Кога е по-безопасно да пием лекарството за високо кръвно?
Хората с хипертония, които са вземали медикаментите си за кръвно налягане по време, съобразено с телесния (биологичния) им часовник, са имали понижен риск от инфаркт. Това открива ново следено рандомизирано проучване на Медицинския факултет към Университета на Дънди, Шотландия. Учените са работили в съдействие с мюнхенския теоретичен център “Хелмхолц ” и интернационален екип от откриватели от Италия, Обединеното кралство и Съединени американски щати.
Прочетете още
Рандомизираните изследвания се употребяват с най-голям авторитет измежду учените. В такива проучвания участниците се разделят на инцидентен принцип на групи, в които се съпоставят разнообразни лекувания. Например на две разнообразни лечения или на терапия/медикамент и плацебо (на процедура без лечение). Произволното разпределение на доброволците значи, че резултатите от лекуването, което получават, са сравними по допустимо най-вече критерии. А това значи и висока надеждност на резултата.
Та това рандомизирано изследване с впечатляващите като бройка над 5000 хипертоници, ги разделя на равностойни групи. Половината си взимат съдоразширяващите (антихипертензивни) медикаменти заран, другите - вечер.
Всички участници са проучени и за техния хронотип. Преведено на по-популярен език: дали са чучулиги (ранобудници, които си лягат “с децата ”), или сови ( “нощни птици ”, дейни до късно през нощта). И се оказва, че времето, в което човек се усеща най-комфортно да спи или да бъде безсънен, може да повлияе на резултата от медикаментите му за кръвно налягане.
Чучулигите, които са пили предписаните им антихипертензивни хапчета заран, били в по-малък риск да създадат инфаркт спрямо тези ранобудници, които са взимали медикаментите си за кръвно вечер. Нощните птици, които приемали медикаментите си вечер, също са имали по-малка възможност да получат сърдечен удар спрямо тези, които са изпълнявали назначената им терапия заран.
Междинните хронотипове (около 50% от подпроучваната популация) не демонстрират разлика в сърдечносъдовите резултати сред утринното и вечерното дозиране.
Изводът, че пиенето на медикаментите за кръвно във време, съобразено с персоналния хронотип, може да обезпечи спомагателна отбрана за сърцето, е оповестен в снисанието eClinicalMedicine. “Мозъкът ” на изследването доктор Филипо Пигацани, клиничен старши учител и почетен съветник кардиолог от Медицинския факултет на университета, дефинира резултатите като вълнуващи. И като виновен академик предизвестява пациентите да не вършат самоволни промени в лечението си. “Нашите констатации биха могли да трансформират парадигмата в лекуването на хипертонията. Вземането под внимание на хронотипа при установяване на времето за пиянство на съдоразширяващите, т.е. персонализираната хронотерапия, може да понижи риска от сърдечни произшествия. Въпреки това, преди пациентите да трансформират графика за антихипертензивните си медикаменти, нашите открития би трябвало да бъдат доказани в нови рандомизирани клинични изпитвания на персонализирана хронотерапия ”, изяснява в изказване за медиите доктор Пигацани.
Според екипа елементарен въпросник за установяване на хронотипа или молба към пациентите да оповестяват сами дали са ранни, или късни птици биха могли да индивидуализират и усъвършенстват лечението. Целта би била предписването на антихипертензивни средства да е по хронотипен личен график за понижаване на риска от миокарден инфаркт.
Логиката зад резултатите на екипа на Пигацани е, че личният хронотип може да въздейства на склонността за разширение на съдовете и реакциите на стрес във времето, в което участниците са взимали медикаментите си - сред 6 и 10 часа или сред 20 часа и среднощ. За научната непорочност на резултатите от извадките са отстранени участници, които дават и нощни смени, с цел да не деформират данните от базовите разстройства на вътрешния часовник.
Времето на приложение на медикаментите за кръвно в естетика с хронотипа може да бъде елементарен и на ниска цена метод за понижаване на риска от сърдечни удари. Изследването е стъпка напред в прецизната медицина на хипертонията с констатации, които поддържат потребността от по-нататъшни изследвания, заключават откривателите в посланието си към лекарите.
Източник: 24 часа
Прочетете още
Рандомизираните изследвания се употребяват с най-голям авторитет измежду учените. В такива проучвания участниците се разделят на инцидентен принцип на групи, в които се съпоставят разнообразни лекувания. Например на две разнообразни лечения или на терапия/медикамент и плацебо (на процедура без лечение). Произволното разпределение на доброволците значи, че резултатите от лекуването, което получават, са сравними по допустимо най-вече критерии. А това значи и висока надеждност на резултата.
Та това рандомизирано изследване с впечатляващите като бройка над 5000 хипертоници, ги разделя на равностойни групи. Половината си взимат съдоразширяващите (антихипертензивни) медикаменти заран, другите - вечер.
Всички участници са проучени и за техния хронотип. Преведено на по-популярен език: дали са чучулиги (ранобудници, които си лягат “с децата ”), или сови ( “нощни птици ”, дейни до късно през нощта). И се оказва, че времето, в което човек се усеща най-комфортно да спи или да бъде безсънен, може да повлияе на резултата от медикаментите му за кръвно налягане.
Чучулигите, които са пили предписаните им антихипертензивни хапчета заран, били в по-малък риск да създадат инфаркт спрямо тези ранобудници, които са взимали медикаментите си за кръвно вечер. Нощните птици, които приемали медикаментите си вечер, също са имали по-малка възможност да получат сърдечен удар спрямо тези, които са изпълнявали назначената им терапия заран.
Междинните хронотипове (около 50% от подпроучваната популация) не демонстрират разлика в сърдечносъдовите резултати сред утринното и вечерното дозиране.
Изводът, че пиенето на медикаментите за кръвно във време, съобразено с персоналния хронотип, може да обезпечи спомагателна отбрана за сърцето, е оповестен в снисанието eClinicalMedicine. “Мозъкът ” на изследването доктор Филипо Пигацани, клиничен старши учител и почетен съветник кардиолог от Медицинския факултет на университета, дефинира резултатите като вълнуващи. И като виновен академик предизвестява пациентите да не вършат самоволни промени в лечението си. “Нашите констатации биха могли да трансформират парадигмата в лекуването на хипертонията. Вземането под внимание на хронотипа при установяване на времето за пиянство на съдоразширяващите, т.е. персонализираната хронотерапия, може да понижи риска от сърдечни произшествия. Въпреки това, преди пациентите да трансформират графика за антихипертензивните си медикаменти, нашите открития би трябвало да бъдат доказани в нови рандомизирани клинични изпитвания на персонализирана хронотерапия ”, изяснява в изказване за медиите доктор Пигацани.
Според екипа елементарен въпросник за установяване на хронотипа или молба към пациентите да оповестяват сами дали са ранни, или късни птици биха могли да индивидуализират и усъвършенстват лечението. Целта би била предписването на антихипертензивни средства да е по хронотипен личен график за понижаване на риска от миокарден инфаркт.
Логиката зад резултатите на екипа на Пигацани е, че личният хронотип може да въздейства на склонността за разширение на съдовете и реакциите на стрес във времето, в което участниците са взимали медикаментите си - сред 6 и 10 часа или сред 20 часа и среднощ. За научната непорочност на резултатите от извадките са отстранени участници, които дават и нощни смени, с цел да не деформират данните от базовите разстройства на вътрешния часовник.
Времето на приложение на медикаментите за кръвно в естетика с хронотипа може да бъде елементарен и на ниска цена метод за понижаване на риска от сърдечни удари. Изследването е стъпка напред в прецизната медицина на хипертонията с констатации, които поддържат потребността от по-нататъшни изследвания, заключават откривателите в посланието си към лекарите.
Източник: 24 часа
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ