Защо Русия използва отрова, за да заглуши врагове като Алексей Навални
Алексей Навални постоянно е знаел, че времето му изтича. Най-видната съветска опозиционна фигура написа един ден от пандиза: " Какви са възможностите ми да оцелея тази заран? Шест от 10? Осем от 10? Може би 10 от 10? "
Прочетете още
На 16 февруари 2024 година въпросът получи отговор. 47-годишният Навални умря в арктическа " поправителна колония " при условия, които съветските управляващи описаха като неочаквани и естествени. Семейството и поддръжниците му постоянно са твърдели, че е бил погубен.
Това беше самотна гибел. Вдовицата му, Юлия Навалная, разгласява фотоси на килия, едвам по-голяма от долап. Единственото ѝ наличие бяха дребна масичка, чаша, тетрадка, Библия, чифт ръкавици и шал. Навални се срина там, повръщайки и крещейки след разходка след хранене из дребен, затрупан със сняг двор.
Навалная съобщи, че доказателства от две лаборатории в западни страни демонстрират, че брачният партньор ѝ, една от дребното фигури, представляващи действителна опасност за Владимир Путин, е бил токсичен. Точният токсин не беше оголен, откакто бяха направени проби, явно, на биологични проби, получени от затворническата килия от поддръжници на Навални.
Но известието на Ивет Купър като външен министър, че това е смъртоносната отрова на южноамериканска жаба стрела, ще изненада малко на брой, които даже незадълбочено познават дългата и мрачна история на Кремъл с убийства.
Смърт след гибел
От руските отровни офанзиви против украински националисти по време на Студената война до убийството на българския отстъпник Георги Марков , погубен в Лондон през 1978 година - от това, което се счита за сачма, цялостна с рицин, изстреляна от върха на чадър в бедрото му на моста Ватерло - токсичните субстанции от дълго време са желани поради опцията за отказване и гнет.
Легендата споделя, че по царско време княз Юсупов е дал цианид на Распутин в кексове и чаша вино Мадейра, надявайки се да го убие. Когато това се провалило, Распутин бил прострелян в главата.
Днешните отрови са по-ужасяващи – а използването им от страната е мощен възпиращ фактор за съперниците на Путин. Кой може да не помни тревожните облици на Александър Литвиненко, съветския беглец и критик на Путин, до момента в който лежи в леглото си и умира трудно в Лондон през 2006 година, откакто е изпил чаша чай, подправен с радиоактивен полоний-210?
" Това изпраща доста ясно обръщение: " Ако ни се закачате, ще се случат ужасни неща ", споделя източник от службите за сигурност. " Посланието е освен, че страната може да убива, само че и че може да го прави, без в никакъв случай да признае, че е направила нещо. "
Отровата не е единственият желан способ поради своята неизясненост
През последните години изумителен брой съветски служители, бизнес фигури и критици на Кремъл са умряли след рухване от прозорци или балкони - смъртни случаи, рутинно описвани като самоубийства. Подобно на отравянето, дефенестрацията предлага отказване без финес: принудителен край, който не оставя явно оръжие, явен причинител и задоволително неустановеност, с цел да задуши отговорността.
Поддръжниците на Навална в началото подозираха, че Навални е бил погубен с новичок - нервнопаралитично вещество. Това не би бил първият път, когато съветската страна е употребила химическо оръжие в опит да постави завършек на активизма му.
През август 2020 година той е бил на полет от Сибир за Москва, когато стартира да се усеща зле. Изпотен , объркан и изпълнен с възприятие за идна крах, той се сринва в пътеката . Видео го сподели по какъв начин стене от мъка.
Чрез удивително следствие на детективите на Bellingcat, тази офанзива беше проследена до Федералната работа за сигурност (ФСБ), вътрешния правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Военната разследваща работа, ГРУ, също е забъркана в отравяния, най-много офанзивата с новичок против дезертьора от ГРУ Сергей Скрипал и щерка му в Солсбъри през 2018 година
Повече от десетилетие Навални беше най-сериозното и непрекъснато предизвикателство за ръководството на Путин над Русия - не тъй като командваше войска или партийна машина, а тъй като разобличаваше моралната и финансова корупция в сърцето на съветската страна.
Чрез старателни следствия, известни видеоклипове и инстинктивно схващане на актуалните медии, той разкри по какъв начин един стеснен хайлайф се е обогатявал, до момента в който елементарните руснаци обедняват, което му е спечелило почитатели, които надалеч надвишават обичайна демократична съпротива.
Някои от видеоклиповете демонстрират дронове, летящи над именията на елита, " с цел да обяснят на хората по какъв начин наподобява корупцията ", както той се изрази. Това спомогна за разпалването на гнева измежду елементарните руснаци срещ у " царя на корупцията ", както Навални назова Путин.
Винаги с чуство за комизъм, той един път ми подари календар, публикуван от неговата " фондация за битка с корупцията ", който съдържаше фотоси, по една за всеки месец, на " мръсна дузина " от доближени на Путин на фона на техните нелегално добити облаги - разпростиращи се, безвкусни дворци в покрайнините на Москва, натежали от подправен мрамор, позлатени колони и вулгарни излишества.
В политическа система, построена върху боязън, Навални се трансформира в нещо неповторимо рисково: доказателство, че съпротивата е допустима и че деликатно построеният от Кремъл облик на мощ може да бъде продънен от обстоятелства, насмешки и храброст. Един индикативен знак за това какъв брой доста той разтревожи Путин беше отводът на съветския водач да го спомене по име обществено, говорейки за " оня човек " или, в един случай, говорейки необичайно, за " този господин ".
Как Навални откри слабостите на Путин
Навални е роден във военно семейство през 1976 година отвън Москва, където се образова за юрист, а по-късно учи стопанска система. Влиза в политиката при започване на 2000-те, в началото в периферията на фрагментираната съветска съпротива, и за известно време флиртува с националистически дела, фаза, която по-късно ще признае и ще преодолее.
Това, което го отличава, не е толкоз идеологията, колкото методът - той схваща по-рано от множеството, че корупцията, а не нереалната народна власт, е уязвимостта на системата на Путин.
Неговата фондация за битка с корупцията го трансформира в чучело за режима - и реакцията е бърза и все по-насилствена. Той неведнъж е арестуван, нападан и унизен. Веднъж, когато го срещнах в Москва, едното му око беше кръвясало и подуто: нападател беше хвърлил антисептична зелена багра в лицето му, присъща тактичност, употребена против критиците на режима.
С повишаването на смелостта на следствията му и разширението на аудиторията му, рисковете, пред които е изправен, надлежно се усилиха. До 2020 година тормозът и офанзивите с багра към този момент не се смятаха за задоволителни. Кремъл търсеше по-трайно решение.
В Берлин, след офанзивата с новичок, той трябваше да се научи още веднъж да върви и приказва. За доста от неговите поддръжници този епизод бележи края на живота му в Русия : изгнанието, колкото и насилствено да е било, изглеждаше единственият разумен избор. Но Навални имаше други хрумвания.
За него изгнанието не беше оцеляване, а безмълвие. От чужбина, вярваше той, опозиционните фигури елементарно се отхвърляха като неуместни, откъснати от ежедневните унижения на съветския живот. Да си тръгнеш означаваше да приемеш изискванията на Кремъл - сигурност в подмяна на политическа ирелевантност.
Вместо това той трансформира оцеляването в контраофанзива. От Германия той разгласява серия от дръзки следствия, които бяха опустошителни за режима.
Първото беше снимано разобличаване, в което той наблюдава отравянето си до оперативни лица, свързани с съветските служби за сигурност. Най-стряскащият миг пристигна, когато самият Навални, представяйки се за върховен чиновник, се обади по телефона на един от забърканите мъже.
Потенциалният палач приказва свободно, описвайки по какъв начин нервнопаралитичното вещество е било приложено върху бельото на Навални и по какъв начин интервенцията се е объркала. Разговорът, записан и оповестен онлайн през декември 2020 година, отстрани формалните отричания със комбинация от криминалистични детайлности и тъмен парадокс.
Седмици по-късно се появи друго самоуверено разобличаване, дълго видео за двореца на Путин на Черно море. Той беше прикрит зад пластове фиктивни компании, предпазен от зони, неразрешени за полети, и охраняван от съветските федерални служби за сигурност. Но екипът на Навални съумя да издигне дрон над комплекса на върха на скалата, цялостен със лично лозе и подземна хокейна пързалка, спектакъл и казино.
Те също по този начин получиха подробни проекти за вътрешността. Декорът беше обилен до степен на самопародия: мебели в жанр рококо, реплика на ламперия Луи XVI, позлатени огледала - даже златна четка за тоалетна и държач - паралелно с печално известна зала за танци на стълб, всичко това документирано с криминалистични детайлности във видеото. Гледан десетки милиони пъти, филмът разруши деликатните отричания на Кремъл и трансформира една нереална концепция - корупцията на върха на съветската страна - в нещо съответно, гротескно и незабравимо.
Завръщане в Москва
След това, макар молбите на някои от най-близките си, Навални реши да се върне в Москва. Разплатата пристигна съвсем незабавно щом слезе от самолета, съпроводен от навалица публицисти и брачната половинка си.
Той беше арестуван и въведен в правосъден развой, който едвам се преструваше на съблюдаване на върховенството на закона. Последва изтощителна въртележка от правосъдни съвещания, провеждани в полицейски сектори, центрове за задържане и в последна сметка в затворнически колонии, където присъдите изглеждаха авансово написани, а правните разногласия - третирани като спектакъл.
Навални отговори както постоянно: като трансформира принуда в наличие.
От първия си затвор той скрито изнасяше писма, оповестени онлайн от екипа му, постоянно с отявлен язвително възприятие за комизъм. Те описваха съкилийници, надзиратели, досада и мраз и бяха четени от милиони почитатели в Instagram, трансформирайки лишаването от независимост във форма на политическа връзка. Дори зад решетките Навални оставаше забележим и затова рисков.
Държавата реагира, като затягаше гайките. Присъдите бяха удължени, повдигнати нови обвинявания, изискванията се влошаваха. Той беше преместван през поредност от все по-отдалечени и наказателни заведения, като всяко деяние го откъсваше в допълнение от юристи, семейство и публичен взор.
По времето, когато беше изпратен в арктическата наказателна колония, където щеше по-късно да издъхне, Навални беше редуциран до тяло в съвсем цялостна изолираност, подложен на безмилостни дисциплинарни ограничения и дълги престоя в наказателни килии или седнал пред шевни машини под портрет на Путин. Това беше система, предопределена не да поправя, а да изтрива.
И въпреки всичко даже там той отхвърляше да изчезне. Писма продължаваха да се появяват, с провокационен звук. Те приличаха не толкоз на недоволства, колкото на известия от човек, решен да стане очевидец на личното си заличаване в действително време.
Въпреки че светът му се стесняваше обаче, Навални в никакъв случай не се отхвърли изцяло от един от най-подривните си принадлежности - хумора си. Затворническите му писма бяха пропити с подигравка и самоподигравка, трансформирайки наказателните килии в подиуми, а надзирателите - в неохотни второстепенни герои - това беше неговият метод да отхвърли на системата това, което тя най-вече искаше: церемониалност, послушание, изтриване.
Във външния свят имаше очаквания - най-малко за момент - че историята може да приключи по друг метод: че Навални може да бъде освободен при замяна на пандизчии дружно с други известни арестувани, в това число Евън Гершкович, репортерът на Wall Street Journal. Тези очаквания угаснаха, когато Навални беше открит мъртъв в килията си.
В последна сметка не тишината на загадка килия дефинира ориста на Навални, а бавната, мъчителна видимост на нея - гибел, предсказана, изпълнена пред очите на всички.
Анализът е на Матю Кембъл - редактор на задгранични репортажи за The Sunday Times. Той е бил шеф на московското бюро на вестника от 1992 до 1995 година
Прочетете още
На 16 февруари 2024 година въпросът получи отговор. 47-годишният Навални умря в арктическа " поправителна колония " при условия, които съветските управляващи описаха като неочаквани и естествени. Семейството и поддръжниците му постоянно са твърдели, че е бил погубен.
Това беше самотна гибел. Вдовицата му, Юлия Навалная, разгласява фотоси на килия, едвам по-голяма от долап. Единственото ѝ наличие бяха дребна масичка, чаша, тетрадка, Библия, чифт ръкавици и шал. Навални се срина там, повръщайки и крещейки след разходка след хранене из дребен, затрупан със сняг двор.
Навалная съобщи, че доказателства от две лаборатории в западни страни демонстрират, че брачният партньор ѝ, една от дребното фигури, представляващи действителна опасност за Владимир Путин, е бил токсичен. Точният токсин не беше оголен, откакто бяха направени проби, явно, на биологични проби, получени от затворническата килия от поддръжници на Навални.
Но известието на Ивет Купър като външен министър, че това е смъртоносната отрова на южноамериканска жаба стрела, ще изненада малко на брой, които даже незадълбочено познават дългата и мрачна история на Кремъл с убийства.
Смърт след гибел
От руските отровни офанзиви против украински националисти по време на Студената война до убийството на българския отстъпник Георги Марков , погубен в Лондон през 1978 година - от това, което се счита за сачма, цялостна с рицин, изстреляна от върха на чадър в бедрото му на моста Ватерло - токсичните субстанции от дълго време са желани поради опцията за отказване и гнет.
Легендата споделя, че по царско време княз Юсупов е дал цианид на Распутин в кексове и чаша вино Мадейра, надявайки се да го убие. Когато това се провалило, Распутин бил прострелян в главата.
Днешните отрови са по-ужасяващи – а използването им от страната е мощен възпиращ фактор за съперниците на Путин. Кой може да не помни тревожните облици на Александър Литвиненко, съветския беглец и критик на Путин, до момента в който лежи в леглото си и умира трудно в Лондон през 2006 година, откакто е изпил чаша чай, подправен с радиоактивен полоний-210?
" Това изпраща доста ясно обръщение: " Ако ни се закачате, ще се случат ужасни неща ", споделя източник от службите за сигурност. " Посланието е освен, че страната може да убива, само че и че може да го прави, без в никакъв случай да признае, че е направила нещо. "
Отровата не е единственият желан способ поради своята неизясненост
През последните години изумителен брой съветски служители, бизнес фигури и критици на Кремъл са умряли след рухване от прозорци или балкони - смъртни случаи, рутинно описвани като самоубийства. Подобно на отравянето, дефенестрацията предлага отказване без финес: принудителен край, който не оставя явно оръжие, явен причинител и задоволително неустановеност, с цел да задуши отговорността.
Поддръжниците на Навална в началото подозираха, че Навални е бил погубен с новичок - нервнопаралитично вещество. Това не би бил първият път, когато съветската страна е употребила химическо оръжие в опит да постави завършек на активизма му.
През август 2020 година той е бил на полет от Сибир за Москва, когато стартира да се усеща зле. Изпотен , объркан и изпълнен с възприятие за идна крах, той се сринва в пътеката . Видео го сподели по какъв начин стене от мъка.
Чрез удивително следствие на детективите на Bellingcat, тази офанзива беше проследена до Федералната работа за сигурност (ФСБ), вътрешния правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Военната разследваща работа, ГРУ, също е забъркана в отравяния, най-много офанзивата с новичок против дезертьора от ГРУ Сергей Скрипал и щерка му в Солсбъри през 2018 година
Повече от десетилетие Навални беше най-сериозното и непрекъснато предизвикателство за ръководството на Путин над Русия - не тъй като командваше войска или партийна машина, а тъй като разобличаваше моралната и финансова корупция в сърцето на съветската страна.
Чрез старателни следствия, известни видеоклипове и инстинктивно схващане на актуалните медии, той разкри по какъв начин един стеснен хайлайф се е обогатявал, до момента в който елементарните руснаци обедняват, което му е спечелило почитатели, които надалеч надвишават обичайна демократична съпротива.
Някои от видеоклиповете демонстрират дронове, летящи над именията на елита, " с цел да обяснят на хората по какъв начин наподобява корупцията ", както той се изрази. Това спомогна за разпалването на гнева измежду елементарните руснаци срещ у " царя на корупцията ", както Навални назова Путин.
Винаги с чуство за комизъм, той един път ми подари календар, публикуван от неговата " фондация за битка с корупцията ", който съдържаше фотоси, по една за всеки месец, на " мръсна дузина " от доближени на Путин на фона на техните нелегално добити облаги - разпростиращи се, безвкусни дворци в покрайнините на Москва, натежали от подправен мрамор, позлатени колони и вулгарни излишества.
В политическа система, построена върху боязън, Навални се трансформира в нещо неповторимо рисково: доказателство, че съпротивата е допустима и че деликатно построеният от Кремъл облик на мощ може да бъде продънен от обстоятелства, насмешки и храброст. Един индикативен знак за това какъв брой доста той разтревожи Путин беше отводът на съветския водач да го спомене по име обществено, говорейки за " оня човек " или, в един случай, говорейки необичайно, за " този господин ".
Как Навални откри слабостите на Путин
Навални е роден във военно семейство през 1976 година отвън Москва, където се образова за юрист, а по-късно учи стопанска система. Влиза в политиката при започване на 2000-те, в началото в периферията на фрагментираната съветска съпротива, и за известно време флиртува с националистически дела, фаза, която по-късно ще признае и ще преодолее.
Това, което го отличава, не е толкоз идеологията, колкото методът - той схваща по-рано от множеството, че корупцията, а не нереалната народна власт, е уязвимостта на системата на Путин.
Неговата фондация за битка с корупцията го трансформира в чучело за режима - и реакцията е бърза и все по-насилствена. Той неведнъж е арестуван, нападан и унизен. Веднъж, когато го срещнах в Москва, едното му око беше кръвясало и подуто: нападател беше хвърлил антисептична зелена багра в лицето му, присъща тактичност, употребена против критиците на режима.
С повишаването на смелостта на следствията му и разширението на аудиторията му, рисковете, пред които е изправен, надлежно се усилиха. До 2020 година тормозът и офанзивите с багра към този момент не се смятаха за задоволителни. Кремъл търсеше по-трайно решение.
В Берлин, след офанзивата с новичок, той трябваше да се научи още веднъж да върви и приказва. За доста от неговите поддръжници този епизод бележи края на живота му в Русия : изгнанието, колкото и насилствено да е било, изглеждаше единственият разумен избор. Но Навални имаше други хрумвания.
За него изгнанието не беше оцеляване, а безмълвие. От чужбина, вярваше той, опозиционните фигури елементарно се отхвърляха като неуместни, откъснати от ежедневните унижения на съветския живот. Да си тръгнеш означаваше да приемеш изискванията на Кремъл - сигурност в подмяна на политическа ирелевантност.
Вместо това той трансформира оцеляването в контраофанзива. От Германия той разгласява серия от дръзки следствия, които бяха опустошителни за режима.
Първото беше снимано разобличаване, в което той наблюдава отравянето си до оперативни лица, свързани с съветските служби за сигурност. Най-стряскащият миг пристигна, когато самият Навални, представяйки се за върховен чиновник, се обади по телефона на един от забърканите мъже.
Потенциалният палач приказва свободно, описвайки по какъв начин нервнопаралитичното вещество е било приложено върху бельото на Навални и по какъв начин интервенцията се е объркала. Разговорът, записан и оповестен онлайн през декември 2020 година, отстрани формалните отричания със комбинация от криминалистични детайлности и тъмен парадокс.
Седмици по-късно се появи друго самоуверено разобличаване, дълго видео за двореца на Путин на Черно море. Той беше прикрит зад пластове фиктивни компании, предпазен от зони, неразрешени за полети, и охраняван от съветските федерални служби за сигурност. Но екипът на Навални съумя да издигне дрон над комплекса на върха на скалата, цялостен със лично лозе и подземна хокейна пързалка, спектакъл и казино.
Те също по този начин получиха подробни проекти за вътрешността. Декорът беше обилен до степен на самопародия: мебели в жанр рококо, реплика на ламперия Луи XVI, позлатени огледала - даже златна четка за тоалетна и държач - паралелно с печално известна зала за танци на стълб, всичко това документирано с криминалистични детайлности във видеото. Гледан десетки милиони пъти, филмът разруши деликатните отричания на Кремъл и трансформира една нереална концепция - корупцията на върха на съветската страна - в нещо съответно, гротескно и незабравимо.
Завръщане в Москва
След това, макар молбите на някои от най-близките си, Навални реши да се върне в Москва. Разплатата пристигна съвсем незабавно щом слезе от самолета, съпроводен от навалица публицисти и брачната половинка си.
Той беше арестуван и въведен в правосъден развой, който едвам се преструваше на съблюдаване на върховенството на закона. Последва изтощителна въртележка от правосъдни съвещания, провеждани в полицейски сектори, центрове за задържане и в последна сметка в затворнически колонии, където присъдите изглеждаха авансово написани, а правните разногласия - третирани като спектакъл.
Навални отговори както постоянно: като трансформира принуда в наличие.
От първия си затвор той скрито изнасяше писма, оповестени онлайн от екипа му, постоянно с отявлен язвително възприятие за комизъм. Те описваха съкилийници, надзиратели, досада и мраз и бяха четени от милиони почитатели в Instagram, трансформирайки лишаването от независимост във форма на политическа връзка. Дори зад решетките Навални оставаше забележим и затова рисков.
Държавата реагира, като затягаше гайките. Присъдите бяха удължени, повдигнати нови обвинявания, изискванията се влошаваха. Той беше преместван през поредност от все по-отдалечени и наказателни заведения, като всяко деяние го откъсваше в допълнение от юристи, семейство и публичен взор.
По времето, когато беше изпратен в арктическата наказателна колония, където щеше по-късно да издъхне, Навални беше редуциран до тяло в съвсем цялостна изолираност, подложен на безмилостни дисциплинарни ограничения и дълги престоя в наказателни килии или седнал пред шевни машини под портрет на Путин. Това беше система, предопределена не да поправя, а да изтрива.
И въпреки всичко даже там той отхвърляше да изчезне. Писма продължаваха да се появяват, с провокационен звук. Те приличаха не толкоз на недоволства, колкото на известия от човек, решен да стане очевидец на личното си заличаване в действително време.
Въпреки че светът му се стесняваше обаче, Навални в никакъв случай не се отхвърли изцяло от един от най-подривните си принадлежности - хумора си. Затворническите му писма бяха пропити с подигравка и самоподигравка, трансформирайки наказателните килии в подиуми, а надзирателите - в неохотни второстепенни герои - това беше неговият метод да отхвърли на системата това, което тя най-вече искаше: церемониалност, послушание, изтриване.
Във външния свят имаше очаквания - най-малко за момент - че историята може да приключи по друг метод: че Навални може да бъде освободен при замяна на пандизчии дружно с други известни арестувани, в това число Евън Гершкович, репортерът на Wall Street Journal. Тези очаквания угаснаха, когато Навални беше открит мъртъв в килията си.
В последна сметка не тишината на загадка килия дефинира ориста на Навални, а бавната, мъчителна видимост на нея - гибел, предсказана, изпълнена пред очите на всички.
Анализът е на Матю Кембъл - редактор на задгранични репортажи за The Sunday Times. Той е бил шеф на московското бюро на вестника от 1992 до 1995 година
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ