ГЕРБ и културата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Културата е чудото, посредством което човешкия тип извисява и продължава своето съществуване”, писа през 1989 в предговора към една от своите книги огромният стихотворец и преводач Николай Кънчев / 1925 – 2007/. Да, само че 30 години след този текст се убедихме, че на културата у нас не се гледа като „ знамение, което извисява”. Тя, културата, за нашите неуки и бездуховни управници е към този момент „ последната дупка на кавала”. Ние сме с най- мизерния бюджет за просвета и първи по рушене и съсипване.
Тази разрушителна наклонност се ускори изключително откакто Шайката ГЕРБ завзе с измами властта. Поредицата недомислени промени на кабинетите на Костов и изключително трите разрушителни ръководства на „ еднокнижника от Банкя” за малко време унищожиха граденото с десетилетия от страната и нейните създатели. Закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, музеи, галерии, културни центрове, фестивали, което се случва у нас, в европейска България, е без казус в Европа и света. Защото да затвориш спектакъл или музей е все едно да разрушиш храм. Равно е на закононарушение, на огромен грях, за който просто не може да има амнистия!
Днес даже в азиатски страни като Турция, Дубай, Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската просвета бе до неотдавна непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри / строят се луксозни сгради- дворци за тях/, основават се състезания и фестивали на огромната музика, до момента в който у нас безжалостно се разрушават. / Да не загатвам за фестивала „ Енеску” в Букурещ с неговия бюджет от 16 000 000 евро)./ Граденото през гладните следвоенни години. Тогава спектакъл и симфоничен оркестър имаше във всеки по- огромен град / включително и в Хасково и Кърджали, а опери имаше в Сливен и Плевен!/, а неотдавна в остарял брой на списание „ Театър” открих, че държавни трагични театри е имало....представете си даже в градчета като Троян и Нови Пазар и те са взели участие през 1959 година в Националния обзор на българските трагични театри. А в този момент?
Сега рушенето става по два метода – посредством директно затваряне/ както стана с доста първокласни сформира, даже с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе!/,или посредством нелепостта „ делегирани бюджети” на ГЕРБ / безумство без казус в света!/, което води в случай че не до последователното им затваряне, до упадъка им. И в действителност, редица от институтите / към момента съществуващите / са към този момент в крах и рецесия. Мултакът / по какъв начин ли най- елементарно се римува тази дума?/ Веждьо Рашидов, тази нелепа фигура / даже в соц- а не можеше да има такава, тогава, въпреки всичко, имаше критерии и висок професионализъм!/ най- безочливо и безконтролно съобщи, че в Италия имало единствено 5 опери и те не били на държавна прехрана. Горкият той или не знае или просто се прави, че не знае. А преди време, в качеството си на министър напряко съобщи: „ Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския поданик!”. Искаше да закрие – представете си /!/ даже... отличната Старозагорска опера, Националната оперета, неповторимото балетно студио „ Арабеск”, Великотърновския музикално- трагичен спектакъл. Звучи необикновено нали, освен това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов назова „ страна на духа”! Каква ти „ страна на духа”? Станахме „ страна на чалгата” - първата в света... Да, и този самозабравил се човек, който гордо се титулува като „ мултак”, продължи да приказва „ умно”, „ загрижено” и „ компетентно” за това по какъв начин би трябвало да върви и да се устоя през днешния ден, при тези „ пазарни условия” българската просвета. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите. И да върви като лазарка по малките екрани, където да приказва за „ гениалността” на Бойко и да става за смях...
И ето, че неотдавна в изстрадалия, лишен от вода поради алчни и некадърни хора, Перник управляващите взеха решение да затворят 110- годишния трагичен спектакъл, носещ името на огромния режисьор- модернизатор Боян Дановски. Един спектакъл с име, с дълга традиция, богата история и безспорни постижения, в който са работили огромни режисьори и актьори и дълги години е радвал града и района. Да си спомним даже за един от последните, познатия ни от киното артист Георги Русев. А в този момент господин кметът Владимиров, въпреки и определен от Българска социалистическа партия, само че доближен на ГЕРБ, бил решил, че този град няма потребност от спектакъл, че артистите били едни „ безполезни”, съгласно него „ заплатаджии”. Започнал бил ремонт на постройката и щял да кани други театри, артисти, оркестри, актьори. Както трансфораха някои регионални театри в „ открити сцени”, та там се настаниха халтурните представления на столични „ звезди” и чалгата... Да, за ремонта може единствено да го похвалим, само че да желае да унищожи един остарял и одобрен културен институт?! Това не е ли закононарушение? И въпреки да е кмет, кой му дава това право? Това негова благосъстоятелност ли е? Да затвориш спектакъл е все едно да затвориш храм. А може би желае да остане в историята на града като един Херострат?! Ако смята, че сега театърът е в рецесия / то и цялата страна е в рецесия от 2009 насам/, да вземе да му помогне. Да се потърси нов, по- деен и трудолюбив шеф от настоящия Иво Горчев, да се провиснал средства, да се поканят положителни режисьори и артисти, да се обнови състава. Да се върне публиката. Да се работи за децата и подрастващите, те би трябвало да се дисциплинирам и посредством Театъра. Но да се закрие по този начин безогледно, това напълно не е решението. Освен това, въпросният кмет желае да закрие и Камерния оркестър, правоприемник на Симфоничния оркестър на Перник, основан от великия Руслан Райчев! И за какво, с цел да бъде заето мястото му от чалгата в другите ѝ проявления. Вместо да се вършат и просветителни концерти, с цел да научат децата ни кой е Моцарт и Бетовен, а да не порастват с Криско, Азис и Глория!.. Защото на процедура ще се случи по този начин, макар обещанията на кмета за „ висока култура”. И се чудя къде е тук Министерството на културата? Напоследък то напълно не се оправя със дилемите си. А министърът е някогашен театрал от Хасково. Преди имаше дирекции „ Театър” и „ Музика” със съществени експерти, които следиха от близко активността на театрите, оперите и оркестрите, помагаха им! Сега съществени експерти по изкуствата в МК съвсем няма. Бюджетът е беден, директорските състезания неведнъж нагласени, надзор никакъв. Да не приказваме за огромните злоупотребите с отпусканите средства за разнообразни планове и действия. Наскоро избухна скандал във връзка такива от страна на толерирани от МК и ГЕРБ наши кинодейци, посредством нагласени комисии и състезания заграбили средствата за ново българско кино / 13 милиона/. Така че не случихме нито на министър председател, нито на културни министри....
И нека някой ден нещата да се оправят и културата ни да бъде избавена.
„ Културата е чудото, посредством което човешкия тип извисява и продължава своето съществуване”, писа през 1989 в предговора към една от своите книги огромният стихотворец и преводач Николай Кънчев / 1925 – 2007/. Да, само че 30 години след този текст се убедихме, че на културата у нас не се гледа като „ знамение, което извисява”. Тя, културата, за нашите неуки и бездуховни управници е към този момент „ последната дупка на кавала”. Ние сме с най- мизерния бюджет за просвета и първи по рушене и съсипване.
Тази разрушителна наклонност се ускори изключително откакто Шайката ГЕРБ завзе с измами властта. Поредицата недомислени промени на кабинетите на Костов и изключително трите разрушителни ръководства на „ еднокнижника от Банкя” за малко време унищожиха граденото с десетилетия от страната и нейните създатели. Закриването на театри, филхармонии, оркестри, ансамбли, библиотеки, музеи, галерии, културни центрове, фестивали, което се случва у нас, в европейска България, е без казус в Европа и света. Защото да затвориш спектакъл или музей е все едно да разрушиш храм. Равно е на закононарушение, на огромен грях, за който просто не може да има амнистия!
Днес даже в азиатски страни като Турция, Дубай, Корея, Казахстан, Китай, Тайван, където европейската просвета бе до неотдавна непозната, се откриват оперни театри и симфонични оркестри / строят се луксозни сгради- дворци за тях/, основават се състезания и фестивали на огромната музика, до момента в който у нас безжалостно се разрушават. / Да не загатвам за фестивала „ Енеску” в Букурещ с неговия бюджет от 16 000 000 евро)./ Граденото през гладните следвоенни години. Тогава спектакъл и симфоничен оркестър имаше във всеки по- огромен град / включително и в Хасково и Кърджали, а опери имаше в Сливен и Плевен!/, а неотдавна в остарял брой на списание „ Театър” открих, че държавни трагични театри е имало....представете си даже в градчета като Троян и Нови Пазар и те са взели участие през 1959 година в Националния обзор на българските трагични театри. А в този момент?
Сега рушенето става по два метода – посредством директно затваряне/ както стана с доста първокласни сформира, даже с филхармониите на Пловдив, Варна и Русе!/,или посредством нелепостта „ делегирани бюджети” на ГЕРБ / безумство без казус в света!/, което води в случай че не до последователното им затваряне, до упадъка им. И в действителност, редица от институтите / към момента съществуващите / са към този момент в крах и рецесия. Мултакът / по какъв начин ли най- елементарно се римува тази дума?/ Веждьо Рашидов, тази нелепа фигура / даже в соц- а не можеше да има такава, тогава, въпреки всичко, имаше критерии и висок професионализъм!/ най- безочливо и безконтролно съобщи, че в Италия имало единствено 5 опери и те не били на държавна прехрана. Горкият той или не знае или просто се прави, че не знае. А преди време, в качеството си на министър напряко съобщи: „ Българските театри и оркестри са киста в тялото на българския поданик!”. Искаше да закрие – представете си /!/ даже... отличната Старозагорска опера, Националната оперета, неповторимото балетно студио „ Арабеск”, Великотърновския музикално- трагичен спектакъл. Звучи необикновено нали, освен това от устата на министър на културата на страна, която акад. Дмитрий Лихачов назова „ страна на духа”! Каква ти „ страна на духа”? Станахме „ страна на чалгата” - първата в света... Да, и този самозабравил се човек, който гордо се титулува като „ мултак”, продължи да приказва „ умно”, „ загрижено” и „ компетентно” за това по какъв начин би трябвало да върви и да се устоя през днешния ден, при тези „ пазарни условия” българската просвета. Сякаш тя е стока като тютюна или картофите. И да върви като лазарка по малките екрани, където да приказва за „ гениалността” на Бойко и да става за смях...
И ето, че неотдавна в изстрадалия, лишен от вода поради алчни и некадърни хора, Перник управляващите взеха решение да затворят 110- годишния трагичен спектакъл, носещ името на огромния режисьор- модернизатор Боян Дановски. Един спектакъл с име, с дълга традиция, богата история и безспорни постижения, в който са работили огромни режисьори и актьори и дълги години е радвал града и района. Да си спомним даже за един от последните, познатия ни от киното артист Георги Русев. А в този момент господин кметът Владимиров, въпреки и определен от Българска социалистическа партия, само че доближен на ГЕРБ, бил решил, че този град няма потребност от спектакъл, че артистите били едни „ безполезни”, съгласно него „ заплатаджии”. Започнал бил ремонт на постройката и щял да кани други театри, артисти, оркестри, актьори. Както трансфораха някои регионални театри в „ открити сцени”, та там се настаниха халтурните представления на столични „ звезди” и чалгата... Да, за ремонта може единствено да го похвалим, само че да желае да унищожи един остарял и одобрен културен институт?! Това не е ли закононарушение? И въпреки да е кмет, кой му дава това право? Това негова благосъстоятелност ли е? Да затвориш спектакъл е все едно да затвориш храм. А може би желае да остане в историята на града като един Херострат?! Ако смята, че сега театърът е в рецесия / то и цялата страна е в рецесия от 2009 насам/, да вземе да му помогне. Да се потърси нов, по- деен и трудолюбив шеф от настоящия Иво Горчев, да се провиснал средства, да се поканят положителни режисьори и артисти, да се обнови състава. Да се върне публиката. Да се работи за децата и подрастващите, те би трябвало да се дисциплинирам и посредством Театъра. Но да се закрие по този начин безогледно, това напълно не е решението. Освен това, въпросният кмет желае да закрие и Камерния оркестър, правоприемник на Симфоничния оркестър на Перник, основан от великия Руслан Райчев! И за какво, с цел да бъде заето мястото му от чалгата в другите ѝ проявления. Вместо да се вършат и просветителни концерти, с цел да научат децата ни кой е Моцарт и Бетовен, а да не порастват с Криско, Азис и Глория!.. Защото на процедура ще се случи по този начин, макар обещанията на кмета за „ висока култура”. И се чудя къде е тук Министерството на културата? Напоследък то напълно не се оправя със дилемите си. А министърът е някогашен театрал от Хасково. Преди имаше дирекции „ Театър” и „ Музика” със съществени експерти, които следиха от близко активността на театрите, оперите и оркестрите, помагаха им! Сега съществени експерти по изкуствата в МК съвсем няма. Бюджетът е беден, директорските състезания неведнъж нагласени, надзор никакъв. Да не приказваме за огромните злоупотребите с отпусканите средства за разнообразни планове и действия. Наскоро избухна скандал във връзка такива от страна на толерирани от МК и ГЕРБ наши кинодейци, посредством нагласени комисии и състезания заграбили средствата за ново българско кино / 13 милиона/. Така че не случихме нито на министър председател, нито на културни министри....
И нека някой ден нещата да се оправят и културата ни да бъде избавена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ