Когато в страната на външните клозети говорят за гнила Европа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Виктор Ерофеев дава отговор на манифеста на режисьора Константин Богомолов, оповестен в „ Новая Газета “.
Трябва да си неграмотен или прекомерно доверчив човек, с цел да мислиш, че Европа е похитена единствено два пъти. Най-напред я е откраднал бикът от гръцката митология, а ето, че в този момент има и второ отвличане, за което научаваме от режисьора и сценичен шеф Константин Богомолов. Имам поради неговия пасквил с кокетното „ 2.0 " в заглавието: „ Похищението на Европа 2.0 “. Но по тази тематика Богомолов не е нито първият, нито вторият. Десетилетия наред съветските славянофили с упорита упоритост възвестяваха гибелта на загниваща и бездуховна Европа. После на тяхно място пристигнаха малограмотните руски гробокопачи на Европа. А в този момент се появи цяло стадо нови гробари, които не помнят предходните, само че са се излюпили от същото гнездо. От свойството на неукия човек да поучава по-учения.
Руският човек, този безконечен полуевропеец
Достоевски обичаше старите камъни на Европа, само че не обичаше новите камъни. По това, само че единствено по това, на него наподобява новоизпеченият познавач на „ историческите “ западни полезности, който ще назовем КБ. В романа си „ Бесове “ Достоевски прозря страшното бъдеще на Русия. А КБ не вижда нищо хубаво в бъдещето на Европа. Но дано се вгледаме деликатно. Той се прибира у дома с прелестния си немски автомобил, в тоалета му от глава до пети няма нищо съветско, в дома му царува европейски комфорт. Отваря американския си преносим компютър, поглежда към швейцарския си часовник. Време е! Време е, приятелю, да тръгнем на борба против новите камъни на Европа. Те са навсякъде, тези камъни. Къде ли? Във вътрешните органи. И гибелта наближава.
Ах, по какъв начин прелестно живееше Европа преди смъртоносното си заболяване, дарявайки на света, пък и на нас, своите прелестни дарове! Музика, философия, литература, спектакъл, научни открития, промишленост, човешки права… Днес обаче в мъката си Западът, става известно, бълнува за някакви противни джендъри, в Америка унищожават монументи на Колумб, всички се крият от тълпите бежанци, всеобщо са полудели по радикалния феминизъм. И така нататък стандарти.
Руският човек въобще не е задължен да обича Запада. Но когато мразиш Запада, ти вечно се затваряш в личната си нерадост. Защо не атакуваме язвите на Иран, на Китай, на Северна Корея? Защо? Ами тъй като нас, благите на бога Богомилови, те въобще не ни интересуват, не са наша работа. Но камъните на Европа са наша работа, те са значими за нас - безконечните полуевропейци със стереотипните си показа за историята и сегашното на Европа.
Между другото, Европа никому не дължи безусловно нищо. Но ние сме привикнали да мислим, че не различен, а нашата матушка Русия никому нищо не дължи, заради което е свободна да съди всички останали, бидейки сама извънредно духовно образувание в хватката на безконечната беднотия и безпростветния авторитаризъм. Но Европа на старите и на новите камъни не крие, че е предходна през голямо количество тествания. Дори да не броим инквизицията, няма да забравим нито увлеченията по комунизма, нито 12-те години нацизъм, нито пък пристрастяването по маоизма, обхванало доста студенти през 1968.
Силата на Европа
Европа - това е свят на едно комплицирано, несъвършено и изобретателно съществуване. Тя постоянно се поддава на съблазните на вярата и безверието, само че в случай че желаеме да разберем силата ѝ, би трябвало да спрем взор освен върху странните съществителни от женски жанр, само че и върху постоянните институции или върху решителните медии, които пратиха в оставка един немски президент, преодоляха Тръмп и съумяха да се оправят с рецесията на Брекзита.
Европа мина през греховете на колониализма, на високомерието и на вярата в превъзходството на своите идеали. Всички тези времена завършиха. Европа търси нови пътища. Когато си надалеч от Запада, тези пътища могат от време на време да ти се видят неуместни. Но Западът към този момент се е вглеждал в себе си през погледа на Франц Кафка, размишляващ гениално за парадокса на съществуванието. Дали пък не би трябвало да се взрем със същия придирчив взор и в себе си и в своята татковина, в страната, от която през последните години избягаха милиони надарени хора, в страната на дъсчените външни клозети, страната с необикновено ниска дълготрайност на живота?
В доста връзки Европа се явява групово копие на самостоятелния човек. И в случай че индивидът фактически има бъдеще, той ще го откри точно в Европа. Ако няма - никой не може да му помогне. А минимум пък ще му помогне такава наивна, безпомощна и примитивна рецензия, каквато насочва към Европа режисьорът КБ. Или както се пее в онази песничка: „ Недей да поучаваш учения… “.
Мисля си, че Богомолов е откровен в своите сериозни изхвърляния. Но това е даже може би по-лошо, в сравнение с в случай че беше неоткровен или воден от конюнктурни съображения.
Автор: Виктор Ерофеев
Виктор Ерофеев дава отговор на манифеста на режисьора Константин Богомолов, оповестен в „ Новая Газета “.
Трябва да си неграмотен или прекомерно доверчив човек, с цел да мислиш, че Европа е похитена единствено два пъти. Най-напред я е откраднал бикът от гръцката митология, а ето, че в този момент има и второ отвличане, за което научаваме от режисьора и сценичен шеф Константин Богомолов. Имам поради неговия пасквил с кокетното „ 2.0 " в заглавието: „ Похищението на Европа 2.0 “. Но по тази тематика Богомолов не е нито първият, нито вторият. Десетилетия наред съветските славянофили с упорита упоритост възвестяваха гибелта на загниваща и бездуховна Европа. После на тяхно място пристигнаха малограмотните руски гробокопачи на Европа. А в този момент се появи цяло стадо нови гробари, които не помнят предходните, само че са се излюпили от същото гнездо. От свойството на неукия човек да поучава по-учения.
Руският човек, този безконечен полуевропеец
Достоевски обичаше старите камъни на Европа, само че не обичаше новите камъни. По това, само че единствено по това, на него наподобява новоизпеченият познавач на „ историческите “ западни полезности, който ще назовем КБ. В романа си „ Бесове “ Достоевски прозря страшното бъдеще на Русия. А КБ не вижда нищо хубаво в бъдещето на Европа. Но дано се вгледаме деликатно. Той се прибира у дома с прелестния си немски автомобил, в тоалета му от глава до пети няма нищо съветско, в дома му царува европейски комфорт. Отваря американския си преносим компютър, поглежда към швейцарския си часовник. Време е! Време е, приятелю, да тръгнем на борба против новите камъни на Европа. Те са навсякъде, тези камъни. Къде ли? Във вътрешните органи. И гибелта наближава.
Ах, по какъв начин прелестно живееше Европа преди смъртоносното си заболяване, дарявайки на света, пък и на нас, своите прелестни дарове! Музика, философия, литература, спектакъл, научни открития, промишленост, човешки права… Днес обаче в мъката си Западът, става известно, бълнува за някакви противни джендъри, в Америка унищожават монументи на Колумб, всички се крият от тълпите бежанци, всеобщо са полудели по радикалния феминизъм. И така нататък стандарти.
Руският човек въобще не е задължен да обича Запада. Но когато мразиш Запада, ти вечно се затваряш в личната си нерадост. Защо не атакуваме язвите на Иран, на Китай, на Северна Корея? Защо? Ами тъй като нас, благите на бога Богомилови, те въобще не ни интересуват, не са наша работа. Но камъните на Европа са наша работа, те са значими за нас - безконечните полуевропейци със стереотипните си показа за историята и сегашното на Европа.
Между другото, Европа никому не дължи безусловно нищо. Но ние сме привикнали да мислим, че не различен, а нашата матушка Русия никому нищо не дължи, заради което е свободна да съди всички останали, бидейки сама извънредно духовно образувание в хватката на безконечната беднотия и безпростветния авторитаризъм. Но Европа на старите и на новите камъни не крие, че е предходна през голямо количество тествания. Дори да не броим инквизицията, няма да забравим нито увлеченията по комунизма, нито 12-те години нацизъм, нито пък пристрастяването по маоизма, обхванало доста студенти през 1968.
Силата на Европа
Европа - това е свят на едно комплицирано, несъвършено и изобретателно съществуване. Тя постоянно се поддава на съблазните на вярата и безверието, само че в случай че желаеме да разберем силата ѝ, би трябвало да спрем взор освен върху странните съществителни от женски жанр, само че и върху постоянните институции или върху решителните медии, които пратиха в оставка един немски президент, преодоляха Тръмп и съумяха да се оправят с рецесията на Брекзита.
Европа мина през греховете на колониализма, на високомерието и на вярата в превъзходството на своите идеали. Всички тези времена завършиха. Европа търси нови пътища. Когато си надалеч от Запада, тези пътища могат от време на време да ти се видят неуместни. Но Западът към този момент се е вглеждал в себе си през погледа на Франц Кафка, размишляващ гениално за парадокса на съществуванието. Дали пък не би трябвало да се взрем със същия придирчив взор и в себе си и в своята татковина, в страната, от която през последните години избягаха милиони надарени хора, в страната на дъсчените външни клозети, страната с необикновено ниска дълготрайност на живота?
В доста връзки Европа се явява групово копие на самостоятелния човек. И в случай че индивидът фактически има бъдеще, той ще го откри точно в Европа. Ако няма - никой не може да му помогне. А минимум пък ще му помогне такава наивна, безпомощна и примитивна рецензия, каквато насочва към Европа режисьорът КБ. Или както се пее в онази песничка: „ Недей да поучаваш учения… “.
Мисля си, че Богомолов е откровен в своите сериозни изхвърляния. Но това е даже може би по-лошо, в сравнение с в случай че беше неоткровен или воден от конюнктурни съображения.
Автор: Виктор Ерофеев
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ