Горко ѝ на България с такива държавници
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Борисов не е общественик, а демагог, който услужливо тича след публичните настроения. Той трансформира правилата и думите си толкоз постоянно, колкото е нужно, с цел да се харесва на гласоподавателите. Така е и по време на COVID-19.
Коментар от Петър Чолаков:
" Ние, държавниците, би трябвало да вземем сложни, само че мъдри решения, които да ви убедим дружно да прилагаме и изпълняваме " - тази крилата мисъл роди Бойко Борисов във връзка на новите ограничавания поради COVID-19. Държавник ли е обаче водачът на ГЕРБ? Ако не е, какъв политик е и каква е цената, която обществото заплаща за неговите политически случки?
COVID-19, медии и съд
Да стартираме от извънредно непоследователните ограничения на държавното управление против рецесията с ковид. През пролетта на 2020 имаше затваряне на цели обитаеми места, суровост, военна дисциплина; след това - подтик в напълно противоположната посока. През лятото управляващите " мъдро пуснаха вируса да вилнее " - както още веднъж самичък се похвали министър председателят. Нима е изненадващо тогава, че преди дни България оглави класациите в Европейски Съюз за най-вече умряли от COVID-19, като % на 1 млн. души? Борисов по този начин и не се научи даже да носи защитната маска както би трябвало. Стана систематичен извършител, получи забележка от Меркел, самичък се разболя, само че не си взе поука. Какво обръщение насочва той към обществото с това държание? Какъв образец дава?
Противоречивото държание на Борисов, който насърчи обществения конфликт сред лекари, защитаващи радикално разнообразни тези по отношение на пандемията (Мангъров, Мутафчийски, Костов и т.н.), обърка и влуди още повече хората. И до момента в който ние още дебатираме дали и какви да са по-строгите ограничения, френският президент Макрон разгласи, че пикът на втората вълна на COVID-19 във Франция е минал, като даже се обмисля последователно намаляване на локдауна, натрапен там?
Самохвалството на Борисов и противоречивото му водачество във връзка с COVID-19 е симптоматично за безочието на ГЕРБ. По случай 10 ноември тази година, да вземем за пример, министър председателят се прогласи за " демократ по душа ". Същевременно обаче това е министър-председателят трети мандат, при който златната верига, с която доста български медии са приковани в политически зависимости от мощните на деня, доби невиждани размери. В някои връзки днешната обстановка в публичните медии припомня мощно на онази през комунизма. И през днешния ден някои публицисти треперят от боязън пред ръководещите. А какво да кажем за прокуратурата, за правосъдната система въобще, които са на ръчно ръководство от представителите на ръководещия политически " хайлайф "?
Съмнявам се, че господин Борисов, с неговата милиционерска биография и потвърдена лоялност към Българска комунистическа партия, е същински угрижен за опазването на здравето, самостоятелните правосъдната система и медии в България. А какъвто е Борисов, такива са и неговите " остриета " партийни функционери.
Те не престават с бисерите в отбрана на Борисов
Трябва ли да припомняме по какъв начин наскоро Тома Биков упрекна международните медии в зависимости от българската съпротива - задачата била да се очернят и принизят достиженията на господин Борисов и ГЕРБ? Вчера Екологичен потенциал одобри нова резолюция - откакто неотдавна одобри резолюция особено за върховенството на правото в България. Новата резолюция е за положението на медиите в Европейски Съюз. Макар България да не е упомената категорично в текста, на нея са присъщи доста от недъзите в медийната среда, подложени на критика в документа. Осъждат се да вземем за пример опитите на " някои държавни управления " да " управляват публичните медии " и да ги трансфорат в източници на " проправителствена агитация ". Какви ли бисери, в отбрана на мъдрия демократ и общественик Борисов, този път ще снесе господин Биков? Или може би в този момент ще се престори, че казаното в документа " нас не ни касае "?
А във връзка на стремглаво нарасналите се смъртни случаи от COVID-19 в България още веднъж господин Биков съобщи, че повода за съдбовните изходи от болестта била, че по принцип… хората в България били по-болнави. Причината била в " неприятния здравен статус на популацията ". Кой напъди медицинските сестри и лекарите от България, господин Биков? Кой носи отговорност за това, че множеството лечебни заведения наподобяват като че ли бомба е паднала върху тях? А, както споделяше починалият проф. Чирков още преди години: без да има добре оборудвани лечебни заведения, не може да има положителни експерти.
Юридическото величие на ГЕРБ Десислава Атанасова пък вместо да одобри с наведена глава срамното, предстоящо крушение на необразовано написаната конституция, упрекна опозицията, че не си вършела работата. Ако работила както би трябвало, опозицията щяла единомислещо да гласоподава за привикване на Велико народно събрание. Ти да видиш! Екзотична политическа логичност или надменност се крие зад сходни " изводи " и натрапени " уроци " по парламентаризъм?
Държавник или демагог?
И какво е заключението от всичко това? Знаем го. Не е нищо ново: Борисов не е общественик, а демагог, който услужливо тича след публичните настроения. Той трансформира правилата си, думите си, даже образа си толкоз постоянно, колкото е нужно, с цел да се харесва на допустимо максимален брой гласоподаватели. И може да провокира злоба даже у хамелеоните.
" Хвърчилата се издигат най-високо, когато са против вятъра, а не с него ", е споделил Уинстън Чърчил. Истинският водач е първопроходец. Държавникът носи в себе си нещо от дързостта на откривателя; има смелостта, в името на полезностите, убежденията си и публичното богатство, да проправи път измежду камънаците и тинята - даже в случай че това значи да бъде окичен с трънен венец.
Когато обаче зад държавното кормило стои един самовлюбен човек, даже и естествената, ежедневна активност на институциите не върви както би трябвало. А какво става, когато сме подложени на тежки тествания? Горко на България с тези самозвани " мъдреци ".
Борисов не е общественик, а демагог, който услужливо тича след публичните настроения. Той трансформира правилата и думите си толкоз постоянно, колкото е нужно, с цел да се харесва на гласоподавателите. Така е и по време на COVID-19.
Коментар от Петър Чолаков:
" Ние, държавниците, би трябвало да вземем сложни, само че мъдри решения, които да ви убедим дружно да прилагаме и изпълняваме " - тази крилата мисъл роди Бойко Борисов във връзка на новите ограничавания поради COVID-19. Държавник ли е обаче водачът на ГЕРБ? Ако не е, какъв политик е и каква е цената, която обществото заплаща за неговите политически случки?
COVID-19, медии и съд
Да стартираме от извънредно непоследователните ограничения на държавното управление против рецесията с ковид. През пролетта на 2020 имаше затваряне на цели обитаеми места, суровост, военна дисциплина; след това - подтик в напълно противоположната посока. През лятото управляващите " мъдро пуснаха вируса да вилнее " - както още веднъж самичък се похвали министър председателят. Нима е изненадващо тогава, че преди дни България оглави класациите в Европейски Съюз за най-вече умряли от COVID-19, като % на 1 млн. души? Борисов по този начин и не се научи даже да носи защитната маска както би трябвало. Стана систематичен извършител, получи забележка от Меркел, самичък се разболя, само че не си взе поука. Какво обръщение насочва той към обществото с това държание? Какъв образец дава?
Противоречивото държание на Борисов, който насърчи обществения конфликт сред лекари, защитаващи радикално разнообразни тези по отношение на пандемията (Мангъров, Мутафчийски, Костов и т.н.), обърка и влуди още повече хората. И до момента в който ние още дебатираме дали и какви да са по-строгите ограничения, френският президент Макрон разгласи, че пикът на втората вълна на COVID-19 във Франция е минал, като даже се обмисля последователно намаляване на локдауна, натрапен там?
Самохвалството на Борисов и противоречивото му водачество във връзка с COVID-19 е симптоматично за безочието на ГЕРБ. По случай 10 ноември тази година, да вземем за пример, министър председателят се прогласи за " демократ по душа ". Същевременно обаче това е министър-председателят трети мандат, при който златната верига, с която доста български медии са приковани в политически зависимости от мощните на деня, доби невиждани размери. В някои връзки днешната обстановка в публичните медии припомня мощно на онази през комунизма. И през днешния ден някои публицисти треперят от боязън пред ръководещите. А какво да кажем за прокуратурата, за правосъдната система въобще, които са на ръчно ръководство от представителите на ръководещия политически " хайлайф "?
Съмнявам се, че господин Борисов, с неговата милиционерска биография и потвърдена лоялност към Българска комунистическа партия, е същински угрижен за опазването на здравето, самостоятелните правосъдната система и медии в България. А какъвто е Борисов, такива са и неговите " остриета " партийни функционери.
Те не престават с бисерите в отбрана на Борисов
Трябва ли да припомняме по какъв начин наскоро Тома Биков упрекна международните медии в зависимости от българската съпротива - задачата била да се очернят и принизят достиженията на господин Борисов и ГЕРБ? Вчера Екологичен потенциал одобри нова резолюция - откакто неотдавна одобри резолюция особено за върховенството на правото в България. Новата резолюция е за положението на медиите в Европейски Съюз. Макар България да не е упомената категорично в текста, на нея са присъщи доста от недъзите в медийната среда, подложени на критика в документа. Осъждат се да вземем за пример опитите на " някои държавни управления " да " управляват публичните медии " и да ги трансфорат в източници на " проправителствена агитация ". Какви ли бисери, в отбрана на мъдрия демократ и общественик Борисов, този път ще снесе господин Биков? Или може би в този момент ще се престори, че казаното в документа " нас не ни касае "?
А във връзка на стремглаво нарасналите се смъртни случаи от COVID-19 в България още веднъж господин Биков съобщи, че повода за съдбовните изходи от болестта била, че по принцип… хората в България били по-болнави. Причината била в " неприятния здравен статус на популацията ". Кой напъди медицинските сестри и лекарите от България, господин Биков? Кой носи отговорност за това, че множеството лечебни заведения наподобяват като че ли бомба е паднала върху тях? А, както споделяше починалият проф. Чирков още преди години: без да има добре оборудвани лечебни заведения, не може да има положителни експерти.
Юридическото величие на ГЕРБ Десислава Атанасова пък вместо да одобри с наведена глава срамното, предстоящо крушение на необразовано написаната конституция, упрекна опозицията, че не си вършела работата. Ако работила както би трябвало, опозицията щяла единомислещо да гласоподава за привикване на Велико народно събрание. Ти да видиш! Екзотична политическа логичност или надменност се крие зад сходни " изводи " и натрапени " уроци " по парламентаризъм?
Държавник или демагог?
И какво е заключението от всичко това? Знаем го. Не е нищо ново: Борисов не е общественик, а демагог, който услужливо тича след публичните настроения. Той трансформира правилата си, думите си, даже образа си толкоз постоянно, колкото е нужно, с цел да се харесва на допустимо максимален брой гласоподаватели. И може да провокира злоба даже у хамелеоните.
" Хвърчилата се издигат най-високо, когато са против вятъра, а не с него ", е споделил Уинстън Чърчил. Истинският водач е първопроходец. Държавникът носи в себе си нещо от дързостта на откривателя; има смелостта, в името на полезностите, убежденията си и публичното богатство, да проправи път измежду камънаците и тинята - даже в случай че това значи да бъде окичен с трънен венец.
Когато обаче зад държавното кормило стои един самовлюбен човек, даже и естествената, ежедневна активност на институциите не върви както би трябвало. А какво става, когато сме подложени на тежки тествания? Горко на България с тези самозвани " мъдреци ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ