Le Monde: Сянката на „Фрекзит“ не е изчезнала
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Изминаха четири години сред английското решение за овакантяване на Европейския съюз и действителното му използване в петък, само че този интервал по никакъв метод не смекчи шока от разграничаването на страна, която изигра решаваща роля във Втората международна война и в този момент избра да се откъсне, написа колумниста на Le Monde Франсоаз Фресос.
На референдума през 2016 година по-голямата част от популацията поддържа излизането от Европа - ръководителят на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство Найджъл Фараж назова това решение „ победа за същински хора, хора смирени и почтени “. В същото време от девет изборни региона в Англия единствено Лондон гласоподава да остане в Европейски Съюз, което приказва за коренен раздор сред хората и елита, Сити и останалата част от страната. Приливът на шовинизъм, който обхвана Европа, беше признак на дълбока обществена рецесия и рецесия на идентичността.
Както се отбелязва в публикацията, концепцията, че Англия може да се трансформира в движеща мощ за тези, които желаят да разчистят сметките си с технократите в Брюксел, беше възприета съществено. Оттогава Европейски Съюз работи за превъзмогване на пропастта: одите за конкуренцията бяха изместени от отбраната на европейския суверенитет, който към момента следва да бъде построен значително. Защитата на Общността непрекъснато се слага на напред във времето, изключително по време на здравната рецесия, когато Европейската комисия управлява доставките на ваксини против COVID-19.
По самодейност на Франция и Германия беше признат невиждан проект за икономическо възобновяване. Постоянно подложената на критика единна валута най-сетне завоюва публичното мнение с помощта на развиването на Европейската централна банка, която вместо бранител на инфлацията се трансформира в избавител на Европа. Защитната роля на единната валута беше толкоз добре призната във Франция, че ръководителят на „ Националното обединяване “ Марин Льо Пен трябваше да се откаже от проектите за акция за отвод от еврото.
Въпреки това, акцентира създателят на текста, нищо не разрешава да се каже, че напрежението сред „ прогресивните “ и националистите във Франция доста е намаляло. Остават малко по-малко от година и половина преди президентските избори през 2022 година и тази борба към момента работи като структуриращ детайл на политическото поле. Дори в отслабена форма сянката на „ Фрекзит “ (излизането на Франция от ЕС) не изчезва.
Популярността на настоящия президент доближава 40% и доста надвишава индикаторите на неговите прародители Франсоа Оланд и Никола Саркози през същия интервал на тяхното президентство. Що се отнася до Марин льо Пен, тя има поддръжката на 30% от французите.
Според изследване на Френския институт за публично мнение за Journal du Dimanche, оповестено през октомври, в случай че първият тур се организира в този момент, 23-26% от гласувалите, най-вече възрастни хора и представители на високоплатени специалности, биха дали своят вот за Макрон. За представителя на ултрадесните тази цифра балансира сред 24% и 27%, а измежду нейните последователи са младежи, бизнесмени и работещи категории жители. Двамата някогашни противници оставиха вероятните съперници надалеч обратно.
След провалянето си водачът на Националното обединяване се възползва от невижданата купчина рецесии и не се пробва да добави нещо към тях. Дебатът сред двата тура на изборите през 2017 година, в който тя показва злопаметност и приблизителна преценка, принуди Льо Пен да възвърне доверието в себе си по релативно сдържан метод. Докато тя без съмнение поддържа незабавния антиислямистки закон, то по въпроса за битката с пандемията крайнодесният водач се разгласи за цивилен свободи, като се причисли към разярените дребни търговци, които бяха принудени да спрат да работят предишния месец. Констатирайки повишаването на уличното принуждение през последните три години, Льо Пен се пробва да се показа като тази, която ще вкара ред и ще успокои страховете.
„ Французите се тревожат за своите полезности, характерност, свободата да останат себе си “, акцентира ръководителят на Националното обединяване. Според нея петгодишното ръководство на Макрон е белязано от „ непрекъснат безпорядък “.
Много дългото изявление на Еманюел Макрон за L’Express на 23 декември тази година наподобява като опит да се отговори на двойната рецесия на идентичността и обществото, която е плодородна почва за Националното обединяване. Президентът не пренебрегва нищо - рецесията на властта, възходът на тайните теории, казусът с националната еднаквост - само че той не стигна надалеч по въпроса за националния суверенитет и направи отпратка към Жан-Пиер Шевенман, ляв политик, който от дълго време е обвързван с битката за самостоятелност. „ В момента сме пленени от нашето диво, абсолютистко предпочитание още веднъж да поемем контрола над живота си, персоналния си живот и на Франция, като нация “, сподели президентът.
Освен оценката на ролята на държавното управление и търсенето на неговата успеваемост, Макрон също свърза тясното съдействие сред Франция и Европа с възвръщането на суверенитета, само че освен това, отбелязва създателят, не стана напълно ясно: националният или европейският. В изявлението президентът на страната още веднъж се опита да поправя имиджа си, изобличавайки „ глобализирания и номадски “ хайлайф, на който той изглеждаше олицетворение при започване на своето президентство.
Кризата в опазването на здравето, за която бяха хвърлени всички средства, му оказа помощ: социологическите изследвания демонстрират, че броят на тези, които не го харесват, е понижен, само че колумнистът на „ Монд “ се пита дали това е задоволително, с цел да завоюва изборите.
Източник " Фокус "
Изминаха четири години сред английското решение за овакантяване на Европейския съюз и действителното му използване в петък, само че този интервал по никакъв метод не смекчи шока от разграничаването на страна, която изигра решаваща роля във Втората международна война и в този момент избра да се откъсне, написа колумниста на Le Monde Франсоаз Фресос.
На референдума през 2016 година по-голямата част от популацията поддържа излизането от Европа - ръководителят на Партията за самостоятелност на Обединеното кралство Найджъл Фараж назова това решение „ победа за същински хора, хора смирени и почтени “. В същото време от девет изборни региона в Англия единствено Лондон гласоподава да остане в Европейски Съюз, което приказва за коренен раздор сред хората и елита, Сити и останалата част от страната. Приливът на шовинизъм, който обхвана Европа, беше признак на дълбока обществена рецесия и рецесия на идентичността.
Както се отбелязва в публикацията, концепцията, че Англия може да се трансформира в движеща мощ за тези, които желаят да разчистят сметките си с технократите в Брюксел, беше възприета съществено. Оттогава Европейски Съюз работи за превъзмогване на пропастта: одите за конкуренцията бяха изместени от отбраната на европейския суверенитет, който към момента следва да бъде построен значително. Защитата на Общността непрекъснато се слага на напред във времето, изключително по време на здравната рецесия, когато Европейската комисия управлява доставките на ваксини против COVID-19.
По самодейност на Франция и Германия беше признат невиждан проект за икономическо възобновяване. Постоянно подложената на критика единна валута най-сетне завоюва публичното мнение с помощта на развиването на Европейската централна банка, която вместо бранител на инфлацията се трансформира в избавител на Европа. Защитната роля на единната валута беше толкоз добре призната във Франция, че ръководителят на „ Националното обединяване “ Марин Льо Пен трябваше да се откаже от проектите за акция за отвод от еврото.
Въпреки това, акцентира създателят на текста, нищо не разрешава да се каже, че напрежението сред „ прогресивните “ и националистите във Франция доста е намаляло. Остават малко по-малко от година и половина преди президентските избори през 2022 година и тази борба към момента работи като структуриращ детайл на политическото поле. Дори в отслабена форма сянката на „ Фрекзит “ (излизането на Франция от ЕС) не изчезва.
Популярността на настоящия президент доближава 40% и доста надвишава индикаторите на неговите прародители Франсоа Оланд и Никола Саркози през същия интервал на тяхното президентство. Що се отнася до Марин льо Пен, тя има поддръжката на 30% от французите.
Според изследване на Френския институт за публично мнение за Journal du Dimanche, оповестено през октомври, в случай че първият тур се организира в този момент, 23-26% от гласувалите, най-вече възрастни хора и представители на високоплатени специалности, биха дали своят вот за Макрон. За представителя на ултрадесните тази цифра балансира сред 24% и 27%, а измежду нейните последователи са младежи, бизнесмени и работещи категории жители. Двамата някогашни противници оставиха вероятните съперници надалеч обратно.
След провалянето си водачът на Националното обединяване се възползва от невижданата купчина рецесии и не се пробва да добави нещо към тях. Дебатът сред двата тура на изборите през 2017 година, в който тя показва злопаметност и приблизителна преценка, принуди Льо Пен да възвърне доверието в себе си по релативно сдържан метод. Докато тя без съмнение поддържа незабавния антиислямистки закон, то по въпроса за битката с пандемията крайнодесният водач се разгласи за цивилен свободи, като се причисли към разярените дребни търговци, които бяха принудени да спрат да работят предишния месец. Констатирайки повишаването на уличното принуждение през последните три години, Льо Пен се пробва да се показа като тази, която ще вкара ред и ще успокои страховете.
„ Французите се тревожат за своите полезности, характерност, свободата да останат себе си “, акцентира ръководителят на Националното обединяване. Според нея петгодишното ръководство на Макрон е белязано от „ непрекъснат безпорядък “.
Много дългото изявление на Еманюел Макрон за L’Express на 23 декември тази година наподобява като опит да се отговори на двойната рецесия на идентичността и обществото, която е плодородна почва за Националното обединяване. Президентът не пренебрегва нищо - рецесията на властта, възходът на тайните теории, казусът с националната еднаквост - само че той не стигна надалеч по въпроса за националния суверенитет и направи отпратка към Жан-Пиер Шевенман, ляв политик, който от дълго време е обвързван с битката за самостоятелност. „ В момента сме пленени от нашето диво, абсолютистко предпочитание още веднъж да поемем контрола над живота си, персоналния си живот и на Франция, като нация “, сподели президентът.
Освен оценката на ролята на държавното управление и търсенето на неговата успеваемост, Макрон също свърза тясното съдействие сред Франция и Европа с възвръщането на суверенитета, само че освен това, отбелязва създателят, не стана напълно ясно: националният или европейският. В изявлението президентът на страната още веднъж се опита да поправя имиджа си, изобличавайки „ глобализирания и номадски “ хайлайф, на който той изглеждаше олицетворение при започване на своето президентство.
Кризата в опазването на здравето, за която бяха хвърлени всички средства, му оказа помощ: социологическите изследвания демонстрират, че броят на тези, които не го харесват, е понижен, само че колумнистът на „ Монд “ се пита дали това е задоволително, с цел да завоюва изборите.
Източник " Фокус "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ