Тема на ФАКТИ: Късно ли е България да започне отначало?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
30 години по-късно българите още веднъж са на улицата, с цел да изискат народна власт, да изискат мафията да си отиде. Демокрация има, въпреки и мощно фасадна, псевдо такава, само че ‘’Червената мафия‘‘, загнездила се във всевъзможни политически партии и държавни институции, отхвърля да си отиде. Съвсем разумно, освен това.
И на тазгодишните митинги се чуха претенции за осъществяване на по този начин основната лустрация, която е наложително изискване за същинско започване изначало. За следващ път обаче, както формалната власт, по този начин и най-гласовитите, изтикани напред ‘’революционери‘‘, отстраниха тематиката за лустрацията от дневния ред. За да я върнем назад там, а и с цел да продължим поредицата си ‘‘Късно ли е България да стартира изначало?‘‘, от ФАКТИ организирахме сериозен диалог с юриста Борис Мархолев.
Борис Мархолев, източник: Личен списък
- Г-н Мархолев, тематиката на диалога касае започването на България изначало. Възможно ли е това да стане без лустрация на сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност и членовете на Българска комунистическа партия?
- Българският народ има една чудесна сентенция по случая. ''Нов бардак не се прави със остарели куртизанки''. Не инцидентно в Германия, имам предвид Федералната република, а не окупираната от Съюз на съветските социалистически републики източна част, след военния интервал извърши денацификация. Всички знаем по какъв начин за интервал от 10-15 години страната се изправи на крайници и се трансформира в икономическия локомотив на Европа. Докато ние към този момент 30 години си вършим преход, който на мен повече ми наподобява на руска перестройка, някакви фасадни дейности, осъществявани от старите комунистически играчи.
- Преди да поговорим за същността и смисъла на лустрацията, да обърнем внимание на нещо друго. Споменахте за новия бардак и старите куртизанки. В някои други страни, където има и лустрация, сходни хора, които са принадлежали към дадения тоталитарен строй, ги подлагат на всякакви проби за интегритет към открития либерален ред. Възможно ли е това и тук или не заслужават втори късмет?
- Имайки поради, че този режим беше разгласен за незаконен е доста рисковано такива хора да бъдат оставени на власт. Ние виждаме какво се случва сега, няма потребност да ги тестваме, видяхме те какъв преход проведоха за българския народ. Тези 30 години са показателни. Абсолютно всички принадлежности на властта се държат от някогашните играчи, като резултатите са налице - последни в Европа и в това време доста богати техни представители. Изградиха си вълчи капитализъм, по този начин да се каже.
- По някакъв метод са създали и не престават да вършат един зверски капитализъм, който отврати не малко хора и може би тъкмо това е търсеният резултат - да се сътвори носталгия към тоталитарното време.
- Точно по този начин. За да могат да продължат да държат инструментите на икономическата и политическата власт, това им беше задачата. И пропагандата им е доста добра, би трябвало да го признаем.
- Вие по какъв начин бихте обяснили същността и смисъла на лустрацията, защото необятната аудитория сякаш не е напълно наясно, а и много се злоупотребява с тематиката от страна на нейните съперници?
- Мнозинството хора си мисли, че лустрацията съставлява своего рода реваншизъм и ограничение на някакви изконни цивилен права на засегнатите лица. Това не е по този начин. Искам да направя един напълно къс исторически преглед, с цел да обосновавам тезата си, която след това ще развия.
През 1944 година България е окупирана от Съюз на съветските социалистически републики, осъществен е политически прелом благодарение на Червената войска и Сталин си постанова комунистическа тирания, поставяйки на власт свое марионетно държавно управление. По този метод на страната ни и се нарушава естественото развиване и ние сме се трансформирали в най-бедния и подвластен комунистически спътник. Това са обстоятелства и няма какво да се спори.
След демократичните промени в цяла Източна Европа се организираха лустрационни процедури и страните не помниха за своето минало, започнаха да гледат напред и да се развиват стопански. Единствената страна, в която това не се случи, е България и резултатите са налице. Аз и доскоро загатнах, че имаме свръхбогата комунистическа олигархия, като се има поради, че богатите хора в България, съгласно мен, сега над 90, 95 % имат произход, свързани са с ''червените'' връзки и капитали отпреди събитията. В същото време, стопанската система ни е на последно място в Европейския съюз. Естествено, пропагандната машина на мафията изкарва надали не демокрацията отговорна за това положение, а не споделя за какво другите страни при същата народна власт са добре, т.е., пробват се да играят по тънките брънки на носталгията на застаряващото население и по този метод да останат на власт. Това им е единствената цел.
Трябва да се означи, че в Народното събрание преди години беше признат един, за мен фиктивен закон, който афишира комунистическия режим за незаконен, само че без каквито и да е последствия за някогашните комунисти и сътрудници на Държавна сигурност, в това число, половината бяха в Народното събрание, когато се гласоподава този закон.
Но да обясня за лустрацията. Тя съставлява точно възбрана тези хора да заемат избрани обществено-политически длъжности. Да се твърди, че с нея се нарушават някакви човешки права е все едно да твърдиш, че една страна не е демократична във връзка с своите нарушители, тъй като ги праща в пандиза, а не ги оставя на независимост.
За да се сътвори една правова страна е належащо поддръжниците на този незаконен комунистически режим да бъдат отстранени от властта, нищо повече. Да им се забрани да показват политическите си позиции като нездравословни за България и незаконни по своята същина, нещо, което се е случило в Германия с нацистите. Лошото е, че никой не осъди комунизма след събитията, и то в международен мащаб, освен в България.
Необходимо за мен е, безусловно належащо, да се забрани на членовете на Българска комунистическа партия и на сътрудниците на Държавна сигурност да вземат участие в политическия живот. Това значи да им се забрани да членуват в политически партии и да заемат длъжности в тях, да им се забрани да вземат участие в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт, да не вземат участие в локалната власт на избрани равнища, да не могат да преподават обществено-политически науки във ВУЗ, с цел да не популяризират комунистически хрумвания. Ако става въпрос за някоя просвета, която е надалеч от обществено-политическите, няма никаква спънка те да останат да преподават. Освен изброеното, да не могат да упражняват някои специалности, които са с висока социална значителност. Например, магистрати, т.е., съдии, прокурори, следователи. Спомняте си като се гласоподава опита да се прокара лустрационен закон по какъв начин в Конституционния съд гласоподаваха, че е дискриминационен, а след това се оказа, че сред тях е имало няколко сътрудници на Държавна сигурност. Т.е., те щяха да са директно наранени и вместо да бъдат отстранени от гласуването, стопираха промяната. Затова тези хора не би трябвало да бъдат на тези постове. Много е значимо лустрацията да обхване и притежателите на печатни издания, електронни медии, радиа и малките екрани, тъй като това са средства за всеобща информация, които основават публично мнение. Журналисти, публицисти… Този кръг не е дребен, само че по никакъв метод не трябва да се засягат с лустрацията хора, работещи напълно естествени специалности. Давам образец с лекари, инженери, архитекти, ресторантьори, търговци, спортисти. Това са действия, които по никакъв метод не въздействат на публичното мнение и настройка, тъй че не следва да бъдат ограничавани. Нормалните специалности, голяма част от тях, няма да попаднат в кръга на лустрационните ограничавания, което приказва за някакъв рационален баланс.
- И е хубаво да се означи, че за разлика от тях, които са национализирани частната благосъстоятелност на хората и не са им разрешавали да развиват стопанска активност, през днешния ден никой не желае да им вземе частна благосъстоятелност и никой не им пречи да имат самодейност и да развиват някаква стопанска активност.
- Абсолютно. Дори и да приемем, че част от капиталите, или огромна част от капиталите им са били добити по някакъв противозаконен метод, минали са към този момент всевъзможни отминалости и е доста комплицирано да се организира някаква процедура по отнемането им назад. Да не приказваме, че законът не може да има назад деяние, както е известно, и приемането на подобен през днешния ден би провокирало в действителност революционна обстановка в страната. Но пък въпреки това, това, което реализираха: да запазят икономическата, а надлежно и политическата власт, те по този метод бетонираха ситуацията си в обществото. Но е безусловно цинично същите хора да не престават да ръководят сега. Разбирам да имаше някакви потребни техни дейности, само че за мен персонално единствената цел на това статукво, на тази политическа мафия, е персоналното им облагодетелстване и да не се трансформират нещата. Икономиката на страната красноречиво демонстрира, че сме твърдо на последното място.
- A по отношение на медиите, да уточним - единствено за държавните ли говорите или и за частните? Ако е за второто, може ли да има сходно ограничаване?
- Може, несъмнено. Представете си какво би се случило, в случай че нацистите в Германия 1953 година издават нацистки вестник, вършат си медии и стартират леко да плюят по демокрацията и новата власт, с цел да провокират носталгия у застаряващото немско население, изгубило войната.
- В момента България се случва това - ''бивши'' комунисти и ченгета да имат медии, да са публицисти. Но те не пропагандират толкоз намерено ''за'' комунизма и ''против'' демокрацията, вършат го завоалирано.
- В момента никой не приказва намерено ''за'' комунизма. Те доста фино спускат всички кремълски опорки в България. Спомням си, че Живков в писмо до Андропов удостоверява публично, че нашата Държавна сигурност е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това значи, че в случай че ще да си супер патриотично надъхан, ти като зависещ непосредствено на руските приятели, си задължен да изпълняваш техните заповеди. В противоположен случай те унищожават, това е Камора. Какво се случва с един българин, сътрудник на Държавна сигурност? Той стартира да работи за непозната страна, което нито една естествена власт не би позволила. За страдание, съгласно мен, сега нещата са и доста съществено стопански обвързани около енергийните планове, с които Кремъл се пробва да шантажира целия свят. Създавайки зависимости, давайки част от трохите на трапезата на нашите приятели, осигуряващи тези неизгодни за страната планове, те си бетонират властта. В същото време, тези хора са добре стопански, живеят добре, децата им учат на Запад, на тях им харесва този вид капитализъм и въобще не се тормозят от това, че по някакъв метод работят в ущърб на Родината си.
- Някои съперници на лустрацията настояват, че е късно и няма кого да лустрираме. В подтекста на ''Късно ли е'', бихте ли се съгласил с такова мнение?
- Който твърди такова нещо дано да направи един лист на „ държавните ни мъже “, по този начин да се каже. Да се тръгне от горе надолу и да се огледа. Президенти, министър председатели, вицепремиери, членове на Конституционния съд, депутати, министри, висши магистрати, регионални шефове, кметове на огромни регионални градове, да се види какъв брой от тези хора, в случай че се организира такава лустрация, за каквато си приказваме, биха били отстранени от власт. Изнесоха се данни неотдавна, че в държавната администрация работят хиляди сътрудници на Държавна сигурност. Това значи страна в страната. Да не приказваме, че колкото по-нагоре се върви в пирамидалната конструкция на властта, толкоз по-гъсто е наличието на сътрудниците и на някогашните комунисти. Надолу може би нещата се разреждат, въпреки всичко идват нови генерации, младежи. Също по този начин, съществува доста сериозен проблем точно с новите генерации, тъй като се появиха всякакви юпита, сякаш експерти, в това число много млади министри има, които няма по какъв начин да са били нито членове на Българска комунистическа партия, нито сътрудници, защото са по-млади. Но те пък са съществено стопански подвластни. Властта съумя да отгледа някакви псевдоспециалисти, цяло едно ново потомство, всякакви хора приключиха право в села и паланки, дадоха им се дипломи и те след това заеха извънредно основни постове, което едно време не се случваше. Има Библиотекарски университети, има Юзута и просто е страховита обстановката.
- В зрелост сте били в ерата на първото десетилетие на Прехода. Какво е Вашето пояснение за това, че ОДС със 138 мандата в Народното събрание не реализира лустрация в нашата страна?
- Бяхме млади, наивни, вярвахме, че ще се трансформират нещата. Аз през 1989 година бях на 18 години. Впоследствие бяхме мощно разочаровани от това, което се случи. За мен в този момент, от дистанцията на времето, обяснението е в тоталната замяна на Прехода, която беше режисирана от някогашните комунистически служби в тясно съдействие със руските приятели. Имам възприятието, че моделът е copy-paste, само че e много по-омекотен модел. Нямамe към момента избити 400 публицисти, само че не дават да се пипа и проверява. Имаше няколко съмнителни смъртни случая относително неотдавна.
Целта на Българска комунистическа партия: имаше даже изнесени данни, че Луканов ги е събрал и споделил: ''Ако би трябвало с един глас, само че по никакъв метод не би трябвало да изпуснем политическата власт в страната''. Раздаването на куфарчета, прословутото, митично разпределяне на куфарчета, е имало за цел точно да се положат основите на капитализма от същите тези играчи, които след това да могат да въздействат на политиката в страната. За страдание, никой не засегна икономическата им власт. Режисьорите се оказаха доста положителни - напряко Шекспир шапка да им смъкна за това, което направиха. Въпреки че активността им за мен е извънредно антибългарска, се оказа доста ефикасна от тяхна позиция. Споменах за енергийната взаимозависимост от Кремъл, която също е доста е мъчно реализуем фактор, тъй като там става въпрос за големи средства и една голяма империя.
Лошото е, че в демократичните сили бяха внедрени много огромно количество троянски коне, сътрудници на Държавна сигурност, което се разбра след това. Освен това, макар че няма никакви доказателства, най-малко на мен не са ми попадали нито документални, нито устни свидетелства, под формата на слух има съществени подозрения за някакви подмолни сделки сред водачите на демократичните сили по това време и кръга към Николай Добрев от Българска социалистическа партия, като ангажиментите вероятно са били такива, че комунистите споделят: ''Ние ще ви дадем властта, обаче вие ще ни дадете гаранция, че нашата икономическа и правосъдна цялост ще остане''. Ако това нещо се е случило, то всички ние сме излъгани. И в случай че има нещо, което аз искрено подлагам на критика в това ръководство, това е точно, че не се организира лустрация. А пък оправданията, че са създали опит, само че решението на Конституционния съд ги е стопирало, това за мен е някаква дъвка за наивници, тъй като истината е, че нямаше сериозна политическа воля. Ако имаше, с силата на улицата не могат 5 души да стопират една държавна промяна, просто е парадокс.
- Ще реши ли генерално проблемите на България провеждането на лустрация? Или подложен въпросът по различен метод, ще спрат ли почтените хора да отбягват политиката, когато ченгесарите са, нагледно казано, осъдени в ъгъла?
- За мен е наивно да се чака, че с обстоятелството на осъществяване на лустрацията ще забогатеем като с магическа пръчица, автоматизирано. Но в юридическия език има едно разбиране: ‘’Conditio sine qua non’’, което значи: ''Условие, без което не може''. За мен персонално, с цел да се усъвършенства животът в страната, е належащо наложително да се сътвори добра бизнес среда. Когато се развие стопанската система другите неща малко по малко също стартират да се усъвършенстват. Но с цел да се развие положителната бизнес среда би трябвало да дойдат млади и необременени хора. Не може старите играчи, които преди 30-40 години са осъждали капитализма обществено, сега, носейки своите ролекси и карайки своите мерцедеси, да се вършат на капиталисти. Всъщност, те могат да си се вършат, само че не могат да основат положителната бизнес среда за привличане на вложения, с цел да може популацията да усети богатствата от демокрацията. За мен една нация, в случай че желае да се развива, би трябвало да влага първо в две неща - в науката и образованието, от една страна, и в опазването на здравето от друга. Дори не е нужно да показвам за какво. Тези два бранша са в окаяно положение сега, тъй като властимащите - първо, настроени са извънредно материалистично, интересува ги само тяхното състояние. Освен това, те живеят ден за ден, те не се интересуват от вероятността след 20-30 години. Не виждам изключително патриотично настроени български политици на този стадий, или най-малко такива, които действително да могат въздействат на българската политика.
- В началото на митингите тематиката за лустрацията още веднъж бе сложена, само че по-късно още веднъж отиде в миманса. Вероятно заради това, че думата на трибуната се даваше много изборно. Любопитно е, че мнението за лустрацията на скулптора Минеков и Кристиан Вигенин от Българска социалистическа партия се припокри. И двамата считат, че няма кого да лустрираме и по-скоро не е нужна. Минеков писа, че трябвало да се извадят на показ всички документи, което не знам с какво тъкмо ще ни помогне. Въпросът ми е, с тези митинги станахме ли очевидци на поредна замяна?
- За страдание сте прав, ненапълно. Споменавайки тези две имена, моето мнение е, че е много наивно да чакаме от хора, които една възможна лустрация би засегнала, да се борят за нейното осъществяване. Гореспоменатият професор, доколкото знам е бил член на Българска комунистическа партия, без да го настоявам сигурно. Аз го познавам персонално. Другият проблем е, че нашето общество генерално не схваща смисъла на този развой. Самият образец, че ще се изкарват някакви имена... Тук не приказваме за това да се изкарват имена, приказваме за възбраната на тези хора да вземат участие в обществено-политическия живот на страната, друго е от това да извадиш имената, тях всички ги знаят. Българинът ненапълно в тези 30 години псевдодемокрация, за жалост, привикна с корупционната среда и избира да се нагоди по някакъв метод, да се възползва от нея, в сравнение с да я промени и да живее в демократична такава. Нашето общество не цени демократичните полезности и не схваща, че само те могат да го създадат богато общество. Това е резултатът от тази целенасочена активност 30 години и доста положителната манипулативна агитация, която те съумяха набият в съзнанието на народа.
Действително митингите бяха захласнати от едни хора, като за мен тяхната цел не е смяна на статуквото, а идването им на власт. Като изключа може би ''Демократична България'' и няколко организации от вида на ''Правосъдие за всеки'' и БОЕЦ'', на множеството други единствената им цел е просто промяната на властта. Има един доста готин виц, който чух. А точно, че сега битката в България била за това кой ще ръководи корупцията. Т.е., това, че ще има корупция, надали не е признато от всички и въпросът е: ''Да сме ние, а да не сте вие''. Което е доста тъпо, отиваме към времената на Алеко, т.е., че всички са маскари. Това не са положителни феномени.
- Споменахте за писмото на Живков до Андропов, с което се признава, че Държавна сигурност е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ами, като не е извършена лустрацията, а и като не са реформирани службите, то де факто не продължава ли и в този момент да е по този начин?
- Според мен нещата към този момент са съществено осъвременени. Структурите на Държавна сигурност от дълго време не съществуват в оня си тип. Обаче Кремъл, първо, разполага с голям финансов запас, второ, разполага с агентура в България, и то голяма агентура, която е обвързана от тези времена, която сега живее очевидно по-добре от локалното население против уговорките да бъде вярното куче. Това в действителност е доста рисково за нашата държавност.
- Цяло знамение е, че към момента сме в НАТО и Европейския съюз, поради обстоятелството, че в политическото пространство у нас доминират прокремълските партии.
- Голям шанс беше приемането ни, със съществени взаимни отстъпки от страна на европейците. За мен този развой беше мечтан от проруските среди в България, тъй като Русия си обезпечи един троянски кон в Европейския съюз. Естествено, ние в никакъв случай няма да бъдем позволени, или най-малко на този стадий, до момента в който не се трансформират нещата, до сериозните равнища на сигурност, особено в НАТО. Но то това събитие не е единствено българско. Ако си спомняте имаше нечовечен шпионски скандал в една от прибалтийските страни. Оказа се, че някакви военни сведения бяха изтекли.
Аз постоянно съм бил доста сантиментално надъхан към Русия. Казвал съм си, какво ли би се случило, в случай че тази страна се демократизира и по някакъв метод стане енергийният извор на Европа, и всички да живеят обикновено. Това обаче значи онази клика в Кремъл, някогашни кагебисти, да изпусне властта. Те не желаят това нещо, те желаят да са постоянно те. И до момента в който това се случва не виждам светлина в тунела. За мен и ние, като тяхна функционалност, доста мъчно можем да се изкопчим от лапите им, макар Европейския съюз, който ни дава някаква сигурност и обичайно равнище на живот. Защото, макар че сме най-бедни, сме много по-богати от някои африкански страни, от съвсем цяла Латинска Америка и Азия в огромна степен. Но не това е нашето място.
- Има ли още нещо базово, отвън лустрацията, което би трябвало да се направи, с цел да се освободи България и да стартира да се развива?
- Вероятно има доста неща, само че аз съм правист и по тази причина избирам да приказвам за неща, от които разбирам. Ще кажа, че фундаменталното, главното е провеждането на правосъдна промяна и ще обясня за какво. Без този чадър, осигуряващ ненаказаност на корупционните схеми, политическата върхушка не би могла да съществува в този си тип. Необходимо е провеждането на правосъдна промяна, тъй като е неуместно това, че прокуратурата през днешния ден, в XXI в., в страна членка на Европейския съюз, е единоначална и е построена по модела на сталиновата Вишинска прокуратура. Това е цялостен парадокс. Нищо не се промени в тази област. От Европа се дават само рекомендации основният прокурор да може да бъде разследван. Но главният проблем е, че би трябвало безусловно да се промени структурата на прокуратурата, тъй като представете си, че аз ставам основен прокурор и ви крещя за мой заместител. Вие сте безусловно подвластен от мен, участвате във всички забавни неща, които вършим дружно, и внезапно вие ли ще ме разследвате? Защо да го вършиме? Някак си не се връзват логичен вървят нещата.
Има един главен принцип за построяването на една демократична страна. Това е, както всички знаят, разделянето на управляващите. Само че това разделяне на управляващите не би трябвало да бъде декларативно, да се каже, че имаме правосъдна, изпълнителна и законодателна власт. Абсолютно належащо е, с цел да действа държавният уред, тези три управляващи, с изключение на да са разграничени, да се управляват взаимно. Като под надзор, безусловно наложително е да приказваме за външен и самостоятелен надзор, а не да ми споделят, че част от една конструкция ще проверява началниците в тази конструкция.
Аз персонално съм на мнение, че Специализираните прокуратура и съд са противоконституционни. Може на някого това да му се стори много извънредно, само че в Конституцията написа, че изключителни съдилища са неприемливи. Аз персонално, в случай че имам опция да реформирам тази част от държавната власт и структури, бих основал такива профилирани прокуратури и следствия, които да са отвън правосъдната система и които да проверяват само магистратите, с цел да може, в случай че някой разбере за някоя спекулация и сезира един прокурор, а той покрие далаверата, което житейски е безусловно допустимо да се случи, тогава да имаш опция да сезираш въпросната Специализирана прокуратура, на която да кажеш: ''Вижте какво дадох на еди-кой си прокурор, пък той нищо не направи''. И в случай че проверяващият прокуратурата, т.е. магистратурата, е човек, който е самостоятелен от тях и по някакъв метод се регистрира пред обществото, ги подкара по тази линия... Нещата може да потръгнат. В момента един човек може да стопира безусловно всичко в цялата страна, което е неуместно. И в действителност, този човек се избира точно от хората с власт със 100%-ови ангажименти за тяхната сигурност. А прокуратурата би трябвало да проверява закононарушения, не може да се подхожда изборно. Другото е, че не може да се остави един човек да преценя по кое време да се проверяват тези неща. Трябва да има надзор. Когато е осъществено някакво действие не може от един човек да зависи това действия дали е закононарушение или не. Трябва по някакъв метод, в случай че той не желае да го проверява, ти да имаш опция като български жител да потърсиш правата си и да ги защитиш по различен ред - и пред съд, и пред различен орган, който да проверява тази активност.
Да не приказваме, че не е нужно „ да се открива топлата вода “, тъй като има задоволително работещи модели в демократичните страни. Въпрос на политическа воля е да се изследва кой от тях би бил подобаващ за нашата среда и надлежно да се създадат законодателните промени.
- Но до момента в който е това политическо статукво, аз не виждам по какъв начин това ще се реализира.
- И аз не виждам. Основният проблем, който не ме прави оптимист е точно това, че се отгледа ново младо потомство, което по никакъв метод не се отличава от остарялото. Малко по-образовани са, малко по-добре си връзват вратовръзките и си сортират костюмите, само че като цяло нещата във властта не са доста по-различни от тези след 9 септември 1944 година
- Поколението на консуматорите и клиентелистите.
- Да, те си отглеждат юпита, експерти, хора, които умерено могат да пазят ползите им във властта. Още повече, че лустрационните закони по никакъв метод не могат да обиден поколенията. Би било цялостен парадокс да се търси отговорност от тях, това значи да се превърнем в комунисти. Но въпреки това тези наследници доста добре употребяват материалните облаги, добити по тази на линия, като е тъпо, че е съвсем невероятно това да бъде наранено сега.
Хубавото в доста далечна вероятност е, че при демократичните условия на икономическото развиване общо взето положителният капиталист забогатява, а неприятният се разорява. Малко като закона на джунглата - слабият и мощният, болният субект умира, до момента в който здравият продължава. Същото е и с икономическото развиване. Т.е., ти даже да имаш големи капитали, в случай че не можеш да ги управляваш, ще ги изгубиш. Лошото е, че в България до ден сегашен главен източник на сериозните капитали са еврофондовете и така нататък, като оттова нататък всички знаем какво се случва с тези пари, какво е качеството на направените по тези планове обекти и така нататък
- Завой в диалога ще направя, въпреки че подтекстът не е чак толкоз друг. Въпросът ми е, до момента в който Българска социалистическа партия е в този си тип, не се срами от предишното си и не се реформира, има ли някаква опция за политически диалог с тях?
- Българска социалистическа партия сега е някаква доста странна партия. Електоратът ѝ е мощно застаряващ и мощно некултурен, главната част от нейните гласоподаватели са представители на най-низшите обществени прослойки. В същото време, управлението значително са милионери или синове на милионери, доста съществени капиталисти. Те прокламират публично лява, обществена политика, а когато дойдат на власт ръководят относително дясно. Първият път раздадоха парите, вторият път обаче управляваха с много съществено финансова дисциплинираност, със относително дясна икономическа политика. Абсурдното е, че богатите милионери употребяват лява агитация, с цел да коткат своите гласоподаватели, а по-късно не вършат нищо за тях, несъмнено. Най-странното е, че на тази партия, до ден сегашен, всяка втора или трета дума ѝ е Русия. Не може една българска партия да приказва за друга страна. Ние сме българи и би трябвало да гледаме интереса на България. Занимават се със глобите против Русия и всякакви други простотии, до момента в който употребяват враждебна изразителност към западните ни сътрудници, което е цялостен парадокс. Не може да си член на НАТО, да очакваш НАТО да те пази, а в това време да приказваш за ‘’Гейропа‘‘. Или си част от европейското семейство, или отиваш в Азия по самоопределяне. Доста парадокси има в българската политика и Българска социалистическа партия е може би ‘’черешкaта на тортата’’.
- Сериозен парадокс е и това, че сега на площада има такива хора, които настояват, че стачкуват против мафията, против модела на ГЕРБ, а в това време симпатизират на Путинова Русия, от която е заимствано протичащото се у нас.
- Да стартираме с това, че мафията беше основана от комунистите и службите. Мафия пред 1989 година нямаше, имаше незаконна страна, за която се изнесоха данни, че е търгувала с опиати, с оръжия, поддържали са терористи на Запад в своята идеологическа битка и следвайки лозунга за експорт на гражданска война, който е още от Лениново време. В модерния частен смисъл на думата мафия, употребявайки старите канали на службите, по линия на опиати, оръжия, проституция и така нататък, се сътвори фактически една мафия. След като свършиха ''черната'' работа някои хора бяха отстранени, непосредствено убити.
Мафията беше основана от тези хора. Така че да се приказва, че ще се борят против мафията... Просто да се отдръпват, в случай че желаят, тогава мафията няма да има такова въздействие. Но, както споделих, те са царе на това да употребяват една изразителност, която е на 180 градуса противоположна на техните дейности. Демагогия и популизъм.
- Нещо, което желаете да кажете за край на диалога ни?
- Моето предпочитание е да видя, че българските политици слагат българския интерес над всеки един различен непознат. Със сигурност огромните политически играчи ще се пробват да търгуват с въздействие. Тук не приказваме за положителни и неприятни, за демократи и комунисти. Всяка една империя се пробва по някакъв метод да има въздействие в стратегически значимите за нея страни. Хубаво е да си спомним времената след Освобождението от османска власт, когато българските политици, макар че са били подложени на не по-малък напън от през днешния ден, тъй като дано не се заблуждаваме, четем Симеон Радев и виждаме какви времена са били, въпреки всичко са запазили значително своето достолепие. С това те са дали образец на поколенията какво държание би трябвало да има същинският българин, с цел да може да я има България и да станем пълноправен и логичен член на Европа, която е нашето семейство, тъй като ние културно и исторически сме европейци.
30 години по-късно българите още веднъж са на улицата, с цел да изискат народна власт, да изискат мафията да си отиде. Демокрация има, въпреки и мощно фасадна, псевдо такава, само че ‘’Червената мафия‘‘, загнездила се във всевъзможни политически партии и държавни институции, отхвърля да си отиде. Съвсем разумно, освен това.
И на тазгодишните митинги се чуха претенции за осъществяване на по този начин основната лустрация, която е наложително изискване за същинско започване изначало. За следващ път обаче, както формалната власт, по този начин и най-гласовитите, изтикани напред ‘’революционери‘‘, отстраниха тематиката за лустрацията от дневния ред. За да я върнем назад там, а и с цел да продължим поредицата си ‘‘Късно ли е България да стартира изначало?‘‘, от ФАКТИ организирахме сериозен диалог с юриста Борис Мархолев.
Борис Мархолев, източник: Личен списък
- Г-н Мархолев, тематиката на диалога касае започването на България изначало. Възможно ли е това да стане без лустрация на сътрудниците на комунистическата Държавна сигурност и членовете на Българска комунистическа партия?
- Българският народ има една чудесна сентенция по случая. ''Нов бардак не се прави със остарели куртизанки''. Не инцидентно в Германия, имам предвид Федералната република, а не окупираната от Съюз на съветските социалистически републики източна част, след военния интервал извърши денацификация. Всички знаем по какъв начин за интервал от 10-15 години страната се изправи на крайници и се трансформира в икономическия локомотив на Европа. Докато ние към този момент 30 години си вършим преход, който на мен повече ми наподобява на руска перестройка, някакви фасадни дейности, осъществявани от старите комунистически играчи.
- Преди да поговорим за същността и смисъла на лустрацията, да обърнем внимание на нещо друго. Споменахте за новия бардак и старите куртизанки. В някои други страни, където има и лустрация, сходни хора, които са принадлежали към дадения тоталитарен строй, ги подлагат на всякакви проби за интегритет към открития либерален ред. Възможно ли е това и тук или не заслужават втори късмет?
- Имайки поради, че този режим беше разгласен за незаконен е доста рисковано такива хора да бъдат оставени на власт. Ние виждаме какво се случва сега, няма потребност да ги тестваме, видяхме те какъв преход проведоха за българския народ. Тези 30 години са показателни. Абсолютно всички принадлежности на властта се държат от някогашните играчи, като резултатите са налице - последни в Европа и в това време доста богати техни представители. Изградиха си вълчи капитализъм, по този начин да се каже.
- По някакъв метод са създали и не престават да вършат един зверски капитализъм, който отврати не малко хора и може би тъкмо това е търсеният резултат - да се сътвори носталгия към тоталитарното време.
- Точно по този начин. За да могат да продължат да държат инструментите на икономическата и политическата власт, това им беше задачата. И пропагандата им е доста добра, би трябвало да го признаем.
- Вие по какъв начин бихте обяснили същността и смисъла на лустрацията, защото необятната аудитория сякаш не е напълно наясно, а и много се злоупотребява с тематиката от страна на нейните съперници?
- Мнозинството хора си мисли, че лустрацията съставлява своего рода реваншизъм и ограничение на някакви изконни цивилен права на засегнатите лица. Това не е по този начин. Искам да направя един напълно къс исторически преглед, с цел да обосновавам тезата си, която след това ще развия.
През 1944 година България е окупирана от Съюз на съветските социалистически републики, осъществен е политически прелом благодарение на Червената войска и Сталин си постанова комунистическа тирания, поставяйки на власт свое марионетно държавно управление. По този метод на страната ни и се нарушава естественото развиване и ние сме се трансформирали в най-бедния и подвластен комунистически спътник. Това са обстоятелства и няма какво да се спори.
След демократичните промени в цяла Източна Европа се организираха лустрационни процедури и страните не помниха за своето минало, започнаха да гледат напред и да се развиват стопански. Единствената страна, в която това не се случи, е България и резултатите са налице. Аз и доскоро загатнах, че имаме свръхбогата комунистическа олигархия, като се има поради, че богатите хора в България, съгласно мен, сега над 90, 95 % имат произход, свързани са с ''червените'' връзки и капитали отпреди събитията. В същото време, стопанската система ни е на последно място в Европейския съюз. Естествено, пропагандната машина на мафията изкарва надали не демокрацията отговорна за това положение, а не споделя за какво другите страни при същата народна власт са добре, т.е., пробват се да играят по тънките брънки на носталгията на застаряващото население и по този метод да останат на власт. Това им е единствената цел.
Трябва да се означи, че в Народното събрание преди години беше признат един, за мен фиктивен закон, който афишира комунистическия режим за незаконен, само че без каквито и да е последствия за някогашните комунисти и сътрудници на Държавна сигурност, в това число, половината бяха в Народното събрание, когато се гласоподава този закон.
Но да обясня за лустрацията. Тя съставлява точно възбрана тези хора да заемат избрани обществено-политически длъжности. Да се твърди, че с нея се нарушават някакви човешки права е все едно да твърдиш, че една страна не е демократична във връзка с своите нарушители, тъй като ги праща в пандиза, а не ги оставя на независимост.
За да се сътвори една правова страна е належащо поддръжниците на този незаконен комунистически режим да бъдат отстранени от властта, нищо повече. Да им се забрани да показват политическите си позиции като нездравословни за България и незаконни по своята същина, нещо, което се е случило в Германия с нацистите. Лошото е, че никой не осъди комунизма след събитията, и то в международен мащаб, освен в България.
Необходимо за мен е, безусловно належащо, да се забрани на членовете на Българска комунистическа партия и на сътрудниците на Държавна сигурност да вземат участие в политическия живот. Това значи да им се забрани да членуват в политически партии и да заемат длъжности в тях, да им се забрани да вземат участие в изпълнителната, законодателната и правосъдната власт, да не вземат участие в локалната власт на избрани равнища, да не могат да преподават обществено-политически науки във ВУЗ, с цел да не популяризират комунистически хрумвания. Ако става въпрос за някоя просвета, която е надалеч от обществено-политическите, няма никаква спънка те да останат да преподават. Освен изброеното, да не могат да упражняват някои специалности, които са с висока социална значителност. Например, магистрати, т.е., съдии, прокурори, следователи. Спомняте си като се гласоподава опита да се прокара лустрационен закон по какъв начин в Конституционния съд гласоподаваха, че е дискриминационен, а след това се оказа, че сред тях е имало няколко сътрудници на Държавна сигурност. Т.е., те щяха да са директно наранени и вместо да бъдат отстранени от гласуването, стопираха промяната. Затова тези хора не би трябвало да бъдат на тези постове. Много е значимо лустрацията да обхване и притежателите на печатни издания, електронни медии, радиа и малките екрани, тъй като това са средства за всеобща информация, които основават публично мнение. Журналисти, публицисти… Този кръг не е дребен, само че по никакъв метод не трябва да се засягат с лустрацията хора, работещи напълно естествени специалности. Давам образец с лекари, инженери, архитекти, ресторантьори, търговци, спортисти. Това са действия, които по никакъв метод не въздействат на публичното мнение и настройка, тъй че не следва да бъдат ограничавани. Нормалните специалности, голяма част от тях, няма да попаднат в кръга на лустрационните ограничавания, което приказва за някакъв рационален баланс.
- И е хубаво да се означи, че за разлика от тях, които са национализирани частната благосъстоятелност на хората и не са им разрешавали да развиват стопанска активност, през днешния ден никой не желае да им вземе частна благосъстоятелност и никой не им пречи да имат самодейност и да развиват някаква стопанска активност.
- Абсолютно. Дори и да приемем, че част от капиталите, или огромна част от капиталите им са били добити по някакъв противозаконен метод, минали са към този момент всевъзможни отминалости и е доста комплицирано да се организира някаква процедура по отнемането им назад. Да не приказваме, че законът не може да има назад деяние, както е известно, и приемането на подобен през днешния ден би провокирало в действителност революционна обстановка в страната. Но пък въпреки това, това, което реализираха: да запазят икономическата, а надлежно и политическата власт, те по този метод бетонираха ситуацията си в обществото. Но е безусловно цинично същите хора да не престават да ръководят сега. Разбирам да имаше някакви потребни техни дейности, само че за мен персонално единствената цел на това статукво, на тази политическа мафия, е персоналното им облагодетелстване и да не се трансформират нещата. Икономиката на страната красноречиво демонстрира, че сме твърдо на последното място.
- A по отношение на медиите, да уточним - единствено за държавните ли говорите или и за частните? Ако е за второто, може ли да има сходно ограничаване?
- Може, несъмнено. Представете си какво би се случило, в случай че нацистите в Германия 1953 година издават нацистки вестник, вършат си медии и стартират леко да плюят по демокрацията и новата власт, с цел да провокират носталгия у застаряващото немско население, изгубило войната.
- В момента България се случва това - ''бивши'' комунисти и ченгета да имат медии, да са публицисти. Но те не пропагандират толкоз намерено ''за'' комунизма и ''против'' демокрацията, вършат го завоалирано.
- В момента никой не приказва намерено ''за'' комунизма. Те доста фино спускат всички кремълски опорки в България. Спомням си, че Живков в писмо до Андропов удостоверява публично, че нашата Държавна сигурност е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това значи, че в случай че ще да си супер патриотично надъхан, ти като зависещ непосредствено на руските приятели, си задължен да изпълняваш техните заповеди. В противоположен случай те унищожават, това е Камора. Какво се случва с един българин, сътрудник на Държавна сигурност? Той стартира да работи за непозната страна, което нито една естествена власт не би позволила. За страдание, съгласно мен, сега нещата са и доста съществено стопански обвързани около енергийните планове, с които Кремъл се пробва да шантажира целия свят. Създавайки зависимости, давайки част от трохите на трапезата на нашите приятели, осигуряващи тези неизгодни за страната планове, те си бетонират властта. В същото време, тези хора са добре стопански, живеят добре, децата им учат на Запад, на тях им харесва този вид капитализъм и въобще не се тормозят от това, че по някакъв метод работят в ущърб на Родината си.
- Някои съперници на лустрацията настояват, че е късно и няма кого да лустрираме. В подтекста на ''Късно ли е'', бихте ли се съгласил с такова мнение?
- Който твърди такова нещо дано да направи един лист на „ държавните ни мъже “, по този начин да се каже. Да се тръгне от горе надолу и да се огледа. Президенти, министър председатели, вицепремиери, членове на Конституционния съд, депутати, министри, висши магистрати, регионални шефове, кметове на огромни регионални градове, да се види какъв брой от тези хора, в случай че се организира такава лустрация, за каквато си приказваме, биха били отстранени от власт. Изнесоха се данни неотдавна, че в държавната администрация работят хиляди сътрудници на Държавна сигурност. Това значи страна в страната. Да не приказваме, че колкото по-нагоре се върви в пирамидалната конструкция на властта, толкоз по-гъсто е наличието на сътрудниците и на някогашните комунисти. Надолу може би нещата се разреждат, въпреки всичко идват нови генерации, младежи. Също по този начин, съществува доста сериозен проблем точно с новите генерации, тъй като се появиха всякакви юпита, сякаш експерти, в това число много млади министри има, които няма по какъв начин да са били нито членове на Българска комунистическа партия, нито сътрудници, защото са по-млади. Но те пък са съществено стопански подвластни. Властта съумя да отгледа някакви псевдоспециалисти, цяло едно ново потомство, всякакви хора приключиха право в села и паланки, дадоха им се дипломи и те след това заеха извънредно основни постове, което едно време не се случваше. Има Библиотекарски университети, има Юзута и просто е страховита обстановката.
- В зрелост сте били в ерата на първото десетилетие на Прехода. Какво е Вашето пояснение за това, че ОДС със 138 мандата в Народното събрание не реализира лустрация в нашата страна?
- Бяхме млади, наивни, вярвахме, че ще се трансформират нещата. Аз през 1989 година бях на 18 години. Впоследствие бяхме мощно разочаровани от това, което се случи. За мен в този момент, от дистанцията на времето, обяснението е в тоталната замяна на Прехода, която беше режисирана от някогашните комунистически служби в тясно съдействие със руските приятели. Имам възприятието, че моделът е copy-paste, само че e много по-омекотен модел. Нямамe към момента избити 400 публицисти, само че не дават да се пипа и проверява. Имаше няколко съмнителни смъртни случая относително неотдавна.
Целта на Българска комунистическа партия: имаше даже изнесени данни, че Луканов ги е събрал и споделил: ''Ако би трябвало с един глас, само че по никакъв метод не би трябвало да изпуснем политическата власт в страната''. Раздаването на куфарчета, прословутото, митично разпределяне на куфарчета, е имало за цел точно да се положат основите на капитализма от същите тези играчи, които след това да могат да въздействат на политиката в страната. За страдание, никой не засегна икономическата им власт. Режисьорите се оказаха доста положителни - напряко Шекспир шапка да им смъкна за това, което направиха. Въпреки че активността им за мен е извънредно антибългарска, се оказа доста ефикасна от тяхна позиция. Споменах за енергийната взаимозависимост от Кремъл, която също е доста е мъчно реализуем фактор, тъй като там става въпрос за големи средства и една голяма империя.
Лошото е, че в демократичните сили бяха внедрени много огромно количество троянски коне, сътрудници на Държавна сигурност, което се разбра след това. Освен това, макар че няма никакви доказателства, най-малко на мен не са ми попадали нито документални, нито устни свидетелства, под формата на слух има съществени подозрения за някакви подмолни сделки сред водачите на демократичните сили по това време и кръга към Николай Добрев от Българска социалистическа партия, като ангажиментите вероятно са били такива, че комунистите споделят: ''Ние ще ви дадем властта, обаче вие ще ни дадете гаранция, че нашата икономическа и правосъдна цялост ще остане''. Ако това нещо се е случило, то всички ние сме излъгани. И в случай че има нещо, което аз искрено подлагам на критика в това ръководство, това е точно, че не се организира лустрация. А пък оправданията, че са създали опит, само че решението на Конституционния съд ги е стопирало, това за мен е някаква дъвка за наивници, тъй като истината е, че нямаше сериозна политическа воля. Ако имаше, с силата на улицата не могат 5 души да стопират една държавна промяна, просто е парадокс.
- Ще реши ли генерално проблемите на България провеждането на лустрация? Или подложен въпросът по различен метод, ще спрат ли почтените хора да отбягват политиката, когато ченгесарите са, нагледно казано, осъдени в ъгъла?
- За мен е наивно да се чака, че с обстоятелството на осъществяване на лустрацията ще забогатеем като с магическа пръчица, автоматизирано. Но в юридическия език има едно разбиране: ‘’Conditio sine qua non’’, което значи: ''Условие, без което не може''. За мен персонално, с цел да се усъвършенства животът в страната, е належащо наложително да се сътвори добра бизнес среда. Когато се развие стопанската система другите неща малко по малко също стартират да се усъвършенстват. Но с цел да се развие положителната бизнес среда би трябвало да дойдат млади и необременени хора. Не може старите играчи, които преди 30-40 години са осъждали капитализма обществено, сега, носейки своите ролекси и карайки своите мерцедеси, да се вършат на капиталисти. Всъщност, те могат да си се вършат, само че не могат да основат положителната бизнес среда за привличане на вложения, с цел да може популацията да усети богатствата от демокрацията. За мен една нация, в случай че желае да се развива, би трябвало да влага първо в две неща - в науката и образованието, от една страна, и в опазването на здравето от друга. Дори не е нужно да показвам за какво. Тези два бранша са в окаяно положение сега, тъй като властимащите - първо, настроени са извънредно материалистично, интересува ги само тяхното състояние. Освен това, те живеят ден за ден, те не се интересуват от вероятността след 20-30 години. Не виждам изключително патриотично настроени български политици на този стадий, или най-малко такива, които действително да могат въздействат на българската политика.
- В началото на митингите тематиката за лустрацията още веднъж бе сложена, само че по-късно още веднъж отиде в миманса. Вероятно заради това, че думата на трибуната се даваше много изборно. Любопитно е, че мнението за лустрацията на скулптора Минеков и Кристиан Вигенин от Българска социалистическа партия се припокри. И двамата считат, че няма кого да лустрираме и по-скоро не е нужна. Минеков писа, че трябвало да се извадят на показ всички документи, което не знам с какво тъкмо ще ни помогне. Въпросът ми е, с тези митинги станахме ли очевидци на поредна замяна?
- За страдание сте прав, ненапълно. Споменавайки тези две имена, моето мнение е, че е много наивно да чакаме от хора, които една възможна лустрация би засегнала, да се борят за нейното осъществяване. Гореспоменатият професор, доколкото знам е бил член на Българска комунистическа партия, без да го настоявам сигурно. Аз го познавам персонално. Другият проблем е, че нашето общество генерално не схваща смисъла на този развой. Самият образец, че ще се изкарват някакви имена... Тук не приказваме за това да се изкарват имена, приказваме за възбраната на тези хора да вземат участие в обществено-политическия живот на страната, друго е от това да извадиш имената, тях всички ги знаят. Българинът ненапълно в тези 30 години псевдодемокрация, за жалост, привикна с корупционната среда и избира да се нагоди по някакъв метод, да се възползва от нея, в сравнение с да я промени и да живее в демократична такава. Нашето общество не цени демократичните полезности и не схваща, че само те могат да го създадат богато общество. Това е резултатът от тази целенасочена активност 30 години и доста положителната манипулативна агитация, която те съумяха набият в съзнанието на народа.
Действително митингите бяха захласнати от едни хора, като за мен тяхната цел не е смяна на статуквото, а идването им на власт. Като изключа може би ''Демократична България'' и няколко организации от вида на ''Правосъдие за всеки'' и БОЕЦ'', на множеството други единствената им цел е просто промяната на властта. Има един доста готин виц, който чух. А точно, че сега битката в България била за това кой ще ръководи корупцията. Т.е., това, че ще има корупция, надали не е признато от всички и въпросът е: ''Да сме ние, а да не сте вие''. Което е доста тъпо, отиваме към времената на Алеко, т.е., че всички са маскари. Това не са положителни феномени.
- Споменахте за писмото на Живков до Андропов, с което се признава, че Държавна сигурност е филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ами, като не е извършена лустрацията, а и като не са реформирани службите, то де факто не продължава ли и в този момент да е по този начин?
- Според мен нещата към този момент са съществено осъвременени. Структурите на Държавна сигурност от дълго време не съществуват в оня си тип. Обаче Кремъл, първо, разполага с голям финансов запас, второ, разполага с агентура в България, и то голяма агентура, която е обвързана от тези времена, която сега живее очевидно по-добре от локалното население против уговорките да бъде вярното куче. Това в действителност е доста рисково за нашата държавност.
- Цяло знамение е, че към момента сме в НАТО и Европейския съюз, поради обстоятелството, че в политическото пространство у нас доминират прокремълските партии.
- Голям шанс беше приемането ни, със съществени взаимни отстъпки от страна на европейците. За мен този развой беше мечтан от проруските среди в България, тъй като Русия си обезпечи един троянски кон в Европейския съюз. Естествено, ние в никакъв случай няма да бъдем позволени, или най-малко на този стадий, до момента в който не се трансформират нещата, до сериозните равнища на сигурност, особено в НАТО. Но то това събитие не е единствено българско. Ако си спомняте имаше нечовечен шпионски скандал в една от прибалтийските страни. Оказа се, че някакви военни сведения бяха изтекли.
Аз постоянно съм бил доста сантиментално надъхан към Русия. Казвал съм си, какво ли би се случило, в случай че тази страна се демократизира и по някакъв метод стане енергийният извор на Европа, и всички да живеят обикновено. Това обаче значи онази клика в Кремъл, някогашни кагебисти, да изпусне властта. Те не желаят това нещо, те желаят да са постоянно те. И до момента в който това се случва не виждам светлина в тунела. За мен и ние, като тяхна функционалност, доста мъчно можем да се изкопчим от лапите им, макар Европейския съюз, който ни дава някаква сигурност и обичайно равнище на живот. Защото, макар че сме най-бедни, сме много по-богати от някои африкански страни, от съвсем цяла Латинска Америка и Азия в огромна степен. Но не това е нашето място.
- Има ли още нещо базово, отвън лустрацията, което би трябвало да се направи, с цел да се освободи България и да стартира да се развива?
- Вероятно има доста неща, само че аз съм правист и по тази причина избирам да приказвам за неща, от които разбирам. Ще кажа, че фундаменталното, главното е провеждането на правосъдна промяна и ще обясня за какво. Без този чадър, осигуряващ ненаказаност на корупционните схеми, политическата върхушка не би могла да съществува в този си тип. Необходимо е провеждането на правосъдна промяна, тъй като е неуместно това, че прокуратурата през днешния ден, в XXI в., в страна членка на Европейския съюз, е единоначална и е построена по модела на сталиновата Вишинска прокуратура. Това е цялостен парадокс. Нищо не се промени в тази област. От Европа се дават само рекомендации основният прокурор да може да бъде разследван. Но главният проблем е, че би трябвало безусловно да се промени структурата на прокуратурата, тъй като представете си, че аз ставам основен прокурор и ви крещя за мой заместител. Вие сте безусловно подвластен от мен, участвате във всички забавни неща, които вършим дружно, и внезапно вие ли ще ме разследвате? Защо да го вършиме? Някак си не се връзват логичен вървят нещата.
Има един главен принцип за построяването на една демократична страна. Това е, както всички знаят, разделянето на управляващите. Само че това разделяне на управляващите не би трябвало да бъде декларативно, да се каже, че имаме правосъдна, изпълнителна и законодателна власт. Абсолютно належащо е, с цел да действа държавният уред, тези три управляващи, с изключение на да са разграничени, да се управляват взаимно. Като под надзор, безусловно наложително е да приказваме за външен и самостоятелен надзор, а не да ми споделят, че част от една конструкция ще проверява началниците в тази конструкция.
Аз персонално съм на мнение, че Специализираните прокуратура и съд са противоконституционни. Може на някого това да му се стори много извънредно, само че в Конституцията написа, че изключителни съдилища са неприемливи. Аз персонално, в случай че имам опция да реформирам тази част от държавната власт и структури, бих основал такива профилирани прокуратури и следствия, които да са отвън правосъдната система и които да проверяват само магистратите, с цел да може, в случай че някой разбере за някоя спекулация и сезира един прокурор, а той покрие далаверата, което житейски е безусловно допустимо да се случи, тогава да имаш опция да сезираш въпросната Специализирана прокуратура, на която да кажеш: ''Вижте какво дадох на еди-кой си прокурор, пък той нищо не направи''. И в случай че проверяващият прокуратурата, т.е. магистратурата, е човек, който е самостоятелен от тях и по някакъв метод се регистрира пред обществото, ги подкара по тази линия... Нещата може да потръгнат. В момента един човек може да стопира безусловно всичко в цялата страна, което е неуместно. И в действителност, този човек се избира точно от хората с власт със 100%-ови ангажименти за тяхната сигурност. А прокуратурата би трябвало да проверява закононарушения, не може да се подхожда изборно. Другото е, че не може да се остави един човек да преценя по кое време да се проверяват тези неща. Трябва да има надзор. Когато е осъществено някакво действие не може от един човек да зависи това действия дали е закононарушение или не. Трябва по някакъв метод, в случай че той не желае да го проверява, ти да имаш опция като български жител да потърсиш правата си и да ги защитиш по различен ред - и пред съд, и пред различен орган, който да проверява тази активност.
Да не приказваме, че не е нужно „ да се открива топлата вода “, тъй като има задоволително работещи модели в демократичните страни. Въпрос на политическа воля е да се изследва кой от тях би бил подобаващ за нашата среда и надлежно да се създадат законодателните промени.
- Но до момента в който е това политическо статукво, аз не виждам по какъв начин това ще се реализира.
- И аз не виждам. Основният проблем, който не ме прави оптимист е точно това, че се отгледа ново младо потомство, което по никакъв метод не се отличава от остарялото. Малко по-образовани са, малко по-добре си връзват вратовръзките и си сортират костюмите, само че като цяло нещата във властта не са доста по-различни от тези след 9 септември 1944 година
- Поколението на консуматорите и клиентелистите.
- Да, те си отглеждат юпита, експерти, хора, които умерено могат да пазят ползите им във властта. Още повече, че лустрационните закони по никакъв метод не могат да обиден поколенията. Би било цялостен парадокс да се търси отговорност от тях, това значи да се превърнем в комунисти. Но въпреки това тези наследници доста добре употребяват материалните облаги, добити по тази на линия, като е тъпо, че е съвсем невероятно това да бъде наранено сега.
Хубавото в доста далечна вероятност е, че при демократичните условия на икономическото развиване общо взето положителният капиталист забогатява, а неприятният се разорява. Малко като закона на джунглата - слабият и мощният, болният субект умира, до момента в който здравият продължава. Същото е и с икономическото развиване. Т.е., ти даже да имаш големи капитали, в случай че не можеш да ги управляваш, ще ги изгубиш. Лошото е, че в България до ден сегашен главен източник на сериозните капитали са еврофондовете и така нататък, като оттова нататък всички знаем какво се случва с тези пари, какво е качеството на направените по тези планове обекти и така нататък
- Завой в диалога ще направя, въпреки че подтекстът не е чак толкоз друг. Въпросът ми е, до момента в който Българска социалистическа партия е в този си тип, не се срами от предишното си и не се реформира, има ли някаква опция за политически диалог с тях?
- Българска социалистическа партия сега е някаква доста странна партия. Електоратът ѝ е мощно застаряващ и мощно некултурен, главната част от нейните гласоподаватели са представители на най-низшите обществени прослойки. В същото време, управлението значително са милионери или синове на милионери, доста съществени капиталисти. Те прокламират публично лява, обществена политика, а когато дойдат на власт ръководят относително дясно. Първият път раздадоха парите, вторият път обаче управляваха с много съществено финансова дисциплинираност, със относително дясна икономическа политика. Абсурдното е, че богатите милионери употребяват лява агитация, с цел да коткат своите гласоподаватели, а по-късно не вършат нищо за тях, несъмнено. Най-странното е, че на тази партия, до ден сегашен, всяка втора или трета дума ѝ е Русия. Не може една българска партия да приказва за друга страна. Ние сме българи и би трябвало да гледаме интереса на България. Занимават се със глобите против Русия и всякакви други простотии, до момента в който употребяват враждебна изразителност към западните ни сътрудници, което е цялостен парадокс. Не може да си член на НАТО, да очакваш НАТО да те пази, а в това време да приказваш за ‘’Гейропа‘‘. Или си част от европейското семейство, или отиваш в Азия по самоопределяне. Доста парадокси има в българската политика и Българска социалистическа партия е може би ‘’черешкaта на тортата’’.
- Сериозен парадокс е и това, че сега на площада има такива хора, които настояват, че стачкуват против мафията, против модела на ГЕРБ, а в това време симпатизират на Путинова Русия, от която е заимствано протичащото се у нас.
- Да стартираме с това, че мафията беше основана от комунистите и службите. Мафия пред 1989 година нямаше, имаше незаконна страна, за която се изнесоха данни, че е търгувала с опиати, с оръжия, поддържали са терористи на Запад в своята идеологическа битка и следвайки лозунга за експорт на гражданска война, който е още от Лениново време. В модерния частен смисъл на думата мафия, употребявайки старите канали на службите, по линия на опиати, оръжия, проституция и така нататък, се сътвори фактически една мафия. След като свършиха ''черната'' работа някои хора бяха отстранени, непосредствено убити.
Мафията беше основана от тези хора. Така че да се приказва, че ще се борят против мафията... Просто да се отдръпват, в случай че желаят, тогава мафията няма да има такова въздействие. Но, както споделих, те са царе на това да употребяват една изразителност, която е на 180 градуса противоположна на техните дейности. Демагогия и популизъм.
- Нещо, което желаете да кажете за край на диалога ни?
- Моето предпочитание е да видя, че българските политици слагат българския интерес над всеки един различен непознат. Със сигурност огромните политически играчи ще се пробват да търгуват с въздействие. Тук не приказваме за положителни и неприятни, за демократи и комунисти. Всяка една империя се пробва по някакъв метод да има въздействие в стратегически значимите за нея страни. Хубаво е да си спомним времената след Освобождението от османска власт, когато българските политици, макар че са били подложени на не по-малък напън от през днешния ден, тъй като дано не се заблуждаваме, четем Симеон Радев и виждаме какви времена са били, въпреки всичко са запазили значително своето достолепие. С това те са дали образец на поколенията какво държание би трябвало да има същинският българин, с цел да може да я има България и да станем пълноправен и логичен член на Европа, която е нашето семейство, тъй като ние културно и исторически сме европейци.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ