Верни ли са твърденията за хиперзвуковите оръжия на Русия?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
На 19 септември организация ТАСС съобщи следното изявление на американския президент, направено ден по-рано: " Вие знаете, че в тях (Русия-б.а.) има ракета... хиперзвукова. Тя е пет пъти по-бърза от елементарната ракета. Но Русия е получила тази информация от администрацията на Обама... и по-късно я е създала”.
Изказването явно е детайл от предизборната битка, която се вихри в Съединени американски щати и в която, с цел да се успее, на противника би трябвало да се показват или приписват какви ли не дефекти и нарушавания, даже и закононарушения. Това си е вътрешна работа на американските кандидати-президенти, само че забавното е, че дружно с това стрели се насочват и към геополитическия съперник.
В случая в изменничество надали не се упреква експрезидента Барак Обама и в същото време се злепоставя Русия – тя е неспособна сама да сътвори този нов клас тактически и стратегически хиперзвукови оръжия и по тази причина е употребила достиженията на Съединени американски щати, т.е. откраднала е тяхна технология. Впрочем през 2019 година Джон Болтън, консултант по националната сигурност на президента Тръмп, също упрекна Русия, че основава хиперзвукови оръжия с откраднати американски достижения. Верни ли са тези изказвания?
Известно е, че целта в региона на хиперзвуковата технология не принадлежи нито на Съединени американски щати, нито на Русия, а на австрийския академик Ойген Зенгер с неговия в детайли създаден план за орбитален бомбардировач „ Сребърната птица”.
Според изчисленията на учения, след старта от трикилометрова стартова релсова платформа и полет с ракетен мотор с течно гориво, в края на дейния сектор „ Сребърната птица” би трябвало да придобие хиперзвукова скорост 21М, т.е. 21 пъти по-голяма от скоростта на звука. Идеята обаче остава единствено план, който след войната попада в Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
Идеята на доктор Зенгер в избрана степен е осъществена в пробната стратегия Х-15 на НАСА и Военновъздушни сили през 1958-70 година, приключила със основаването на едноименния хиперзвуков аероплан. През 1963 година при суборбитален полет той реализира скорост 6.7М и височина на полета 106 км. Негово продължение е Х-20 „ Дайна сор” – при него като стартов ускорител се употребява ракета-носител „ Титан”, до момента в който при Х-15 се употребява стратегически бомбардировач Б-52. Х-20 е закрит през 60-те години на ХХ век заради непреодолими софтуерни проблеми.
През 1986 година стартира реализация на плана Х-30 за хиперзвуков ракетоплан, на който Съединени американски щати разпореждат прекомерно огромни очаквания. В началото на 90-те години на ХХ век той също приключва несполучливо както предходните планове, тъй като американските експерти не съумяват да основат ефикасен хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен мотор (ХПВРД) и конструкционни материали, издържащи на температура към 18000С.
Неуспехите водят до предприемане на по-скромна разработка – хиперзвуков летателен уред Х-43А, за чиято стартова площадка също се планува Б-52. В Съединени американски щати знаят за руските проучвания в хиперзвуковата лаборатория „ Холод” и вземат решение да ускорят проучванията си, като употребяват тази технология за своя план. За задачата през 1998 година НАСА подписва контракт с Русия и прави нужните проучвания против надлежно възнаграждение. Тази стъпка на НАСА може да се преглежда и като научно-техническо разузнаване, и като действителна нужда от потребление на съветската летяща лаборатория.
Факт е обаче, че точно те търсят съветска помощ и заплащат на Русия за потребление на нейна технология, а не противоположното.
Интересното е, че след извършените опити в Русия работата по Х-43А се форсира и през 2001-2004 година апаратът лети три пъти – първият е спешен, само че вторият и третият полет са изцяло сполучливи – в продължение на 10 секунди се реализира скорост 9.6М.
През идващите години Съединени американски щати не записват особени триумфи в развиване на хиперзвуковата технология, а към средата на десетилетието съдействието с Русия е прекъснато. Основната причина за това е излизането на Съединени американски щати от Договора за ограничение на системите за противоракетна защита, а в същото време това е и главата причина Русия да засилва работата си по основаване на средства за превъзмогване на разработваната от Съединени американски щати система за ПРО, чиято цел е обезценяване на съветския стратегически нуклеарен капацитет. Такива ефикасни средства към този момент само могат да бъдат хиперзвуковите оръжия и по тази причина Русия развръща огромна изследователска и опитно-конструкторска активност за създаването им.
Създаването им стартира на основата на постигнатите още по времето на Съюз на съветските социалистически републики резултати - проучвания по проблемите на хиперзвуковата технология стартират през 1979 година по план „ Холод”. Целта му е скромна, само че извънредно значима - създаване на хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен мотор. Без него всевъзможни проекти за хиперзвуков летателен уред са безпредметни. Като стартов ускорител се взема остаряла зенитна ракета С-200В „ Вега” - тя би трябвало да форсира пробния ХПВРД до нужната му за устойчива работа скорост, като моторът се инсталира на мястото на бойната глава на ракетата.
Първият действителен полет е сполучлив и се прави през ноември 1991 година, а до 1999 година полетите са седем, при които се реализира скорост 6.5М и устойчива работа на мотора в продължение на 80 сек. Получените резултати разрешават създаване на хиперзвукова летяща лаборатория „ ИГЛА”/„ Холод-2”/, чиято цел е основаване на хиперзвуков планер.
Тази концепция прераства в създаване на хиперзвуков управляем маневриращ военен блок 15Ю71 за междуконтинентална балистична ракета – разчетната му маршева скорост е 15М, а в региона на задачата към 7М. Неговото изпробване се прави през интервала 1990-2004 година, като последният полет от приемните тествания се организира през 2018 година През декември 2019 година първият ракетен полк, въоръжен с два (от шест по щат) стратегически ракетни комплекса „ Авангард”, е подложен на опитно бойно дежурство. До 2027 година се възнамерява развръщане по цялостен щат на два ракетни полка от състава на 13-та ракетна дивизия на 31-ва ракетна войска. Почти по едно и също време с „ Авангард” се основава и авиационен хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на земни и морски цели „ Кинжал” с притежател изтребител-прехващач МиГ-31К.
Ракетата му е управляема по цялата траектория и маневрира при метода към задачата. Скоростта на полета е 10М, а далекобойността 1000 км, общо 2000 км с радиуса на деяние на самолета-носител. С бъдещите носители Ту-22М3, Ту-160 или Су-57 обсегът нараства няколкократно. Първата ескадрила, въоръжена с комплекса, е на опитно бойно дежурство от 2018 година
През тази година приключват последните полетни тествания и на хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на морски и земни цели „ Циркон”, основан на кораби и подводници. Неговата скорост е 6-8М, а декларираната далекобойност 500, планирана 1000 км.
Краткото изложение на съветското хиперзвуково оръжие не е самоцел. То демонстрира, че в страната е основана мощна научна база за развиване на хиперзвуковата технология, вследствие на което са реализирани основни резултати. Те не биха били действителност, в случай че се базираха единствено на открадната от Съединени американски щати технология, тъй като проблемите са извънредно комплицирани и многопланови и тъй като без нужната теоретична основа, изпитателно съоръжение, материали и експерти основаването на хиперзвукови оръжия е невероятно.
Ако допуснем, че Съединени американски щати са имали ефикасна хиперзвукова технология, то за какво до момента не са създали настоящ хиперзвуков летателен уред? Поради това можем да допуснем, че те не разполагат с такава и затова Русия просто няма какво да открадне. Ако тази технология е действителна и дано допуснем, че е попаднала в Русия, значи съветските експерти са по-способни, тъй като сътвориха действителни хиперзвукови оръжия. Истината е, че Съединени американски щати към момента не разполагат с задоволително добре създадена технология и към момента опитват с няколко плана за разрешаване на комплицираните софтуерни проблеми.
За един от тези планове американският президент, който през май т.г. взе участие в тържествената гала по връчване бойното знаме на Космическите сили, гордо съобщи, че тяхната, както той се изрази, „ супер-пупер ракета” (super-duper missile) ще лети 17 пъти по-бързо от която и да е американска ракета и три пъти по-бързо от тези на Русия и Китай. Вероятно той има поради крилата ракета с авиационно базиране AGM-183A, чиято теоретична скорост би трябвало да бъде към 20М и обхват 900 км. Според наличната информация тя е аеробалистична, започва от въздушен притежател и от нея се отделя хиперзвуков военен блок, който лети по балистична траектория, т.е. той е неуправляем и неманевриращ. Ракетата даже не може да се съпоставя с тази на „ Кинжал”, а бойният ѝ блок няма нищо общо с този на „ Авангард”. Договор за създаването на AGM-183A е подписан през 2019 година, като на въоръжение се чака след 2022 година
Към 2020 година това е всичко, което Съединени американски щати могат да посочат като близко бъдещо достижение, като за изоставането им в хиперзвуковата технология вероятно ще продължат да се оправдават със заклеймяване на политическия съперник и с незаслужено обвиняване към Русия.
Автор: о.з. п-к, доцент, доктор Гергин Гергинов
На 19 септември организация ТАСС съобщи следното изявление на американския президент, направено ден по-рано: " Вие знаете, че в тях (Русия-б.а.) има ракета... хиперзвукова. Тя е пет пъти по-бърза от елементарната ракета. Но Русия е получила тази информация от администрацията на Обама... и по-късно я е създала”.
Изказването явно е детайл от предизборната битка, която се вихри в Съединени американски щати и в която, с цел да се успее, на противника би трябвало да се показват или приписват какви ли не дефекти и нарушавания, даже и закононарушения. Това си е вътрешна работа на американските кандидати-президенти, само че забавното е, че дружно с това стрели се насочват и към геополитическия съперник.
В случая в изменничество надали не се упреква експрезидента Барак Обама и в същото време се злепоставя Русия – тя е неспособна сама да сътвори този нов клас тактически и стратегически хиперзвукови оръжия и по тази причина е употребила достиженията на Съединени американски щати, т.е. откраднала е тяхна технология. Впрочем през 2019 година Джон Болтън, консултант по националната сигурност на президента Тръмп, също упрекна Русия, че основава хиперзвукови оръжия с откраднати американски достижения. Верни ли са тези изказвания?
Известно е, че целта в региона на хиперзвуковата технология не принадлежи нито на Съединени американски щати, нито на Русия, а на австрийския академик Ойген Зенгер с неговия в детайли създаден план за орбитален бомбардировач „ Сребърната птица”.
Според изчисленията на учения, след старта от трикилометрова стартова релсова платформа и полет с ракетен мотор с течно гориво, в края на дейния сектор „ Сребърната птица” би трябвало да придобие хиперзвукова скорост 21М, т.е. 21 пъти по-голяма от скоростта на звука. Идеята обаче остава единствено план, който след войната попада в Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики.
Идеята на доктор Зенгер в избрана степен е осъществена в пробната стратегия Х-15 на НАСА и Военновъздушни сили през 1958-70 година, приключила със основаването на едноименния хиперзвуков аероплан. През 1963 година при суборбитален полет той реализира скорост 6.7М и височина на полета 106 км. Негово продължение е Х-20 „ Дайна сор” – при него като стартов ускорител се употребява ракета-носител „ Титан”, до момента в който при Х-15 се употребява стратегически бомбардировач Б-52. Х-20 е закрит през 60-те години на ХХ век заради непреодолими софтуерни проблеми.
През 1986 година стартира реализация на плана Х-30 за хиперзвуков ракетоплан, на който Съединени американски щати разпореждат прекомерно огромни очаквания. В началото на 90-те години на ХХ век той също приключва несполучливо както предходните планове, тъй като американските експерти не съумяват да основат ефикасен хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен мотор (ХПВРД) и конструкционни материали, издържащи на температура към 18000С.
Неуспехите водят до предприемане на по-скромна разработка – хиперзвуков летателен уред Х-43А, за чиято стартова площадка също се планува Б-52. В Съединени американски щати знаят за руските проучвания в хиперзвуковата лаборатория „ Холод” и вземат решение да ускорят проучванията си, като употребяват тази технология за своя план. За задачата през 1998 година НАСА подписва контракт с Русия и прави нужните проучвания против надлежно възнаграждение. Тази стъпка на НАСА може да се преглежда и като научно-техническо разузнаване, и като действителна нужда от потребление на съветската летяща лаборатория.
Факт е обаче, че точно те търсят съветска помощ и заплащат на Русия за потребление на нейна технология, а не противоположното.
Интересното е, че след извършените опити в Русия работата по Х-43А се форсира и през 2001-2004 година апаратът лети три пъти – първият е спешен, само че вторият и третият полет са изцяло сполучливи – в продължение на 10 секунди се реализира скорост 9.6М.
През идващите години Съединени американски щати не записват особени триумфи в развиване на хиперзвуковата технология, а към средата на десетилетието съдействието с Русия е прекъснато. Основната причина за това е излизането на Съединени американски щати от Договора за ограничение на системите за противоракетна защита, а в същото време това е и главата причина Русия да засилва работата си по основаване на средства за превъзмогване на разработваната от Съединени американски щати система за ПРО, чиято цел е обезценяване на съветския стратегически нуклеарен капацитет. Такива ефикасни средства към този момент само могат да бъдат хиперзвуковите оръжия и по тази причина Русия развръща огромна изследователска и опитно-конструкторска активност за създаването им.
Създаването им стартира на основата на постигнатите още по времето на Съюз на съветските социалистически републики резултати - проучвания по проблемите на хиперзвуковата технология стартират през 1979 година по план „ Холод”. Целта му е скромна, само че извънредно значима - създаване на хиперзвуков правоточен въздушно-реактивен мотор. Без него всевъзможни проекти за хиперзвуков летателен уред са безпредметни. Като стартов ускорител се взема остаряла зенитна ракета С-200В „ Вега” - тя би трябвало да форсира пробния ХПВРД до нужната му за устойчива работа скорост, като моторът се инсталира на мястото на бойната глава на ракетата.
Първият действителен полет е сполучлив и се прави през ноември 1991 година, а до 1999 година полетите са седем, при които се реализира скорост 6.5М и устойчива работа на мотора в продължение на 80 сек. Получените резултати разрешават създаване на хиперзвукова летяща лаборатория „ ИГЛА”/„ Холод-2”/, чиято цел е основаване на хиперзвуков планер.
Тази концепция прераства в създаване на хиперзвуков управляем маневриращ военен блок 15Ю71 за междуконтинентална балистична ракета – разчетната му маршева скорост е 15М, а в региона на задачата към 7М. Неговото изпробване се прави през интервала 1990-2004 година, като последният полет от приемните тествания се организира през 2018 година През декември 2019 година първият ракетен полк, въоръжен с два (от шест по щат) стратегически ракетни комплекса „ Авангард”, е подложен на опитно бойно дежурство. До 2027 година се възнамерява развръщане по цялостен щат на два ракетни полка от състава на 13-та ракетна дивизия на 31-ва ракетна войска. Почти по едно и също време с „ Авангард” се основава и авиационен хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на земни и морски цели „ Кинжал” с притежател изтребител-прехващач МиГ-31К.
Ракетата му е управляема по цялата траектория и маневрира при метода към задачата. Скоростта на полета е 10М, а далекобойността 1000 км, общо 2000 км с радиуса на деяние на самолета-носител. С бъдещите носители Ту-22М3, Ту-160 или Су-57 обсегът нараства няколкократно. Първата ескадрила, въоръжена с комплекса, е на опитно бойно дежурство от 2018 година
През тази година приключват последните полетни тествания и на хиперзвуков ракетен комплекс за поразяване на морски и земни цели „ Циркон”, основан на кораби и подводници. Неговата скорост е 6-8М, а декларираната далекобойност 500, планирана 1000 км.
Краткото изложение на съветското хиперзвуково оръжие не е самоцел. То демонстрира, че в страната е основана мощна научна база за развиване на хиперзвуковата технология, вследствие на което са реализирани основни резултати. Те не биха били действителност, в случай че се базираха единствено на открадната от Съединени американски щати технология, тъй като проблемите са извънредно комплицирани и многопланови и тъй като без нужната теоретична основа, изпитателно съоръжение, материали и експерти основаването на хиперзвукови оръжия е невероятно.
Ако допуснем, че Съединени американски щати са имали ефикасна хиперзвукова технология, то за какво до момента не са създали настоящ хиперзвуков летателен уред? Поради това можем да допуснем, че те не разполагат с такава и затова Русия просто няма какво да открадне. Ако тази технология е действителна и дано допуснем, че е попаднала в Русия, значи съветските експерти са по-способни, тъй като сътвориха действителни хиперзвукови оръжия. Истината е, че Съединени американски щати към момента не разполагат с задоволително добре създадена технология и към момента опитват с няколко плана за разрешаване на комплицираните софтуерни проблеми.
За един от тези планове американският президент, който през май т.г. взе участие в тържествената гала по връчване бойното знаме на Космическите сили, гордо съобщи, че тяхната, както той се изрази, „ супер-пупер ракета” (super-duper missile) ще лети 17 пъти по-бързо от която и да е американска ракета и три пъти по-бързо от тези на Русия и Китай. Вероятно той има поради крилата ракета с авиационно базиране AGM-183A, чиято теоретична скорост би трябвало да бъде към 20М и обхват 900 км. Според наличната информация тя е аеробалистична, започва от въздушен притежател и от нея се отделя хиперзвуков военен блок, който лети по балистична траектория, т.е. той е неуправляем и неманевриращ. Ракетата даже не може да се съпоставя с тази на „ Кинжал”, а бойният ѝ блок няма нищо общо с този на „ Авангард”. Договор за създаването на AGM-183A е подписан през 2019 година, като на въоръжение се чака след 2022 година
Към 2020 година това е всичко, което Съединени американски щати могат да посочат като близко бъдещо достижение, като за изоставането им в хиперзвуковата технология вероятно ще продължат да се оправдават със заклеймяване на политическия съперник и с незаслужено обвиняване към Русия.
Автор: о.з. п-к, доцент, доктор Гергин Гергинов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ