ЕНП, вие се провалихте в България!
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
„ Защо подкрепяте мафията в България? “
„ Слепи ли сте или също сте корумпирани?! “
„ Засрамете се, лицемери! “
Тези въпроси и възклицания са незначителна част от реакциите на протестиращите българи, отправени към представителите на Европейската национална партия, само че са брилянтно резюме на настроенията, които провокира водещата партия с държанието си по отношение на държавното управление в София.
Гневът се разчита както на плакатите по време на митингите, по този начин и в профилите в обществените мрежи на Манфред Вебер, Доналд Туск, ЕНП, малтийката Роберта Мецола.
Изглежда, че българите се разделят с една от последните си илюзии – че могат да разчитат абсолютно на Брюксел, когато българските институции са им обърнали тил и бездействат. Когато парите от европейските фондове се „ усвояват “ по схеми, а не извършват главната си цел да покачат благосъстоянието, да запълнят разликата сред Изтока и Запада в Европейски Съюз, да дадат подтик на стопанската система, да вдигнат на крайник най-бедните райони. Точно противоположното – евентуално посредством и на европейските фондове България е рекордьор по индикатора за обществено неравноправие. Тук богатите са доста богати, а бедните – доста небогати.
Да преглеждаме обаче европейските институции като единно цяло, в което липсва политическа и партийна динамичност, ще бъде неправилно.
Истината е, че огромното отчаяние пристигна от водещата група в Европейския парламент - тази на Европейската национална партия; фундаментът, върху който се крепят ГЕРБ, държавното управление и самочувствието да ръководят.
Групата на ЕНП разпъна чадър над ГЕРБ и Борисов, откакто близо 90 дни многозначително мълча.
Европейската национална партия, Европейската комисия или парламент не смъкват и не качват национални държавни управления. Но неналичието на отчетлива поддръжка подхрани очаквания, че непублично ще бъде даден знак на Борисов за почтено отдръпване.
Очакванията са излъгани с днешна дата, само че да върнем лентата към началото на българския протест.
През юли, когато жълтите павета се извършиха с народ, ръководителят на фракцията на ЕНП Манфред Вебер употребява приемането на България в по този начин наречената „ чакалня “ на еврозоната и съобщи твърда поддръжка за „ българското държавно управление на Бойко Борисов в напъните му да отбрани стопанската система от негативните последици от рецесията с Ковид-19, в битката против корупцията и в напредъка в процеса на присъединение към еврозоната. “
Забележете, „ в битката против корупцията “...
Очевидно е, че на този начален стадий обстановката бе мощно подценена. Очевидно имаше очакване, че митингите ще бъдат следващата „ стихия в чаша вода “, провокирана от един като цяло толерантен народ. Скандал, който на собствен ред ще отмине, както отминаваха редица други провали от началото на мандата на настоящия кабинет.
В същото време, още веднъж през юли, лидерката на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер бе в София (16 юли), само че в държавното известие нямаше и дума, че поддържа Борисов.
Затова пък пресцентърът на Министерски съвет се престара преди седмица, когато разгласи поддръжката на Доналд Туск към Борисов след диалог с нашия министър председател. Наложи се Туск да осведоми публиката по-коректно, като написа в туитър: „ Имах открит диалог с българския министър председател Бойко Борисов през днешния ден. Страната е извървяла дълъг път по време на неговото ръководство, само че провокациите остават. Необходими са спомагателни промени във връзка с върховенството на закона, самостоятелната правосъдна система и битката с корупцията - главните полезности на ЕНП. Демокрацията в България ще има последната си дума на изборите. “
Вебер също се включи с коментар в обществената мрежа след диалог с Борисов, като означи, че оценката за България в отчета за наблюдаване на Еврокомисията била обективна, само че са нужни усъвършенствания. А на финала на късия пост направи идентична отпратка към изборите, като тази на Туск: „ Уважение за протестиращите, само че изборите през март ще бъдат решаващи. “
Очевидно е, че това, което ГЕРБ са съумели да създадат през август и септември, е да убедят своите сътрудници от ЕНП да им окажат поддръжка до постоянните избори. Тоест, да бъде избегнат кошмарният сюжет със длъжностен кабинет на президента.
В същото време мониторингът над страната ни за върховенството на закона и корупцията остава, дори става двоен. Веднъж особено за нас по МСП, и повторно – по новия механизъм за оценка на всички страни от Евросъюза.
Можехме в тази обстановка да определим случилото се като полуподкрепа, в случай че не бяха два великански гафа, които на всекидневен език ще назовем напряко „ издънка “.
Първият е, че на българския представител в групата на ЕНП – Радан Кънев, не му бе дадена думата да приказва в зала при дебата за българската резолюция. При декларирано изявление Кънев бе отсечен и той подава позицията си документално. Критичните гласове не бяха позволени от ЕНП.
Вторият гаф са поправките, които малтийската представителка Роберта Мецола реши да внесе в сериозната към властта в София резолюция.
Няма да ги повтаряме, само че най-общо казано те поделяха виновността сред министър председател и президент, прехвърляха топката към „ бележит магнат “, разбирайте Божков, като финансиращ митингите. (Мецола като че ли си е водила бележки, до момента в който е слушала Александър Йорданов). И въобще целеустремено замъгляваха картината, която другояче западните медии ослепително описаха, като не икономисаха револверите, шкафчетата, острите дефицити на демокрацията в България, генезиса на мафията, адекватността на митингите.
Скандалните ремонти на Мецола бяха отхвърлени, само че горчивият усет остана, а в обществената мрежа евродепутатката е затрупана с въпроси какъв брой пари е взела, с цел да вкара измененията. Може да се допусна, че в България Мецола е към този момент толкоз известна, колкото и в родната си Малта. Тя даже се принуди да управлява изявите на българи под своите постове, като явно трие някои от тях. (Сред тях имаше и хаштаг BULEXIT, само че не си коства да напущаме Европейския съюз поради една Мецола.)
Накратко, Европейската национална партия се провали в България.
Радан Кънев би трябвало в действителност добре да намерения дали да остане в групата на ЕНП в Европейския парламент или да продължи да предлага компромисен прочит на случилото се.
В изявление за Дойче веле Кънев декларира следното:
- „ За първи път ЕНП ясно осъзнава, че ГЕРБ е проблем за нея, а не горделивост. “
- „ Ръководството на партията и обособените членове доста ясно виждат, че в случай че поддържат българското държавно управление, би трябвало да платят доста тежка политическа цена - в България и пред европейското публично мнение. И надлежно тази поддръжка към този момент не идва абсолютно както преди, а идва под доста тежки условия: България неотложно да стартира промените, които отсрочва в продължение на 10 години. “
- „ ЕНП се пробва да даде финален късмет на българското държавно управление. “
Последен късмет. Вярно?! Шансът идва след години на толериране, макар свадите към ръководствата на ГЕРБ, макар ниските индикатори на България през последните 10 години, макар неналичието на явен прогрес по съществени знаци за положението на демокрацията като битката с корупцията, свободата на медиите и върховенството на закона.
ЕНП си затвори очите още през 2008 година, когато приемаше ГЕРБ в редиците си и когато партията бе новата звезда на десния хоризонт в България. Ерго, щеше да им донесе повече места в Европарламента.
ЕНП замижа и през 2017 година, когато ГЕРБ влезе в коалиция с националистически обединения. Нещо, което в Германия, да вземем за пример, е табу за партията на Меркел.
Днес, 12 години по-късно, броят на евродепутатите и въздействието, към което се стреми ЕНП посредством своите партии на национално ниво, е още по-ценно, защото поддръжката изтънява.
На последните европейски избори водещата мощ на европейско равнище трябваше да регистрира електорален отлив. ЕНП и социалистите в Европейския парламент изгубиха болшинството си, а след висока изборна интензивност на Стария континент балансите в институцията фрапантно се трансформираха. Нови политически феномени като Зелените със мощен антикорупционен акцент в своята платформа, към този момент могат да диктуват условия.
Традиционните партии не са това, което бяха и през случая България смяната става забележима.
ЕНП не постановиха гледната си точка към ГЕРБ и Борисов, а сериозната резолюция бе призната с 358 гласа на социалисти, леви, зелени, либерали.
Българският въпрос излезе на европейската сцена, макар съпротивата на ЕНП. Проблемът на ЕНП се назовава Виктор Орбан. Но казусът на българите се назовава Борисов и те чакаха съответни реакции, а не опорни точки на брюкселки език.
С поддръжката, която оказа на властта, Европейската национална партия влезе в отчетлива колизия с полезностите, които прокламира (върховенство на закона, самостоятелна правосъдна система и битка с корупцията – по Туск).
В българската политическа драма, която се придвижи и на европейско равнище, има една потенционално добра вест. На последните европейски избори интензивността в България внезапно се отличаваше от тази в Европа. Тук бе сериозно ниска, до момента в който в Европа означи изразителен растеж и то измежду младото потомство, които се оказаха „ зелени “ гласоподаватели.
Тук болшинството от българските жители не видя претекст да отиде до урните. Добрата вест е, че това най-вероятно ще се промени. Българите към този момент схващат по-добре залозите в европейската политика, влизат в детайлите. Случилото се намества пластовете, избистря отношението към партиите на паневропейско равнище. За идващите европейски избори повече българските гласоподаватели ще намерят за какво да гласоподават и ще бъдат толкоз дейни, колкото в обществените мрежи под постовете на Туск, Мецола, Вебер.
И да не забравим – през март също, както ни приканват европейците от ЕНП.
Автор: Таня Джоева
Източник: " Епицентър "
„ Защо подкрепяте мафията в България? “
„ Слепи ли сте или също сте корумпирани?! “
„ Засрамете се, лицемери! “
Тези въпроси и възклицания са незначителна част от реакциите на протестиращите българи, отправени към представителите на Европейската национална партия, само че са брилянтно резюме на настроенията, които провокира водещата партия с държанието си по отношение на държавното управление в София.
Гневът се разчита както на плакатите по време на митингите, по този начин и в профилите в обществените мрежи на Манфред Вебер, Доналд Туск, ЕНП, малтийката Роберта Мецола.
Изглежда, че българите се разделят с една от последните си илюзии – че могат да разчитат абсолютно на Брюксел, когато българските институции са им обърнали тил и бездействат. Когато парите от европейските фондове се „ усвояват “ по схеми, а не извършват главната си цел да покачат благосъстоянието, да запълнят разликата сред Изтока и Запада в Европейски Съюз, да дадат подтик на стопанската система, да вдигнат на крайник най-бедните райони. Точно противоположното – евентуално посредством и на европейските фондове България е рекордьор по индикатора за обществено неравноправие. Тук богатите са доста богати, а бедните – доста небогати.
Да преглеждаме обаче европейските институции като единно цяло, в което липсва политическа и партийна динамичност, ще бъде неправилно.
Истината е, че огромното отчаяние пристигна от водещата група в Европейския парламент - тази на Европейската национална партия; фундаментът, върху който се крепят ГЕРБ, държавното управление и самочувствието да ръководят.
Групата на ЕНП разпъна чадър над ГЕРБ и Борисов, откакто близо 90 дни многозначително мълча.
Европейската национална партия, Европейската комисия или парламент не смъкват и не качват национални държавни управления. Но неналичието на отчетлива поддръжка подхрани очаквания, че непублично ще бъде даден знак на Борисов за почтено отдръпване.
Очакванията са излъгани с днешна дата, само че да върнем лентата към началото на българския протест.
През юли, когато жълтите павета се извършиха с народ, ръководителят на фракцията на ЕНП Манфред Вебер употребява приемането на България в по този начин наречената „ чакалня “ на еврозоната и съобщи твърда поддръжка за „ българското държавно управление на Бойко Борисов в напъните му да отбрани стопанската система от негативните последици от рецесията с Ковид-19, в битката против корупцията и в напредъка в процеса на присъединение към еврозоната. “
Забележете, „ в битката против корупцията “...
Очевидно е, че на този начален стадий обстановката бе мощно подценена. Очевидно имаше очакване, че митингите ще бъдат следващата „ стихия в чаша вода “, провокирана от един като цяло толерантен народ. Скандал, който на собствен ред ще отмине, както отминаваха редица други провали от началото на мандата на настоящия кабинет.
В същото време, още веднъж през юли, лидерката на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер бе в София (16 юли), само че в държавното известие нямаше и дума, че поддържа Борисов.
Затова пък пресцентърът на Министерски съвет се престара преди седмица, когато разгласи поддръжката на Доналд Туск към Борисов след диалог с нашия министър председател. Наложи се Туск да осведоми публиката по-коректно, като написа в туитър: „ Имах открит диалог с българския министър председател Бойко Борисов през днешния ден. Страната е извървяла дълъг път по време на неговото ръководство, само че провокациите остават. Необходими са спомагателни промени във връзка с върховенството на закона, самостоятелната правосъдна система и битката с корупцията - главните полезности на ЕНП. Демокрацията в България ще има последната си дума на изборите. “
Вебер също се включи с коментар в обществената мрежа след диалог с Борисов, като означи, че оценката за България в отчета за наблюдаване на Еврокомисията била обективна, само че са нужни усъвършенствания. А на финала на късия пост направи идентична отпратка към изборите, като тази на Туск: „ Уважение за протестиращите, само че изборите през март ще бъдат решаващи. “
Очевидно е, че това, което ГЕРБ са съумели да създадат през август и септември, е да убедят своите сътрудници от ЕНП да им окажат поддръжка до постоянните избори. Тоест, да бъде избегнат кошмарният сюжет със длъжностен кабинет на президента.
В същото време мониторингът над страната ни за върховенството на закона и корупцията остава, дори става двоен. Веднъж особено за нас по МСП, и повторно – по новия механизъм за оценка на всички страни от Евросъюза.
Можехме в тази обстановка да определим случилото се като полуподкрепа, в случай че не бяха два великански гафа, които на всекидневен език ще назовем напряко „ издънка “.
Първият е, че на българския представител в групата на ЕНП – Радан Кънев, не му бе дадена думата да приказва в зала при дебата за българската резолюция. При декларирано изявление Кънев бе отсечен и той подава позицията си документално. Критичните гласове не бяха позволени от ЕНП.
Вторият гаф са поправките, които малтийската представителка Роберта Мецола реши да внесе в сериозната към властта в София резолюция.
Няма да ги повтаряме, само че най-общо казано те поделяха виновността сред министър председател и президент, прехвърляха топката към „ бележит магнат “, разбирайте Божков, като финансиращ митингите. (Мецола като че ли си е водила бележки, до момента в който е слушала Александър Йорданов). И въобще целеустремено замъгляваха картината, която другояче западните медии ослепително описаха, като не икономисаха револверите, шкафчетата, острите дефицити на демокрацията в България, генезиса на мафията, адекватността на митингите.
Скандалните ремонти на Мецола бяха отхвърлени, само че горчивият усет остана, а в обществената мрежа евродепутатката е затрупана с въпроси какъв брой пари е взела, с цел да вкара измененията. Може да се допусна, че в България Мецола е към този момент толкоз известна, колкото и в родната си Малта. Тя даже се принуди да управлява изявите на българи под своите постове, като явно трие някои от тях. (Сред тях имаше и хаштаг BULEXIT, само че не си коства да напущаме Европейския съюз поради една Мецола.)
Накратко, Европейската национална партия се провали в България.
Радан Кънев би трябвало в действителност добре да намерения дали да остане в групата на ЕНП в Европейския парламент или да продължи да предлага компромисен прочит на случилото се.
В изявление за Дойче веле Кънев декларира следното:
- „ За първи път ЕНП ясно осъзнава, че ГЕРБ е проблем за нея, а не горделивост. “
- „ Ръководството на партията и обособените членове доста ясно виждат, че в случай че поддържат българското държавно управление, би трябвало да платят доста тежка политическа цена - в България и пред европейското публично мнение. И надлежно тази поддръжка към този момент не идва абсолютно както преди, а идва под доста тежки условия: България неотложно да стартира промените, които отсрочва в продължение на 10 години. “
- „ ЕНП се пробва да даде финален късмет на българското държавно управление. “
Последен късмет. Вярно?! Шансът идва след години на толериране, макар свадите към ръководствата на ГЕРБ, макар ниските индикатори на България през последните 10 години, макар неналичието на явен прогрес по съществени знаци за положението на демокрацията като битката с корупцията, свободата на медиите и върховенството на закона.
ЕНП си затвори очите още през 2008 година, когато приемаше ГЕРБ в редиците си и когато партията бе новата звезда на десния хоризонт в България. Ерго, щеше да им донесе повече места в Европарламента.
ЕНП замижа и през 2017 година, когато ГЕРБ влезе в коалиция с националистически обединения. Нещо, което в Германия, да вземем за пример, е табу за партията на Меркел.
Днес, 12 години по-късно, броят на евродепутатите и въздействието, към което се стреми ЕНП посредством своите партии на национално ниво, е още по-ценно, защото поддръжката изтънява.
На последните европейски избори водещата мощ на европейско равнище трябваше да регистрира електорален отлив. ЕНП и социалистите в Европейския парламент изгубиха болшинството си, а след висока изборна интензивност на Стария континент балансите в институцията фрапантно се трансформираха. Нови политически феномени като Зелените със мощен антикорупционен акцент в своята платформа, към този момент могат да диктуват условия.
Традиционните партии не са това, което бяха и през случая България смяната става забележима.
ЕНП не постановиха гледната си точка към ГЕРБ и Борисов, а сериозната резолюция бе призната с 358 гласа на социалисти, леви, зелени, либерали.
Българският въпрос излезе на европейската сцена, макар съпротивата на ЕНП. Проблемът на ЕНП се назовава Виктор Орбан. Но казусът на българите се назовава Борисов и те чакаха съответни реакции, а не опорни точки на брюкселки език.
С поддръжката, която оказа на властта, Европейската национална партия влезе в отчетлива колизия с полезностите, които прокламира (върховенство на закона, самостоятелна правосъдна система и битка с корупцията – по Туск).
В българската политическа драма, която се придвижи и на европейско равнище, има една потенционално добра вест. На последните европейски избори интензивността в България внезапно се отличаваше от тази в Европа. Тук бе сериозно ниска, до момента в който в Европа означи изразителен растеж и то измежду младото потомство, които се оказаха „ зелени “ гласоподаватели.
Тук болшинството от българските жители не видя претекст да отиде до урните. Добрата вест е, че това най-вероятно ще се промени. Българите към този момент схващат по-добре залозите в европейската политика, влизат в детайлите. Случилото се намества пластовете, избистря отношението към партиите на паневропейско равнище. За идващите европейски избори повече българските гласоподаватели ще намерят за какво да гласоподават и ще бъдат толкоз дейни, колкото в обществените мрежи под постовете на Туск, Мецола, Вебер.
И да не забравим – през март също, както ни приканват европейците от ЕНП.
Автор: Таня Джоева
Източник: " Епицентър "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ