Как Католическата църква се превръща в секта
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Твърдо " не " от Ватикана: хомосексуалните двойки няма да бъдат благославяни от Църквата. Тази позиция е още една стъпка към самоунищожението на в миналото по този начин могъщата институция, твърди Александър Гьорлах в коментара си.
Когато немският папа Бенедикт XVI (Йозеф Ратцингер) при визитата си в Германия през 2011 прикани Католическата черква да се дистанцира от светските каузи, мнозина взеха решение, че той подлага на критика събирането на църковен налог по административен път. Тоест, че църквата не трябва да употребява помощта на държавните институции, с цел да не се излага на заплахата от корупция. Днес обаче разбираме, че той е имал поради нещо друго.
За Ратцингер същинската черква към този момент не може да бъде национална черква. Защото измежду народа били публикувани какви ли не настройки, заедно инфектирани от релативистичния дух на времето. Според възгледа на към този момент отдръпналия се Бенедикт XVI, право на битие в църквата има само истината: църквата по-добре да стане по-малобройна, в сравнение с да отстъпи даже на сантиметър от тази „ истина “. Междувременно Католическата черква в действителност се отдръпна в тази нишова позиция, и то таман под управлението на новия папа Франциск, който – като възгледи за църковната политика и теологията – се намира навръх противоположната позиция в църковния набор.
Ватиканът: " Господ не ви желае! "
Под управлението на аржентинския папа хардлайнерите във Ватикана монополизираха своята сектантска „ истина “ и я трансфораха в единствената позиция, която има право на законно съществувание в църквата: дамите нямат право да заемат свещенически постове, тъй като даването на причестяване от женска ръка е осквернение. Хората с втори брак нямат право на причестяване, тъй като в божиите очи това основава комплициране. И най-после: хомосексуалните двойки освен нямат право да се венчават, те даже нямат право на свещеническа благословия, тъй като Господ не може да оправдае прегрешението. Мимоходом са прокълнати и всички тези, които благодарение на модерната медицина търсят сбъдване на желанието си да имат деца или пък размишляват по какъв начин човек би могъл да почине с достолепие, като с квалифицирана помощ се отърве от тъгите. На всички тях Рим споделя: бог не желае това. Господ не ви желае вас!
Ето по какъв начин тогавашната толкоз велика и могъща Католическа черква към този момент се е свила до размерите на фракция. В Латинска Америка близо половината вярващи (!) я напуснаха и се причислиха към свободни християнски вероизповедания. На доста места в Европа църквата към този момент въобще не съществува: в неделната литургия вземат участие към този момент едвам 10% от вярващите, а наклонността продължава да сочи надолу. Хората гласоподават с краката си, право към изхода на черквите, само че това единствено удостоверява осенените хардлайнери: звани са мнозина, призваните са малко на брой!
Католическата черква към този момент не им предлага нищо
При хардлайнерите позата на осенени доста припомня за политическата поза на популистите в политиката: симулация на дейности вместо същински дейности. В Кьолн, един от европейските центрове на католицизма, Административният съд към този момент не насмогва да преглежда молбите за овакантяване на църквата. При това не тъй като Лукавият, видите ли, вилнее из кьолнската архиепископия, а тъй като свръхконсервативното епископство с съвсем престъпна сила се пробва да прикрие случаите на полови похищения. А сходни подиуми се разиграват освен в Кьолн, само че и на доста други места. Католическата черква е затънала в най-тежката си рецесия от Реформацията насам. Само че този път към този момент няма да има разединение, тъй като църквата собственоръчно подпечатва смъртния си акт.
Нека да се запитаме за какво през днешния ден към този момент никой не има вяра в древноегипетските или в старогръцките божества. Не, не тъй като вярата в тях през днешния ден не може да откри почитатели. То и да вярваш в непорочното зачатие или във Възкресението из мертвих от много време, та и до ден-днешен си е единствено и само въпрос на религия. Хората се отхвърлят от една вяра не заради липса на религия, а тъй като тя към този момент не им дава отговор на съответните въпроси, които те си задават. В това отношение Католическата черква към този момент нищо не предлага.
Църквата се е свила до размерите на фракция
Освен всичко друго, тя от ден на ден нарушава рамката, в която вероизповеданията са сложени от Конституцията. Нима една свободолюбива и демократична страна може отчасти да финансира организация, която отхвърля равенството сред всички хора, тяхното достолепие и произлизащите от това човешки права? Определено не. Та нали в католическото изповедание мъжете и дамите не са равни, нали там царува дискриминация според от фамилното състояние и половата ориентировка? Свилата се до размерите на фракция Католическата черква към този момент не е консултант и асистент на страната в търсенето на верните и устойчиви отговори на най-важните въпроси – тя се е трансформирала в цялостната диаметралност на това.
В този смисъл понтификатът на Франциск към този момент се провали. Папата не съумя да прокара нито една от обновителните си хрумвания – просто тъй като хем му липсват теологична изчерпателност, разсъдък и подобаващ личен състав, хем самичък не съумява да канализира и да обоснове изрично както теологически, по този начин и от позиция на църковното право, тези неопределени и дифузни цели, към които се стреми. Ето по какъв начин твърдоглавите екстремисти в Рим съумяха да излъжат и компрометират папата, като в това време фрустрираха и маргинализираха либералите дотам, че тяхната дефинитивна разлъка с църквата се случва таман под ръководството на един демократичен папа.
Кои са тези хора на витражите?
Ако е правилно, че Господ не може да благослови прегрешението, тогава нито проповедниците, нито архиереите, нито цялата черква могат да разчитат на божията благословия. Защото греховете на църквата са прекомерно огромни, а арогантността на Рим на фона на всичките провинения е лекомислена и цинична.
„ Смачкайте безчестните! “ – провикна се преди време Волтер против църковните фанатици. Този апел си остава годен и до през днешния ден. През 2050 година във всяко немско село и във всеки немски град ще има архитектурно красиви концертни зали, заведения за хранене и клубове. А децата ще питат: Кои са тези хора на витражите?
*Александър Гьорлах е езиковед и теолог, старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.
Твърдо " не " от Ватикана: хомосексуалните двойки няма да бъдат благославяни от Църквата. Тази позиция е още една стъпка към самоунищожението на в миналото по този начин могъщата институция, твърди Александър Гьорлах в коментара си.
Когато немският папа Бенедикт XVI (Йозеф Ратцингер) при визитата си в Германия през 2011 прикани Католическата черква да се дистанцира от светските каузи, мнозина взеха решение, че той подлага на критика събирането на църковен налог по административен път. Тоест, че църквата не трябва да употребява помощта на държавните институции, с цел да не се излага на заплахата от корупция. Днес обаче разбираме, че той е имал поради нещо друго.
За Ратцингер същинската черква към този момент не може да бъде национална черква. Защото измежду народа били публикувани какви ли не настройки, заедно инфектирани от релативистичния дух на времето. Според възгледа на към този момент отдръпналия се Бенедикт XVI, право на битие в църквата има само истината: църквата по-добре да стане по-малобройна, в сравнение с да отстъпи даже на сантиметър от тази „ истина “. Междувременно Католическата черква в действителност се отдръпна в тази нишова позиция, и то таман под управлението на новия папа Франциск, който – като възгледи за църковната политика и теологията – се намира навръх противоположната позиция в църковния набор.
Ватиканът: " Господ не ви желае! "
Под управлението на аржентинския папа хардлайнерите във Ватикана монополизираха своята сектантска „ истина “ и я трансфораха в единствената позиция, която има право на законно съществувание в църквата: дамите нямат право да заемат свещенически постове, тъй като даването на причестяване от женска ръка е осквернение. Хората с втори брак нямат право на причестяване, тъй като в божиите очи това основава комплициране. И най-после: хомосексуалните двойки освен нямат право да се венчават, те даже нямат право на свещеническа благословия, тъй като Господ не може да оправдае прегрешението. Мимоходом са прокълнати и всички тези, които благодарение на модерната медицина търсят сбъдване на желанието си да имат деца или пък размишляват по какъв начин човек би могъл да почине с достолепие, като с квалифицирана помощ се отърве от тъгите. На всички тях Рим споделя: бог не желае това. Господ не ви желае вас!
Ето по какъв начин тогавашната толкоз велика и могъща Католическа черква към този момент се е свила до размерите на фракция. В Латинска Америка близо половината вярващи (!) я напуснаха и се причислиха към свободни християнски вероизповедания. На доста места в Европа църквата към този момент въобще не съществува: в неделната литургия вземат участие към този момент едвам 10% от вярващите, а наклонността продължава да сочи надолу. Хората гласоподават с краката си, право към изхода на черквите, само че това единствено удостоверява осенените хардлайнери: звани са мнозина, призваните са малко на брой!
Католическата черква към този момент не им предлага нищо
При хардлайнерите позата на осенени доста припомня за политическата поза на популистите в политиката: симулация на дейности вместо същински дейности. В Кьолн, един от европейските центрове на католицизма, Административният съд към този момент не насмогва да преглежда молбите за овакантяване на църквата. При това не тъй като Лукавият, видите ли, вилнее из кьолнската архиепископия, а тъй като свръхконсервативното епископство с съвсем престъпна сила се пробва да прикрие случаите на полови похищения. А сходни подиуми се разиграват освен в Кьолн, само че и на доста други места. Католическата черква е затънала в най-тежката си рецесия от Реформацията насам. Само че този път към този момент няма да има разединение, тъй като църквата собственоръчно подпечатва смъртния си акт.
Нека да се запитаме за какво през днешния ден към този момент никой не има вяра в древноегипетските или в старогръцките божества. Не, не тъй като вярата в тях през днешния ден не може да откри почитатели. То и да вярваш в непорочното зачатие или във Възкресението из мертвих от много време, та и до ден-днешен си е единствено и само въпрос на религия. Хората се отхвърлят от една вяра не заради липса на религия, а тъй като тя към този момент не им дава отговор на съответните въпроси, които те си задават. В това отношение Католическата черква към този момент нищо не предлага.
Църквата се е свила до размерите на фракция
Освен всичко друго, тя от ден на ден нарушава рамката, в която вероизповеданията са сложени от Конституцията. Нима една свободолюбива и демократична страна може отчасти да финансира организация, която отхвърля равенството сред всички хора, тяхното достолепие и произлизащите от това човешки права? Определено не. Та нали в католическото изповедание мъжете и дамите не са равни, нали там царува дискриминация според от фамилното състояние и половата ориентировка? Свилата се до размерите на фракция Католическата черква към този момент не е консултант и асистент на страната в търсенето на верните и устойчиви отговори на най-важните въпроси – тя се е трансформирала в цялостната диаметралност на това.
В този смисъл понтификатът на Франциск към този момент се провали. Папата не съумя да прокара нито една от обновителните си хрумвания – просто тъй като хем му липсват теологична изчерпателност, разсъдък и подобаващ личен състав, хем самичък не съумява да канализира и да обоснове изрично както теологически, по този начин и от позиция на църковното право, тези неопределени и дифузни цели, към които се стреми. Ето по какъв начин твърдоглавите екстремисти в Рим съумяха да излъжат и компрометират папата, като в това време фрустрираха и маргинализираха либералите дотам, че тяхната дефинитивна разлъка с църквата се случва таман под ръководството на един демократичен папа.
Кои са тези хора на витражите?
Ако е правилно, че Господ не може да благослови прегрешението, тогава нито проповедниците, нито архиереите, нито цялата черква могат да разчитат на божията благословия. Защото греховете на църквата са прекомерно огромни, а арогантността на Рим на фона на всичките провинения е лекомислена и цинична.
„ Смачкайте безчестните! “ – провикна се преди време Волтер против църковните фанатици. Този апел си остава годен и до през днешния ден. През 2050 година във всяко немско село и във всеки немски град ще има архитектурно красиви концертни зали, заведения за хранене и клубове. А децата ще питат: Кои са тези хора на витражите?
*Александър Гьорлах е езиковед и теолог, старши теоретичен помощник в Съвета по нравственос на интернационалните връзки " Карнеги " и водещ откривател в Института за вяра и интернационалните проучвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ