Въпроси, които не се задават
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Филип Боев
Повече от година сме в пандемия. Отмина предизборната акция. Започна работа новото Народно заседание, само че доста въпроси останаха незададени и нерешени.
1. Какво става с гласовете на тези, които не поддържат никого и на тези, които са дали своят вот за партии не минали 4% преграда? Защо се разпределят към тези, минали тази преграда? Това отразява ли действителността? Прибавете наложителното гласоподаване и си отговорете, огромна ли е разликата с това, което беше преди повече от 30 години?
2. Когато се появи пандемията Министър на опазването на здравето беше и остана прекомерно дълго финансист. Болест на дихателната система бе лекувана със затваряне на паркове и градини. Хората можеха да се движат по улиците които обграждаха тези паркове и градини, само че не и в тях. Общественият и служебният превоз се движеше, само че хората не можеха с персонален автомобил да заведат децата си, които бяха в насилствена почивка на село. Пълно безхаберие, което единствено вредеше. Кой и по какъв начин реагира?
3. Всеки ден у нас става най-малко една злополука на път или автомагистрала, само че кой повдига въпроса за обезпечаване на ЖП вагони за директните ТИР камиони?
4. С пандемията по света се оправиха по-лесно и по-добре изолирани островни страни и дребни страни. У нас проблем с пандемията има в огромните градове. Никой не се замисля за по-равномерно систематизиране на популацията и стопанската система. Расте броят на пустеещите къщи в селата, само че и популацията в няколко града. Нищо не се прави за възстановяване на инфраструктурата на дребните обитаеми места. Не се мисли за по-равномерно систематизиране на индустрията на територията на страната ни.
Сега доста малко, доста общо и даже страхливо се приказва за мажоритарна изборна система. Предлагам на вниманието на читателите каква изборна система би била по-добра за страната ни.
1. Всеки многомандатен регион да избира същия брой депутати, само че единствено класираните на първите места да влизат в Народното събрание. Кандидат за депутат може да бъде всеки, който реши, че има късмет. Кандидати, членове на партии ще са длъжни да го заявяват. Може да се получи от даден регион да доминират хора от дадена специалност. Какво неприятно има, в случай че от Добрич и Силистра доминират зърнопроизводители? Така в Народното събрание ще влязат хора, с цел да вземат решение съответни, действителни проблеми. Ще се усилят броят на депутатите, от страната и ще се получи по-пъстър професионален състав и по-добра представителственост. По-добре ще се сформират парламентарните комисии единствено от експерти.
2. Министри ще се назначават единствено от определени народни представители. Така ще се понижат политическите назначения. Сами преценете какви ще са възможностите на хореограф да управлява Митниците а по-късно и Опазването на околната среда! По-малко партии ще могат да имат депутати и ще се получи натурален асортимент на партиите.
3. Две години са задоволителни за един мандат с цел да се реши кой какво може. Да се позволява единствено втори мандат. Така народните представители ще знаят, че още веднъж ще бъдат елементарни хора, живеещи и работещи по законите, които те са сътворили.
4. Президентът да избира и управлява министрите. Той да се избира както досега-мажоритарно, само че за две години.
Някои общи въпроси притеглят вниманието-
• Много елементарно се появяват нови титултувани политолози, анализатори и други хора, без действителен принос в науката. Не е по този начин при мостостроителите или при самостроителите. Там практиката е праволинеен оценител. Колко политолози и други тъй наречените анализа-тори има в Швейцария или в Скандинавските страни? Нека не се не помни, че учени и политици избират какво да показват, че са създали пред публиката. Винаги се премълчават грешките. Държавите с висок стандарт на живот натъртват на инженерно-техническите фрагменти, а не на икономисти,социолози и политолози.
• Защо няма Скандинавска страна, която членува и в НАТО и да е приела Евро-то. Това е въпрос към мислещите за суверенитет.
• Беше записана партия с водач Цветан Цветанов, някогашен министър на вътрешните работи, през чийто мандат България бе неведнъж осъждана за нарушени права на жители. От налозите на българските жители се изплащат компенсации и от налозите на същите жители ще се заплащат дотации на партията на същия Цветан Цветанов. Това ли е демокрацията? Това ли е политическата отговорност?
• Когато настъпи лятото още веднъж се заговорва за режим на водоподаването в обитаеми места. През зимата се приказва за прекратено електрозахранване, а от това за прекратено водоподаване, и затворени пътища. Но непрестанно се приказва за Евроинтеграция тъй наречените Атлантици се кълнат във честност. Пример за некомпетентност на политици към действителните проблеми на хората. Представителната народна власт какво направи за това? Не се обръща внимание на елементарните неща от живота, само че по-често се приказва и прави за утвърждение от други страни и политици. Нашите избраници не помнят кой ги е избрал!
• Има един критерии за обмисляне на хората в политиката- тези хора какво биха правили, в случай че не са в политиката. Читателю, задавай си го по-често. Същото важи за многото анализатори, политолози, социолози и други. Питате ли се какво могат друго да вършат?
• Не се дискутира и финансирането на вероизповеданията. Например, при пустеещи парцели на изповедание, за какво страната ще го подкрепя. Как страната ще управлява харченето на тези средства. Какво стана с независимостта на църквите. Това конституционно ли е?
Но какво да се прави?
• Партиите нямат никакъв интерес към смяна на изборната система. При смяна множеството от тях ще изчезнат. За локалните избори в доста обитаеми места се вършат инициативни комитети за присъединяване и техните претенденти влизат в мастните парламенти. Но кой политик или политолог го приема като сигнал за промяна на изборната система?
• Предстоящите Президентски избори са добър период за промяна на изборната система.
Това е един добър мотив за полемика и за един доста по-добре квалифициран Референдум. Президент с ясна позиция за изборната система и не повдигнат от партия има по-големи шансове. Така може да се трансформира в лост за смяна на цялата политическа система.
Коментар на Филип Боев
Повече от година сме в пандемия. Отмина предизборната акция. Започна работа новото Народно заседание, само че доста въпроси останаха незададени и нерешени.
1. Какво става с гласовете на тези, които не поддържат никого и на тези, които са дали своят вот за партии не минали 4% преграда? Защо се разпределят към тези, минали тази преграда? Това отразява ли действителността? Прибавете наложителното гласоподаване и си отговорете, огромна ли е разликата с това, което беше преди повече от 30 години?
2. Когато се появи пандемията Министър на опазването на здравето беше и остана прекомерно дълго финансист. Болест на дихателната система бе лекувана със затваряне на паркове и градини. Хората можеха да се движат по улиците които обграждаха тези паркове и градини, само че не и в тях. Общественият и служебният превоз се движеше, само че хората не можеха с персонален автомобил да заведат децата си, които бяха в насилствена почивка на село. Пълно безхаберие, което единствено вредеше. Кой и по какъв начин реагира?
3. Всеки ден у нас става най-малко една злополука на път или автомагистрала, само че кой повдига въпроса за обезпечаване на ЖП вагони за директните ТИР камиони?
4. С пандемията по света се оправиха по-лесно и по-добре изолирани островни страни и дребни страни. У нас проблем с пандемията има в огромните градове. Никой не се замисля за по-равномерно систематизиране на популацията и стопанската система. Расте броят на пустеещите къщи в селата, само че и популацията в няколко града. Нищо не се прави за възстановяване на инфраструктурата на дребните обитаеми места. Не се мисли за по-равномерно систематизиране на индустрията на територията на страната ни.
Сега доста малко, доста общо и даже страхливо се приказва за мажоритарна изборна система. Предлагам на вниманието на читателите каква изборна система би била по-добра за страната ни.
1. Всеки многомандатен регион да избира същия брой депутати, само че единствено класираните на първите места да влизат в Народното събрание. Кандидат за депутат може да бъде всеки, който реши, че има късмет. Кандидати, членове на партии ще са длъжни да го заявяват. Може да се получи от даден регион да доминират хора от дадена специалност. Какво неприятно има, в случай че от Добрич и Силистра доминират зърнопроизводители? Така в Народното събрание ще влязат хора, с цел да вземат решение съответни, действителни проблеми. Ще се усилят броят на депутатите, от страната и ще се получи по-пъстър професионален състав и по-добра представителственост. По-добре ще се сформират парламентарните комисии единствено от експерти.
2. Министри ще се назначават единствено от определени народни представители. Така ще се понижат политическите назначения. Сами преценете какви ще са възможностите на хореограф да управлява Митниците а по-късно и Опазването на околната среда! По-малко партии ще могат да имат депутати и ще се получи натурален асортимент на партиите.
3. Две години са задоволителни за един мандат с цел да се реши кой какво може. Да се позволява единствено втори мандат. Така народните представители ще знаят, че още веднъж ще бъдат елементарни хора, живеещи и работещи по законите, които те са сътворили.
4. Президентът да избира и управлява министрите. Той да се избира както досега-мажоритарно, само че за две години.
Някои общи въпроси притеглят вниманието-
• Много елементарно се появяват нови титултувани политолози, анализатори и други хора, без действителен принос в науката. Не е по този начин при мостостроителите или при самостроителите. Там практиката е праволинеен оценител. Колко политолози и други тъй наречените анализа-тори има в Швейцария или в Скандинавските страни? Нека не се не помни, че учени и политици избират какво да показват, че са създали пред публиката. Винаги се премълчават грешките. Държавите с висок стандарт на живот натъртват на инженерно-техническите фрагменти, а не на икономисти,социолози и политолози.
• Защо няма Скандинавска страна, която членува и в НАТО и да е приела Евро-то. Това е въпрос към мислещите за суверенитет.
• Беше записана партия с водач Цветан Цветанов, някогашен министър на вътрешните работи, през чийто мандат България бе неведнъж осъждана за нарушени права на жители. От налозите на българските жители се изплащат компенсации и от налозите на същите жители ще се заплащат дотации на партията на същия Цветан Цветанов. Това ли е демокрацията? Това ли е политическата отговорност?
• Когато настъпи лятото още веднъж се заговорва за режим на водоподаването в обитаеми места. През зимата се приказва за прекратено електрозахранване, а от това за прекратено водоподаване, и затворени пътища. Но непрестанно се приказва за Евроинтеграция тъй наречените Атлантици се кълнат във честност. Пример за некомпетентност на политици към действителните проблеми на хората. Представителната народна власт какво направи за това? Не се обръща внимание на елементарните неща от живота, само че по-често се приказва и прави за утвърждение от други страни и политици. Нашите избраници не помнят кой ги е избрал!
• Има един критерии за обмисляне на хората в политиката- тези хора какво биха правили, в случай че не са в политиката. Читателю, задавай си го по-често. Същото важи за многото анализатори, политолози, социолози и други. Питате ли се какво могат друго да вършат?
• Не се дискутира и финансирането на вероизповеданията. Например, при пустеещи парцели на изповедание, за какво страната ще го подкрепя. Как страната ще управлява харченето на тези средства. Какво стана с независимостта на църквите. Това конституционно ли е?
Но какво да се прави?
• Партиите нямат никакъв интерес към смяна на изборната система. При смяна множеството от тях ще изчезнат. За локалните избори в доста обитаеми места се вършат инициативни комитети за присъединяване и техните претенденти влизат в мастните парламенти. Но кой политик или политолог го приема като сигнал за промяна на изборната система?
• Предстоящите Президентски избори са добър период за промяна на изборната система.
Това е един добър мотив за полемика и за един доста по-добре квалифициран Референдум. Президент с ясна позиция за изборната система и не повдигнат от партия има по-големи шансове. Така може да се трансформира в лост за смяна на цялата политическа система.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ