Беларус и ЕС: На Западния фронт нищо ново
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Брутални репресии против белaруските демократични митинги белязаха единадесетия следващ уикенд на митинг против ръководството на Александър Лукашенко. Възможни са по-нататъшни ескалации, защото държавното управление не извърши настояванията, сложени от опозицията за прекъсване на насилието по улиците, освобождение на политическите затвориници, и овакантяване на президентския пост от Лукашенко. Светлана Тихановска, водачът на опозицията, прикани за национална стачка, започваща на 26 октомври, която цели да блокира магазините и пътищата.
Това написа в коментар за ФАКТИ Мирела Петкова.
Въпросът е, дали в случай че стачката не проработи, протестиращото придвижване ще остане все по този начин спокойно, както до момента, или ще се радикализира? Какви реакции и каква поддръжка могат да чакат беларуските жители при сходна ескалация от основния си геополитически комшия на запад, Европейския съюз? През по-голямата част от последните 26 години, Европейски Съюз гледаше на Беларус основно като на спътник на Русия, с хронично неприятно положение на политическите свободи и човешките права. Въпреки беглите опити за разговор посредством присъединението на Беларус към европейската политка за съседство „ Източно партньорство “ през 2009 година и координационата група за разговор сред Европейски Съюз и Беларус учредена през 2016 година, Минск не вижда Брюксел като задоволително значим съставен елемент от външната си политика.
В резултат на това, сега Европейски Съюз има малцина и слаби лостове за въздействие върху събитията в Беларус. След като още през август съюзът не призна резултатите от президентските избори, Съветът на Европейски Съюз наложи наказания при започване на октомври против 40 лица, избрани като виновни за репресии и заплашване на мирни стачкуващи, членове на опозицията, и публицисти. Санкциите постановат възбрана за пътешестване в съюза и заледяване на активите. Наказателните ограничения са за освен да се даде знак за взаимност с спокойно протестиращите, само че и да се окаже напън върху политическите кръгове в страната.
С сходни дейности, Европейски Съюз е на лимита на опциите си от позиция на ходове за заплашване на настоящото държавно управление на Лукашенко. Брюксел изрично не е подготвен да предприеме по-сериозни дейности при случай на кръвопролития, сходно на обстановката в Украйна преди шест години. Невъзможно е да се предскаже какво ще се случи в идващите дни. Не знаем по какъв начин националната стачка ще повлияе на стопанската система и докога силите за сигурност ще продължат да поддържат Лукашенко.
Това, което е кристално ясно е, че беларусите демонстрираха своята увереност, а режимът своята уязвимост и некадърност да отговори на настояванията на хората. Със съседи като Европейски Съюз, които са лимитирани в това, което могат да създадат, вярата на беларусите остава в това, че Лукашенко не може да арестува половината нация.
Брутални репресии против белaруските демократични митинги белязаха единадесетия следващ уикенд на митинг против ръководството на Александър Лукашенко. Възможни са по-нататъшни ескалации, защото държавното управление не извърши настояванията, сложени от опозицията за прекъсване на насилието по улиците, освобождение на политическите затвориници, и овакантяване на президентския пост от Лукашенко. Светлана Тихановска, водачът на опозицията, прикани за национална стачка, започваща на 26 октомври, която цели да блокира магазините и пътищата.
Това написа в коментар за ФАКТИ Мирела Петкова.
Въпросът е, дали в случай че стачката не проработи, протестиращото придвижване ще остане все по този начин спокойно, както до момента, или ще се радикализира? Какви реакции и каква поддръжка могат да чакат беларуските жители при сходна ескалация от основния си геополитически комшия на запад, Европейския съюз? През по-голямата част от последните 26 години, Европейски Съюз гледаше на Беларус основно като на спътник на Русия, с хронично неприятно положение на политическите свободи и човешките права. Въпреки беглите опити за разговор посредством присъединението на Беларус към европейската политка за съседство „ Източно партньорство “ през 2009 година и координационата група за разговор сред Европейски Съюз и Беларус учредена през 2016 година, Минск не вижда Брюксел като задоволително значим съставен елемент от външната си политика.
В резултат на това, сега Европейски Съюз има малцина и слаби лостове за въздействие върху събитията в Беларус. След като още през август съюзът не призна резултатите от президентските избори, Съветът на Европейски Съюз наложи наказания при започване на октомври против 40 лица, избрани като виновни за репресии и заплашване на мирни стачкуващи, членове на опозицията, и публицисти. Санкциите постановат възбрана за пътешестване в съюза и заледяване на активите. Наказателните ограничения са за освен да се даде знак за взаимност с спокойно протестиращите, само че и да се окаже напън върху политическите кръгове в страната.
С сходни дейности, Европейски Съюз е на лимита на опциите си от позиция на ходове за заплашване на настоящото държавно управление на Лукашенко. Брюксел изрично не е подготвен да предприеме по-сериозни дейности при случай на кръвопролития, сходно на обстановката в Украйна преди шест години. Невъзможно е да се предскаже какво ще се случи в идващите дни. Не знаем по какъв начин националната стачка ще повлияе на стопанската система и докога силите за сигурност ще продължат да поддържат Лукашенко.
Това, което е кристално ясно е, че беларусите демонстрираха своята увереност, а режимът своята уязвимост и некадърност да отговори на настояванията на хората. Със съседи като Европейски Съюз, които са лимитирани в това, което могат да създадат, вярата на беларусите остава в това, че Лукашенко не може да арестува половината нация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ