България: Когато въпросите към властта са нежелани
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Веселин Стойнев за " Дойче веле "
Месецът на формалната предизборна акция в България е времето на най-изкривената политическа връзка. В медиите се надвикват с клипове и диспути партии и претенденти, чиято равнопоставеност се мери в минути и секунди. В останалото медийно време строго се пази равна раздалеченост от всички – да не би да се наклонят везните в нечия изгода или в нечий ущърб.
Най на тръни са публичните радио и телевизия, тъй като нали при тях отговорността е някак по-голяма. Падат политически излъчвания, внимава се с външни коментатори, а при директни включвания от слушатели или инцидентно попаднали в тв-ефир фенове водещият е подготвен незабавно да дръпне шалтера, в случай че някой даже единствено загатне коя партия люби или ненавижда.
Пълна доминация на ръководещите
Резултатът е доста звук от страната на облъчващите и тишина от страната на пострадалите. Да, при ненормална предизборна връзка има единствено облъчване, освен това с все по-бездарно и кресливо пропагандно наличие, което провокира незаинтересованост и омерзение измежду облъчените.
В този месец на публична предизборна акция няма обаче никаква равнопоставеност сред претендентите, тъй като е налице цялостна доминация на ръководещите. Според Изборния кодекс министър председателят, министрите и депутатите могат по едно и също време да извършват функционалностите си и да пропагандират. Но множеството медии не разрешават на жители, публицисти и наблюдаващи да подлагат на критика както ръководещите, по този начин и опозиционните дами и господа в името на равнопоставеността. Само те самите могат да се подлагат на критика едни други, в тяхното си време за предизборни диспути и в техните си платени формати.
Избирателят да вземем за пример няма право да пита дали Бойко Борисов, като тръгне с джипката из страната, упражнява министър-председателските си пълномощия или прави пропаганда за ГЕРБ. А преди акцията най-малко това можеше да пита, въпреки и свенливо, с половин уста. Вярно, Борисов и тогава не слизаше от джипката, тъй като политиката му е безкраен пиар за виновното ръководство.
Избирателят не може да пита също и дали тия обиколки на министър председател, министри и зам.-министри са за държавна сметка и не може ли най-малко най-богатата партия ГЕРБ сама да си ги заплаща, както правеха други партии при предходни избори. От това се интересуват и цивилен сдружения, само че тъй като ЦИК мълчи, ще питат съда, който, дай боже, отговори преди 4 април.
Трябва да има опция да се търси отговорност
Абсурдът на криворазбраната равнопоставеност е още по-голям в изискванията на пандемична рецесия, която е здравна и икономическа, и която се ръководи с изключителни ограничаващи и компенсационни ограничения. Или пък не се ръководи и от горната страна надолу се създава безпорядък. Щом държавното управление има изключителни пълномощия в рецесията, то и жителите би трябвало да имат изключителни пълномощия да му търсят отговорност - нали демокрацията не е анулирана. Още повече, че ръководещите имат цялостната власт да подхващат едни или други ограничения в своя политическа полза.
Нещо повече. Те имат властта да ръководят рецесията не в интерес на необятния публичен интерес, а в интерес на своя частен политически интерес. Животът и здравето на доста хора зависят от компетентността на ръководството, по тази причина е належащо да има оптимално свободна обществена среда, като нужна причина за търсене на политическа и наказателна отговорност.
Така че, уважаеми сътрудници от всички медии, стига автоцензура в името на криворазбрана предизборна равнопоставеност! Освободете ефирите, тиражите и интернет страниците си за пълностоен политически спор! Щом ръководещите могат да сместват управническите си функционалности с предизборните си участия, освен е редно, само че е и наложително те да подлежат на рецензия и като управленци, и като политици. Особено когато във време на пандемия са въоръжени с спомагателна власт.
За кого мисли властта
Бойко Борисов е освен министър председател, само че и водач на ръководещата партия и лидер на листите ѝ в два изборни региона. Здравният министър Костадин Ангелов е освен министър, само че и лидер на листатите на същата партия в два изборни региона. В предизборния месец не можем да отделяме двете им функционалности. Ако двамата доста държаха да са единствено управленци в рецесията, можеше най-малко да не се кандидатират за депутати. Или най-малкото здравният министър можеше.
Това, че приключи присъединяване си в акцията, не анулира обстоятелството, че е сигурен народен представител в идващия парламент и че управническите му дейности, както и тези на премиера, имат директен електорален резултат върху партията им. Редно е да знаем дали властта мисли за всички нас или единствено за себе си. Затова всички, в това число и гласоподавателите на ръководещите, са дискриминирани, когато гласът на ръководещите е предпазен даже от личното си ехтене.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на " Дойче веле " като цяло.
Коментар на Веселин Стойнев за " Дойче веле "
Месецът на формалната предизборна акция в България е времето на най-изкривената политическа връзка. В медиите се надвикват с клипове и диспути партии и претенденти, чиято равнопоставеност се мери в минути и секунди. В останалото медийно време строго се пази равна раздалеченост от всички – да не би да се наклонят везните в нечия изгода или в нечий ущърб.
Най на тръни са публичните радио и телевизия, тъй като нали при тях отговорността е някак по-голяма. Падат политически излъчвания, внимава се с външни коментатори, а при директни включвания от слушатели или инцидентно попаднали в тв-ефир фенове водещият е подготвен незабавно да дръпне шалтера, в случай че някой даже единствено загатне коя партия люби или ненавижда.
Пълна доминация на ръководещите
Резултатът е доста звук от страната на облъчващите и тишина от страната на пострадалите. Да, при ненормална предизборна връзка има единствено облъчване, освен това с все по-бездарно и кресливо пропагандно наличие, което провокира незаинтересованост и омерзение измежду облъчените.
В този месец на публична предизборна акция няма обаче никаква равнопоставеност сред претендентите, тъй като е налице цялостна доминация на ръководещите. Според Изборния кодекс министър председателят, министрите и депутатите могат по едно и също време да извършват функционалностите си и да пропагандират. Но множеството медии не разрешават на жители, публицисти и наблюдаващи да подлагат на критика както ръководещите, по този начин и опозиционните дами и господа в името на равнопоставеността. Само те самите могат да се подлагат на критика едни други, в тяхното си време за предизборни диспути и в техните си платени формати.
Избирателят да вземем за пример няма право да пита дали Бойко Борисов, като тръгне с джипката из страната, упражнява министър-председателските си пълномощия или прави пропаганда за ГЕРБ. А преди акцията най-малко това можеше да пита, въпреки и свенливо, с половин уста. Вярно, Борисов и тогава не слизаше от джипката, тъй като политиката му е безкраен пиар за виновното ръководство.
Избирателят не може да пита също и дали тия обиколки на министър председател, министри и зам.-министри са за държавна сметка и не може ли най-малко най-богатата партия ГЕРБ сама да си ги заплаща, както правеха други партии при предходни избори. От това се интересуват и цивилен сдружения, само че тъй като ЦИК мълчи, ще питат съда, който, дай боже, отговори преди 4 април.
Трябва да има опция да се търси отговорност
Абсурдът на криворазбраната равнопоставеност е още по-голям в изискванията на пандемична рецесия, която е здравна и икономическа, и която се ръководи с изключителни ограничаващи и компенсационни ограничения. Или пък не се ръководи и от горната страна надолу се създава безпорядък. Щом държавното управление има изключителни пълномощия в рецесията, то и жителите би трябвало да имат изключителни пълномощия да му търсят отговорност - нали демокрацията не е анулирана. Още повече, че ръководещите имат цялостната власт да подхващат едни или други ограничения в своя политическа полза.
Нещо повече. Те имат властта да ръководят рецесията не в интерес на необятния публичен интерес, а в интерес на своя частен политически интерес. Животът и здравето на доста хора зависят от компетентността на ръководството, по тази причина е належащо да има оптимално свободна обществена среда, като нужна причина за търсене на политическа и наказателна отговорност.
Така че, уважаеми сътрудници от всички медии, стига автоцензура в името на криворазбрана предизборна равнопоставеност! Освободете ефирите, тиражите и интернет страниците си за пълностоен политически спор! Щом ръководещите могат да сместват управническите си функционалности с предизборните си участия, освен е редно, само че е и наложително те да подлежат на рецензия и като управленци, и като политици. Особено когато във време на пандемия са въоръжени с спомагателна власт.
За кого мисли властта
Бойко Борисов е освен министър председател, само че и водач на ръководещата партия и лидер на листите ѝ в два изборни региона. Здравният министър Костадин Ангелов е освен министър, само че и лидер на листатите на същата партия в два изборни региона. В предизборния месец не можем да отделяме двете им функционалности. Ако двамата доста държаха да са единствено управленци в рецесията, можеше най-малко да не се кандидатират за депутати. Или най-малкото здравният министър можеше.
Това, че приключи присъединяване си в акцията, не анулира обстоятелството, че е сигурен народен представител в идващия парламент и че управническите му дейности, както и тези на премиера, имат директен електорален резултат върху партията им. Редно е да знаем дали властта мисли за всички нас или единствено за себе си. Затова всички, в това число и гласоподавателите на ръководещите, са дискриминирани, когато гласът на ръководещите е предпазен даже от личното си ехтене.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на " Дойче веле " като цяло.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ