Румен Гълъбинов: Чака ни продължителна безработица и нисък БВП
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Глобално, а и в България има предпоставки за криза с двойно потапяне, т.е., когато рецесията е последвана от кратковременно възобновяване и нова криза.
Сегашната криза с двойно потапяне е породена от утежняването на обстановката с COVID-19 и ще включва продължителна безработица и невисок Брутният вътрешен продукт.
Ниските лихвени проценти могат да оказват помощ на стопанската система да избегне двойната криза, само че е малко евентуално да насърчат цялостно възобновяване.
Възможно е дълготрайно закъснение на производството на артикули и услуги, което води до възобновени съкращения на работни места и съкращения на вложенията от предходния спад.
Двойното потапяне е доста неприятен сюжет за стопанската система и може да докара до трайна меланхолия.
Считам, че рецесията в България към момента не е показала цялостните си последствия и не може да се изключи опцията за още един спад, като да вземем за пример вторична криза, изключително предвид на нивото на безработицата.
Когато стопанската система излезе от криза и икономическият напредък стартира възходящо, само че скоро още веднъж изпада във фаза на криза, тя минава през двойна криза.
Нарича се W-образна криза, защото графиката на напредък на стопанската система, минава през двойно потапяне.
Добър индикатор за двойна криза е, когато растежът на брутния вътрешен артикул още веднъж се намали до негативен след къс позитивен напредък.
Напоследък COVID-19 бързо се популяризира в България, като повлече след себе си непредвидени и непредвидими стопански и обществени последици.
Публичните ни финанси също са наранени съществено от рецесията, като се чака бюджетният ни недостиг да се увеличи през тази и идната година.
Тъй като рестриктивните мерки, свързани с COVID-19, се ускоряват, чакам стопанската система на България да се свие още веднъж през последното тримесечие на 2020 година
Поради рецесията капиталовата среда се разграничава доста и ситуацията към този момент се утежнява предвид на предвижданото второ задълбочаване.
Връзката сред случаите на COVID-19 и успеваемостта на стопанската система е доста значима и пътят на стопанската система ни ще зависи доста от хода на вируса.
Продължаващата рецесия в публичното опазване на здравето ще окаже огромно въздействие върху икономическата интензивност и заетостта в близко бъдеще и крие обилни опасности за икономическите ни вероятности.
Ние към този момент сме ударени с втората вълна през тази есен, а в исторически проект втората вълна на пандемия постоянно е по-лоша от първата.
Оптимизмът във връзка с имунизацията е висок, само че евентуално ваксина няма да е налице всеобщо най-малко доникъде на 2021г.
Има два сюжета за стопанската система ни през идващите шест месеца, като Брутният вътрешен продукт може още веднъж да се свлече в този момент през четвъртото тримесечие на 2020 година
Възобновяването на случаите на COVID-19 и последващото закъснение на бизнес дейностите към този момент започнаха. А невъзможността за удържане на вируса акцентира ясната опция за вторични земетресения и точно тази композиция би довела до двойните спадове.
Пазарът на труда е първото място, на което би трябвало да се обърне внимание за знак в действително време за бъдеща криза или двойна криза.
Нарастването на нивото на безработица може да алармира, че темпът на стопански напредък отслабва.
В момента страната ни изпитва стопански загуби от понижения експорт и ниското равнище на вложения.
В световен мащаб капиталовата среда се разграничава фрапантно спрямо минали интервали. При съществуване на свободен паричен запас се следи развой на възпиране от вдишване на инвеститорски риск поради неизвестността от развиване на коронавирусната рецесия.
Към третото тримесечие на тази година се регистрира спад от 65% на средствата, които изпращат българите работещи в чужбина, в съпоставяне със същия интервал на предходната година, а тези пари съставляват значителен дял за поддържане равнището на ползване.
За да се минимизират отрицателните последствия от втората вълна на рецесията, провокирана от ковид, би трябвало да продължим с ограниченията за поддръжка на стопанската система и на жителите.
В актуалната обстановка е значимо да се извършат е редица промени и в данъчната сфера, като понижение на Данък добавена стойност за храни и медикаменти, повишение прага за регистрация по Данък добавена стойност за дребните и междинни компании на 100 000 лв. търговски оборот, както и необлагаем най-малко за хората с ниски приходи за увеличение на покупателната им дарба.
Взехме външни заеми - две облигационни излъчвания тази година за 5 милиарда лева и имаме опция идната година да вземем още за 4,5 млрд.лв. в границите на лимита, който имаме.
Бихме могли да си подсигурим финансиране от фондовете на Европейски Съюз за обществени разноски и вложения, в това число при такова развиване, в случай че имаме опасения да не получим задоволително доходи в републиканския бюджет, а ще ни се отворят още разноски по линия на обществени стратегии, на компенсиране на бизнеса и опазване на работни места.
Защото в този момент се усилва натиска върху пазара на труда, защото доста служащи, заети по стратегиите за летния туризъм бяха освободени неотдавна.
В други години те си намираха работа в хотелите и заведенията на зимните курорти.
Но сега върху тях също тегне неопределеност, тъй като някои са затворени и това визира всички хора, в това число и работодателите в този отрасъл.
Те още не знаят от кой момент ще наемат хора, които пък са включени в обществените системи и в допълнение ги натоварват.
Едва от идната година ще е допустимо възобновяване, само че в рамките единствено на идващите две години ние може би няма да успеем да възстановим равнищата на стопански напредък от 2019 година.
Възможният стопански напредък през 2021 година значително ще се дефинира от фискалната политика в България през идващите няколко години, само че сега фискалната политика е подготвена да потисне възобновяване.
Растежът е от първостепенно значение както за икономическото възобновяване, по този начин и за фискалната резистентност, само че стопанската система би трябвало да се уголемява задоволително бързо.
Разбирането на икономическото, а не на бюджетното влияние на фискалните ограничения е от решаващо значение за поддържане на икономическото възобновяване.
Три са главните посоки, които би трябвало да се следват:
Първо: продължение на пониженията на данъцитe;
Второ: редуциране на разноските за държавна администрация;
Трето: понижаване на нивото на безработица;
Глобално, а и в България има предпоставки за криза с двойно потапяне, т.е., когато рецесията е последвана от кратковременно възобновяване и нова криза.
Сегашната криза с двойно потапяне е породена от утежняването на обстановката с COVID-19 и ще включва продължителна безработица и невисок Брутният вътрешен продукт.
Ниските лихвени проценти могат да оказват помощ на стопанската система да избегне двойната криза, само че е малко евентуално да насърчат цялостно възобновяване.
Възможно е дълготрайно закъснение на производството на артикули и услуги, което води до възобновени съкращения на работни места и съкращения на вложенията от предходния спад.
Двойното потапяне е доста неприятен сюжет за стопанската система и може да докара до трайна меланхолия.
Считам, че рецесията в България към момента не е показала цялостните си последствия и не може да се изключи опцията за още един спад, като да вземем за пример вторична криза, изключително предвид на нивото на безработицата.
Когато стопанската система излезе от криза и икономическият напредък стартира възходящо, само че скоро още веднъж изпада във фаза на криза, тя минава през двойна криза.
Нарича се W-образна криза, защото графиката на напредък на стопанската система, минава през двойно потапяне.
Добър индикатор за двойна криза е, когато растежът на брутния вътрешен артикул още веднъж се намали до негативен след къс позитивен напредък.
Напоследък COVID-19 бързо се популяризира в България, като повлече след себе си непредвидени и непредвидими стопански и обществени последици.
Публичните ни финанси също са наранени съществено от рецесията, като се чака бюджетният ни недостиг да се увеличи през тази и идната година.
Тъй като рестриктивните мерки, свързани с COVID-19, се ускоряват, чакам стопанската система на България да се свие още веднъж през последното тримесечие на 2020 година
Поради рецесията капиталовата среда се разграничава доста и ситуацията към този момент се утежнява предвид на предвижданото второ задълбочаване.
Връзката сред случаите на COVID-19 и успеваемостта на стопанската система е доста значима и пътят на стопанската система ни ще зависи доста от хода на вируса.
Продължаващата рецесия в публичното опазване на здравето ще окаже огромно въздействие върху икономическата интензивност и заетостта в близко бъдеще и крие обилни опасности за икономическите ни вероятности.
Ние към този момент сме ударени с втората вълна през тази есен, а в исторически проект втората вълна на пандемия постоянно е по-лоша от първата.
Оптимизмът във връзка с имунизацията е висок, само че евентуално ваксина няма да е налице всеобщо най-малко доникъде на 2021г.
Има два сюжета за стопанската система ни през идващите шест месеца, като Брутният вътрешен продукт може още веднъж да се свлече в този момент през четвъртото тримесечие на 2020 година
Възобновяването на случаите на COVID-19 и последващото закъснение на бизнес дейностите към този момент започнаха. А невъзможността за удържане на вируса акцентира ясната опция за вторични земетресения и точно тази композиция би довела до двойните спадове.
Пазарът на труда е първото място, на което би трябвало да се обърне внимание за знак в действително време за бъдеща криза или двойна криза.
Нарастването на нивото на безработица може да алармира, че темпът на стопански напредък отслабва.
В момента страната ни изпитва стопански загуби от понижения експорт и ниското равнище на вложения.
В световен мащаб капиталовата среда се разграничава фрапантно спрямо минали интервали. При съществуване на свободен паричен запас се следи развой на възпиране от вдишване на инвеститорски риск поради неизвестността от развиване на коронавирусната рецесия.
Към третото тримесечие на тази година се регистрира спад от 65% на средствата, които изпращат българите работещи в чужбина, в съпоставяне със същия интервал на предходната година, а тези пари съставляват значителен дял за поддържане равнището на ползване.
За да се минимизират отрицателните последствия от втората вълна на рецесията, провокирана от ковид, би трябвало да продължим с ограниченията за поддръжка на стопанската система и на жителите.
В актуалната обстановка е значимо да се извършат е редица промени и в данъчната сфера, като понижение на Данък добавена стойност за храни и медикаменти, повишение прага за регистрация по Данък добавена стойност за дребните и междинни компании на 100 000 лв. търговски оборот, както и необлагаем най-малко за хората с ниски приходи за увеличение на покупателната им дарба.
Взехме външни заеми - две облигационни излъчвания тази година за 5 милиарда лева и имаме опция идната година да вземем още за 4,5 млрд.лв. в границите на лимита, който имаме.
Бихме могли да си подсигурим финансиране от фондовете на Европейски Съюз за обществени разноски и вложения, в това число при такова развиване, в случай че имаме опасения да не получим задоволително доходи в републиканския бюджет, а ще ни се отворят още разноски по линия на обществени стратегии, на компенсиране на бизнеса и опазване на работни места.
Защото в този момент се усилва натиска върху пазара на труда, защото доста служащи, заети по стратегиите за летния туризъм бяха освободени неотдавна.
В други години те си намираха работа в хотелите и заведенията на зимните курорти.
Но сега върху тях също тегне неопределеност, тъй като някои са затворени и това визира всички хора, в това число и работодателите в този отрасъл.
Те още не знаят от кой момент ще наемат хора, които пък са включени в обществените системи и в допълнение ги натоварват.
Едва от идната година ще е допустимо възобновяване, само че в рамките единствено на идващите две години ние може би няма да успеем да възстановим равнищата на стопански напредък от 2019 година.
Възможният стопански напредък през 2021 година значително ще се дефинира от фискалната политика в България през идващите няколко години, само че сега фискалната политика е подготвена да потисне възобновяване.
Растежът е от първостепенно значение както за икономическото възобновяване, по този начин и за фискалната резистентност, само че стопанската система би трябвало да се уголемява задоволително бързо.
Разбирането на икономическото, а не на бюджетното влияние на фискалните ограничения е от решаващо значение за поддържане на икономическото възобновяване.
Три са главните посоки, които би трябвало да се следват:
Първо: продължение на пониженията на данъцитe;
Второ: редуциране на разноските за държавна администрация;
Трето: понижаване на нивото на безработица;
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ