Посредничеството на Живков избягва горещ конфликт между Гърция и Турция през 1987 г.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Под въпрос е дали България има капацитет да бъде балансьор в връзките сред Турция и Гърция, само че още по-голям въпрос стои дали ние ще спечелим от сходни дейности или ще загубим, тъй като най-малките грешки даже не и неточности ще доведат до безапелационни загуби за България в връзките с всяка една от тези страни.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Стефан Стоянов, някогашен дипломат на България в Гърция в интервала 2002-2006 година
България и обособени българи на няколко пъти са се намесвали значително в връзките сред Гърция и Турция, съобщи дипломат Стоянов. Той напомни думите на огромния английски посланик лорд Стратфорд Канинг, дълготраен дипломат на Обединеното кралство при Високата врата, който след войната за независимостта на Гърция /1821-1829 г./ споделя: Решаващата роля за независимостта на Гърция е изиграл Стефанаки паша.
Стефанаки паша е родом от Котел и неговото същинско име е Стефан Богориди. Той е внук на Софроний Врачански. Близък другар и консултант на султан Махмуд II. Падишахът изпраща в Санкт Петербург делегация, в която българинът има решаваща роля при договарянето на изискванията за бъдещето устройство на Гърция.
В по ново време си коства да си напомним спора през 1987 година, когато турски транспортен съд навлиза в гръцки води, с цел да прави изследвания за въглеводороди. Тогавашният министър председател Андреас Папандреу подрежда корабът да бъде премахнат, в случай че навлезе в гръцки териториални води. Конфликтът става доста парещ. На 27 март 1987 година е кулминационната точка, тогава Папандреу прави изказване, в което споделя: Днес войска и народ са едно цяло, всички сме подготвени да отбраняваме нашия интерес “. Това е единият му аргумента, а другият е:
„ Днес външният министър Каролос Папуляс е при моя добър персонален другар Тодор Живков със особено обръщение “ по отношение на рецесията. Самата тирада е озаглавена като „ Така Папандреу спря турците “.
„ Ако слушаме деликатно речта, ще разберем, че той ги е спрял, тъй като армията и народът са едно цяло, а второто е, че външният министър е в България, с цел да договаря поддръжка. Би било забавно да се видят протоколите от тези срещи на Папуляс с Живков и българските публични лица “, съобщи дипломат Стоянов.
Корените на гръцко-турските несъгласия са заровени надълбоко в историята. Тези исторически аргументи са обусловени от идеологията на Възраждането, когато се основават националните страни на Балканския полуостров. Но също по този начин има и проблеми, които са от по-ново време, и се дължат на стопански и военни ползи.
„ Любопитно е по какъв начин разсъждават гръцките националисти. Според тях всички, като се изключи гърците – българи, сърби, турци и други – са завоеватели, които през днешния ден живеят на земите на тогавашната Византийска империя. Тя е считана за средновековната гръцка страна. През ХХ век сме очевидци на случаи, когато гръцката страна е заставала с цялата си военна мощност, с цел да освобождава част от тези територии. Например, Малоазийската злополука от 1923 година Малко преди този момент по силата на Северския контракт Гърция получава цяла Източна Тракия с изход на Черно море и региона на град Измир или както го назовават гърците Смирна. Гърците не се съгласяват с това и потеглят да освобождават Константинопол/Цариград, тъй като това е тяхната историческа столица. За финален път тематиката за Цариград е повдигната от публични лица през последната година от ръководството на Хунтата на черните полковници /1967-1974 г./ Това не е чак толкоз надалеч, към днешна дата такива въпроси не се повдигат в формалната политика, само че те съществуват в подсъзнанието на част от електората. По тази причина виждаме и ходове, които могат да се преглеждат по един по-различен метод “, изясни дипломат Стоянов.
Днес се следи изостряне на обстановката в Егейско море поради желанието на Гърция да отстоява оповестената от нея 12-милна зона. Днешните събития, обаче, имат дълга предистория.
„ Още през 90-те на предишния век в Егейско море имаме не един или два пъти стълкновения с присъединяване на самолети Ф-16 на турските и гръцките Военновъздушни сили, някои от тях даже са свалени със ракети, имаме починали водачи и от двете страни “, уточни някогашният ни дипломат в Атина.
„ Конфликтът в Егейско море е по две аргументи. Първата е военно-тактическо предимство, а втората е чисто икономическа и е обвързвана с изследванията за природен газ “, съобщи Стефан Стоянов.
Но гръцко-турските връзки не се свеждат единствено до остро опълчване и войни. Двете страни, които имат солидни дипломатически школи, показват здрав разсъдък и подготвеност да се договорят, в случай че това е належащо за националните им ползи, акцентира Стоянов, за който са доста значими точно тези нюанси в връзките на двата сякаш върли противника.
Като образец той уточни ситуацията след Гръцко-турската война през 1919-1922 година приключила с злополука за Атина и покруса за нейното население в Мала Азия. Само няколко години по-късно Кемал Ататюрк и гръцките водачи съумяват да намерят общ език, да контролират въпросите за границата и малцинствата и дори… най-големият гръцки политик Елефтериос Венизелос, който е прачичо на настоящия министър-председател Кириакос Мицотакис, да предложи бащата на турската нация Ататюрк за Нобелова премия за мир. Двете страни подписват Договор за другарство през 1930 година и Балканския пакт през 1934 година
Един от най-скандалните случаи в гръцко-турските връзки е залавянето на водача на Кюрдската работническа партия ПКК Абдулах Йоджалан на излизане от посолството на Гърция в Найроби, Кения през 1999 година Тогава у него са открити гръцки и кипърски паспорт, което докара до незабавни оставки на министри в Гърция. Йоджалан беше хванат от чиновници на турското разузнаване Разузнавателна служба на Турция.
Друг любопитен миг е, че въпреки Гърция и Турция да са членове на НАТО от 1952 година, само че все пак сухопътната има граница, най-малко от гръцка страна, беше минирана. В резултат има редица произшествия, при които умират десетки хора.
Под въпрос е дали България има капацитет да бъде балансьор в връзките сред Турция и Гърция, само че още по-голям въпрос стои дали ние ще спечелим от сходни дейности или ще загубим, тъй като най-малките грешки даже не и неточности ще доведат до безапелационни загуби за България в връзките с всяка една от тези страни.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Стефан Стоянов, някогашен дипломат на България в Гърция в интервала 2002-2006 година
България и обособени българи на няколко пъти са се намесвали значително в връзките сред Гърция и Турция, съобщи дипломат Стоянов. Той напомни думите на огромния английски посланик лорд Стратфорд Канинг, дълготраен дипломат на Обединеното кралство при Високата врата, който след войната за независимостта на Гърция /1821-1829 г./ споделя: Решаващата роля за независимостта на Гърция е изиграл Стефанаки паша.
Стефанаки паша е родом от Котел и неговото същинско име е Стефан Богориди. Той е внук на Софроний Врачански. Близък другар и консултант на султан Махмуд II. Падишахът изпраща в Санкт Петербург делегация, в която българинът има решаваща роля при договарянето на изискванията за бъдещето устройство на Гърция.
В по ново време си коства да си напомним спора през 1987 година, когато турски транспортен съд навлиза в гръцки води, с цел да прави изследвания за въглеводороди. Тогавашният министър председател Андреас Папандреу подрежда корабът да бъде премахнат, в случай че навлезе в гръцки териториални води. Конфликтът става доста парещ. На 27 март 1987 година е кулминационната точка, тогава Папандреу прави изказване, в което споделя: Днес войска и народ са едно цяло, всички сме подготвени да отбраняваме нашия интерес “. Това е единият му аргумента, а другият е:
„ Днес външният министър Каролос Папуляс е при моя добър персонален другар Тодор Живков със особено обръщение “ по отношение на рецесията. Самата тирада е озаглавена като „ Така Папандреу спря турците “.
„ Ако слушаме деликатно речта, ще разберем, че той ги е спрял, тъй като армията и народът са едно цяло, а второто е, че външният министър е в България, с цел да договаря поддръжка. Би било забавно да се видят протоколите от тези срещи на Папуляс с Живков и българските публични лица “, съобщи дипломат Стоянов.
Корените на гръцко-турските несъгласия са заровени надълбоко в историята. Тези исторически аргументи са обусловени от идеологията на Възраждането, когато се основават националните страни на Балканския полуостров. Но също по този начин има и проблеми, които са от по-ново време, и се дължат на стопански и военни ползи.
„ Любопитно е по какъв начин разсъждават гръцките националисти. Според тях всички, като се изключи гърците – българи, сърби, турци и други – са завоеватели, които през днешния ден живеят на земите на тогавашната Византийска империя. Тя е считана за средновековната гръцка страна. През ХХ век сме очевидци на случаи, когато гръцката страна е заставала с цялата си военна мощност, с цел да освобождава част от тези територии. Например, Малоазийската злополука от 1923 година Малко преди този момент по силата на Северския контракт Гърция получава цяла Източна Тракия с изход на Черно море и региона на град Измир или както го назовават гърците Смирна. Гърците не се съгласяват с това и потеглят да освобождават Константинопол/Цариград, тъй като това е тяхната историческа столица. За финален път тематиката за Цариград е повдигната от публични лица през последната година от ръководството на Хунтата на черните полковници /1967-1974 г./ Това не е чак толкоз надалеч, към днешна дата такива въпроси не се повдигат в формалната политика, само че те съществуват в подсъзнанието на част от електората. По тази причина виждаме и ходове, които могат да се преглеждат по един по-различен метод “, изясни дипломат Стоянов.
Днес се следи изостряне на обстановката в Егейско море поради желанието на Гърция да отстоява оповестената от нея 12-милна зона. Днешните събития, обаче, имат дълга предистория.
„ Още през 90-те на предишния век в Егейско море имаме не един или два пъти стълкновения с присъединяване на самолети Ф-16 на турските и гръцките Военновъздушни сили, някои от тях даже са свалени със ракети, имаме починали водачи и от двете страни “, уточни някогашният ни дипломат в Атина.
„ Конфликтът в Егейско море е по две аргументи. Първата е военно-тактическо предимство, а втората е чисто икономическа и е обвързвана с изследванията за природен газ “, съобщи Стефан Стоянов.
Но гръцко-турските връзки не се свеждат единствено до остро опълчване и войни. Двете страни, които имат солидни дипломатически школи, показват здрав разсъдък и подготвеност да се договорят, в случай че това е належащо за националните им ползи, акцентира Стоянов, за който са доста значими точно тези нюанси в връзките на двата сякаш върли противника.
Като образец той уточни ситуацията след Гръцко-турската война през 1919-1922 година приключила с злополука за Атина и покруса за нейното население в Мала Азия. Само няколко години по-късно Кемал Ататюрк и гръцките водачи съумяват да намерят общ език, да контролират въпросите за границата и малцинствата и дори… най-големият гръцки политик Елефтериос Венизелос, който е прачичо на настоящия министър-председател Кириакос Мицотакис, да предложи бащата на турската нация Ататюрк за Нобелова премия за мир. Двете страни подписват Договор за другарство през 1930 година и Балканския пакт през 1934 година
Един от най-скандалните случаи в гръцко-турските връзки е залавянето на водача на Кюрдската работническа партия ПКК Абдулах Йоджалан на излизане от посолството на Гърция в Найроби, Кения през 1999 година Тогава у него са открити гръцки и кипърски паспорт, което докара до незабавни оставки на министри в Гърция. Йоджалан беше хванат от чиновници на турското разузнаване Разузнавателна служба на Турция.
Друг любопитен миг е, че въпреки Гърция и Турция да са членове на НАТО от 1952 година, само че все пак сухопътната има граница, най-малко от гръцка страна, беше минирана. В резултат има редица произшествия, при които умират десетки хора.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ