Спорът между София и Скопие: балкански инат и комплекси за малоценност
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
България отхвърли препоръчаната ѝ преговорна рамка за Република Северна Македония и може да блокира пътя на Скопие към Европейски Съюз. Не е ли извънредно време България да прояви повече милосърдие, пита в коментара си Петър Чолаков.
България и Република Северна Македония (РСМ) наподобяват като съвършената илюстрация на присъщата за района взривоопасна примес от балкански дебелоглав и комплекси за непълноценност. Последно: София няма да одобри препоръчаната преговорна рамка, а македонският министър председател Заев отвърна, че това било нарушаване на Договора за другарство от 2017 година. И София, и Скопие държат на своето, а съгласно поговорката „ по-умният отстъпва”. Не е ли извънредно време България да прояви милосърдие, вместо да става препъникамък пред участие на РСМ в Европейски Съюз?
На пръв взор, отговорът е „ да”. През последните 30 години София постоянно е подавала ръка на Скопие. Защо е този запустял балкански гяволък тъкмо в този момент? Толкова ли е значимо по какъв начин е зародила македонската нация и има ли български корени или не? Нима всяка нация не е „ неестествен продукт”, както упорства професорът по политология в Грац Флориан Бийбър? Защо държим да покажем, че езикът на съседите е резултат от политическо инженерство; какъв е този тесногръд буквализъм от страна на българските управляващи при използването на името на прилежаща страна в публични документи?
Упорството на българите не намира поддръжка в нито една европейска страна, твърди " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (FAZ). София даже бе упрекната в „ побойническо отношение” към Скопие, което противоречало на европейските полезности (според Бийбър). Светът тръпне, изумен от призрачната сянка на пандемията, а сме тръгнали „ да се дърлим” за костите на покойници като Гоце Делчев.
Четейки сатирата на Даниел Смилов по тематиката, човек се изкушава да се попита до каква степен въобще са реалистични българските „ претенции”. Нямам сътрудници от други страни, с които толкоз бързо да стопяваме дистанцията, обръщайки се един към различен с „ брате”, да се разбираме с такава лекост – не е ли време да ‘включим' възприятието за комизъм, да пием по едно със съседите и да продължим напред, вместо да възпаляваме още повече проблема?
Възраженията против българските претенции пропущат няколко значими неща
Само пришълци, пристигнали от друга планета, могат да се учудят на приликата сред столиците на страните по света: в центъра на съвсем всяка има най-малко по един огромен площад, на който се извисяват монументи на умрели герои. За положително или зло, националната страна, патриотизмът, националните легенди, митове и реликви освен не бяха отмити от вълните на глобализацията, а даже пуснаха по-дълбоки корени. Мултикултурализмът се оказа мъртвороден.
Европейската интеграция е доблестен план. Но белким народите в Европейски Съюз са подготвени да захвърлят „ черупките” на националните страни? Дали скоро ще забележим цялостна федерализация – „ Европейски Съединени Щати”? Нима Германия, Франция, Испания и други нямат своите могъщи исторически разкази, контузии и комплекси, които, в доста случаи, не престават да се преподават (за да не кажа проповядват и втълпяват) още от детските ясли? Нима там не кадят тамян пред иконите на героичното си минало – действително или въображаемо; икони, които пазят ревностно, самоотвержено, а нерядко и нападателно. Или когато, господин Бийбър, става дума за историята на дребната, бедна България е по-добре смирено да мълчим? Нима на страната ни подхожда участта на опърпано слугинче, което не би трябвало да знае много-много? Или единствено „ мегаломанията” на богатите и мощните заслужава почитание?
Приятелство или картбланш за насмешки?
Г-н Заев хубаво напомня за уговорката на България да поддържа европейската интеграция на Скопие, стихотворец в контракта от 2017, само че някак не помни за останалата част от този акт – и изключително за отговорностите на РСМ. Еврочленството на РСМ е стратегически значимо за България (от кавгата сред Скопие и София печелят враждебни на Европейски Съюз сили като Кремъл, а и „ УДБА-шите” – великосръбските националисти), само че поддръжката ни в никакъв случай не е била безусловна.
Случи се по-скоро противоположното на заложеното в контракта. През последните години антибългарското говорене при съседите се ускори. Македонски учени, участници в взаимната „ историческа комисия”, а и огромна част от обществеността в РСМ, не демонстрират да са подготвени да мръднат и на „ йота” от своите позиции. Какво подписахме: контракт за другарство или картбланш за насмешки?
Българските „ патриоти”, несъмнено, експлоатират тематиката. Но обстоятелствата приказват сами. Резултатът: през октомври 2020 единствено 22% от българите правят оценка РСМ като близка и добросъседска страна, а голямото болшинство (84%) счита, че България не би трябвало да поддържа кандидатурата ѝ за участие в Европейски Съюз преди да бъдат решени противоречивите въпроси („ Алфа Рисърч” ).
Съгласен съм, че София може да прояви по-голяма еластичност. Не одобрявам обаче българските възражения да се отхвърлят априори, въз основата на правилото, че „ историята е просто пепел”, някакъв атавистичен реверанс пред призраците от предишното, уважаван от неандерталци.
Логичен сюжет
Да, българското ‘вето' в този момент ще налее вода в мелниците на съперниците на София, само че в случай че РСМ не съблюдава контракта с България, по какъв начин ще извършва уговорките си в Европейски Съюз? Очевидно доверието сред двете страни е компрометирано. Не е прекомерно късно Скопие да покаже посредством дейности, че държи на контракта – да вземем за пример като се откаже от претенциите за македонско малцинство в България. Вместо компромис, господин Заев обаче мина „ в настъпление”. В светлината на казаното, блокирането на РСМ по пътя за Брюксел от София се обрисува като евентуален и логически сюжет.
България отхвърли препоръчаната ѝ преговорна рамка за Република Северна Македония и може да блокира пътя на Скопие към Европейски Съюз. Не е ли извънредно време България да прояви повече милосърдие, пита в коментара си Петър Чолаков.
България и Република Северна Македония (РСМ) наподобяват като съвършената илюстрация на присъщата за района взривоопасна примес от балкански дебелоглав и комплекси за непълноценност. Последно: София няма да одобри препоръчаната преговорна рамка, а македонският министър председател Заев отвърна, че това било нарушаване на Договора за другарство от 2017 година. И София, и Скопие държат на своето, а съгласно поговорката „ по-умният отстъпва”. Не е ли извънредно време България да прояви милосърдие, вместо да става препъникамък пред участие на РСМ в Европейски Съюз?
На пръв взор, отговорът е „ да”. През последните 30 години София постоянно е подавала ръка на Скопие. Защо е този запустял балкански гяволък тъкмо в този момент? Толкова ли е значимо по какъв начин е зародила македонската нация и има ли български корени или не? Нима всяка нация не е „ неестествен продукт”, както упорства професорът по политология в Грац Флориан Бийбър? Защо държим да покажем, че езикът на съседите е резултат от политическо инженерство; какъв е този тесногръд буквализъм от страна на българските управляващи при използването на името на прилежаща страна в публични документи?
Упорството на българите не намира поддръжка в нито една европейска страна, твърди " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг " (FAZ). София даже бе упрекната в „ побойническо отношение” към Скопие, което противоречало на европейските полезности (според Бийбър). Светът тръпне, изумен от призрачната сянка на пандемията, а сме тръгнали „ да се дърлим” за костите на покойници като Гоце Делчев.
Четейки сатирата на Даниел Смилов по тематиката, човек се изкушава да се попита до каква степен въобще са реалистични българските „ претенции”. Нямам сътрудници от други страни, с които толкоз бързо да стопяваме дистанцията, обръщайки се един към различен с „ брате”, да се разбираме с такава лекост – не е ли време да ‘включим' възприятието за комизъм, да пием по едно със съседите и да продължим напред, вместо да възпаляваме още повече проблема?
Възраженията против българските претенции пропущат няколко значими неща
Само пришълци, пристигнали от друга планета, могат да се учудят на приликата сред столиците на страните по света: в центъра на съвсем всяка има най-малко по един огромен площад, на който се извисяват монументи на умрели герои. За положително или зло, националната страна, патриотизмът, националните легенди, митове и реликви освен не бяха отмити от вълните на глобализацията, а даже пуснаха по-дълбоки корени. Мултикултурализмът се оказа мъртвороден.
Европейската интеграция е доблестен план. Но белким народите в Европейски Съюз са подготвени да захвърлят „ черупките” на националните страни? Дали скоро ще забележим цялостна федерализация – „ Европейски Съединени Щати”? Нима Германия, Франция, Испания и други нямат своите могъщи исторически разкази, контузии и комплекси, които, в доста случаи, не престават да се преподават (за да не кажа проповядват и втълпяват) още от детските ясли? Нима там не кадят тамян пред иконите на героичното си минало – действително или въображаемо; икони, които пазят ревностно, самоотвержено, а нерядко и нападателно. Или когато, господин Бийбър, става дума за историята на дребната, бедна България е по-добре смирено да мълчим? Нима на страната ни подхожда участта на опърпано слугинче, което не би трябвало да знае много-много? Или единствено „ мегаломанията” на богатите и мощните заслужава почитание?
Приятелство или картбланш за насмешки?
Г-н Заев хубаво напомня за уговорката на България да поддържа европейската интеграция на Скопие, стихотворец в контракта от 2017, само че някак не помни за останалата част от този акт – и изключително за отговорностите на РСМ. Еврочленството на РСМ е стратегически значимо за България (от кавгата сред Скопие и София печелят враждебни на Европейски Съюз сили като Кремъл, а и „ УДБА-шите” – великосръбските националисти), само че поддръжката ни в никакъв случай не е била безусловна.
Случи се по-скоро противоположното на заложеното в контракта. През последните години антибългарското говорене при съседите се ускори. Македонски учени, участници в взаимната „ историческа комисия”, а и огромна част от обществеността в РСМ, не демонстрират да са подготвени да мръднат и на „ йота” от своите позиции. Какво подписахме: контракт за другарство или картбланш за насмешки?
Българските „ патриоти”, несъмнено, експлоатират тематиката. Но обстоятелствата приказват сами. Резултатът: през октомври 2020 единствено 22% от българите правят оценка РСМ като близка и добросъседска страна, а голямото болшинство (84%) счита, че България не би трябвало да поддържа кандидатурата ѝ за участие в Европейски Съюз преди да бъдат решени противоречивите въпроси („ Алфа Рисърч” ).
Съгласен съм, че София може да прояви по-голяма еластичност. Не одобрявам обаче българските възражения да се отхвърлят априори, въз основата на правилото, че „ историята е просто пепел”, някакъв атавистичен реверанс пред призраците от предишното, уважаван от неандерталци.
Логичен сюжет
Да, българското ‘вето' в този момент ще налее вода в мелниците на съперниците на София, само че в случай че РСМ не съблюдава контракта с България, по какъв начин ще извършва уговорките си в Европейски Съюз? Очевидно доверието сред двете страни е компрометирано. Не е прекомерно късно Скопие да покаже посредством дейности, че държи на контракта – да вземем за пример като се откаже от претенциите за македонско малцинство в България. Вместо компромис, господин Заев обаче мина „ в настъпление”. В светлината на казаното, блокирането на РСМ по пътя за Брюксел от София се обрисува като евентуален и логически сюжет.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ