Началото на края на СССР: Беше ужасяваща нощ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
" Видях, че на земята са паднали яке и шал. Взех ги и забелязах, че шалът е напоен с кръв. Трябваше незабавно да осведомявам Народното събрание какво се случва при нас в телевизионната кула ", спомня си Нийоле Баужите. И през днешния ден гласът ѝ трепери, когато споделя за нощта против 13 януари 1991 година. В Литва я назовават " кървавата неделя от Вилнюс ". Тогава публицисти и чиновници на малкия екран във Вилнюс стават директни очевидци на това по какъв начин руски танкове навлизат в литовската столица, десантчици окупират централата на малкия екран, а по улиците ехтят изстрели. Това е последният опит на отиващата си руска власт по принудителен метод да предотврати разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов и по-късен президент на Съюз на съветските социалистически републики, беше направил опит да реформира руския социализъм с " Перестройка " и " Гласност ". Но таман те откриха всички недостатъци и несъгласия на системата и доведоха до мощни придвижвания за самостоятелност, изключително в балтийските страни Литва, Латвия и Естония, които бяха принудително приобщени към Съюз на съветските социалистически републики от Сталин през 1940 година.
" Тогава за първи път видях убити "
Литовското реформаторско придвижване, ръководено от Витаутас Ландсбергис, борещо се за самостоятелност от Москва, печели през март 1990 парламентарните избори в Литва. На 11 март 1990 Вилнюс афишира, че напуща състава на Съюз на съветските социалистически републики и възвръща държавния си суверенитет. Литва е първата от общо 15 републики, които напущат Съветския Съюз. На това руското управление в Москва дава отговор с десетмесечна обсада на доставките на бензин и гориво и насочва закани за военна интервенция.
Два месеца по-рано, на 11 януари, руските военни в Литва стартират да окупират административните здания на локалната власт и информационни централи. Литовският ръководител на Народното събрание Ландсбергис приканва популацията да окаже опозиция и да охранява постройките на Народното събрание, на радиото и малкия екран.
На Кремъл явно му е било ясно, че разположените в Литва руски войски няма да са задоволителни и изпраща във Вилнюс спомагателни войскови елементи от Псков и поделения на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Окупирането на телевизионната кула в литовската столица и на радиото е трябвало да даде началния сигнал за щурма на Народното събрание и арестуването на литовското управление.
Датският публицист Флеминг Розе следи събитията към телевизионната кула от стаята си на последния етаж на хотел " Lietuva " - едно от най-високите сгради във Вилнюс. Когато видял придвижващите се военни коли из града, взел такси, с цел да стигне до телевизионната кула. " Там видях доста хора, огромна част от тях бяха обзети от боязън, някои плачеха, тъй като в оня миг бяха разбрали, че руските войски са съумели да пробият преградите и всеки миг ще завладяват телевизионната кула. Там за първи път видях убити, бяха изложили труповете на хълма, водещ към кулата ", спомня си журналистът.
До взлом на Народното събрание по този начин и не се стига
В Москва никой не очаквал толкоз трагично развиване на събитията. Затова от Кремъл по този начин и не дават заповед за взлом на Народното събрание. Това избавя Литва от още по-голямо клане. В целия свят са наказани дейностите на руското управление, а ръководителят на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Борис Елцин още в същия ден отлита за столицата на Естония - Талин. Там се среща с ръководителите на трите балтийски републики, оповестили желанието си да изоставен състава на Съюз на съветските социалистически републики. Елцин им дава обещание цялостната си поддръжка. Опитът сюжета от Вилнюс да се повтори в Латвия на 20 януари се проваля напълно. Все отново щурмът на вътрешното министерство в Рига лишава живота на петима души.
В прилежаща Литва погребват общо 14 души, починали по време на руската офанзива против Вилнюс, измежду тях и една жена, премазана от руски танк. Стотици хиляди литовци се включват в траурната върволица. " Когато ги видях, ми стана ясно, че Литва няма по какъв начин да бъде завладяна от Москва ", спомня си датският публицист Флеминг Розе.
Какво се случва с Тарханов, Розе и Баужите?
Владимир Тарханов - единственият съветски военнослужещ от Вилнюс, който се опълчва на заповедта на руското управление за взлом на малкия екран в Литва, е заставен от своите военачалници да подаде оставка и е уволнен от военна работа. След разпадането на Съветския Съюз на 25 декември 1991 Владимир Тарханов получава едно от най-високите държавни оценки на Република Литва. Той и жена му остават да живеят в страната - покрай Вилнюс, където Тарханов става преподавател в едно неделно учебно заведение.
Флеминг Розе е прочут европейски публицист и герой за свободата на печата. Като част от управлението на вестник " Юландс Постен ", през 2005 той взима решение да се разгласяват карикатурите на пророка Мохамед. Затова е задочно наказан на гибел от Ал Кайда.
А Нийоле Баужите, пенсионираната към този момент служителка на Радиото във Вилнюс, която с сътрудниците си става очевидец на трагичните събития от нощта на 12 против 13 януари, споделя: " Това беше ужасяваща и незабравима нощ. В спомените си я претърпявам още веднъж и още веднъж ".
Автор: Константин Егерт
" Видях, че на земята са паднали яке и шал. Взех ги и забелязах, че шалът е напоен с кръв. Трябваше незабавно да осведомявам Народното събрание какво се случва при нас в телевизионната кула ", спомня си Нийоле Баужите. И през днешния ден гласът ѝ трепери, когато споделя за нощта против 13 януари 1991 година. В Литва я назовават " кървавата неделя от Вилнюс ". Тогава публицисти и чиновници на малкия екран във Вилнюс стават директни очевидци на това по какъв начин руски танкове навлизат в литовската столица, десантчици окупират централата на малкия екран, а по улиците ехтят изстрели. Това е последният опит на отиващата си руска власт по принудителен метод да предотврати разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.
Генералният секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Михаил Горбачов и по-късен президент на Съюз на съветските социалистически републики, беше направил опит да реформира руския социализъм с " Перестройка " и " Гласност ". Но таман те откриха всички недостатъци и несъгласия на системата и доведоха до мощни придвижвания за самостоятелност, изключително в балтийските страни Литва, Латвия и Естония, които бяха принудително приобщени към Съюз на съветските социалистически републики от Сталин през 1940 година.
" Тогава за първи път видях убити "
Литовското реформаторско придвижване, ръководено от Витаутас Ландсбергис, борещо се за самостоятелност от Москва, печели през март 1990 парламентарните избори в Литва. На 11 март 1990 Вилнюс афишира, че напуща състава на Съюз на съветските социалистически републики и възвръща държавния си суверенитет. Литва е първата от общо 15 републики, които напущат Съветския Съюз. На това руското управление в Москва дава отговор с десетмесечна обсада на доставките на бензин и гориво и насочва закани за военна интервенция.
Два месеца по-рано, на 11 януари, руските военни в Литва стартират да окупират административните здания на локалната власт и информационни централи. Литовският ръководител на Народното събрание Ландсбергис приканва популацията да окаже опозиция и да охранява постройките на Народното събрание, на радиото и малкия екран.
На Кремъл явно му е било ясно, че разположените в Литва руски войски няма да са задоволителни и изпраща във Вилнюс спомагателни войскови елементи от Псков и поделения на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Окупирането на телевизионната кула в литовската столица и на радиото е трябвало да даде началния сигнал за щурма на Народното събрание и арестуването на литовското управление.
Датският публицист Флеминг Розе следи събитията към телевизионната кула от стаята си на последния етаж на хотел " Lietuva " - едно от най-високите сгради във Вилнюс. Когато видял придвижващите се военни коли из града, взел такси, с цел да стигне до телевизионната кула. " Там видях доста хора, огромна част от тях бяха обзети от боязън, някои плачеха, тъй като в оня миг бяха разбрали, че руските войски са съумели да пробият преградите и всеки миг ще завладяват телевизионната кула. Там за първи път видях убити, бяха изложили труповете на хълма, водещ към кулата ", спомня си журналистът.
До взлом на Народното събрание по този начин и не се стига
В Москва никой не очаквал толкоз трагично развиване на събитията. Затова от Кремъл по този начин и не дават заповед за взлом на Народното събрание. Това избавя Литва от още по-голямо клане. В целия свят са наказани дейностите на руското управление, а ръководителят на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики Борис Елцин още в същия ден отлита за столицата на Естония - Талин. Там се среща с ръководителите на трите балтийски републики, оповестили желанието си да изоставен състава на Съюз на съветските социалистически републики. Елцин им дава обещание цялостната си поддръжка. Опитът сюжета от Вилнюс да се повтори в Латвия на 20 януари се проваля напълно. Все отново щурмът на вътрешното министерство в Рига лишава живота на петима души.
В прилежаща Литва погребват общо 14 души, починали по време на руската офанзива против Вилнюс, измежду тях и една жена, премазана от руски танк. Стотици хиляди литовци се включват в траурната върволица. " Когато ги видях, ми стана ясно, че Литва няма по какъв начин да бъде завладяна от Москва ", спомня си датският публицист Флеминг Розе.
Какво се случва с Тарханов, Розе и Баужите?
Владимир Тарханов - единственият съветски военнослужещ от Вилнюс, който се опълчва на заповедта на руското управление за взлом на малкия екран в Литва, е заставен от своите военачалници да подаде оставка и е уволнен от военна работа. След разпадането на Съветския Съюз на 25 декември 1991 Владимир Тарханов получава едно от най-високите държавни оценки на Република Литва. Той и жена му остават да живеят в страната - покрай Вилнюс, където Тарханов става преподавател в едно неделно учебно заведение.
Флеминг Розе е прочут европейски публицист и герой за свободата на печата. Като част от управлението на вестник " Юландс Постен ", през 2005 той взима решение да се разгласяват карикатурите на пророка Мохамед. Затова е задочно наказан на гибел от Ал Кайда.
А Нийоле Баужите, пенсионираната към този момент служителка на Радиото във Вилнюс, която с сътрудниците си става очевидец на трагичните събития от нощта на 12 против 13 януари, споделя: " Това беше ужасяваща и незабравима нощ. В спомените си я претърпявам още веднъж и още веднъж ".
Автор: Константин Егерт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ