ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за

ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Вижте на какъв абсурд ставаме очевидци!!!
Всеобщо измежду политиците и политическите коментатори и анализатори е убеждението, че Той е завършил с политиката, че е приключен като политик, че е претърпял съкрушително политическо проваляне, че за него в политиката занапред нататък място няма.

Това разяснява във " Facebook " Николай Слатински.

Но Той въобще не мисли, не желае, не е склонен и не може да повярва в това!
Това е толкова просто и разумно.

Не е допустимо този, който е управлявал дълго време еднолично и е подчинявал с години обществото на личните си щения и комплекси, някак да се свие до частична роля, да стане един от многото, да размени еднополюсната си нарцистично-властова система с каквото и да било форма на многополюсна управническа или най-малко парламентарна система, да се впише в новата динамичност след рухването на неговото статукво.

Все едно Тодор Живков да стане и да остане почетен ръководител на Държавния съвет.
Това е нещастието, превръщаща се във фарс за едноличния стопанин на политическата менажерия.

Ах, да, би могло Властителят, Човекът Първо лице, Единствено число, да мине в сянка и като същи Дън Сяо Пин да дърпа конците на процесите. Но за това се желаят мъдрост и престиж, стратегическа визия и визионерска тактика.

Георги Първанов си мислеше, че като спомогне за конструирането на проолигархично постпреходно статукво, след това той ще е паякът в центъра на мрежата и това статукво няма да може без него. Но му беше невисок и пай политическият небосвод, а интуицията му не можеше да се трансформира в мъдрост, тъй като бе първосигнална. Така че постпреходното статукво си стана самодостатъчно и го изхвърли в отпадъчните води на политиката вечно.

Нашият Човек Първо лице, Единствено число няма нито интелекта, нито стратегирането, нито честността, нито престижа на някой български Дън Сяо Пин и по тази причина не би могъл да стане Онзи в сянка, който направлява страната със своята воля и визия.

А Его-то и нарцисизмът му, повярването, че е единствен и несравним, че е избавление за България и Спасител на българите автоматизирано го вършат неосъществим в след постпреходното статукво като един измежду многото и въобще не даже пръв измежду равни.

В този смисъл са прави голямото болшинство от политиците и политическите коментатори и анализатори, че Той е завършил, че е приключил, че е сдал багажа, че си е ритнал трудовата брошура.
Да, но не, както се споделяше по едно време.

Той не желае да е по този начин, не може да повярва, че е по този начин.
Той си живееше в паралелна действителност, в измислена реалност години наред. В тази действителност, в тази реалност всичко бе в рози, всичко беше от хубаво по-хубаво, всичко бе съвършено, всичко бе заради и поради Него.

През последните 2-3 години той толкоз си повярва, по този начин завладя страната и нейните дисциплиниращи и репресивни органи, че стартира и нас да принуждава да живеем в неговата паралелна действителност, в неговата измислена реалност и то освен да живеем в нея, само че и, естествено, да се подчиняваме на нейните закони и менталност.

В тази негова действителност, в тази негова реалност Той си е популярен, Той си е готин, Той си е супер, Той си е единствен и несравним. В друга действителност, в друга реалност Той не може да живее. Ето за какво няма елементарно да си я даде.

Още повече около него в неговата действителност, в неговата реалност си живуркаха на воля и богатееха безкрайно цяла кохорта приблизително способни некомпетентни протежета, неприятно възпитани приятели, зле образовани остапбендеровци, ловки играчи ъс съмнителни полезности. Те също желаят животът в паралелната действителност, в измислената реалност да продължи. И ще създадат всичко този им живот да продължи.
Ето за какво няма време за просташки разправии.

Аз може да нямам доверие интуитивно на тези две дами, които са предали всекиго, с който са се съюзили и които като дружинни ръководителки размахват назидателно пръст; може да ме втриса от време на време свръхемоционално от чалгата на Шоумена, само че в този момент ме води една мисъл:

Досегашното статукво бе Зло за България, всяка негова реалистична опция е по-добра от това статукво. Ето за какво не считам сега никоя от парламентарно показаните партии, разнообразни от Партията на властта и Властта на партията за по-голямо зло от Злото.

И се апелирам тези партии да помнят, че имат единствено една задача – да приключат със Злото, да го изхвърлят от доскорошното му монополно право да се разпорежда със съдбините на България, да ипотекира нейното настояще и да капарира бъдещето ѝ.

Ние би трябвало да правим нов Преход - от постпреходното статукво, от това тресавище, от това безпътие, от тази корумпирана пропаст, към нормалността.

Дайте да станем най-малко мъничко следбойкоборисовска, естествена страна, пък след това си мерете правилата, надцаквайте си убежденията, демонстрирайте си упоритостите, пренареждайте си политическите пасианси!

Да отстраним патологията, пък след това си борете вижданията по какъв начин да възстановим болния и сега а-ха да се гътне нелечимо публичен наш организъм.

Бъдете на равнището на предизвикването.
Иначе…
Иначе…

Иначе да сте проклети или най-малко жалки и клети политикани, които още веднъж излъгаха народа.
Народа, който от всичко най-обича да бъде лъган.