Меглена Антонова, „Грийнпийс“ за ФАКТИ: Водите у нас или изчезват, или водят до наводнения
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 17 март природозащитната организация „ Грийнпийс “ - България насочи три въпроса за положението и опазването на водите в страната към партии, които се борят за депутатски места в идващото 45-то Народно заседание. „ Огромен дял от водните запаси се употребява за изстудяване в енергетиката и в допълнение към това водите са постоянно замърсявани “, споделят от „ Грийнпийс “.
По създание въпросите на природозащитниците са какви решения на казуса с дефицита на вода в подтекста на климатичната рецесия ще потърсят партиите, каква е визията им за потреблението на вода в енергетиката и какво е мнението им по отношение на контрола върху замърсяването на водите от въглищни централи като Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.
В подтекста на Световния ден на водата, който означаваме през днешния ден, от ФАКТИ се свързахме с Меглена Антонова, която е координатор на акциите на организацията „ Грийнпийс “ у нас, с цел да приказваме за положението на водите в България, за съществуването и използването им.
„ Това, което се вижда в последните данни на Националния статистически институт от 2019 година е, че в стопански действия в България най-вече вода се употребява за изстудяване в производството на електро- и топлоенергия. Това са нуклеарна сила, въглищни централи, които към момента имат най-високият % на производството у нас. Изключваме хидроенергетиката. Над 70% от водата, която се употребява в България отива за тази активност “, разяснява Антонова.
Тя съпостави потреблението на вода в енергетиката у нас с това в други европейски страни: „ Със сигурност енергетиката е огромен потребител на вода на доста места. Много страни в Европа обаче към този момент стартират да понижат производството на електрическа енергия от изкопаеми горива и надлежно при тях този % стартира да спада . Големият съперник на електрическата енергия в потреблението на доста огромни количества вода е земеделието. В България обаче цифрите за потреблението в енергетиката са доста впечатляващи. На фона на всички останали те много трагично изпъкват. На местата, където водата се употребява за подобен вид технология на произвеждане на сила обаче, с водата постоянно има проблеми “.
„ Мога да дам образец с Полша, която е огромен потребител на въглища за производството на сила. Там преди няколко години през лятото се наблюдаваше съществено засушаване и надлежно централите не можеха да работят. Когато разчитаме на толкоз огромни количества вода, това провокира риск и за енергийната сигурност “, добави тя.
По мотив замърсяването на водата при използването ѝ в производството на сила, Антонова сподели: „ По принцип е позволено да има единствено термично замърсяване. Тоест водата да излиза по-топла от централата, изключително когато това са централи, които употребяват огромно количество вода и са с така наречен отворен цикъл – водата не се върти в апаратура, а влиза в централата и излиза в съответния водоем. Причинява се термично замърсяване, т.е. по-топла вода, която може да има резултат върху екосистемата наоколо, да вземем за пример на някои скотски и растителни типове. Има обаче и случаи на друго замърсяване “.
„ Съвсем скоро правихме едно изследване, което излезе при започване на март. То беше обвързвано съответно с Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ . Взехме проби на река Разметаница, където ТЕЦ-ът зауства отпадъчни води. Освен изстудяване, водата се употребява и в доста огромна част от целия развой, защото се горят въглища, генерира се пепел, тази пепел, с цел да не се разпрашава и да основава замърсяване във въздуха, се води посредством вода в депа. Тези депа нормално се назовават „ черно езеро “ или хранилище за неопасни боклуци от изгарянето на въглища. Във водата, която се употребява в тези процеси, се съдържат най-различни замърсители.
Това, което ние установихме от изследването, което организирахме в региона на „ Бобов дол “ е, че поради неприятният надзор в региона се случва изхвърляне на нечиста вода и в реката . В нея доближава вода, в която има да вземем за пример съществуване на металоиди. Взимали сме проби и от седименти от реката, които също демонстрират връзка с въглищата. Можем да кажем с огромна сигурност, че замърсяването идва от въглищата “, описа Меглена Антонова.
На въпроса до какво води самото замърсяване, тя отговори: „ Въглищата са токсични, а водата е част от нашата система . Ние консумираме тази вода, тя се употребява и за поливане на аграрни култури, водопой на животни, доближава и до хората. Обикновено в случай че човек не употребява доста рискови количества от тази вода, върху него няма да има незабавен резултат. Ефектите обаче са дълготрайни – това е да вземем за пример струпване на тежки метали в организма, което има резултат върху всички системи в човешкото тяло “.
Разговорът мина към климатичните промени, които се трансформират в климатична рецесия. „ Това, което следим сега към този момент не го назоваваме климатични промени, тъй като считаме, че сме достигнали много по-сериозен стадий на тези промени . Виждаме го всекидневно тук-там в България, виждаме проблеми и съответно с водите. По положението на водите можем да съдим доста за климатичните промени. Водите или изчезват и се случва засушаване, или са в големи количества, които водят до наводнения. И в двете обстановки проявленията на климатичните промени са рискови “.
„ За нас е индикативен също и фактът, че на доста места хората непосредствено виждат измененията. Станахме очевидци на проблеми с достъпа до вода и в по-големи градове, и в по-малки. Притесненията ни са, че това ще стартира да става нещо непрекъснато за хората на доста места . В България доста от регионите са във висок риск от дефицит на вода. Това значи, че потреблението на вода е повече от това, което е налично в ресурсите на даденото място. Такива региони са Маришкия басейн, басейна на река Искър, на река Струма “, добави тя.
Самото понижаване на количествата вода съгласно Антонова се дължи на сложен проблем. „ От една страна, може би тези райони не са толкоз пълноводни, няма съществуване на толкоз доста запаси, колкото преди сме мислили. От друга страна, те може би не се употребяват по най-ефективния метод. Тоест допустимо е да се употребява доста повече в сравнение с екосистемата може да понесе. Към това прибавяме изменението на климата и тази все по-задълбочаваща се непостоянност в климата, в която имаме рискови обстановки – или прекомерно доста дъждове и сняг, или прекомерно засушаване “, сподели тя.
„ Това води до потребност да се промени методът, по който се ръководят тези води . За нас най-много би трябвало да се види кои са най-големите потребители на вода, да се намерения дали не може те да се заменят с други източници. На процедура за доста от дейностите като произвеждане на сила имаме други възможности, които са с по-малка консумация на вода “, добави Антонова.
В края на диалога с Меглена Антонова говорихме и за трите въпроса, които „ Грийнпийс “ – България насочва към политическите обединения. „ Надяваме се, че партиите ще се замислят за този проблем и с влизането в ръководството ще има по-конкретни политики в тази посока. Въпросът в действителност е на попречване на още по-сериозни бъдещи рецесии, свързани съответно с водата “, сподели тя.
На 17 март природозащитната организация „ Грийнпийс “ - България насочи три въпроса за положението и опазването на водите в страната към партии, които се борят за депутатски места в идващото 45-то Народно заседание. „ Огромен дял от водните запаси се употребява за изстудяване в енергетиката и в допълнение към това водите са постоянно замърсявани “, споделят от „ Грийнпийс “.
По създание въпросите на природозащитниците са какви решения на казуса с дефицита на вода в подтекста на климатичната рецесия ще потърсят партиите, каква е визията им за потреблението на вода в енергетиката и какво е мнението им по отношение на контрола върху замърсяването на водите от въглищни централи като Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “.
В подтекста на Световния ден на водата, който означаваме през днешния ден, от ФАКТИ се свързахме с Меглена Антонова, която е координатор на акциите на организацията „ Грийнпийс “ у нас, с цел да приказваме за положението на водите в България, за съществуването и използването им.
„ Това, което се вижда в последните данни на Националния статистически институт от 2019 година е, че в стопански действия в България най-вече вода се употребява за изстудяване в производството на електро- и топлоенергия. Това са нуклеарна сила, въглищни централи, които към момента имат най-високият % на производството у нас. Изключваме хидроенергетиката. Над 70% от водата, която се употребява в България отива за тази активност “, разяснява Антонова.
Тя съпостави потреблението на вода в енергетиката у нас с това в други европейски страни: „ Със сигурност енергетиката е огромен потребител на вода на доста места. Много страни в Европа обаче към този момент стартират да понижат производството на електрическа енергия от изкопаеми горива и надлежно при тях този % стартира да спада . Големият съперник на електрическата енергия в потреблението на доста огромни количества вода е земеделието. В България обаче цифрите за потреблението в енергетиката са доста впечатляващи. На фона на всички останали те много трагично изпъкват. На местата, където водата се употребява за подобен вид технология на произвеждане на сила обаче, с водата постоянно има проблеми “.
„ Мога да дам образец с Полша, която е огромен потребител на въглища за производството на сила. Там преди няколко години през лятото се наблюдаваше съществено засушаване и надлежно централите не можеха да работят. Когато разчитаме на толкоз огромни количества вода, това провокира риск и за енергийната сигурност “, добави тя.
По мотив замърсяването на водата при използването ѝ в производството на сила, Антонова сподели: „ По принцип е позволено да има единствено термично замърсяване. Тоест водата да излиза по-топла от централата, изключително когато това са централи, които употребяват огромно количество вода и са с така наречен отворен цикъл – водата не се върти в апаратура, а влиза в централата и излиза в съответния водоем. Причинява се термично замърсяване, т.е. по-топла вода, която може да има резултат върху екосистемата наоколо, да вземем за пример на някои скотски и растителни типове. Има обаче и случаи на друго замърсяване “.
„ Съвсем скоро правихме едно изследване, което излезе при започване на март. То беше обвързвано съответно с Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ . Взехме проби на река Разметаница, където ТЕЦ-ът зауства отпадъчни води. Освен изстудяване, водата се употребява и в доста огромна част от целия развой, защото се горят въглища, генерира се пепел, тази пепел, с цел да не се разпрашава и да основава замърсяване във въздуха, се води посредством вода в депа. Тези депа нормално се назовават „ черно езеро “ или хранилище за неопасни боклуци от изгарянето на въглища. Във водата, която се употребява в тези процеси, се съдържат най-различни замърсители.
Това, което ние установихме от изследването, което организирахме в региона на „ Бобов дол “ е, че поради неприятният надзор в региона се случва изхвърляне на нечиста вода и в реката . В нея доближава вода, в която има да вземем за пример съществуване на металоиди. Взимали сме проби и от седименти от реката, които също демонстрират връзка с въглищата. Можем да кажем с огромна сигурност, че замърсяването идва от въглищата “, описа Меглена Антонова.
На въпроса до какво води самото замърсяване, тя отговори: „ Въглищата са токсични, а водата е част от нашата система . Ние консумираме тази вода, тя се употребява и за поливане на аграрни култури, водопой на животни, доближава и до хората. Обикновено в случай че човек не употребява доста рискови количества от тази вода, върху него няма да има незабавен резултат. Ефектите обаче са дълготрайни – това е да вземем за пример струпване на тежки метали в организма, което има резултат върху всички системи в човешкото тяло “.
Разговорът мина към климатичните промени, които се трансформират в климатична рецесия. „ Това, което следим сега към този момент не го назоваваме климатични промени, тъй като считаме, че сме достигнали много по-сериозен стадий на тези промени . Виждаме го всекидневно тук-там в България, виждаме проблеми и съответно с водите. По положението на водите можем да съдим доста за климатичните промени. Водите или изчезват и се случва засушаване, или са в големи количества, които водят до наводнения. И в двете обстановки проявленията на климатичните промени са рискови “.
„ За нас е индикативен също и фактът, че на доста места хората непосредствено виждат измененията. Станахме очевидци на проблеми с достъпа до вода и в по-големи градове, и в по-малки. Притесненията ни са, че това ще стартира да става нещо непрекъснато за хората на доста места . В България доста от регионите са във висок риск от дефицит на вода. Това значи, че потреблението на вода е повече от това, което е налично в ресурсите на даденото място. Такива региони са Маришкия басейн, басейна на река Искър, на река Струма “, добави тя.
Самото понижаване на количествата вода съгласно Антонова се дължи на сложен проблем. „ От една страна, може би тези райони не са толкоз пълноводни, няма съществуване на толкоз доста запаси, колкото преди сме мислили. От друга страна, те може би не се употребяват по най-ефективния метод. Тоест допустимо е да се употребява доста повече в сравнение с екосистемата може да понесе. Към това прибавяме изменението на климата и тази все по-задълбочаваща се непостоянност в климата, в която имаме рискови обстановки – или прекомерно доста дъждове и сняг, или прекомерно засушаване “, сподели тя.
„ Това води до потребност да се промени методът, по който се ръководят тези води . За нас най-много би трябвало да се види кои са най-големите потребители на вода, да се намерения дали не може те да се заменят с други източници. На процедура за доста от дейностите като произвеждане на сила имаме други възможности, които са с по-малка консумация на вода “, добави Антонова.
В края на диалога с Меглена Антонова говорихме и за трите въпроса, които „ Грийнпийс “ – България насочва към политическите обединения. „ Надяваме се, че партиите ще се замислят за този проблем и с влизането в ръководството ще има по-конкретни политики в тази посока. Въпросът в действителност е на попречване на още по-сериозни бъдещи рецесии, свързани съответно с водата “, сподели тя.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ