Проспим ли още 10-ина дни, отиваме към хуманитарна катастрофа
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Епидемиологичната конюнктура у нас към този момент е път да стане пагубна. Работата не е единствено в това, че по брой доказани случаи на 100 000 души от популацията през вчерашния ден ние излизаме сред първите пет страни в света с наклонност в околните дни да станем водачи в тази печална ранглиста.
Ние сме единствената от най-тежко засегнатите страни, в която се вършат съмнително малко проби.
При 37% позитивни проби можем да сме сигурни, че действителният брой на инфектираните освен надалеч надвишава доказаните случаи, само че с много висока възможност е по-висок, в сравнение с където и да е другаде. Защото и Белгия, и Чехия, и Швейцария - страните, данните за които са по-лоши и от нашите - тестват доста повече хора.
Освен това, ние сме единствената от тежко засегнатите страни, в която редом и със същия ритъм нараства и броят на смъртните случаи. Нека прибавя и това, че се колебая и в достоверността на отчитането им.
Нашумялата история с 33-годишния мъж, не дочакал кола за спешна помощ, надали е единствена, а дано отбележа, че неговата кончина не е включена в статистиката на умрелите от ковид зараза.
63 умряли в един ден, когато общият брой на смъртните случаи за денонощие, по каквито и да са аргументи, не надвишава 300, значи, че най-малко всеки пети умрял през вчерашния ден човек е станал жертва на епидемията.
Причината, евентуално, е в внезапно усложнения достъп до болнично здравно обслужване, а може би и във влошеното му качество.
До средата на октомври в болница влизаха най-малко 15% от дейните случаи и този % беше постоянен в целия ход на епидемията. Този % се сгромолясва от ден дневно и сега е 7,77%. Трудно ми е да допускам, че за по-малко от 3 седмици интензивността на патогена е намаляла двойно и е довела до двойно понижаване на нуждаещите се от болнично лекуване.
От страна на управляващите получаваме безредни ограничения, които всеобщо не се съблюдават, заклинания, а и странни решения - от рода на това, да се позволява аудитория на един шампионат по тенис, който бил изключително значим, както и неистови грижи за ориста на питейните заведения и нощните заведения.
През юли, при започване на протестната вълна, министър председателят (нека му пожелая бързо оздравяване) обоснова нежеланието си да подаде оставка с това, че настоящето държавно управление е най-подготвено и носи отговорност за това, да изведе страната от здравната и икономическата рецесия.
Сега повтаря, че няма да допусне затварянето на страната. За да не допусне затварянето на страната, държавното управление трябваше да е в положение да създаде смислени сюжети за хода на епидемията и да предизвести популацията при какви условия нов локдаун е неминуем.
Всъщност, единственият аршин, разгласен при започване на май, малко преди анулацията на изключителното състояние, беше, че при над 100 доказани случая за три поредни дни това ще бъде належащо. Вчера имаме над 4000 доказани случая без да вършим задоволително проби.
Почти съм сигурен, че, в случай че продължаваме да не се активизираме за битка с тази злина, още през ноември ще имаме три поредни дни с над 100 умряли от инфекцията хора.
Ще поеме ли държавното управление отговорност за изгубения надзор над епидемията?
Ние самите като жители в положение ли сме да осъзнаем какво можем да си причиним, в случай че продължаваме да се отнасяме лековато към това злополучие?
Не е ли време за крайни ограничения, в реализирането на които да се включат всички виновни институции в страната? Нямам отговор на тези въпроси.
Но мисля, че в случай че проспим още десетина дни, ще извървим пътя до цялостна филантропична злополука.
Цветозар Томов, Facebook
Епидемиологичната конюнктура у нас към този момент е път да стане пагубна. Работата не е единствено в това, че по брой доказани случаи на 100 000 души от популацията през вчерашния ден ние излизаме сред първите пет страни в света с наклонност в околните дни да станем водачи в тази печална ранглиста.
Ние сме единствената от най-тежко засегнатите страни, в която се вършат съмнително малко проби.
При 37% позитивни проби можем да сме сигурни, че действителният брой на инфектираните освен надалеч надвишава доказаните случаи, само че с много висока възможност е по-висок, в сравнение с където и да е другаде. Защото и Белгия, и Чехия, и Швейцария - страните, данните за които са по-лоши и от нашите - тестват доста повече хора.
Освен това, ние сме единствената от тежко засегнатите страни, в която редом и със същия ритъм нараства и броят на смъртните случаи. Нека прибавя и това, че се колебая и в достоверността на отчитането им.
Нашумялата история с 33-годишния мъж, не дочакал кола за спешна помощ, надали е единствена, а дано отбележа, че неговата кончина не е включена в статистиката на умрелите от ковид зараза.
63 умряли в един ден, когато общият брой на смъртните случаи за денонощие, по каквито и да са аргументи, не надвишава 300, значи, че най-малко всеки пети умрял през вчерашния ден човек е станал жертва на епидемията.
Причината, евентуално, е в внезапно усложнения достъп до болнично здравно обслужване, а може би и във влошеното му качество.
До средата на октомври в болница влизаха най-малко 15% от дейните случаи и този % беше постоянен в целия ход на епидемията. Този % се сгромолясва от ден дневно и сега е 7,77%. Трудно ми е да допускам, че за по-малко от 3 седмици интензивността на патогена е намаляла двойно и е довела до двойно понижаване на нуждаещите се от болнично лекуване.
От страна на управляващите получаваме безредни ограничения, които всеобщо не се съблюдават, заклинания, а и странни решения - от рода на това, да се позволява аудитория на един шампионат по тенис, който бил изключително значим, както и неистови грижи за ориста на питейните заведения и нощните заведения.
През юли, при започване на протестната вълна, министър председателят (нека му пожелая бързо оздравяване) обоснова нежеланието си да подаде оставка с това, че настоящето държавно управление е най-подготвено и носи отговорност за това, да изведе страната от здравната и икономическата рецесия.
Сега повтаря, че няма да допусне затварянето на страната. За да не допусне затварянето на страната, държавното управление трябваше да е в положение да създаде смислени сюжети за хода на епидемията и да предизвести популацията при какви условия нов локдаун е неминуем.
Всъщност, единственият аршин, разгласен при започване на май, малко преди анулацията на изключителното състояние, беше, че при над 100 доказани случая за три поредни дни това ще бъде належащо. Вчера имаме над 4000 доказани случая без да вършим задоволително проби.
Почти съм сигурен, че, в случай че продължаваме да не се активизираме за битка с тази злина, още през ноември ще имаме три поредни дни с над 100 умряли от инфекцията хора.
Ще поеме ли държавното управление отговорност за изгубения надзор над епидемията?
Ние самите като жители в положение ли сме да осъзнаем какво можем да си причиним, в случай че продължаваме да се отнасяме лековато към това злополучие?
Не е ли време за крайни ограничения, в реализирането на които да се включат всички виновни институции в страната? Нямам отговор на тези въпроси.
Но мисля, че в случай че проспим още десетина дни, ще извървим пътя до цялостна филантропична злополука.
Цветозар Томов, Facebook
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ