Слави Трифонов има исторически шанс
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Гласуваното доверие към политика Слави Трифонов му дава исторически късмет да влезе в историята на България като индивида, дал нов живот на демокрацията в България. Тя се появила за малко до началото на сегашния век и година след година, съответно след идването на Кобургота стартира постепенно и последователно да изчезва. А посткомунизмът в никакъв случай не си отиде изцяло, даже в този момент го има в някаква степен.
На първо място е извънредно значимо Трифонов и партията му да не се поддадат на манипулативния напън, на който са подложени и от страна на Бойко Борисов и от страна на неговите придворни политолози, социолози и всевъзможни такива други коментатори, които за наша зла орис от заран до вечер обикалят из огромните национални малките екрани и обработват с всички сили. Казват упоменатите, че би трябвало да има държавно управление, и то непременно, постановат схващането, че то би трябвало да е сред ГЕРБ и " ИТН ". Това, несъмнено, е капан, от който Слави и партията му би трябвало да се предпазят. Консумиране на власт дружно с ГЕРБ, само че и с Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи, е еднакво на политическа гибел. Дори с сякаш " безкористна " поддръжка на положителните планове.
Борисов, подценяван от мнозина, в тези обстановки си проличава, че има доста положително схващане и вътрешен глас за българската политическа действителност. И прочее, хората, които към този момент го погребват политически, надълбоко бъркат. Ако опозиционните сили - " ИТН ", " Демократична България " и Изправи се! Мутри вън! ", не изиграят правилните политически ходове, единият от които е наложителни нови избори, ГЕРБ и водачът ѝ могат да бъдат реанимирани.
Едно постоянно държавно управление в този момент, под каквато и да е форма, ще бъде извънредно несигурно. За да има устойчиво ръководство, каквото Борисов се преструва, че желае, би трябвало да има устойчиво болшинство, което може да прави промени.
Служебното държавно управление е това, което може да внесе малко успокоение в страната. Въпреки че Румен Радев е към момента недоказал се изцяло, е съвсем несъмнено, че този път ще изложи по-добри министър председател и министри, а не комфортни и слаби хора
Слави Трифонов има историческия късмет да опровергае налаганата максима, че всички са маскари. Ако и той се провали, или умишлено съобщи доверието на подкрепилите го над половин милион българи, " всички са маскари " ще обземе мозъците и душите на още повече българи. А това е сигурен метод да потеглим към официализирана тирания. Мнозина от години повтарят, че казусът е моделът. Не. Република с парламентарно ръководство, каквато сме по Конституция, не е неприятен модел. Просто неприятни хора го осъществят и надлежно го модифицират към уродливи форми. ГЕРБ направи тъкмо това с годините.
Другото основно е в " ИТН " доста съществено да премислят законодателните си хрумвания. Голяма част от точките от референдума са мощно спорни, а някои и изрично недобри. Въвеждането на напълно мажоритарна изборна система не е безусловно неприятно, само че крие опасности и незнайни. Настоящата пропорционална система с опция за преференциално гласоподаване въобще не е неприятна. Мажоритарният избор е значим, само че партиите, традицията на партийността не би трябвало да бъде заклеймявана, единствено тъй като до момента са се раждали неприятни плодове от нея. Проблемът е в качеството на хората, които се захващат с политика, и в културата на хората, които ги избират.
Задължителното гласоподаване е нещо, което не подсигурява нищо. Някой на инат, от омерзение, би предпочел да си заплати санкцията. По-скоро с времето би трябвало " гласуването " да бъде напълнено със наличие, с което да придобие смисъл за българите от разнообразни генерации.
Електронното гласоподаване е нещо позитивно и би трябвало да бъде въведено. Тук разграничение сред " ИТН ", " Демократична България ", " Изправи се! Мутри вън! " и хората, които тези обединения съставляват, няма.
Избирането на основен прокурор директно от народа е измежду най-плашещите хрумвания на Трифоновата партия. Това несъмнено би трябвало да бъде преосмислено и не би трябвало да става факт, тъй като на процедура значи, че и Ъндърграундът ще може да си избира кой ще го упреква за закононарушенията, които прави. Не е съществено.
В подтекста на това, че би трябвало да има преосмисляне на политически хрумвания, би трябвало да кажем, че надали са доста хората, които са дали своят вот за " ИТН " поради точките в референдума, показания екип, или програмата. Не. Тази партия получи поддръжката на толкоз доста хора и стана втора политическа мощ, тъй като хората желаят някой да накаже неприятните и виждат опция това да е Слави, който сполучливо построи имиджа си през годините.
Именно за това от " ИТН " би трябвало да се вслушат в гласа на разсъдъка и в гласа на същинските политици, които, за положително или неприятно, са в " Демократична България ". Там са хората с ясна идея по какъв начин България може да излезе от тинята, в която я трансфораха Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ. А точно посредством лустрация, обхващаща интервала от 1944 до ден сегашен, правосъдна промяна по планувания метод в програмата на демократите, всеобща цифровизация на услугите, предлагащи се от администрацията (за да се понижи фрапантно опцията за корупция и рекет), само че и освен, и уравновесена икономическа политика. Всичко това обаче ще има значение, единствено в случай че след новите парламентарни избори някой всред " ИТН " и " Демократична България " е първа политическа мощ.
Времето за конкретика и дейности пристигна. Слави Трифонов би трябвало потвърди, че не е следващото мюре на Държавна сигурност статуквото за преодоляване на националния яд. Оползотвори ли вярно националното доверие, всевъзможни подмятания като " чалгар ", " шут на мутрите " и така нататък, доста ще олекнат. Дори може би дефинитивно ще бъдат забравени.
Гласуваното доверие към политика Слави Трифонов му дава исторически късмет да влезе в историята на България като индивида, дал нов живот на демокрацията в България. Тя се появила за малко до началото на сегашния век и година след година, съответно след идването на Кобургота стартира постепенно и последователно да изчезва. А посткомунизмът в никакъв случай не си отиде изцяло, даже в този момент го има в някаква степен.
На първо място е извънредно значимо Трифонов и партията му да не се поддадат на манипулативния напън, на който са подложени и от страна на Бойко Борисов и от страна на неговите придворни политолози, социолози и всевъзможни такива други коментатори, които за наша зла орис от заран до вечер обикалят из огромните национални малките екрани и обработват с всички сили. Казват упоменатите, че би трябвало да има държавно управление, и то непременно, постановат схващането, че то би трябвало да е сред ГЕРБ и " ИТН ". Това, несъмнено, е капан, от който Слави и партията му би трябвало да се предпазят. Консумиране на власт дружно с ГЕРБ, само че и с Българска социалистическа партия или Движение за права и свободи, е еднакво на политическа гибел. Дори с сякаш " безкористна " поддръжка на положителните планове.
Борисов, подценяван от мнозина, в тези обстановки си проличава, че има доста положително схващане и вътрешен глас за българската политическа действителност. И прочее, хората, които към този момент го погребват политически, надълбоко бъркат. Ако опозиционните сили - " ИТН ", " Демократична България " и Изправи се! Мутри вън! ", не изиграят правилните политически ходове, единият от които е наложителни нови избори, ГЕРБ и водачът ѝ могат да бъдат реанимирани.
Едно постоянно държавно управление в този момент, под каквато и да е форма, ще бъде извънредно несигурно. За да има устойчиво ръководство, каквото Борисов се преструва, че желае, би трябвало да има устойчиво болшинство, което може да прави промени.
Служебното държавно управление е това, което може да внесе малко успокоение в страната. Въпреки че Румен Радев е към момента недоказал се изцяло, е съвсем несъмнено, че този път ще изложи по-добри министър председател и министри, а не комфортни и слаби хора
Слави Трифонов има историческия късмет да опровергае налаганата максима, че всички са маскари. Ако и той се провали, или умишлено съобщи доверието на подкрепилите го над половин милион българи, " всички са маскари " ще обземе мозъците и душите на още повече българи. А това е сигурен метод да потеглим към официализирана тирания. Мнозина от години повтарят, че казусът е моделът. Не. Република с парламентарно ръководство, каквато сме по Конституция, не е неприятен модел. Просто неприятни хора го осъществят и надлежно го модифицират към уродливи форми. ГЕРБ направи тъкмо това с годините.
Другото основно е в " ИТН " доста съществено да премислят законодателните си хрумвания. Голяма част от точките от референдума са мощно спорни, а някои и изрично недобри. Въвеждането на напълно мажоритарна изборна система не е безусловно неприятно, само че крие опасности и незнайни. Настоящата пропорционална система с опция за преференциално гласоподаване въобще не е неприятна. Мажоритарният избор е значим, само че партиите, традицията на партийността не би трябвало да бъде заклеймявана, единствено тъй като до момента са се раждали неприятни плодове от нея. Проблемът е в качеството на хората, които се захващат с политика, и в културата на хората, които ги избират.
Задължителното гласоподаване е нещо, което не подсигурява нищо. Някой на инат, от омерзение, би предпочел да си заплати санкцията. По-скоро с времето би трябвало " гласуването " да бъде напълнено със наличие, с което да придобие смисъл за българите от разнообразни генерации.
Електронното гласоподаване е нещо позитивно и би трябвало да бъде въведено. Тук разграничение сред " ИТН ", " Демократична България ", " Изправи се! Мутри вън! " и хората, които тези обединения съставляват, няма.
Избирането на основен прокурор директно от народа е измежду най-плашещите хрумвания на Трифоновата партия. Това несъмнено би трябвало да бъде преосмислено и не би трябвало да става факт, тъй като на процедура значи, че и Ъндърграундът ще може да си избира кой ще го упреква за закононарушенията, които прави. Не е съществено.
В подтекста на това, че би трябвало да има преосмисляне на политически хрумвания, би трябвало да кажем, че надали са доста хората, които са дали своят вот за " ИТН " поради точките в референдума, показания екип, или програмата. Не. Тази партия получи поддръжката на толкоз доста хора и стана втора политическа мощ, тъй като хората желаят някой да накаже неприятните и виждат опция това да е Слави, който сполучливо построи имиджа си през годините.
Именно за това от " ИТН " би трябвало да се вслушат в гласа на разсъдъка и в гласа на същинските политици, които, за положително или неприятно, са в " Демократична България ". Там са хората с ясна идея по какъв начин България може да излезе от тинята, в която я трансфораха Национална движение „Симеон Втори", Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ. А точно посредством лустрация, обхващаща интервала от 1944 до ден сегашен, правосъдна промяна по планувания метод в програмата на демократите, всеобща цифровизация на услугите, предлагащи се от администрацията (за да се понижи фрапантно опцията за корупция и рекет), само че и освен, и уравновесена икономическа политика. Всичко това обаче ще има значение, единствено в случай че след новите парламентарни избори някой всред " ИТН " и " Демократична България " е първа политическа мощ.
Времето за конкретика и дейности пристигна. Слави Трифонов би трябвало потвърди, че не е следващото мюре на Държавна сигурност статуквото за преодоляване на националния яд. Оползотвори ли вярно националното доверие, всевъзможни подмятания като " чалгар ", " шут на мутрите " и така нататък, доста ще олекнат. Дори може би дефинитивно ще бъдат забравени.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ