграция, отвън Република Македония в продължение на десетилетия е имало паралелна емигрантска, " четвърта Македония ". Според Международната организация за бежанците от 1946 година в западноевропейските страни са регистрирани 125 000 жители от бившето Кралство Югославия. Най-многобройните от тях, към 40 хиляди, са четниците, следвани от усташите с към 30 хиляди души, а незабавно след тях са словенските белогвардейци с към 18 хиляди емигранти.
Основните центрове за военна и разследваща работа, проведени за приемане на емигранти след войната, са лагерите Лаврион в Гърция, Падроче в Триест, Фермо и Модена в Италия. В Австрия един подобен лагер е Трайчкирхен, покрай Виена. Най-големите лагери във Федерална република Германия са Woerde и Zirndorf, а най-важните центрове за емигрантска активност са Рим, Ватикана, Виена, Париж, Лондон, Берлин, Брюксел и Копенхаген.
Към 1951 година в западноевропейските страни към 17 000 души бягат от Югославия, като са регистрирани като фашистки емигранти от югославската загадка полиция. От територията на Република Македония, в западните страни, тази работа е записала към 1500 души, които имат статут на политически емигранти. Според югославските полицейски служби, " враждебната емиграция от Македония " е съсредоточена в две организации. Едната е ситуирана на американския континент - MПO, а другата е в Европа, на първо време проведена като Национален фронт, а другата е в Европа, първо проведена като Национален фронт - Комитет за избавление на Македония, а по-късно като Движение за избавление на Македония (ДОМ), т.е. Движение за избавление и обединяване на Македония (ДООМ). В полицейските отчети се показва, че обща линия на двете организации са антикомунистическите и антиюгославските дейности, само че с противоположно отношение към македонската нация. Така Националният фронт, ДОМ-ДООМ признава съществуването на македонската нация, език и просвета, до момента в който MPO от дълго време пази тезата за „ българския генезис “ на македонския народ.
И първото, и второто течение в македонската емиграция са считани за екстремистки емигрантски организации, а техните управления и членове са считани за „ държавни врагове “ на тогавашната федерация.
Автор: Блаже Миневски, превод: ФАКТИ
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ