Расизмът продължава да е сериозен проблем, дори и в Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Всички хора се раждат свободни и с равни права и достолепие. Именно този главен принцип, залегнал във Всеобщата декларация за правата на индивида, е бил централен пункт при възобновяване на Европа след Втората международна война и съставлява фундамента на интернационалната правозащитна система.
Структурният и институционален расизъм са налице
За страдание хората с черен цвят на кожата не биват третирани равноправно. Въпреки напредъка, реализиран в региона на равноправието и битката против дискриминирането, в редица европейски страни те към момента се сблъскват със систематичен и институционален расизъм. Ако сте негър, вероятността да бъдете дискриминиран, да вземем за пример на трудовия пазар, в просветителната система, в опазването на здравето или при търсенето на жилище, е по-голяма, в сравнение с в случай че сте с бял цвят на кожата. Съответно по-често можете да бъде спрян за инспекция от полицията.
Повечето европейски страни не водят статистика за деянията на расистка дискриминация. Но има изследвания, които показват мащабите на казуса. Така да вземем за пример едно без значение изследване във Франция, извършено от неправителствената организация Defenseur des Droits ( " Защитници на правата " ), демонстрира, че младите мъже от арабски и африкански генезис биват спирани за инспекция и обискирани 20 пъти по-често, в сравнение с представителите на останалите групи мъже. Подобен проблем съществува също и в доста други страни – Белгия, Дания, Кипър, Ирландия, Италия, Испания и Обединеното кралство. В Русия пък отчет на неправителствения център " Левада ", направен по поръчка на Руския еврейски конгрес, също свидетелства за нараснало отрицателно отношение към чернокожите или " мигрантите от Африка ". А във Финландия проучване за дискриминирането на хора от африкански генезис през 2017 година удостовери, че те постоянно стават жертва на непочтено отношение.
Достъпът до здравни грижи също е възпрепятстван
От неотдавна оповестен парламентарен отчет във Англия излиза наяве, че смъртността при чернокожите дами при раждане е 5 пъти по-висока от тази при белите дами. Освен това над 60 % от чернокожото население на Обединеното кралство е на мнение, че националната здравна система NHS не им обезпечава същата здравна отбрана, както на хората с бял цвят на кожата. Актуално допитване на Агенцията на Европейски Съюз за главните права по същата тематика демонстрира, че 18 на 100 от интервюираните на възраст от 16 до 24 години нито работят против възнаграждение, нито завършат някакво професионално образование. Резултатите сочат още, че всеки пети участник в анкетата от африкански генезис се усеща дискриминиран при търсенето на жилище. А проучване в Ирландия на Комисията за човешки права и пълноправие демонстрира, че чернокожите са подложени на дискриминация, когато става въпрос за заемането на управителни постове, макар че са високо квалифицирани фрагменти.
Насилието и смъртните закани не са изключение
Друг проблем, с който се сблъскват хората с мрачен цвят на кожата, са физическото и вербално принуждение. В Португалия да вземем за пример има случаи на нападнати правозащитници и депутати от африкански генезис, както и на получени смъртни закани. Бившата министърка на интеграцията в Италия Сесил Киенге, която е родена в Африка, както и подалата оставка правосъдна министърка на Франция Кристиан Тобира неведнъж са били цел на расистки обиди. Лично аз виждам една последователност при всички тези случаи и несправедливостите, на които са подложени черните хора в Европа - от генерации насам. И все пак се отхвърля да съществува подобен проблем. Неспазеното заричане за равнопоставеност влиза в спор с дългите обичаи в политическия, философския и юридическия смисъл на това разбиране за слагането на равноправието в центъра на европейските демокрации. Европейският съд, Европейският съд за човешките права и съответните органи на Организация на обединените нации разполагат с богат боеприпас от механизми за правоприлагане на този принцип. Но страните са бавни в противодействието на тези практики, които трансформират тъмнокожите в хора второкласен в нашите общества. За да се усъвършенства ситуацията е належащо европейските страни да разгласят за собствен приоритет борбата против расизма и расовата дискриминация.
Расизмът би трябвало да бъде изкоренен
Те би трябвало да стигнат чак до корените на расизма против тъмнокожите, което включва и наследството на колониалното им минало и въпроса за робството. Освен това е належащо да се борим систематично против речта на омразата и расистките закононарушения. Друга значима област е полицейската работа. Най-после би трябвало да спре това, което назоваваме с британския термин Racial Profiling (расово профилиране от страна на полицията при инспекции на жители - б.р.), както и затварянето на очите от представителите на закона при расистки стимулирани закононарушения. Налага се да бъде обезпечен и еднакъв достъп до обучение, претовареност, жилищна повърхност и опазване на здравето за всички - посредством съответните закони и като приложение в практиката. Учебните стратегии на учебните заведения би трябвало да отразяват по-добре историята и културното завещание на хората от африкански генезис, и с това и те да дадат своя принос за развиването на нашите общества. За постигането на всичко това не липсват нито правни, нито професионално-технически или финансови принадлежности. Това, което липсва, е политическата воля. Европейските страни повече не трябва да пренебрегват афрофобията. Крайно време е да се задействаме, в случай че желаеме да заличим пропастта сред обещанието за пълноправие за всички и действителната реалност.
Автор: Дуня Миятович
Дуня Миятович е комисарка по човешките права към Съвета на Европа, чийто орган - Европейският съд за човешките права - дава отговор за практическото приложение на Европейската спогодба за правата на индивида.
Всички хора се раждат свободни и с равни права и достолепие. Именно този главен принцип, залегнал във Всеобщата декларация за правата на индивида, е бил централен пункт при възобновяване на Европа след Втората международна война и съставлява фундамента на интернационалната правозащитна система.
Структурният и институционален расизъм са налице
За страдание хората с черен цвят на кожата не биват третирани равноправно. Въпреки напредъка, реализиран в региона на равноправието и битката против дискриминирането, в редица европейски страни те към момента се сблъскват със систематичен и институционален расизъм. Ако сте негър, вероятността да бъдете дискриминиран, да вземем за пример на трудовия пазар, в просветителната система, в опазването на здравето или при търсенето на жилище, е по-голяма, в сравнение с в случай че сте с бял цвят на кожата. Съответно по-често можете да бъде спрян за инспекция от полицията.
Повечето европейски страни не водят статистика за деянията на расистка дискриминация. Но има изследвания, които показват мащабите на казуса. Така да вземем за пример едно без значение изследване във Франция, извършено от неправителствената организация Defenseur des Droits ( " Защитници на правата " ), демонстрира, че младите мъже от арабски и африкански генезис биват спирани за инспекция и обискирани 20 пъти по-често, в сравнение с представителите на останалите групи мъже. Подобен проблем съществува също и в доста други страни – Белгия, Дания, Кипър, Ирландия, Италия, Испания и Обединеното кралство. В Русия пък отчет на неправителствения център " Левада ", направен по поръчка на Руския еврейски конгрес, също свидетелства за нараснало отрицателно отношение към чернокожите или " мигрантите от Африка ". А във Финландия проучване за дискриминирането на хора от африкански генезис през 2017 година удостовери, че те постоянно стават жертва на непочтено отношение.
Достъпът до здравни грижи също е възпрепятстван
От неотдавна оповестен парламентарен отчет във Англия излиза наяве, че смъртността при чернокожите дами при раждане е 5 пъти по-висока от тази при белите дами. Освен това над 60 % от чернокожото население на Обединеното кралство е на мнение, че националната здравна система NHS не им обезпечава същата здравна отбрана, както на хората с бял цвят на кожата. Актуално допитване на Агенцията на Европейски Съюз за главните права по същата тематика демонстрира, че 18 на 100 от интервюираните на възраст от 16 до 24 години нито работят против възнаграждение, нито завършат някакво професионално образование. Резултатите сочат още, че всеки пети участник в анкетата от африкански генезис се усеща дискриминиран при търсенето на жилище. А проучване в Ирландия на Комисията за човешки права и пълноправие демонстрира, че чернокожите са подложени на дискриминация, когато става въпрос за заемането на управителни постове, макар че са високо квалифицирани фрагменти.
Насилието и смъртните закани не са изключение
Друг проблем, с който се сблъскват хората с мрачен цвят на кожата, са физическото и вербално принуждение. В Португалия да вземем за пример има случаи на нападнати правозащитници и депутати от африкански генезис, както и на получени смъртни закани. Бившата министърка на интеграцията в Италия Сесил Киенге, която е родена в Африка, както и подалата оставка правосъдна министърка на Франция Кристиан Тобира неведнъж са били цел на расистки обиди. Лично аз виждам една последователност при всички тези случаи и несправедливостите, на които са подложени черните хора в Европа - от генерации насам. И все пак се отхвърля да съществува подобен проблем. Неспазеното заричане за равнопоставеност влиза в спор с дългите обичаи в политическия, философския и юридическия смисъл на това разбиране за слагането на равноправието в центъра на европейските демокрации. Европейският съд, Европейският съд за човешките права и съответните органи на Организация на обединените нации разполагат с богат боеприпас от механизми за правоприлагане на този принцип. Но страните са бавни в противодействието на тези практики, които трансформират тъмнокожите в хора второкласен в нашите общества. За да се усъвършенства ситуацията е належащо европейските страни да разгласят за собствен приоритет борбата против расизма и расовата дискриминация.
Расизмът би трябвало да бъде изкоренен
Те би трябвало да стигнат чак до корените на расизма против тъмнокожите, което включва и наследството на колониалното им минало и въпроса за робството. Освен това е належащо да се борим систематично против речта на омразата и расистките закононарушения. Друга значима област е полицейската работа. Най-после би трябвало да спре това, което назоваваме с британския термин Racial Profiling (расово профилиране от страна на полицията при инспекции на жители - б.р.), както и затварянето на очите от представителите на закона при расистки стимулирани закононарушения. Налага се да бъде обезпечен и еднакъв достъп до обучение, претовареност, жилищна повърхност и опазване на здравето за всички - посредством съответните закони и като приложение в практиката. Учебните стратегии на учебните заведения би трябвало да отразяват по-добре историята и културното завещание на хората от африкански генезис, и с това и те да дадат своя принос за развиването на нашите общества. За постигането на всичко това не липсват нито правни, нито професионално-технически или финансови принадлежности. Това, което липсва, е политическата воля. Европейските страни повече не трябва да пренебрегват афрофобията. Крайно време е да се задействаме, в случай че желаеме да заличим пропастта сред обещанието за пълноправие за всички и действителната реалност.
Автор: Дуня Миятович
Дуня Миятович е комисарка по човешките права към Съвета на Европа, чийто орган - Европейският съд за човешките права - дава отговор за практическото приложение на Европейската спогодба за правата на индивида.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ