Нагорни Карабах: победа за Путин, провал за Запада
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
След съвсем месец и половина войната в Нагорни Карабах завърши. Обявеното от Азербайджан, Армения и Русия съглашение за преустановяване на огъня не поставя край единствено на бойните дейности. То трансформира напълно обстановката в Южен Кавказ.
Споразумението планува Азербайджан да възвърне контрола върху огромни елементи от своята някогашна провинция Нагорни Карабах, обитаема най-вече с арменци, и граничещите с тях окръзи. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев се показа като безапелационен победител.
Турция, която поддържа Баку, и на първо място Русия, която в този момент разполага мироопазващи войски в Нагорни Карабах, също завоюваха. И двете страни разшириха своето въздействие в района.
Провал на дипломацията
Големите губещи са Армения и подкрепяната от нея непризната Република Нагорни Карабах. Но освен те. Губещ е и дипломацията. Над 30 години в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) се търси решение на спора – без действителен резултат. От 1994 година насам спорът за Нагорни Карабах действително е замразен.
Някои могат да считат това за триумф, само че “Минската група” на ОССЕ, която дава отговор за спора и е водена от Русия, Съединени американски щати и Франция, се оказа безсилна. Безброй са мирните оферти, отхвърлени от Азербайджан и Армения. Докато Баку не се почувства задоволително мощен, с цел да показва, че „ военно решение “ е допустимо, както се изрази Алиев. Сега той победи, а методът, стартиран от Запада, за спокойно разрешаване на замразени спорове, наподобява провален.
Когато войната в Нагорни Карабах още веднъж избухна в края на септември, ОССЕ се ограничи до рутинни апели за преустановяване на насилието. Но в случай че дипломацията се постанова с половин уста, тя може единствено да загуби. След седмици на яростна битка Азербайджан промени изискванията. За момента е реализиран пробив без ОССЕ и поражда въпросът дали “Минската група” въобще е нужна. Възможно е в този момент да бъдат основани нови формати, от които Турция евентуално също ще бъде част.
Западът още веднъж даде самодейността на Путин
А Русия? Президентът Владимир Путин за следващ път показва, че може и избира да употребява военната си мощ като политически инструмент. Включително като публично се държи настрани, а оставя другите да си цапат ръцете – в тази ситуация Илхам Алиев. Във военно отношение Армения и Русия са съдружници. Но Москва ясно съобщи, че ще се включи в спора единствено при положение, че арменска територия е директно наранена от войната.
Едва когато откри изискванията за удобни, Кремъл се намеси. От една страна, Путин искаше да отслаби арменския министър председател Никол Пашинян. Пътят на Пашинян към властта мина през улична гражданска война, която Москва одобри през зъби. От друга страна, Русия видя добра опция най-сетне да разположи свои войски в района - в допълнение към съществуващата база в Армения. Ереван се обявяваше против съветските мироопазващи войски години наред. Сега трябваше да се съгласи поради вероятността за проваляне в Нагорни Карабах.
Западът още веднъж даде самодейността на Путин - както в Грузия, Украйна и Сирия.
Автор: Роман Гончаренко
След съвсем месец и половина войната в Нагорни Карабах завърши. Обявеното от Азербайджан, Армения и Русия съглашение за преустановяване на огъня не поставя край единствено на бойните дейности. То трансформира напълно обстановката в Южен Кавказ.
Споразумението планува Азербайджан да възвърне контрола върху огромни елементи от своята някогашна провинция Нагорни Карабах, обитаема най-вече с арменци, и граничещите с тях окръзи. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев се показа като безапелационен победител.
Турция, която поддържа Баку, и на първо място Русия, която в този момент разполага мироопазващи войски в Нагорни Карабах, също завоюваха. И двете страни разшириха своето въздействие в района.
Провал на дипломацията
Големите губещи са Армения и подкрепяната от нея непризната Република Нагорни Карабах. Но освен те. Губещ е и дипломацията. Над 30 години в границите на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) се търси решение на спора – без действителен резултат. От 1994 година насам спорът за Нагорни Карабах действително е замразен.
Някои могат да считат това за триумф, само че “Минската група” на ОССЕ, която дава отговор за спора и е водена от Русия, Съединени американски щати и Франция, се оказа безсилна. Безброй са мирните оферти, отхвърлени от Азербайджан и Армения. Докато Баку не се почувства задоволително мощен, с цел да показва, че „ военно решение “ е допустимо, както се изрази Алиев. Сега той победи, а методът, стартиран от Запада, за спокойно разрешаване на замразени спорове, наподобява провален.
Когато войната в Нагорни Карабах още веднъж избухна в края на септември, ОССЕ се ограничи до рутинни апели за преустановяване на насилието. Но в случай че дипломацията се постанова с половин уста, тя може единствено да загуби. След седмици на яростна битка Азербайджан промени изискванията. За момента е реализиран пробив без ОССЕ и поражда въпросът дали “Минската група” въобще е нужна. Възможно е в този момент да бъдат основани нови формати, от които Турция евентуално също ще бъде част.
Западът още веднъж даде самодейността на Путин
А Русия? Президентът Владимир Путин за следващ път показва, че може и избира да употребява военната си мощ като политически инструмент. Включително като публично се държи настрани, а оставя другите да си цапат ръцете – в тази ситуация Илхам Алиев. Във военно отношение Армения и Русия са съдружници. Но Москва ясно съобщи, че ще се включи в спора единствено при положение, че арменска територия е директно наранена от войната.
Едва когато откри изискванията за удобни, Кремъл се намеси. От една страна, Путин искаше да отслаби арменския министър председател Никол Пашинян. Пътят на Пашинян към властта мина през улична гражданска война, която Москва одобри през зъби. От друга страна, Русия видя добра опция най-сетне да разположи свои войски в района - в допълнение към съществуващата база в Армения. Ереван се обявяваше против съветските мироопазващи войски години наред. Сега трябваше да се съгласи поради вероятността за проваляне в Нагорни Карабах.
Западът още веднъж даде самодейността на Путин - както в Грузия, Украйна и Сирия.
Автор: Роман Гончаренко
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ