Размисли за промени
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на читателя на ФАКТИ Филип Боев
Читателю, спомняш ли си през живота ти, политиците да не са казвали, че в този момент има рецесия, и за това би трябвало единствено да преминем през този интервал и ще настъпи подобен живот, единствено им дай-малко време? Дочака ли го?
Читателю, когато пристигна лято има ли воден режим в града или селото ти? По времe на пандемията ти по какъв начин спазваш висока персонална хигиена? Когато завеят зимните ветрове, прекъсват ли се далекопроводите до мястото, където живееш? Децата ти по какъв начин учат или ще учат отдалечено без електричество, без сякаш обезпечените от страната запаси? Какво изпитваш, като слушаш т. н. Капацитети, уверяващи, че отдалеченото образование е бъдещото обучение? Бъдеще, недоказало се посредством инспекцията на времето. Как се пътува до твоето градче или селце, какъв брой са празните къщи към твоята? Вярно, там където има добра инфраструктура има села и градчета, където се купуват парцели и тези места оживяват, само че това е изключение. Защо тези изключения са малко?
Читателю, липсва ли ти информация за фините прахови частици във въздуха, който дишаш?
Защо се мълчи за връзката сред мръсния въздух, човешката дихателна система и сегашната пандемия? Рядко се приказва за остарелия авто парк и вредите върху околната среда, само че нищо не се прави. Спомняш ли си, че от дълго време се говореше, директните ТИР-ове да минават през страната на ЖП вагони, от което би имало най-малко двоен резултат? Спомняш ли да е имало ден без аварирал ТИР?
Забелязал ли си,че се приказва по какъв начин е в Европа, само че постоянно се премълчава за пропорционална данъчна система в същата Европа?
Мислил ли си, че християнството стъпва единствено върху Десет Божи Заповеди, а в този момент правната система е толкоз комплицирана, че не работи или, в случай че работи то е постепенно, затова неефективно?
Читателю, не чакай някой политик, политолог, социолог или анализатор да промени живота ти. Хора, чиито заплати не зависят от резултатите на труда им, не могат да създадат това.
Мисли, да вземем за пример, за какво в Австрия, Германия, Швейцария и Скандинавските страни се ценят експертите и със приблизително обучение? Погледни носителите на Нобелови награди за стопанска система и реши каква практическа изгода има от тях. Преобладават ли англосаксонци?Докато за точните науки не е по този начин? Напълнихме се с икономисти и адвокати и в следствие нито стопанска система имаме, нито сме правова страна, имаме продавач-консултанти с висше обучение, само че те задоволени ли са, щастливи ли са тези хора? Впрочем, думата благополучие не се употребява от политиците. Колко стопански специалности се учат в Япония? Какъв живот искаш - англо-саксонски или скандинавски?
Прави ли ти усещане, че нашите политици странят от страните от Вишеградската група - страни със сравним брой население? Кога ще достигнем техния стандарт на живот? Често приказват за Германия, Франция, Англия и Съединени американски щати, несъпоставими, даже единствено по това, че някои от тях са били колониални.
Идва време за избор.
Читателю, мисли, избирай и гласувай. Но преди да гласуваш, реши претендента - по какъв начин е живял до момента и какво би правил още веднъж с живота си след привършване на политическата му кариера.
С политическата кариера се поемат повече отговорности и непринудено се отхвърлят привилегии.
Сегашната рецесия провокира мисли за нужда от промени в ръководството на страната в доста направления.
Предлагам на вниманието ви следните хрумвания:
1. Избирателна система-мажоритарна. В антична Атина и по-късно в Генуа, Флоренция, Венеция, не е имало партии, само че в тези времена е имало доста гении в разнообразни области на знанието. Начело са стояли просветени и можещи хора, оставили следи в историята, и мъдреци. Тогавашните политици са рискували главите си и са загивали или ранявани. Сега какво рискуват политиците-политическа отговорност-какво е това? В най-лошия случай да бъдеш дипломат в Африка, а не в Париж.
Нека всеки, който има обучение, потвърден опит от най-малко 10 години стаж по компетентност /Какво значи да предстоящ най-младият народен представител в Народното събрание?/ и резултат, щом реши, че може да събере поддръжка, да взе участие като претендент за депутат. В Народното събрание от всеки изборен регион ще влязат единствено тези, които се класират първи в листата.
Във всяко обитаемо място има публично мнение, кой арбитър какъв брой е обективен, какъв брой обжалвания на негови присъди са доказани от висшестоящи инстанции, същото важи и за юристи и прокурори. От гласоподавателите ще зависи дали ще влизат адвокати с тапия или опитни адвокати с процедура. Спомнете си юристите от кабинетите на Борисов.
Знае се при кой шеф, началник или експерт има текучество, къде има замърсяване на околната среда, кой заплаща заплати под масата.
Знае се кой доктор е добър, кой преподавател е кадърен и така нататък
Ако претендентът е членувал в политическа партия последните 10 години, ще бъде задължен да го заявява.
Дилемата пред всеки претендент да бъде дали да бъде съумял претендент или неуспешен, и това ще е първото затруднение пред напора на претенденти.
2. Мандатът на депутатите да е две години. Това е период, задоволителен, с цел да се разбере кой какъв брой може. Ще може да се кандидатства единствено още един път. Така работата като политик ще бъде въпрос на чест, а не специалност. Всеки народен представител желае или не ще би трябвало да се върне в елементарния живот и да живее и да работи по законите, които е дал своя вот. Някой спомня ли си какво направи в политиката Г. Пирински и други дългогодишни политици?
3. Така ще може и в съответните комисии в Народното събрание да влизат, примерно 50% хора от съответното съсловие, а другите да бъдат от други сфери на активност, с цел да има баланс сред професионалното и общозначимото. След привършване на мандата някогашните депутати ще работят съгласно тези закони? Това може да бъде добър метод добре да се обмислят законите, които се оферират.
В действителния живот, в случай че една шивачка зашие изкривено копчетата, когато си поправя грешката, никой не ѝ заплаща, а при депутатите не е по този начин. Поправка след корекция и всяка корекция в закон се показва като победа на демокрацията.
4. Министри да се избират единствено от състава на Народното събрание, а на тяхно място ще влязат идващите в листата. Така по-трудно ще се образуват обединения.
5. Президентът да се избира както до момента - мажоритарно. Той да бъде отпред на Министерския Съвет. Така той ще работи с същински представители на народа, а не послушници. Отпада длъжността Министър-председател. Президентът ще има право да избира министри единствено от влезлите в Парламента. Така се получава баланс сред националния избор и отговорността на Президента.
Помислете, до момента кой Министър-председател след привършване на мандата си се е върнал към предходната си специалност? Спомням си единствено Димитър Попов, който се появи в общественото пространство отпред на изборна комисия, беше отпред на Кабинет и по-късно още веднъж беше юрист. Единствен заслужен образец.
Гражданско общество не може да съществува без професионални организации, само че какви са те в този момент? Имаме синдикати на служителите на реда, само че не чухме тяхна реакция за служител на реда, който е с бокс при осъществяване на професионалните си отговорности. /Извинявам се за думата професионални отговорности, само че казусът е тъкмо такъв/. С това синдикатите по какъв начин покачват престижа на полицията, в случай че това им е работа, или се интересуват единствено от привилегии и заплати?
Имаме лекарски съюзи, пациентски организации, само че не чухме никакво несъгласие да договарят с министър на здравеопазването-абсолютно неопитен за тази служба, и то по време на пандемия.
Имаме синдикати, които единствено се снимат с ръководещите, да се чуди човек кой им заплаща и за какво?
А в този момент, докога по този начин? Мисли. Действай. Колкото повече наближава датата на изборите, толкоз повече ще бъдеш сплашван от този новопоявил се външен зложелател – Пандемията, а калпавите политици доста харесват външните врагове, върху които могат да трансферират цялата си некадърност и безхаберие.
Когато човек мисли по еднакъв метод, той работи по еднакъв метод, има едни и същи проблеми и получава едни и същи резултати.
Ако искаш различен, по-добър живот – мисли, избирай и гласувай, само че по различен метод!
Поздрави.
Коментар на читателя на ФАКТИ Филип Боев
Читателю, спомняш ли си през живота ти, политиците да не са казвали, че в този момент има рецесия, и за това би трябвало единствено да преминем през този интервал и ще настъпи подобен живот, единствено им дай-малко време? Дочака ли го?
Читателю, когато пристигна лято има ли воден режим в града или селото ти? По времe на пандемията ти по какъв начин спазваш висока персонална хигиена? Когато завеят зимните ветрове, прекъсват ли се далекопроводите до мястото, където живееш? Децата ти по какъв начин учат или ще учат отдалечено без електричество, без сякаш обезпечените от страната запаси? Какво изпитваш, като слушаш т. н. Капацитети, уверяващи, че отдалеченото образование е бъдещото обучение? Бъдеще, недоказало се посредством инспекцията на времето. Как се пътува до твоето градче или селце, какъв брой са празните къщи към твоята? Вярно, там където има добра инфраструктура има села и градчета, където се купуват парцели и тези места оживяват, само че това е изключение. Защо тези изключения са малко?
Читателю, липсва ли ти информация за фините прахови частици във въздуха, който дишаш?
Защо се мълчи за връзката сред мръсния въздух, човешката дихателна система и сегашната пандемия? Рядко се приказва за остарелия авто парк и вредите върху околната среда, само че нищо не се прави. Спомняш ли си, че от дълго време се говореше, директните ТИР-ове да минават през страната на ЖП вагони, от което би имало най-малко двоен резултат? Спомняш ли да е имало ден без аварирал ТИР?
Забелязал ли си,че се приказва по какъв начин е в Европа, само че постоянно се премълчава за пропорционална данъчна система в същата Европа?
Мислил ли си, че християнството стъпва единствено върху Десет Божи Заповеди, а в този момент правната система е толкоз комплицирана, че не работи или, в случай че работи то е постепенно, затова неефективно?
Читателю, не чакай някой политик, политолог, социолог или анализатор да промени живота ти. Хора, чиито заплати не зависят от резултатите на труда им, не могат да създадат това.
Мисли, да вземем за пример, за какво в Австрия, Германия, Швейцария и Скандинавските страни се ценят експертите и със приблизително обучение? Погледни носителите на Нобелови награди за стопанска система и реши каква практическа изгода има от тях. Преобладават ли англосаксонци?Докато за точните науки не е по този начин? Напълнихме се с икономисти и адвокати и в следствие нито стопанска система имаме, нито сме правова страна, имаме продавач-консултанти с висше обучение, само че те задоволени ли са, щастливи ли са тези хора? Впрочем, думата благополучие не се употребява от политиците. Колко стопански специалности се учат в Япония? Какъв живот искаш - англо-саксонски или скандинавски?
Прави ли ти усещане, че нашите политици странят от страните от Вишеградската група - страни със сравним брой население? Кога ще достигнем техния стандарт на живот? Често приказват за Германия, Франция, Англия и Съединени американски щати, несъпоставими, даже единствено по това, че някои от тях са били колониални.
Идва време за избор.
Читателю, мисли, избирай и гласувай. Но преди да гласуваш, реши претендента - по какъв начин е живял до момента и какво би правил още веднъж с живота си след привършване на политическата му кариера.
С политическата кариера се поемат повече отговорности и непринудено се отхвърлят привилегии.
Сегашната рецесия провокира мисли за нужда от промени в ръководството на страната в доста направления.
Предлагам на вниманието ви следните хрумвания:
1. Избирателна система-мажоритарна. В антична Атина и по-късно в Генуа, Флоренция, Венеция, не е имало партии, само че в тези времена е имало доста гении в разнообразни области на знанието. Начело са стояли просветени и можещи хора, оставили следи в историята, и мъдреци. Тогавашните политици са рискували главите си и са загивали или ранявани. Сега какво рискуват политиците-политическа отговорност-какво е това? В най-лошия случай да бъдеш дипломат в Африка, а не в Париж.
Нека всеки, който има обучение, потвърден опит от най-малко 10 години стаж по компетентност /Какво значи да предстоящ най-младият народен представител в Народното събрание?/ и резултат, щом реши, че може да събере поддръжка, да взе участие като претендент за депутат. В Народното събрание от всеки изборен регион ще влязат единствено тези, които се класират първи в листата.
Във всяко обитаемо място има публично мнение, кой арбитър какъв брой е обективен, какъв брой обжалвания на негови присъди са доказани от висшестоящи инстанции, същото важи и за юристи и прокурори. От гласоподавателите ще зависи дали ще влизат адвокати с тапия или опитни адвокати с процедура. Спомнете си юристите от кабинетите на Борисов.
Знае се при кой шеф, началник или експерт има текучество, къде има замърсяване на околната среда, кой заплаща заплати под масата.
Знае се кой доктор е добър, кой преподавател е кадърен и така нататък
Ако претендентът е членувал в политическа партия последните 10 години, ще бъде задължен да го заявява.
Дилемата пред всеки претендент да бъде дали да бъде съумял претендент или неуспешен, и това ще е първото затруднение пред напора на претенденти.
2. Мандатът на депутатите да е две години. Това е период, задоволителен, с цел да се разбере кой какъв брой може. Ще може да се кандидатства единствено още един път. Така работата като политик ще бъде въпрос на чест, а не специалност. Всеки народен представител желае или не ще би трябвало да се върне в елементарния живот и да живее и да работи по законите, които е дал своя вот. Някой спомня ли си какво направи в политиката Г. Пирински и други дългогодишни политици?
3. Така ще може и в съответните комисии в Народното събрание да влизат, примерно 50% хора от съответното съсловие, а другите да бъдат от други сфери на активност, с цел да има баланс сред професионалното и общозначимото. След привършване на мандата някогашните депутати ще работят съгласно тези закони? Това може да бъде добър метод добре да се обмислят законите, които се оферират.
В действителния живот, в случай че една шивачка зашие изкривено копчетата, когато си поправя грешката, никой не ѝ заплаща, а при депутатите не е по този начин. Поправка след корекция и всяка корекция в закон се показва като победа на демокрацията.
4. Министри да се избират единствено от състава на Народното събрание, а на тяхно място ще влязат идващите в листата. Така по-трудно ще се образуват обединения.
5. Президентът да се избира както до момента - мажоритарно. Той да бъде отпред на Министерския Съвет. Така той ще работи с същински представители на народа, а не послушници. Отпада длъжността Министър-председател. Президентът ще има право да избира министри единствено от влезлите в Парламента. Така се получава баланс сред националния избор и отговорността на Президента.
Помислете, до момента кой Министър-председател след привършване на мандата си се е върнал към предходната си специалност? Спомням си единствено Димитър Попов, който се появи в общественото пространство отпред на изборна комисия, беше отпред на Кабинет и по-късно още веднъж беше юрист. Единствен заслужен образец.
Гражданско общество не може да съществува без професионални организации, само че какви са те в този момент? Имаме синдикати на служителите на реда, само че не чухме тяхна реакция за служител на реда, който е с бокс при осъществяване на професионалните си отговорности. /Извинявам се за думата професионални отговорности, само че казусът е тъкмо такъв/. С това синдикатите по какъв начин покачват престижа на полицията, в случай че това им е работа, или се интересуват единствено от привилегии и заплати?
Имаме лекарски съюзи, пациентски организации, само че не чухме никакво несъгласие да договарят с министър на здравеопазването-абсолютно неопитен за тази служба, и то по време на пандемия.
Имаме синдикати, които единствено се снимат с ръководещите, да се чуди човек кой им заплаща и за какво?
А в този момент, докога по този начин? Мисли. Действай. Колкото повече наближава датата на изборите, толкоз повече ще бъдеш сплашван от този новопоявил се външен зложелател – Пандемията, а калпавите политици доста харесват външните врагове, върху които могат да трансферират цялата си некадърност и безхаберие.
Когато човек мисли по еднакъв метод, той работи по еднакъв метод, има едни и същи проблеми и получава едни и същи резултати.
Ако искаш различен, по-добър живот – мисли, избирай и гласувай, само че по различен метод!
Поздрави.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ