Ако нещо не се промени, Франция ще се превърне в Алжир
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 12 януари министърът на вътрешните работи на Франция Жерар Дарманен разпореди „ да се обезпечи прецизна полицейска отбрана “ на професора по философия от град Трап (департамент Ивлин) Дидие Льомер. След като Льомер разгласява в локалния вестник публикация, в която се опълчи на възходящото въздействие на ислямистите във френските учебни заведения, върху него се изсипа поток от закани, оповестява уеб сайтът 20 minutes. В публикацията си Дидие задава въпроса: „ Как можем да водим образование по езици, изкуство и обща просвета на деца, които от ранна възраст са подложени на свръхестествен обществен напън от ислямските идеолози? Трябва ли да продължаваме да се държим по този начин, като че ли нашите възпитаници не са подложени на този напън? “.
По-рано в намерено писмо до президента Макрон, Льомер обърна внимание върху неналичието у държавното управление на „ ясна тактика в битка с политическия ислям “. А на 22 януари в изявление за холандската телевизия Дидие съобщи, че „ салафитите в град Трап набират мощ “. След това изявление заканите по негов адрес зачестиха и одобриха нападателен темперамент. На 8 февруари пред телевизия CNews Льомер сподели: „ Огнищата на ислямистите са на всички места, ние вървим към революция “. В отговор кметът на град Трап Али Рабех съобщи че ще заведе дело против професора. Прокуратурата стартира следствие, а полицията взе под своя отбрана Льомер, а по този начин също и учебното заведение, където той преподава.
Във Франция съвсем всекидневно има набези над църкви. На 8 февруари 42-годишен мъж нахлу в църквата Saint-Lèger в град Орво, Западна Франция, заплашвайки енориашите. На 31 януари църквата Saint-Paul в Монпелие беше осквернена и опожарена от „ етническа тайфа “ от малолетни. На 5 януари по време на работа в църквата на град Колмара в Елзас свещеникът поканил млад мъж, застанал до олтара, да се причисли към останалите жители. В отговор той почнал да го заплашва, след което му нанесъл побой. В известията на френските медии за набези над църкви, като предписание в никакъв случай не се загатва етническата и религиозна принадлежност на нарушителите. Сътрудникът от Парижката академия за геополитика Алеся Милорадович споделя, че „ във Франция законът не разрешава да се прави статистика въз основа на раса, вяра или генезис “. Данните за етнорелигиозния състав на френското общество се крият от управляващите. Ежедневникът Breizh Info отбелязва, че „ табуто върху етническата статистика във Франция затруднява проучването на етническата и религиозна престъпност “. Ако се разрови по-дълбоко обаче, може да се открият „ десетки числа, които недвусмислено удостоверяват, че престъпността измежду хората от непознат генезис е доста висока “.
По данни на Министерството на вътрешните работи на Франция, през 2018 година чужденците (основно непознати служащи имигранти) са представлявали 6% от популацията на страната. Те са упрекнати в осъществяването на 16% от всички убийства, 15% от нападенията, 14% от изнасилванията, 17% от въоръжените грабежи, 32% от грабежите и 27% от кражбите с щурм. Пристигналите от Африка без поданство лица към този момент са 3% от популацията на Франция. Те са упреквани в осъществяването на 13% от кражбите с щурм, 9% от въоръжените грабежи и 24% от грабежите без приложимост на оръжие. През 2010 година социологът Юг Лагранж в нашумялата си книга Le déni des cultures (Отричането на културата) опроверга изказванията на френските „ леви “, че повишението на престъпността измежду потомците на имигрантите от неевропейски генезис има обществен темперамент. Лагранж е интервюирал 4 500 малолетни от бедните региони в департамента Ил дьо Франс и покрайнините на Нант. Изводът е, че при идентичен обществен статус „ малолетните, възпитавани в фамилии, произхождащи от страните в Африка, три-четири пъти по-често стават нарушители, в сравнение с малолетните, възпитани в фамилиите на коренни французи. А малолетните с генезис от страните на Магреба, два пъти по-често.
Изводът на Лагранж за културната несъответственост на родените в Африка и Близкия Изток с коренните французи се удостоверява и от проучването на социолога Себастиан Роше, Ethnicité et délinquance des jeunes en France („ Етничност и младежка престъпност във Франция “). По оценка на " Вашингтон Пост ", през 2008 година от 60% до 70% от пандизчиите във френските затвори са били мюсюлмани. Социологът Фархад Хосрохавар в своето проучване „ Ислямът в пандизите “ написа, че във френските затвори броят на пандизчиите мюсюлмани „ надвишава постоянно 50%, а от време на време стига до 70-80% в пандизите на периферните градове “. " Фигаро " разгласява диаграма за повишаването на имиграцията във Франция. През 1911 година имигрантите са били 2.8% от популацията, а през днешния ден те са съвсем 10% от популацията на Франция (срещу 7.3% през 2000 г). Броят на незаконните имигранти е невероятно да бъде обмислен, само че съгласно оценката на управляващите единствено през 2018 година в департамента Сен Сен Дени те евентуално са били към 400 хиляди, т.е. 20% от популацията на департамента.
Експертът от френския Институт за демографски проучвания Мишел Трибала в книгата си „ Асимилацията: краят на френския модел “ отбелязва, че болшинството французи считат, че имиграцията е прекомерна, само че държавното управление на Франция, както и държавните управления на Германия, Австрия, Испания, Италия, Полша и Португалия, не престават да я подтикват. Естествено, че и етническият състав на популацията в тези страни ще се трансформира. Алеся Милорадович отбелязва, че при започване на 70-те години, когато на власт бе Социалистическата партия, се предполагаше, че имигрантите могат да бъдат асимилирани, че ще бъдат „ новите французи “, както това е станало в Римската империя с „ новите латиняни “. През 80-те години обаче имиграцията към този момент стана сериозен политически проблем. В интерес на истината, левите дълго време отхвърлят да я разискват, опасявайки се да не излязат на авансцената политиците от „ Националния фронт “ на Жан-Мари Льо Пен, и едвам през 2007 година Никола Саркози сътвори Министерство за имиграцията и националната еднаквост, само че това не докара до смяна в имиграционната тактика.
Франция, както и преди, продължава да се трансформира в мултикултурно общество. Милорадович предизвестява, че „ в случай че нищо не се промени, ще бъдем очевидци на превръщането на Франция в Алжир “. Според нея доста французи от най-различен етнически генезис търсят леговище в исляма: „ Това е своего рода бягство от толерантността. Аз имах другарка алжирка -, споделя Алеся. Тя беше принудена да изпрати своите невръстни синове в джамия, тъй като с мъжа си не могат да се оправят с натиска, оказван от учебното заведение. В учебно заведение децата учат, че имат ужасно доста права и никакви отговорности. Когато децата се върнат от учебно заведение, те единствено желаят, желаят.... За тях родителите са единствено реализатори на желанията им. Затова родителите бягат в джамията, където и до момента се проповядва респект към родителите, където има престиж, където възрастните мъже могат да стегнат разпасалите се подрастващи “. Алеся споделя, че „ за френското държавно управление такава обстановка е добре пристигнала. Властите финансират градежа на джамии, тъй като за тях е по-лесно да си сътрудничат и да управляват един имам, който ще влияе върху стотици подрастващи, в сравнение с да управляват необуздана навалица младежи. Елитът дори насърчава такова преобразувание. Но в действителност дали фактически ще могат да управляват мюсюлманите? Не мисля, че ще съумеят “.
Френските социалисти преглеждат имигрантите повече от 50 години като електорат. Започвайки от Жискар Д’Естен, цялата политика на Социалистическата партия се свеждаше до това, че наводни Франция с лоялни гласоподаватели. И доколкото във Франция от колониални времена остана мощно алжирско въздействие, френските социалисти подписаха самобитен пакт с алжирските босове. Франция да приема алжирски мюсюлмани, а Алжир да управлява своите общности в изборните пунктове за кого да гласоподават. По своето въздействие ислямското лоби си съперничи с в миналото могъщата масонска ложа „ Великият Изток “, която издигна съвсем всички президенти от Петата република, а по този начин също и с консервативните кланове, представлявани от маркиз Филип дьо Вилие, както и с финансовия хайлайф. Известният френски геополитик, създател на Обединения защитителен лицей и почетен гросмайстор на ложата „ Великият Изток “, Франсаа Тюал споделя: „ Франция от 70-те години и Франция от 2020 година са две разнообразни цивилизации. Тези, които в този момент се разхождат из Франция, не са французите “.
Автор: Владимир Прохватилов, fondsk.ru
Превод от съветски: Никола Стефанов
На 12 януари министърът на вътрешните работи на Франция Жерар Дарманен разпореди „ да се обезпечи прецизна полицейска отбрана “ на професора по философия от град Трап (департамент Ивлин) Дидие Льомер. След като Льомер разгласява в локалния вестник публикация, в която се опълчи на възходящото въздействие на ислямистите във френските учебни заведения, върху него се изсипа поток от закани, оповестява уеб сайтът 20 minutes. В публикацията си Дидие задава въпроса: „ Как можем да водим образование по езици, изкуство и обща просвета на деца, които от ранна възраст са подложени на свръхестествен обществен напън от ислямските идеолози? Трябва ли да продължаваме да се държим по този начин, като че ли нашите възпитаници не са подложени на този напън? “.
По-рано в намерено писмо до президента Макрон, Льомер обърна внимание върху неналичието у държавното управление на „ ясна тактика в битка с политическия ислям “. А на 22 януари в изявление за холандската телевизия Дидие съобщи, че „ салафитите в град Трап набират мощ “. След това изявление заканите по негов адрес зачестиха и одобриха нападателен темперамент. На 8 февруари пред телевизия CNews Льомер сподели: „ Огнищата на ислямистите са на всички места, ние вървим към революция “. В отговор кметът на град Трап Али Рабех съобщи че ще заведе дело против професора. Прокуратурата стартира следствие, а полицията взе под своя отбрана Льомер, а по този начин също и учебното заведение, където той преподава.
Във Франция съвсем всекидневно има набези над църкви. На 8 февруари 42-годишен мъж нахлу в църквата Saint-Lèger в град Орво, Западна Франция, заплашвайки енориашите. На 31 януари църквата Saint-Paul в Монпелие беше осквернена и опожарена от „ етническа тайфа “ от малолетни. На 5 януари по време на работа в църквата на град Колмара в Елзас свещеникът поканил млад мъж, застанал до олтара, да се причисли към останалите жители. В отговор той почнал да го заплашва, след което му нанесъл побой. В известията на френските медии за набези над църкви, като предписание в никакъв случай не се загатва етническата и религиозна принадлежност на нарушителите. Сътрудникът от Парижката академия за геополитика Алеся Милорадович споделя, че „ във Франция законът не разрешава да се прави статистика въз основа на раса, вяра или генезис “. Данните за етнорелигиозния състав на френското общество се крият от управляващите. Ежедневникът Breizh Info отбелязва, че „ табуто върху етническата статистика във Франция затруднява проучването на етническата и религиозна престъпност “. Ако се разрови по-дълбоко обаче, може да се открият „ десетки числа, които недвусмислено удостоверяват, че престъпността измежду хората от непознат генезис е доста висока “.
По данни на Министерството на вътрешните работи на Франция, през 2018 година чужденците (основно непознати служащи имигранти) са представлявали 6% от популацията на страната. Те са упрекнати в осъществяването на 16% от всички убийства, 15% от нападенията, 14% от изнасилванията, 17% от въоръжените грабежи, 32% от грабежите и 27% от кражбите с щурм. Пристигналите от Африка без поданство лица към този момент са 3% от популацията на Франция. Те са упреквани в осъществяването на 13% от кражбите с щурм, 9% от въоръжените грабежи и 24% от грабежите без приложимост на оръжие. През 2010 година социологът Юг Лагранж в нашумялата си книга Le déni des cultures (Отричането на културата) опроверга изказванията на френските „ леви “, че повишението на престъпността измежду потомците на имигрантите от неевропейски генезис има обществен темперамент. Лагранж е интервюирал 4 500 малолетни от бедните региони в департамента Ил дьо Франс и покрайнините на Нант. Изводът е, че при идентичен обществен статус „ малолетните, възпитавани в фамилии, произхождащи от страните в Африка, три-четири пъти по-често стават нарушители, в сравнение с малолетните, възпитани в фамилиите на коренни французи. А малолетните с генезис от страните на Магреба, два пъти по-често.
Изводът на Лагранж за културната несъответственост на родените в Африка и Близкия Изток с коренните французи се удостоверява и от проучването на социолога Себастиан Роше, Ethnicité et délinquance des jeunes en France („ Етничност и младежка престъпност във Франция “). По оценка на " Вашингтон Пост ", през 2008 година от 60% до 70% от пандизчиите във френските затвори са били мюсюлмани. Социологът Фархад Хосрохавар в своето проучване „ Ислямът в пандизите “ написа, че във френските затвори броят на пандизчиите мюсюлмани „ надвишава постоянно 50%, а от време на време стига до 70-80% в пандизите на периферните градове “. " Фигаро " разгласява диаграма за повишаването на имиграцията във Франция. През 1911 година имигрантите са били 2.8% от популацията, а през днешния ден те са съвсем 10% от популацията на Франция (срещу 7.3% през 2000 г). Броят на незаконните имигранти е невероятно да бъде обмислен, само че съгласно оценката на управляващите единствено през 2018 година в департамента Сен Сен Дени те евентуално са били към 400 хиляди, т.е. 20% от популацията на департамента.
Експертът от френския Институт за демографски проучвания Мишел Трибала в книгата си „ Асимилацията: краят на френския модел “ отбелязва, че болшинството французи считат, че имиграцията е прекомерна, само че държавното управление на Франция, както и държавните управления на Германия, Австрия, Испания, Италия, Полша и Португалия, не престават да я подтикват. Естествено, че и етническият състав на популацията в тези страни ще се трансформира. Алеся Милорадович отбелязва, че при започване на 70-те години, когато на власт бе Социалистическата партия, се предполагаше, че имигрантите могат да бъдат асимилирани, че ще бъдат „ новите французи “, както това е станало в Римската империя с „ новите латиняни “. През 80-те години обаче имиграцията към този момент стана сериозен политически проблем. В интерес на истината, левите дълго време отхвърлят да я разискват, опасявайки се да не излязат на авансцената политиците от „ Националния фронт “ на Жан-Мари Льо Пен, и едвам през 2007 година Никола Саркози сътвори Министерство за имиграцията и националната еднаквост, само че това не докара до смяна в имиграционната тактика.
Франция, както и преди, продължава да се трансформира в мултикултурно общество. Милорадович предизвестява, че „ в случай че нищо не се промени, ще бъдем очевидци на превръщането на Франция в Алжир “. Според нея доста французи от най-различен етнически генезис търсят леговище в исляма: „ Това е своего рода бягство от толерантността. Аз имах другарка алжирка -, споделя Алеся. Тя беше принудена да изпрати своите невръстни синове в джамия, тъй като с мъжа си не могат да се оправят с натиска, оказван от учебното заведение. В учебно заведение децата учат, че имат ужасно доста права и никакви отговорности. Когато децата се върнат от учебно заведение, те единствено желаят, желаят.... За тях родителите са единствено реализатори на желанията им. Затова родителите бягат в джамията, където и до момента се проповядва респект към родителите, където има престиж, където възрастните мъже могат да стегнат разпасалите се подрастващи “. Алеся споделя, че „ за френското държавно управление такава обстановка е добре пристигнала. Властите финансират градежа на джамии, тъй като за тях е по-лесно да си сътрудничат и да управляват един имам, който ще влияе върху стотици подрастващи, в сравнение с да управляват необуздана навалица младежи. Елитът дори насърчава такова преобразувание. Но в действителност дали фактически ще могат да управляват мюсюлманите? Не мисля, че ще съумеят “.
Френските социалисти преглеждат имигрантите повече от 50 години като електорат. Започвайки от Жискар Д’Естен, цялата политика на Социалистическата партия се свеждаше до това, че наводни Франция с лоялни гласоподаватели. И доколкото във Франция от колониални времена остана мощно алжирско въздействие, френските социалисти подписаха самобитен пакт с алжирските босове. Франция да приема алжирски мюсюлмани, а Алжир да управлява своите общности в изборните пунктове за кого да гласоподават. По своето въздействие ислямското лоби си съперничи с в миналото могъщата масонска ложа „ Великият Изток “, която издигна съвсем всички президенти от Петата република, а по този начин също и с консервативните кланове, представлявани от маркиз Филип дьо Вилие, както и с финансовия хайлайф. Известният френски геополитик, създател на Обединения защитителен лицей и почетен гросмайстор на ложата „ Великият Изток “, Франсаа Тюал споделя: „ Франция от 70-те години и Франция от 2020 година са две разнообразни цивилизации. Тези, които в този момент се разхождат из Франция, не са французите “.
Автор: Владимир Прохватилов, fondsk.ru
Превод от съветски: Никола Стефанов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ