Тръмп може и да си тръгне от Белия дом. Но в България тръмпизмът ще живее дълго
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Тръмп може и да напусне Белия дом, само че тръмпизмът няма да изчезне. Той ще живее още дълго и в България. Защото има доста фенове. Дори и Бойко Борисов е върл тръмпист. От Даниел Смилов.
Демократът Джо Байдън е определеният нов президент на Съединени американски щати, за който гласоподаваха рекорден брой американци - към 80 милиона, с над 5 милиона повече от гласовете за Доналд Тръмп. Каквото и да се случи оттук насетне, тези обстоятелства не могат да се трансформират. Европа ги одобри с неприкрита наслада и облекчение - водачите на Европейски Съюз към този момент поздравиха бъдещия президент с избирането му. Това е изцяло разбираемо. Байдън неведнъж е заявявал, че ще си сътрудничи с обичайните сътрудници от либерално-демократичния свят и няма, за разлика от предшественика си Тръмп, да заплашва Европейски Съюз и НАТО с разграждане.
Въпреки тези позитиви за европейците, изключително в Източна Европа мнозина изпаднаха в мирова тъга от развиването на изборите в Съединени американски щати. Това се случи и в България, където се оказа, че тръмпизмът е пуснал корени. Унинието на другите " Тръмп обащества " си е редно и обикновено - те са на път да изгубят и патрон, а и идея, и са оправдани да скърбят по този мотив. Но по-интересни са не тези маргинални организации, а представителите на по-големи групи политици и жители, които явно са съумели да се очароват най-малко от някои детайли на тръмпизма.
Консервативното ядро
В Съединени американски щати тръмпизмът разчита на мощно консервативно ядро - база, която се отличава с коренен шовинизъм, религиозно стимулирани възгледи за абортите и сексуалността, издигане на носенето на оръжие в фетиш и няколко други дела. Това ядро от идеологически стимулирани гласоподаватели върви най-активно на митингите на Тръмп, носи червени MAGA шапки, вее флагове и така нататък Само по себе си това ядро в никакъв случай не би могло да завоюва изборите в Съединени американски щати, само че то има мощен прочувствен заряд, разделя обществото и поляризира дебатите.
У нас към това ядро на тръмпизма принадлежат несъмнено " патриотите ", които нито имат огромна преданост към конституционната (либерална) народна власт, нито са бранители на светската страна. Както едно от по-малките копия (или оригинал?) на Тръмп - Виктор Орбан - се стреми да направи, и те биха се възторгнали от построяването на една нелиберална народна власт: полу-теократична страна, проведена въз основата на вяра и автокрация.
Ядрото на тръмпизма в този смисъл е антисистемно: то цели дълбоки промени на открития парламентарен ред както във вътрешната, по този начин и във външната политика. У дома ядрото би желало ограничение на правата на малцинства от най-различен тип (и изключително хомосексуалните и ромите), въвеждане на де факто държавна вяра, затрудняване на активността на НПО-та и така нататък Като цяло те са последователи и на концентрацията на властта в една персона-лидер.
Идеологическото ядро на тръмпизма в България обаче се разгръща и отвън " патриотите ". Части от ГЕРБ (депутати, " десни " центрове и др.) се пробват да насочат цялата партия в сходна тръмпистка посока. И ненапълно съумяват, както демонстрира актуалната позицията на България във връзка с Северна Македония. Слабостта на Борисов сега (и желанието му да се задържи на власт на всяка цена) дава спомагателни благоприятни условия партията му да бъде сполучливо " тръмпизирана ", което ще е комично с оглед упадъка на тръмпизма в личната му татковина.
По-куриозното е, обаче, че Корнелия Нинова от Българска социалистическа партия, която има избрана фиксация върху харизмата на Виктор Орбан, също желае да се присламчи към политическото ядро на тръмпизма. Този факт остава една от загадките на родната политика. Той е една от аргументите Българска социалистическа партия да лимитира въздействието си до най-вече мощно консервативни региони с дребни обитаеми места.
Стратегически гласуващата външна страна
Успехът на тръмпизма зависи от способността му да притегля освен идеологическите гласоподаватели на ядрото, само че и по-широка външна страна, в която има хора с по-прагматична настройка и центристки възгледи. Тези гласоподаватели може и да не се възторгват от консервативния катехизис, само че употребяват прочувствения заряд и антисистемните послания на Тръмп, с цел да реализиран свои цели. Всъщност, те употребяват радикализма на ядрото като чучело, с цел да изплашен политическите си съперници и да могат да извлекат опортюнистични преимущества за себе си в мощно картелизирана политическа среда.
Основното, което тръмпизмът предлага на междинния гласоподавател, са ниските налози. Тръмпизмът не е социал-демокрация, която посредством налози разпределя в интерес на най-уязвимите групи на обществото. Тръмпизмът е заричане към междинния гласоподавател, че неговото финансово задължение няма да пораства и по-уязвимите групи (бедни, малцинства) няма да получат спомагателни средства или подкрепяне. Когато е належащо увеличение на обществените разноски, в страната на тръмпизма това се реализира с нови държавни заеми, а не с нови и по-големи налози. Затова и държавният дълг и бюджетен недостиг на Съединени американски щати са на рекордни равнища, само че в същото време тръмпистите се пробват да лишават здравните застраховки на най-бедните и уязвими групи.
Този вид обществен нарцисизъм на междинната класа е прелъстителен за мнозина и в Съединени американски щати, и в България. Стратегичеки тръмписти в този смисъл са либертарианците и някои десни, за които налозите са единственият значим фактор в политиката. За тях радикализмът е избавление, тъй като посредством него става допустимо " заплашването " на малцинствата и ограничението на техните искания. Тръмпизмът също по този начин показва междинния гласоподавател като виктимизирана група, което по принцип изключва задължението му да бъде взаимен по отношение на останалите.
В България такива стратегически тръмписти има много: от другите либертарианци, до представителите на марксоидната десница, за която икономическият съсловен интерес е основата на политиката. Тази тръмпистка външна страна не би отишла при Корнелия Нинова, колкото и радикално-консервативна Българска социалистическа партия да става обаче - нещо, което водачът на социалистите не регистрира.
Поляризация и партизанщина
За да работят като политически таран и чучело за съперниците, тръмпистите употребяват тактичност на поляризиращото говорене и гонене на партийни ползи непременно. Обиден език, лични нападки, потребление на държавни принадлежности за партийна кавга - всичко това са " законни " средства за тръмпизма. Най-вероятно Доналд Тръмп ще си отиде от Белия дом след грозни подиуми на политизиране на съдилищата, с цел да " потвърди " имагинерни всеобщи изборни измами. Но и целият му мандат ще остане в историята като ръководство на агресивността, което не е склонно на никакъв компромис по отношение на опозицията.
Този метод на практикуване на власт има доста и огромни поклонници у нас. Те са главно в кафявия медиен бранш, прокуратурата и техните политически поддръжници. За тях сред правова страна и партизанска страна няма особена разлика - това е и повода България постоянно да бъде подложена на критика за нарушение на правилата на господство на правото в Европейски Съюз.
Целта оправдава средствата
Мнозина последователи на Тръмп признават, че от личностно морална позиция той има съществени недостатъци, само че те гласоподават поради " неговите политики ". Тръмпизмът в този смисъл е затваряне на очите за моралния интегритет на политика, стига той да е в положение да осъществя избрани цели. Бойко Борисов и доста негови поклонници са върли тръмписти от тази позиция.
Тръмпизмът, русофилството и соц носталгията
Една от родните странности на политиката е, че русофилите и соц носталгиците в огромната си част харесват Тръмп и страдат поради неуспехите му. Парадоксът обаче е единствено измамлив. Поклонниците на Владимир Путин виждат сродна душа в лицето на Доналд Тръмп. Но още по-важно е, че те се надяват политиката на Америка на отдръпване от интернационалната сцена да остави поле за връщането на Русия на Балканите (и на международната сцена като цяло). Тяхното сърце се стопля при мисълта за разпад на Европейски Съюз и НАТО, а Тръмп им дава вяра в тази посока.
Соц носталгиците и някогашни сътрудници на Държавна сигурност, които също с огромен възторг приветстваха тръмпизма, просто се надяват на реабилитация на своите хрумвания. Ето, несъмнено си мислят те, самата Америка употребява някои от нашите способи на безогледна агитация и оклеветяване на съперника. В лицето на Тръмп те виждат и крах на Съединени американски щати като международен водач, както и опция за (въз)раждането на един свят, в който силата е единственото, което има значение. В този свят Путин, Ким Чен Ун, Лукашенко, Ердоган и така нататък ще са нормата, а не изключението. И Европа ще би трябвало да се самоотрече, като стартира да им подражава.
***
Едва ли е изненада, че толкоз черти на тръмпизма са оставили неизличимо клеймо върху българската политика. В последна сметка Тръмп стъпи на раменете на колоси като Берлускони, Льо Пен, Фарадж, Орбан, Вилдерс, а и на голям брой родни полу-гиганти. Съвременният популизъм, почнал шествието си още през 90-те години на предишния век, няма да изчезне със загубата на Тръмп в Съединени американски щати. Няма да изчезне и в България. Но ще свие платна и няма да надува непрестанно корабната си сирена.
Тръмп може и да напусне Белия дом, само че тръмпизмът няма да изчезне. Той ще живее още дълго и в България. Защото има доста фенове. Дори и Бойко Борисов е върл тръмпист. От Даниел Смилов.
Демократът Джо Байдън е определеният нов президент на Съединени американски щати, за който гласоподаваха рекорден брой американци - към 80 милиона, с над 5 милиона повече от гласовете за Доналд Тръмп. Каквото и да се случи оттук насетне, тези обстоятелства не могат да се трансформират. Европа ги одобри с неприкрита наслада и облекчение - водачите на Европейски Съюз към този момент поздравиха бъдещия президент с избирането му. Това е изцяло разбираемо. Байдън неведнъж е заявявал, че ще си сътрудничи с обичайните сътрудници от либерално-демократичния свят и няма, за разлика от предшественика си Тръмп, да заплашва Европейски Съюз и НАТО с разграждане.
Въпреки тези позитиви за европейците, изключително в Източна Европа мнозина изпаднаха в мирова тъга от развиването на изборите в Съединени американски щати. Това се случи и в България, където се оказа, че тръмпизмът е пуснал корени. Унинието на другите " Тръмп обащества " си е редно и обикновено - те са на път да изгубят и патрон, а и идея, и са оправдани да скърбят по този мотив. Но по-интересни са не тези маргинални организации, а представителите на по-големи групи политици и жители, които явно са съумели да се очароват най-малко от някои детайли на тръмпизма.
Консервативното ядро
В Съединени американски щати тръмпизмът разчита на мощно консервативно ядро - база, която се отличава с коренен шовинизъм, религиозно стимулирани възгледи за абортите и сексуалността, издигане на носенето на оръжие в фетиш и няколко други дела. Това ядро от идеологически стимулирани гласоподаватели върви най-активно на митингите на Тръмп, носи червени MAGA шапки, вее флагове и така нататък Само по себе си това ядро в никакъв случай не би могло да завоюва изборите в Съединени американски щати, само че то има мощен прочувствен заряд, разделя обществото и поляризира дебатите.
У нас към това ядро на тръмпизма принадлежат несъмнено " патриотите ", които нито имат огромна преданост към конституционната (либерална) народна власт, нито са бранители на светската страна. Както едно от по-малките копия (или оригинал?) на Тръмп - Виктор Орбан - се стреми да направи, и те биха се възторгнали от построяването на една нелиберална народна власт: полу-теократична страна, проведена въз основата на вяра и автокрация.
Ядрото на тръмпизма в този смисъл е антисистемно: то цели дълбоки промени на открития парламентарен ред както във вътрешната, по този начин и във външната политика. У дома ядрото би желало ограничение на правата на малцинства от най-различен тип (и изключително хомосексуалните и ромите), въвеждане на де факто държавна вяра, затрудняване на активността на НПО-та и така нататък Като цяло те са последователи и на концентрацията на властта в една персона-лидер.
Идеологическото ядро на тръмпизма в България обаче се разгръща и отвън " патриотите ". Части от ГЕРБ (депутати, " десни " центрове и др.) се пробват да насочат цялата партия в сходна тръмпистка посока. И ненапълно съумяват, както демонстрира актуалната позицията на България във връзка с Северна Македония. Слабостта на Борисов сега (и желанието му да се задържи на власт на всяка цена) дава спомагателни благоприятни условия партията му да бъде сполучливо " тръмпизирана ", което ще е комично с оглед упадъка на тръмпизма в личната му татковина.
По-куриозното е, обаче, че Корнелия Нинова от Българска социалистическа партия, която има избрана фиксация върху харизмата на Виктор Орбан, също желае да се присламчи към политическото ядро на тръмпизма. Този факт остава една от загадките на родната политика. Той е една от аргументите Българска социалистическа партия да лимитира въздействието си до най-вече мощно консервативни региони с дребни обитаеми места.
Стратегически гласуващата външна страна
Успехът на тръмпизма зависи от способността му да притегля освен идеологическите гласоподаватели на ядрото, само че и по-широка външна страна, в която има хора с по-прагматична настройка и центристки възгледи. Тези гласоподаватели може и да не се възторгват от консервативния катехизис, само че употребяват прочувствения заряд и антисистемните послания на Тръмп, с цел да реализиран свои цели. Всъщност, те употребяват радикализма на ядрото като чучело, с цел да изплашен политическите си съперници и да могат да извлекат опортюнистични преимущества за себе си в мощно картелизирана политическа среда.
Основното, което тръмпизмът предлага на междинния гласоподавател, са ниските налози. Тръмпизмът не е социал-демокрация, която посредством налози разпределя в интерес на най-уязвимите групи на обществото. Тръмпизмът е заричане към междинния гласоподавател, че неговото финансово задължение няма да пораства и по-уязвимите групи (бедни, малцинства) няма да получат спомагателни средства или подкрепяне. Когато е належащо увеличение на обществените разноски, в страната на тръмпизма това се реализира с нови държавни заеми, а не с нови и по-големи налози. Затова и държавният дълг и бюджетен недостиг на Съединени американски щати са на рекордни равнища, само че в същото време тръмпистите се пробват да лишават здравните застраховки на най-бедните и уязвими групи.
Този вид обществен нарцисизъм на междинната класа е прелъстителен за мнозина и в Съединени американски щати, и в България. Стратегичеки тръмписти в този смисъл са либертарианците и някои десни, за които налозите са единственият значим фактор в политиката. За тях радикализмът е избавление, тъй като посредством него става допустимо " заплашването " на малцинствата и ограничението на техните искания. Тръмпизмът също по този начин показва междинния гласоподавател като виктимизирана група, което по принцип изключва задължението му да бъде взаимен по отношение на останалите.
В България такива стратегически тръмписти има много: от другите либертарианци, до представителите на марксоидната десница, за която икономическият съсловен интерес е основата на политиката. Тази тръмпистка външна страна не би отишла при Корнелия Нинова, колкото и радикално-консервативна Българска социалистическа партия да става обаче - нещо, което водачът на социалистите не регистрира.
Поляризация и партизанщина
За да работят като политически таран и чучело за съперниците, тръмпистите употребяват тактичност на поляризиращото говорене и гонене на партийни ползи непременно. Обиден език, лични нападки, потребление на държавни принадлежности за партийна кавга - всичко това са " законни " средства за тръмпизма. Най-вероятно Доналд Тръмп ще си отиде от Белия дом след грозни подиуми на политизиране на съдилищата, с цел да " потвърди " имагинерни всеобщи изборни измами. Но и целият му мандат ще остане в историята като ръководство на агресивността, което не е склонно на никакъв компромис по отношение на опозицията.
Този метод на практикуване на власт има доста и огромни поклонници у нас. Те са главно в кафявия медиен бранш, прокуратурата и техните политически поддръжници. За тях сред правова страна и партизанска страна няма особена разлика - това е и повода България постоянно да бъде подложена на критика за нарушение на правилата на господство на правото в Европейски Съюз.
Целта оправдава средствата
Мнозина последователи на Тръмп признават, че от личностно морална позиция той има съществени недостатъци, само че те гласоподават поради " неговите политики ". Тръмпизмът в този смисъл е затваряне на очите за моралния интегритет на политика, стига той да е в положение да осъществя избрани цели. Бойко Борисов и доста негови поклонници са върли тръмписти от тази позиция.
Тръмпизмът, русофилството и соц носталгията
Една от родните странности на политиката е, че русофилите и соц носталгиците в огромната си част харесват Тръмп и страдат поради неуспехите му. Парадоксът обаче е единствено измамлив. Поклонниците на Владимир Путин виждат сродна душа в лицето на Доналд Тръмп. Но още по-важно е, че те се надяват политиката на Америка на отдръпване от интернационалната сцена да остави поле за връщането на Русия на Балканите (и на международната сцена като цяло). Тяхното сърце се стопля при мисълта за разпад на Европейски Съюз и НАТО, а Тръмп им дава вяра в тази посока.
Соц носталгиците и някогашни сътрудници на Държавна сигурност, които също с огромен възторг приветстваха тръмпизма, просто се надяват на реабилитация на своите хрумвания. Ето, несъмнено си мислят те, самата Америка употребява някои от нашите способи на безогледна агитация и оклеветяване на съперника. В лицето на Тръмп те виждат и крах на Съединени американски щати като международен водач, както и опция за (въз)раждането на един свят, в който силата е единственото, което има значение. В този свят Путин, Ким Чен Ун, Лукашенко, Ердоган и така нататък ще са нормата, а не изключението. И Европа ще би трябвало да се самоотрече, като стартира да им подражава.
***
Едва ли е изненада, че толкоз черти на тръмпизма са оставили неизличимо клеймо върху българската политика. В последна сметка Тръмп стъпи на раменете на колоси като Берлускони, Льо Пен, Фарадж, Орбан, Вилдерс, а и на голям брой родни полу-гиганти. Съвременният популизъм, почнал шествието си още през 90-те години на предишния век, няма да изчезне със загубата на Тръмп в Съединени американски щати. Няма да изчезне и в България. Но ще свие платна и няма да надува непрестанно корабната си сирена.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ