COVID-19. Къде сме на Балканите?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Световната пандемия на COVID-19 заля и Балканите, както и цяла Европа и целия свят. Няма отърване от нея. Важното е по какъв начин да се оправим с по-малко загуби в тази самобитна война. Без загуби никоя страна не минава. Важното е те да са незначителни, по-малко човешки животи да се изгубят. Пандемията е рецесия, при която се демонстрират достолепията и най-много минусите на държавната власт и на здравните системи. От умеенето или неумението, от актуалните и качествени ограничения зависи спасяването на хиляди животи.
В началото на пандемията заразяванията с ковид в балканските страни бяха доста малко. Най-малко те бяха в България, Гърция и Турция. От началото на есента на тази година Европа и Северна Америка станаха регионите с максимален взрив на разпространяване на COVID-19 в света. В тези условия нямаше по какъв начин балканските страни да се опазят от общата пандемична рецесия. Множеството неограничавани от нищо пътувания на стотици хиляди хора до западноевропейските страни и назад, неспазването на ограничаващите ограничения и така нататък докара до всеобщо (дифузно) разпространение на болестта. Но степента на заразяване и изключително нивото на смъртност в обособените балкански страни се разграничават значително. При сравнителния разбор в средствата за всеобща информация най-често се показват безспорните данни. Но те не разрешават действителното прозрение в размерите на разрастване на пандемията и провалите от нея в обособените страни. Истината за степента на провалите се разкрива посредством съпоставими, а освен и толкоз с безспорни данни.
Има прекомерно разнообразни данни, само че най-често се употребяват тези за броя на инфектираните. Той се открива по разнообразни методики в обособените страни. А това не разрешава същинското откриване на обстановката. Типичен образец е България, където не се регистрират бързите проби, чиито резултати са доста близки до тези с PSR тестванията. Независимо от това броят на инфектираните на 1 млн. население дава опция за някакво релативно сравняване на данните.
При така наречен „ Втора вълна “ на ковид, в част от балканските страни, които не взеха своевременни противоепидемични ограничаващи ограничения пандемията се разгоря с невероятна мощ. Това стана най-много в България, където ограниченията закъсняха с към два месеца. През последните две седмици въз основата на данните за дневна, едноседмична и двуседмична смъртност България зае челните места в международните ранглисти.
В балканските страни има относително високо ниво на инфектирани, дейни случаи и умряли от COVID-19. Към 1 декември 2020 година инфектираните на 1 млн. от популацията са с най-високи стойности в Черна гора – 57 075, следвана от Словения с 37 101, Хърватия с 32 077. България заема приблизително състояние с 21 480 инфектирани на 1 млн. от популацията. С минимален дял инфектирани е Турция с 7 896. Единствено Турция от балканските страни е с ниво по-ниско от междинното за света (8238).
Тези данни зависят от броя на записаните случаи посредством проби. С най-вече извършени тествания на 1 млн. население са Словения (252 512), Гърция (230 217), Турция (221 589). В България този брой е единствено 141 824, доста по-малък от множеството балкански страни. Тава се дължи на неналичието на свободен безвъзмезден достъп до PSR даже на хора с клинична картина, присъща за COVID-19, както и високата цена на това тестване в частните лаборатории (120 лева). Оправданията на министър Ангелов, че цената се дефинира от пазара са несъстоятелни. Щом си лимитирал достъпа до държавните лаборатории (с цена 60 лева.) посредством лимита за посоки за проучване, то частните лаборатории ще надуват цените. Не бе общопризнат и опитът на Гърция, където държавното управление вкара пределна цена на тестването с PSR на 40 евро (80 лева.). В изискванията на пандемия от подлата болест е антинародно по своята същина отводът от гратис тестване, при изискване, че голяма част от популацията в България е с приходи под виталния най-малко. В балканските страни, в това число и най-много в България, нивото на тестването е на прекомерно ниско количествено ниво. То изостава доста от Русия (525 866 на 1 млн.), Испания (491 693), Литва (467 311), Португалия (427 453) и редица други. Това значи, че в посочените европейски страни има по-надеждна база за ръководството на COVID-19 рецесията, че те в полза на здравето на хората не икономисват пари.
Най-важният аршин за политиката в обособените страни е броят на умрелите от COVID-19. Абсолютният брой, обаче, не е индикативен. Зад него не се разкрива действителната картина на размерите на пандемията в другите балкански страни. За целият интервал мястото на България по смъртност на 1 млн. население се трансформира. То бе нищожно до лятото на 2020 година и по този индикатор страната бе на едно от най-ниските, най-хубавите нива в света. Разхлабването на ограниченията през лятото и началото на есента на основата на правилото на Б. Б. – „ няма да затваряме нищо “, без значение от повишаването на болесттите в края на септември и началото на октомври докара до внезапен взрив на болесттите и няколко седмици по-късно и на умиранията от COVID-19. През последните две седмици страната е във така наречен „ високо плато “ на заболеваемост, което след две три-седмици ще докара до повишаване или в най-хубавия случай на задържане на високо ниво на смъртността. Подобна е обстановката и в други балкански страни, в които прекомерно разхлабиха антипандемичните ограничения и при настъпването на втората вълна закъсняха с рестрикциите – Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Румъния. Благодарение на засилените рестрикции повишаването на смъртността е по-слабо в Гърция, Турция и Албания.
Към 1 декември по данните на https://www.worldometers.info/coronavirus/? по смъртност на 1 млн. поданици България е на приблизително място измежду балканските страни (пето), само че с високо ниво на смъртност. С най-ниско ниво на смъртност е Турция– 164 души на 1 млн. Това се дължи най-вече на строгите рестриктивни ограничения, в това число вечерен час и така нататък С малко по-висока от междинната смъртност в тази страна са регионите на мегаполиса Истанбул и региона на Източна Тракия (Одрин и други градове), т.е. най-близките до България земи. На второ място по ниска смъртност е Сърбия със 189 души на 1 млн. Това се дължи на прецизните ограничения в предишното. В последните седмици в тази страна има повишаване на заболеваемостта, което неизбежно ще докара и до повишение на смъртността. Само тези две страни (Турция и Сърбия) от Балканите са със междинен брой на умрелите на 1 млн. население под междинното за света (190.8 души). А трето място по минимум загуби от COVID-19 е Гърция (242), страна в която приоритет на живота на хората е преди положението на стопанската система, в това число и туризма (25% дял от Брутният вътрешен продукт на страната). В Гърция има голям брой рестриктивни ограничения, които са непознати в България. Сред тях е носенето на маски в персоналните коли, недопускането на повече от двама пасажери в тях и по изключение трима тъй наречените С по-голяма заболеваемост са околните до България региони на Солун, Кавала, Серес и други. На четвърто място е Албания с 286 смъртни случая. Вече не трябва да използваме името на Албания като синоним на назадничавост.
Огромна е разликата на България (605) с тези страни – към и над два пъти повече смъртни случая. Сред страните от Европейски Съюз България е на едно приблизително ниво. Това се дължи обаче на големия срив на множеството страни от Западна и Югозападна Европа (Белгия 1446; Испания 973; Италия 933; Франция 819 и др.). Сред някогашните социалистически страни (членове на ЕС) България има по-висока смъртност от 8 страни (Естония 91; Латвия 112; Словакия 159; Литва 192; Полша 465,; Унгария 516 и Румъния 601). Много по-голяма е смъртността в България и по отношение на Русия (277), Беларус (123), Молдова (576) и други
С най-висока смъртност са четири от шестте някогашни югославски републики – Сев. Македония (860), Босна и Херцеговина (833), Черна гора (802), Словения (714). На сходно с България ниво е Румъния (601 случая). Преди няколко месеца в Румъния бе доста по-високо нивото на заразяване и на смъртност от COVID-19, само че през последния месец Румъния ни изпревари с вземането на по-рестриктивни ограничения за ограничение на пандемията.
От изнесените данни излиза наяве, че провалите от COVID-19 са най-значими в страните от Балканите, в които държавните управления дадоха приоритет на разхлабване на ограниченията в отбрана на бизнеса. Ама кой бизнес? Това са браншовете свързани с кефа и развлеченията на хората – курорти, хотели, заведения за хранене, кафенета, нощни клубове, игрални зали, фитнеси, нощни заведения, спортни зали, игрища, театри и така нататък, както и множеството тържества, празнувания и така нататък В доста по-малка степен са пострадалите от ограничаващите ограничения компании в материалното произвеждане (индустрията и селското стопанство). По-значими са загубите в обслужващите браншове като търговия с нехранителни артикули, пътническия превоз и комунално-битови услуги. Но има редица икономически браншове в растеж на производството и продажбите (фармация, аптекарство, произвеждане и търговия с храни, дезинфектанти и т.н.). Светът, страните в него могат известно време да лимитират развлечения на част от своите жители и облагата на обслужващия бизнес, да не робуват на кефа, а да защищават живота и здравето на стотици хиляди и милиони хора.
Главният, фактически правилният аршин за размера на пандемията и изключително за провалите е смъртността на 1 млн. население, а не борят на банкрутиралите компании и на безработните. По-ценно от човешкия живот няма. Бизнес банкрутира, само че се и възвръща. Работа са губи, само че има помощ при безработица, а и работа след някакъв период от време се намира. Живот не се възвръща. Няма „ счупена стопанска система “ (Б.Б.) от краткотрайни ограничавания на промишлеността на кефа (развлеченията).
Автор: Анко Иванов
Източник: http://politkoment.blogspot.com/
Световната пандемия на COVID-19 заля и Балканите, както и цяла Европа и целия свят. Няма отърване от нея. Важното е по какъв начин да се оправим с по-малко загуби в тази самобитна война. Без загуби никоя страна не минава. Важното е те да са незначителни, по-малко човешки животи да се изгубят. Пандемията е рецесия, при която се демонстрират достолепията и най-много минусите на държавната власт и на здравните системи. От умеенето или неумението, от актуалните и качествени ограничения зависи спасяването на хиляди животи.
В началото на пандемията заразяванията с ковид в балканските страни бяха доста малко. Най-малко те бяха в България, Гърция и Турция. От началото на есента на тази година Европа и Северна Америка станаха регионите с максимален взрив на разпространяване на COVID-19 в света. В тези условия нямаше по какъв начин балканските страни да се опазят от общата пандемична рецесия. Множеството неограничавани от нищо пътувания на стотици хиляди хора до западноевропейските страни и назад, неспазването на ограничаващите ограничения и така нататък докара до всеобщо (дифузно) разпространение на болестта. Но степента на заразяване и изключително нивото на смъртност в обособените балкански страни се разграничават значително. При сравнителния разбор в средствата за всеобща информация най-често се показват безспорните данни. Но те не разрешават действителното прозрение в размерите на разрастване на пандемията и провалите от нея в обособените страни. Истината за степента на провалите се разкрива посредством съпоставими, а освен и толкоз с безспорни данни.
Има прекомерно разнообразни данни, само че най-често се употребяват тези за броя на инфектираните. Той се открива по разнообразни методики в обособените страни. А това не разрешава същинското откриване на обстановката. Типичен образец е България, където не се регистрират бързите проби, чиито резултати са доста близки до тези с PSR тестванията. Независимо от това броят на инфектираните на 1 млн. население дава опция за някакво релативно сравняване на данните.
При така наречен „ Втора вълна “ на ковид, в част от балканските страни, които не взеха своевременни противоепидемични ограничаващи ограничения пандемията се разгоря с невероятна мощ. Това стана най-много в България, където ограниченията закъсняха с към два месеца. През последните две седмици въз основата на данните за дневна, едноседмична и двуседмична смъртност България зае челните места в международните ранглисти.
В балканските страни има относително високо ниво на инфектирани, дейни случаи и умряли от COVID-19. Към 1 декември 2020 година инфектираните на 1 млн. от популацията са с най-високи стойности в Черна гора – 57 075, следвана от Словения с 37 101, Хърватия с 32 077. България заема приблизително състояние с 21 480 инфектирани на 1 млн. от популацията. С минимален дял инфектирани е Турция с 7 896. Единствено Турция от балканските страни е с ниво по-ниско от междинното за света (8238).
Тези данни зависят от броя на записаните случаи посредством проби. С най-вече извършени тествания на 1 млн. население са Словения (252 512), Гърция (230 217), Турция (221 589). В България този брой е единствено 141 824, доста по-малък от множеството балкански страни. Тава се дължи на неналичието на свободен безвъзмезден достъп до PSR даже на хора с клинична картина, присъща за COVID-19, както и високата цена на това тестване в частните лаборатории (120 лева). Оправданията на министър Ангелов, че цената се дефинира от пазара са несъстоятелни. Щом си лимитирал достъпа до държавните лаборатории (с цена 60 лева.) посредством лимита за посоки за проучване, то частните лаборатории ще надуват цените. Не бе общопризнат и опитът на Гърция, където държавното управление вкара пределна цена на тестването с PSR на 40 евро (80 лева.). В изискванията на пандемия от подлата болест е антинародно по своята същина отводът от гратис тестване, при изискване, че голяма част от популацията в България е с приходи под виталния най-малко. В балканските страни, в това число и най-много в България, нивото на тестването е на прекомерно ниско количествено ниво. То изостава доста от Русия (525 866 на 1 млн.), Испания (491 693), Литва (467 311), Португалия (427 453) и редица други. Това значи, че в посочените европейски страни има по-надеждна база за ръководството на COVID-19 рецесията, че те в полза на здравето на хората не икономисват пари.
Най-важният аршин за политиката в обособените страни е броят на умрелите от COVID-19. Абсолютният брой, обаче, не е индикативен. Зад него не се разкрива действителната картина на размерите на пандемията в другите балкански страни. За целият интервал мястото на България по смъртност на 1 млн. население се трансформира. То бе нищожно до лятото на 2020 година и по този индикатор страната бе на едно от най-ниските, най-хубавите нива в света. Разхлабването на ограниченията през лятото и началото на есента на основата на правилото на Б. Б. – „ няма да затваряме нищо “, без значение от повишаването на болесттите в края на септември и началото на октомври докара до внезапен взрив на болесттите и няколко седмици по-късно и на умиранията от COVID-19. През последните две седмици страната е във така наречен „ високо плато “ на заболеваемост, което след две три-седмици ще докара до повишаване или в най-хубавия случай на задържане на високо ниво на смъртността. Подобна е обстановката и в други балкански страни, в които прекомерно разхлабиха антипандемичните ограничения и при настъпването на втората вълна закъсняха с рестрикциите – Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Румъния. Благодарение на засилените рестрикции повишаването на смъртността е по-слабо в Гърция, Турция и Албания.
Към 1 декември по данните на https://www.worldometers.info/coronavirus/? по смъртност на 1 млн. поданици България е на приблизително място измежду балканските страни (пето), само че с високо ниво на смъртност. С най-ниско ниво на смъртност е Турция– 164 души на 1 млн. Това се дължи най-вече на строгите рестриктивни ограничения, в това число вечерен час и така нататък С малко по-висока от междинната смъртност в тази страна са регионите на мегаполиса Истанбул и региона на Източна Тракия (Одрин и други градове), т.е. най-близките до България земи. На второ място по ниска смъртност е Сърбия със 189 души на 1 млн. Това се дължи на прецизните ограничения в предишното. В последните седмици в тази страна има повишаване на заболеваемостта, което неизбежно ще докара и до повишение на смъртността. Само тези две страни (Турция и Сърбия) от Балканите са със междинен брой на умрелите на 1 млн. население под междинното за света (190.8 души). А трето място по минимум загуби от COVID-19 е Гърция (242), страна в която приоритет на живота на хората е преди положението на стопанската система, в това число и туризма (25% дял от Брутният вътрешен продукт на страната). В Гърция има голям брой рестриктивни ограничения, които са непознати в България. Сред тях е носенето на маски в персоналните коли, недопускането на повече от двама пасажери в тях и по изключение трима тъй наречените С по-голяма заболеваемост са околните до България региони на Солун, Кавала, Серес и други. На четвърто място е Албания с 286 смъртни случая. Вече не трябва да използваме името на Албания като синоним на назадничавост.
Огромна е разликата на България (605) с тези страни – към и над два пъти повече смъртни случая. Сред страните от Европейски Съюз България е на едно приблизително ниво. Това се дължи обаче на големия срив на множеството страни от Западна и Югозападна Европа (Белгия 1446; Испания 973; Италия 933; Франция 819 и др.). Сред някогашните социалистически страни (членове на ЕС) България има по-висока смъртност от 8 страни (Естония 91; Латвия 112; Словакия 159; Литва 192; Полша 465,; Унгария 516 и Румъния 601). Много по-голяма е смъртността в България и по отношение на Русия (277), Беларус (123), Молдова (576) и други
С най-висока смъртност са четири от шестте някогашни югославски републики – Сев. Македония (860), Босна и Херцеговина (833), Черна гора (802), Словения (714). На сходно с България ниво е Румъния (601 случая). Преди няколко месеца в Румъния бе доста по-високо нивото на заразяване и на смъртност от COVID-19, само че през последния месец Румъния ни изпревари с вземането на по-рестриктивни ограничения за ограничение на пандемията.
От изнесените данни излиза наяве, че провалите от COVID-19 са най-значими в страните от Балканите, в които държавните управления дадоха приоритет на разхлабване на ограниченията в отбрана на бизнеса. Ама кой бизнес? Това са браншовете свързани с кефа и развлеченията на хората – курорти, хотели, заведения за хранене, кафенета, нощни клубове, игрални зали, фитнеси, нощни заведения, спортни зали, игрища, театри и така нататък, както и множеството тържества, празнувания и така нататък В доста по-малка степен са пострадалите от ограничаващите ограничения компании в материалното произвеждане (индустрията и селското стопанство). По-значими са загубите в обслужващите браншове като търговия с нехранителни артикули, пътническия превоз и комунално-битови услуги. Но има редица икономически браншове в растеж на производството и продажбите (фармация, аптекарство, произвеждане и търговия с храни, дезинфектанти и т.н.). Светът, страните в него могат известно време да лимитират развлечения на част от своите жители и облагата на обслужващия бизнес, да не робуват на кефа, а да защищават живота и здравето на стотици хиляди и милиони хора.
Главният, фактически правилният аршин за размера на пандемията и изключително за провалите е смъртността на 1 млн. население, а не борят на банкрутиралите компании и на безработните. По-ценно от човешкия живот няма. Бизнес банкрутира, само че се и възвръща. Работа са губи, само че има помощ при безработица, а и работа след някакъв период от време се намира. Живот не се възвръща. Няма „ счупена стопанска система “ (Б.Б.) от краткотрайни ограничавания на промишлеността на кефа (развлеченията).
Автор: Анко Иванов
Източник: http://politkoment.blogspot.com/
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ