Политиката на САЩ към Западните Балкани ще минава през Брюксел
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Международният анализатор проф. Владимир Чуков в изявление за предаването „ Добър ден, България “ на Радио „ Фокус “
Водещ: При невиждани ограничения за сигурност светът чака инаугурацията на новия 46 президент на Съединени американски щати Джоузеф Байдън. Ще успее ли Байдън да сплоти разграничените щати, по какъв начин ще се промени и дали външната политика на страната? Това са част от въпросите, които разясняваме часове преди формалната гала. Проф. Чуков, очаквате ли вълнения по време на встъпването в служба на Джо Байдън, въпреки че тази инаугурация ще бъде доста надалеч от традициите. Тя ще бъде на първо място телевизионна.
Владимир Чуков: Да, по този начин е. Поради тази причина нямам доверие да има някакви изненади по този начин, както се получи на 6 януари, спомняте си грозните картини, които излъчваха американските малките екрани в целия свят. Ще има някакви митинги, разбра се, само че по този начин или другояче американската столица сега е, да кажем непосредствено - във военно състояние. Взети са поуките, взети са всички защитни ограничения, тъй че в действителност вместо тези 200 хиляди индивида, които нормално участват на инаугурацията, в този момент ще участват някъде към 1000. Американските управляващи ще създадат всичко допустимо да не се повтарят тези картини, които доста мощно ерозираха престижа на Съединени американски щати и оттук насетне на бъдещата американска администрация.
Водещ: Съществува ли, проф. Чуков, риск терористични групировки да се възползват от настроенията в Щатите, по един или различен метод да инспирират напрежение?
Владимир Чуков: Не имам вяра, нямам доверие. Въпреки че, в случай че погледнете обособените ядра, които нахлуха в Капитолия, доста явен разбор беше изработен, доста ясна дисекция, нямам доверие да се позволен сходен вид ексцесии. Да не приказваме за външни групировки от вида на тези, които имат ислямски генезис, нямам доверие да се възползват от сходен вид събитие. Така че аз чакам през днешния ден всичко да мине, както е планувано, под лозунга: „ Обединяване на Америка “.
Водещ: Онова, което в най-голяма степен е забавно за нас европейците, дали да чакаме смяна в връзките на Съединени американски щати към Европейски Съюз?
Владимир Чуков: Вчера имаше едно доста забавно чуване на външния министър Антъни Блинкен в щатската комисия по външна политика, където той направи, бих споделил, доста къса дисекция на това, което те считат да практикуват, това което те считат да вършат. В общи линии, това което ние чакахме, то се удостовери. За нас европейците доста ясна е фразата „ ние ще разширяваме нашите съюзи “, т.е. това което беше по времето на Тръмп, да не кажа война, само че доста хладни връзки с Европейски Съюз, да не кажа изключително неприятни връзки с Германия, мисля че това ще бъде в предишното. Аз персонално допускам, че Антъни Блинкен ще има желания към Франция. Знаете, той е човек, който е изкарал част от живота си с Франция, приказва съвършен френски, тъй че евентуално ще се върнем в доста огромна степен на това, което видяхме по времето на Обама. И още нещо да напомня, като асистент държавен секретар, той сподели, че Брекзит е злополука за Англия. Така че явно акцентът ще падне в връзките с Европейски Съюз за сметка на една отделила се към този момент Англия.
Като персонално моят прочит, вчерашното въведение, обобщение на Блинкен, имаше и някои неясноти. Нека да кажем непосредствено – целите занапред, съгласно мен, ще се напасват, ще бъдат избрани. Ще употребявам две словесни формули, които той употребява през вчерашния ден в Сената. Първото за Китай, че те са стратегически съперници. Впоследствие загатна страните, които съставляват опасност. Става въпрос, изтъквам „ Русия, Иран и Северна Корея “. Но ето тук се оставя някакво подозрение, да не би Русия и Китай да си сменят местата като съперници или закани. Той употребява на друго място като съперници „ Русия и Китай “.
Ето тук незабавно виждаме отговора на съществуваща още няколко часа администрация. Майк Помпео изведе непосредствено обвиняване, че Китай упражнява геноцид, думата е тъкмо геноцид, против уйгурите в китайската провинция Синдзян. Това е доста ясно обръщение към новата администрация, че отношението към Китай не би следвало да бъде променяно. Т.е. това може да провокира и наказания против Китай. Това единствено по себе си е мощно хвърлена ръкавица.
Коя е главната опасност – Русия или Китай? Така че занапред, съгласно мен, ще се напасват целите. С Иран също по този начин съгласно мен ще има една дълга сага. По-скоро не е сага, защото Рохани през вчерашния ден имаше телевизионна тирада, в която сподели „ ние чакаме да се върнат Щатите от 2015 година “, с никакви промени от 2015 година Антъни Блинкен сподели – не, ние ще предложим ново съглашение, доста мощно и с нашите съдружници в района – Израел, страните от Персийския залив. Т.е. връщането към остарялото, т.е. от преди Тръмп, няма да има.
И още нещо, което може би е забавно за нас. В своето изложение Блинкен изложи и отношението си към Турция, нещо което аз персонално го предвиждах още преди седмици. Той разказа Турция като съдружник, само че това държание, което сега има Турция, не е на съдружник. Т.е. доста ясно даде, бих споделил, жълта светлина за Ердоган да възвърне тези практики, които са характерни, присъщи от страна-член на НАТО. Това стопляне на връзките го виждаме от седмици, опити за стопляне на връзките с Израел.
Тук желая да отворя една доста забавна скоба. Израел е определила като предстоящ дипломат на страната Израел в Анкара, индивидът, който би трябвало да затопля публично връзките, някогашната посланичка на страната Израел в София. Ирит Лилиан, която натрупа доста сериозен опит в България и явно може би, пренасяйки своя балкански опит, би трябвало да го осъществя в Турция. Много сериозна задача пред нея. Също по този начин желанието да затоплят връзките с Франция, с Гърция. Виждаме медиен флирт със Саудитска Арабия, с Обединените Арабски емирства. Дори, Ердоган в границите на желанието да се показа като надали не труженик на мира, предложи ходатайство сред Щатите и Иран. Турция явно няма да бъде онази, която беше до този миг. Да напомня, че предходната година турската лира още веднъж загуби към 20% от своята стойност. Така че ето там ще бъде може би балканският колорит. Докато ние, които сме страни членки на Европейски Съюз, влизаме с огромния блок съдружници и другари на Съединени американски щати.
Водещ: Да, само че нас ни интересува и дали Съединени американски щати по-ясно, по-категорично ще погледнат към Западните Балкани.
Владимир Чуков: На този стадий нямам безапелационен отговор. Аз смятам, че погледът на Щатите ще минава през Брюксел, т.е. Западните Балкани ще минават през Брюксел. Едва ли, най-малко аз по този начин смятам, ще се върнат времената на Клинтън.
Водещ: Политика, която да не е съобразена с позицията на Брюксел имате поради?
Владимир Чуков: Така е. Спомняте си, тогава ние станахме очевидци на доста забавни неща. Неща, които мисля, че няма по какъв начин да се повторят. Спомняте си връзките на Клинтън с Югославия, бомбардировките в Югославия. Това са минали времена. Считам, че оттук насетне всичко ще бъде координирано с Брюксел, защото ние сме един блок, който апропо сподели доста огромна еластичност, изключително след тестването Брекзит. 27 страни, които явно, може би със скърцания, може би с разминавания, само че по този начин или другояче Западните Балкани би трябвало да бъдат обединен европейски проблем. Според мен новата администрация ще има доста по-големи проблеми с Китай, с Русия, с Иран, т.е. с Близкия Изток, в сравнение с раздялите и обстановката в Западните Балкани.
Водещ: Ще се отдръпна ли Тръмп от политическата сцена или по-скоро предвиждате, че неговата предизборна акция в действителност стартира от през днешния ден?
Владимир Чуков: Ако си спомняте 2016 година, в действителност стартира самата предизборна акция за 2020 година 4 години демократите не го оставиха на мира. Между прочее, гледайки изборните резултати 2016 година, да напомня за вашите слушатели, Тръмп завоюва с 63 милиона гласа, в този момент Тръмп получи 11 милиона повече – 74 милиона, а Байдън получи 81 милиона. Вчера доста ясно го чухте, той сподели: „ Движението, което ние създадохме, занапред набира мощ “. Това е в действителност огромният проблем.
Първият приоритет на новата администрация на демократите, които тотално постановиха своята власт, това е Белият дом, това е Конгресът, това е Сенатът. Навсякъде те са болшинство, ще се опитат да довършат процедурата за импийчмънт, защото става дума за елиминиране на най-големия, най-сериозния им конкурент. Ако той бъде в действителност завършен посредством импийчмънт, той просто няма да има право да се кандидатира.
Ако не, тогава съгласно мен ще се случат доста забавни проблеми вътре в самата Републиканска партия. Нека изразя мое мнение, че част от загубата на Тръмп беше по тази причина, че той не съумя да сплоти цялата Републиканска партия, т.е. това са старите деятели, старите лица на републиканците. Както виждате, на инаугурацията през днешния ден ще участва Джордж Буш, един от хората, които въплъщават тази партия. Според мен той загуби щата Аризона, с помощта на своите разногласия с Джон Маккейн, който беше представител на Аризона в Сената дълги години, нещо, което накара поддръжниците на Маккейн да гласоподават срещу Доналд Тръмп.
Нещо повече, виждаме Мич Макконъл, който сега е може би най-високопоставеният републиканец изобщо в актуалната администрация, той е водачът на републиканците в Сената, които до този миг имаха болшинства, в действителност се разгласи срещу Тръмп. И ето тук в границите на въпроса дали ще има импийчмънт, дали няма да има, се появяват и две лица, които съгласно мен са част от екипа на Доналд Тръмп, само че му дишат във врата като евентуални претенденти, в случай че той бъде отстранен.
Първият е Майк Пенс, неговият персонален вицепрезидент, който сред прочее до последния миг очакваше да чуе от своя шеф, че го поддържа за предстоящ претендент на републиканците. И още нещо безапелационно - доста мощният негов държавен секретар Майк Помпео. Още, когато се изрече на републиканската спогодба от Йерусалим, когато беше номиниран Тръмп в Шарлът, Северна Каролина, това беше мощно предизборно обръщение. Нещо повече, явно е, че Майк Помпео отива на избори след две години за сенатор, което е доста ясна поръчка за бъдещата номинация за претендент на републиканците.
Като не пренебрегваме също по този начин и Тед Круз. Той е последният човек, който до 2016 година държеше съревнованието с Доналд Тръмп. Той получи към 30% от гласовете за сметка на Доналд Тръмп, който взе малко над 60% от гласовете на републиканците. Според мен той доста хитро, доста предизборно, се опита да инициира една от подписките за уважаване на резултатите на републиканците против изборните резултати на Джо Байдън, което единствено по себе си демонстрира това, че Круз желае да събере благосклонностите на поддръжниците на Доналд Тръмп, само че към този момент самият той като водач. Така че виждате – доста са въпросителните.
Международният анализатор проф. Владимир Чуков в изявление за предаването „ Добър ден, България “ на Радио „ Фокус “
Водещ: При невиждани ограничения за сигурност светът чака инаугурацията на новия 46 президент на Съединени американски щати Джоузеф Байдън. Ще успее ли Байдън да сплоти разграничените щати, по какъв начин ще се промени и дали външната политика на страната? Това са част от въпросите, които разясняваме часове преди формалната гала. Проф. Чуков, очаквате ли вълнения по време на встъпването в служба на Джо Байдън, въпреки че тази инаугурация ще бъде доста надалеч от традициите. Тя ще бъде на първо място телевизионна.
Владимир Чуков: Да, по този начин е. Поради тази причина нямам доверие да има някакви изненади по този начин, както се получи на 6 януари, спомняте си грозните картини, които излъчваха американските малките екрани в целия свят. Ще има някакви митинги, разбра се, само че по този начин или другояче американската столица сега е, да кажем непосредствено - във военно състояние. Взети са поуките, взети са всички защитни ограничения, тъй че в действителност вместо тези 200 хиляди индивида, които нормално участват на инаугурацията, в този момент ще участват някъде към 1000. Американските управляващи ще създадат всичко допустимо да не се повтарят тези картини, които доста мощно ерозираха престижа на Съединени американски щати и оттук насетне на бъдещата американска администрация.
Водещ: Съществува ли, проф. Чуков, риск терористични групировки да се възползват от настроенията в Щатите, по един или различен метод да инспирират напрежение?
Владимир Чуков: Не имам вяра, нямам доверие. Въпреки че, в случай че погледнете обособените ядра, които нахлуха в Капитолия, доста явен разбор беше изработен, доста ясна дисекция, нямам доверие да се позволен сходен вид ексцесии. Да не приказваме за външни групировки от вида на тези, които имат ислямски генезис, нямам доверие да се възползват от сходен вид събитие. Така че аз чакам през днешния ден всичко да мине, както е планувано, под лозунга: „ Обединяване на Америка “.
Водещ: Онова, което в най-голяма степен е забавно за нас европейците, дали да чакаме смяна в връзките на Съединени американски щати към Европейски Съюз?
Владимир Чуков: Вчера имаше едно доста забавно чуване на външния министър Антъни Блинкен в щатската комисия по външна политика, където той направи, бих споделил, доста къса дисекция на това, което те считат да практикуват, това което те считат да вършат. В общи линии, това което ние чакахме, то се удостовери. За нас европейците доста ясна е фразата „ ние ще разширяваме нашите съюзи “, т.е. това което беше по времето на Тръмп, да не кажа война, само че доста хладни връзки с Европейски Съюз, да не кажа изключително неприятни връзки с Германия, мисля че това ще бъде в предишното. Аз персонално допускам, че Антъни Блинкен ще има желания към Франция. Знаете, той е човек, който е изкарал част от живота си с Франция, приказва съвършен френски, тъй че евентуално ще се върнем в доста огромна степен на това, което видяхме по времето на Обама. И още нещо да напомня, като асистент държавен секретар, той сподели, че Брекзит е злополука за Англия. Така че явно акцентът ще падне в връзките с Европейски Съюз за сметка на една отделила се към този момент Англия.
Като персонално моят прочит, вчерашното въведение, обобщение на Блинкен, имаше и някои неясноти. Нека да кажем непосредствено – целите занапред, съгласно мен, ще се напасват, ще бъдат избрани. Ще употребявам две словесни формули, които той употребява през вчерашния ден в Сената. Първото за Китай, че те са стратегически съперници. Впоследствие загатна страните, които съставляват опасност. Става въпрос, изтъквам „ Русия, Иран и Северна Корея “. Но ето тук се оставя някакво подозрение, да не би Русия и Китай да си сменят местата като съперници или закани. Той употребява на друго място като съперници „ Русия и Китай “.
Ето тук незабавно виждаме отговора на съществуваща още няколко часа администрация. Майк Помпео изведе непосредствено обвиняване, че Китай упражнява геноцид, думата е тъкмо геноцид, против уйгурите в китайската провинция Синдзян. Това е доста ясно обръщение към новата администрация, че отношението към Китай не би следвало да бъде променяно. Т.е. това може да провокира и наказания против Китай. Това единствено по себе си е мощно хвърлена ръкавица.
Коя е главната опасност – Русия или Китай? Така че занапред, съгласно мен, ще се напасват целите. С Иран също по този начин съгласно мен ще има една дълга сага. По-скоро не е сага, защото Рохани през вчерашния ден имаше телевизионна тирада, в която сподели „ ние чакаме да се върнат Щатите от 2015 година “, с никакви промени от 2015 година Антъни Блинкен сподели – не, ние ще предложим ново съглашение, доста мощно и с нашите съдружници в района – Израел, страните от Персийския залив. Т.е. връщането към остарялото, т.е. от преди Тръмп, няма да има.
И още нещо, което може би е забавно за нас. В своето изложение Блинкен изложи и отношението си към Турция, нещо което аз персонално го предвиждах още преди седмици. Той разказа Турция като съдружник, само че това държание, което сега има Турция, не е на съдружник. Т.е. доста ясно даде, бих споделил, жълта светлина за Ердоган да възвърне тези практики, които са характерни, присъщи от страна-член на НАТО. Това стопляне на връзките го виждаме от седмици, опити за стопляне на връзките с Израел.
Тук желая да отворя една доста забавна скоба. Израел е определила като предстоящ дипломат на страната Израел в Анкара, индивидът, който би трябвало да затопля публично връзките, някогашната посланичка на страната Израел в София. Ирит Лилиан, която натрупа доста сериозен опит в България и явно може би, пренасяйки своя балкански опит, би трябвало да го осъществя в Турция. Много сериозна задача пред нея. Също по този начин желанието да затоплят връзките с Франция, с Гърция. Виждаме медиен флирт със Саудитска Арабия, с Обединените Арабски емирства. Дори, Ердоган в границите на желанието да се показа като надали не труженик на мира, предложи ходатайство сред Щатите и Иран. Турция явно няма да бъде онази, която беше до този миг. Да напомня, че предходната година турската лира още веднъж загуби към 20% от своята стойност. Така че ето там ще бъде може би балканският колорит. Докато ние, които сме страни членки на Европейски Съюз, влизаме с огромния блок съдружници и другари на Съединени американски щати.
Водещ: Да, само че нас ни интересува и дали Съединени американски щати по-ясно, по-категорично ще погледнат към Западните Балкани.
Владимир Чуков: На този стадий нямам безапелационен отговор. Аз смятам, че погледът на Щатите ще минава през Брюксел, т.е. Западните Балкани ще минават през Брюксел. Едва ли, най-малко аз по този начин смятам, ще се върнат времената на Клинтън.
Водещ: Политика, която да не е съобразена с позицията на Брюксел имате поради?
Владимир Чуков: Така е. Спомняте си, тогава ние станахме очевидци на доста забавни неща. Неща, които мисля, че няма по какъв начин да се повторят. Спомняте си връзките на Клинтън с Югославия, бомбардировките в Югославия. Това са минали времена. Считам, че оттук насетне всичко ще бъде координирано с Брюксел, защото ние сме един блок, който апропо сподели доста огромна еластичност, изключително след тестването Брекзит. 27 страни, които явно, може би със скърцания, може би с разминавания, само че по този начин или другояче Западните Балкани би трябвало да бъдат обединен европейски проблем. Според мен новата администрация ще има доста по-големи проблеми с Китай, с Русия, с Иран, т.е. с Близкия Изток, в сравнение с раздялите и обстановката в Западните Балкани.
Водещ: Ще се отдръпна ли Тръмп от политическата сцена или по-скоро предвиждате, че неговата предизборна акция в действителност стартира от през днешния ден?
Владимир Чуков: Ако си спомняте 2016 година, в действителност стартира самата предизборна акция за 2020 година 4 години демократите не го оставиха на мира. Между прочее, гледайки изборните резултати 2016 година, да напомня за вашите слушатели, Тръмп завоюва с 63 милиона гласа, в този момент Тръмп получи 11 милиона повече – 74 милиона, а Байдън получи 81 милиона. Вчера доста ясно го чухте, той сподели: „ Движението, което ние създадохме, занапред набира мощ “. Това е в действителност огромният проблем.
Първият приоритет на новата администрация на демократите, които тотално постановиха своята власт, това е Белият дом, това е Конгресът, това е Сенатът. Навсякъде те са болшинство, ще се опитат да довършат процедурата за импийчмънт, защото става дума за елиминиране на най-големия, най-сериозния им конкурент. Ако той бъде в действителност завършен посредством импийчмънт, той просто няма да има право да се кандидатира.
Ако не, тогава съгласно мен ще се случат доста забавни проблеми вътре в самата Републиканска партия. Нека изразя мое мнение, че част от загубата на Тръмп беше по тази причина, че той не съумя да сплоти цялата Републиканска партия, т.е. това са старите деятели, старите лица на републиканците. Както виждате, на инаугурацията през днешния ден ще участва Джордж Буш, един от хората, които въплъщават тази партия. Според мен той загуби щата Аризона, с помощта на своите разногласия с Джон Маккейн, който беше представител на Аризона в Сената дълги години, нещо, което накара поддръжниците на Маккейн да гласоподават срещу Доналд Тръмп.
Нещо повече, виждаме Мич Макконъл, който сега е може би най-високопоставеният републиканец изобщо в актуалната администрация, той е водачът на републиканците в Сената, които до този миг имаха болшинства, в действителност се разгласи срещу Тръмп. И ето тук в границите на въпроса дали ще има импийчмънт, дали няма да има, се появяват и две лица, които съгласно мен са част от екипа на Доналд Тръмп, само че му дишат във врата като евентуални претенденти, в случай че той бъде отстранен.
Първият е Майк Пенс, неговият персонален вицепрезидент, който сред прочее до последния миг очакваше да чуе от своя шеф, че го поддържа за предстоящ претендент на републиканците. И още нещо безапелационно - доста мощният негов държавен секретар Майк Помпео. Още, когато се изрече на републиканската спогодба от Йерусалим, когато беше номиниран Тръмп в Шарлът, Северна Каролина, това беше мощно предизборно обръщение. Нещо повече, явно е, че Майк Помпео отива на избори след две години за сенатор, което е доста ясна поръчка за бъдещата номинация за претендент на републиканците.
Като не пренебрегваме също по този начин и Тед Круз. Той е последният човек, който до 2016 година държеше съревнованието с Доналд Тръмп. Той получи към 30% от гласовете за сметка на Доналд Тръмп, който взе малко над 60% от гласовете на републиканците. Според мен той доста хитро, доста предизборно, се опита да инициира една от подписките за уважаване на резултатите на републиканците против изборните резултати на Джо Байдън, което единствено по себе си демонстрира това, че Круз желае да събере благосклонностите на поддръжниците на Доналд Тръмп, само че към този момент самият той като водач. Така че виждате – доста са въпросителните.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ