Най-светлата човешка фигура на Русия от 20 век
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тестването на най-мощното създавано в миналото атомно оръжие през 1961 година в Арктика оставя у него трайно усещане: по този начин от основател на бомби Андрей Сахаров последователно се трансформира във безжалостен критик на Москва.
Роденият през 1921 година Андрей Сахаров наследява пристрастеността към физиката от своя татко, също физик. Талантът на младежа се демонстрира рано, той бързо навлиза в елитни научни кръгове и стартира да работи по един строго конфиденциален план с атомни оръжия. Кулминационната точка в неговата кариера е създаването на руската атомна бомба.
Трайно усещане у него оставя тестването на най-мощното създавано в миналото атомно оръжие - така наречен " Цар Бомба " през 1961 година в Арктика. Тя е имала разрушителната мощ на близо 4000 бомби като тези, хвърлени над Хирошима. Опустошителните последствия от атомния тест карат Сахаров да стане съперник на конкуренцията в нуклеарното въоръжаване сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати.
От основател на бомби до отстъпник
Тези негови възгледи последователно го трансформират и в критик на руското държавно управление. Някои други събития в допълнение затвърждават тази му позиция. Съдебните процеси против инакомислещи, както и опитите да се върнат обратно процесите на десталинизация го изправят против претенцията на Комунистическата партия за всевластие.
Неговият програмен манифест от 1968, озаглавен " Размисли за напредъка, мирното взаимно битие и интелектуалната независимост ", е преломен миг в живота на Сахаров като отстъпник. С втората си жена Елена Бонер той се ангажира в отбрана на човешките права, най-вече на политическите пандизчии. Пише апели до руски и западни държавни ръководители, дава изявленията за задграничния щемпел.
Като самопризнание за своя ангажимент Сахаров получава през 1975 Нобеловата премия за мир. Той обаче не може да я одобри персонално, защото му е неразрешено да пътува в чужбина. По това време руските медии го подлагат на критика остро, понася и редица обиди и клюки от сътрудници, а през 1980 година руското управление го изпраща на изгнание в Горки, днешния Нижни Новгород - на 400 километра от Москва. Причината за това са рецензиите на Сахаров против руската инвазия в Афганистан.
Дисидентът, който от самото начало е наблюдаван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), стартира гладна стачка и бива наложително захранван. Чак през декември 1986 новият тогава руски началник Михаил Горбачов организира с него персонален диалог и поставя завършек на заточението. Сахаров става най-известната фигура в реформаторското придвижване, на първите свободни избори е определен като народен представител в руския парламент и работи по написването на нова конституция. Умира на 14 декември 1989 година от сърдечен удар.
Още приживе, през 1988, Европарламентът посочва своята премия за духовна независимост и човешки права на името на Сахаров. Неин пръв притежател става Нелсън Мандела, а през 2020 с нея бяха удостоени опозиционните сили в Беларус.
Докато на Запад Андрей Сахаров е празнуван като забележителна персона, в днешна Русия той е значително пропуснат. Животът му и неговите хрумвания няма по какъв начин да не са бодил в очите и на днешното управление на Кремъл, тъй като Сахаров е знак на битката за човешки права и дълги години е наблюдаван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чийто офицер Владимир Путин през днешния ден е президент на страната.
Русия през днешния ден като по времето на Сахаров?
" Русия през днешния ден частично се завърна там, където се намираше Съветският съюз по времето на Сахаров ", споделя Андрей Колесников от московския център " Карнеги ". Колесников има поради засилващия се " напън на страната против обществото " и новите закони, които лимитират свободата на мненията и събиранията.
Известният съветски публицист Виктор Ерофеев дефинира Андрей Сахаров като извънредно светла персона и написа за него следното: " За разлика от Горбачов, Сахаров беше влъхва, който бе схванал, че е пристигнал краят на комунизма ". И още: " Идвайки от злото и прославяйки положителното, въпреки и да не беше самичък набожен човек, Сахаров сътвори религиозния модел на истината в актуалния свят. А този модел не може да бъде погубен от нищо. Той може да бъде заглъхнал, да бъде пренебрегнат, както прави през днешния ден режимът на Путин, само че Сахаров е като концентрат от слънчева сила, която ще озарява освен десетилетието на мрачната Путинова епоха, само че и епохи от човешкото развиване. Коя е светлата човешка фигура в Русия на 20 век? Това е Сахаров. И това е безспорно. "
Днес, 21 май 2021, Андрей Сахаров щеше да навърши 100 години.
Тестването на най-мощното създавано в миналото атомно оръжие през 1961 година в Арктика оставя у него трайно усещане: по този начин от основател на бомби Андрей Сахаров последователно се трансформира във безжалостен критик на Москва.
Роденият през 1921 година Андрей Сахаров наследява пристрастеността към физиката от своя татко, също физик. Талантът на младежа се демонстрира рано, той бързо навлиза в елитни научни кръгове и стартира да работи по един строго конфиденциален план с атомни оръжия. Кулминационната точка в неговата кариера е създаването на руската атомна бомба.
Трайно усещане у него оставя тестването на най-мощното създавано в миналото атомно оръжие - така наречен " Цар Бомба " през 1961 година в Арктика. Тя е имала разрушителната мощ на близо 4000 бомби като тези, хвърлени над Хирошима. Опустошителните последствия от атомния тест карат Сахаров да стане съперник на конкуренцията в нуклеарното въоръжаване сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати.
От основател на бомби до отстъпник
Тези негови възгледи последователно го трансформират и в критик на руското държавно управление. Някои други събития в допълнение затвърждават тази му позиция. Съдебните процеси против инакомислещи, както и опитите да се върнат обратно процесите на десталинизация го изправят против претенцията на Комунистическата партия за всевластие.
Неговият програмен манифест от 1968, озаглавен " Размисли за напредъка, мирното взаимно битие и интелектуалната независимост ", е преломен миг в живота на Сахаров като отстъпник. С втората си жена Елена Бонер той се ангажира в отбрана на човешките права, най-вече на политическите пандизчии. Пише апели до руски и западни държавни ръководители, дава изявленията за задграничния щемпел.
Като самопризнание за своя ангажимент Сахаров получава през 1975 Нобеловата премия за мир. Той обаче не може да я одобри персонално, защото му е неразрешено да пътува в чужбина. По това време руските медии го подлагат на критика остро, понася и редица обиди и клюки от сътрудници, а през 1980 година руското управление го изпраща на изгнание в Горки, днешния Нижни Новгород - на 400 километра от Москва. Причината за това са рецензиите на Сахаров против руската инвазия в Афганистан.
Дисидентът, който от самото начало е наблюдаван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), стартира гладна стачка и бива наложително захранван. Чак през декември 1986 новият тогава руски началник Михаил Горбачов организира с него персонален диалог и поставя завършек на заточението. Сахаров става най-известната фигура в реформаторското придвижване, на първите свободни избори е определен като народен представител в руския парламент и работи по написването на нова конституция. Умира на 14 декември 1989 година от сърдечен удар.
Още приживе, през 1988, Европарламентът посочва своята премия за духовна независимост и човешки права на името на Сахаров. Неин пръв притежател става Нелсън Мандела, а през 2020 с нея бяха удостоени опозиционните сили в Беларус.
Докато на Запад Андрей Сахаров е празнуван като забележителна персона, в днешна Русия той е значително пропуснат. Животът му и неговите хрумвания няма по какъв начин да не са бодил в очите и на днешното управление на Кремъл, тъй като Сахаров е знак на битката за човешки права и дълги години е наблюдаван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), чийто офицер Владимир Путин през днешния ден е президент на страната.
Русия през днешния ден като по времето на Сахаров?
" Русия през днешния ден частично се завърна там, където се намираше Съветският съюз по времето на Сахаров ", споделя Андрей Колесников от московския център " Карнеги ". Колесников има поради засилващия се " напън на страната против обществото " и новите закони, които лимитират свободата на мненията и събиранията.
Известният съветски публицист Виктор Ерофеев дефинира Андрей Сахаров като извънредно светла персона и написа за него следното: " За разлика от Горбачов, Сахаров беше влъхва, който бе схванал, че е пристигнал краят на комунизма ". И още: " Идвайки от злото и прославяйки положителното, въпреки и да не беше самичък набожен човек, Сахаров сътвори религиозния модел на истината в актуалния свят. А този модел не може да бъде погубен от нищо. Той може да бъде заглъхнал, да бъде пренебрегнат, както прави през днешния ден режимът на Путин, само че Сахаров е като концентрат от слънчева сила, която ще озарява освен десетилетието на мрачната Путинова епоха, само че и епохи от човешкото развиване. Коя е светлата човешка фигура в Русия на 20 век? Това е Сахаров. И това е безспорно. "
Днес, 21 май 2021, Андрей Сахаров щеше да навърши 100 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ