13-годишният Серхат: Обичам да ходя на училище. Но трябва да работя, за да изхранвам мама.
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Преди няколко седмици Серхат е навършил 13 години. Всеки ден той обикаля със своята количка из истанбулския квартал Фикиртепе и събира остаряла хартия от контейнерите за отпадък. Често Серхат е заровен до шия в мръсните и вонящи железни контейнери.
Той е от ромски генезис. Всички в фамилията му са събирачи на остаряла хартия: чичо му, братовчедите, а и татко му, който обаче сега лежи в пандиза. " Затова би трябвало да се грижа за фамилията ", споделя момчето.
4 евро дневно
На ден Серхат изкарва приблизително по към 4 евро - задоволително, с цел да занесе храна на майка си, както и малко цигари. Понякога той през целия ден не поставя нищо в устата. " Когато приключа с работата, нормално изразходвам всичко изкарано денем. А на идващия ден не мога да си купя нищо за ястие и недояждам ", прибавя момчето.
Детският труд в Турция е неразрешен. Децата могат да работят откакто навършат 15 години. Но по публични данни, към 700 000 деца в цялата страна или оказват помощ за изхранването на фамилиите си, или се отглеждат сами и се пробват някак си да оцеляват.
Профсъюзният активист Асалетин Арсланоглу допуска, че действителният брой на работещите деца в Турция е доста по-висок - към два милиона. Той е уверен, че детският труд в действителност е мечтан от системата: " Ако страната искаше противоположното, казусът от дълго време щеше да е решен ", споделя синдикалистът. Той прибавя, че Турция разполага с задоволително принадлежности и институции, които биха могли да решат казуса. " Нищо не се прави, всички си затварят очите. Системата желае да има нови богаташи и да се натрупа капитал и счита, че това е допустимо да бъде реализирано с евтина работна ръка ", споделя Арсланоглу.
13-годишният Серхат обича футбола, обича и да върви на учебно заведение. Много му харесват и часовете по британски. Заради пандемията от ковид обаче учебните заведения в Турция са затворени за неопределен срок. Момчето е чувало, че някъде образованието се води онлайн, само че той няма такава опция - фамилията му се е самонастанило в жилище, за което не заплащат наем и в което няма интернет.
Бащата на Серхат е в пандиза, тъй като нападнал един чиновник, който желал да му конфискува количката за събиране на боклуци, защото нямал лиценз за такава активност. Затова и 13-годишното момче живее в непрекъснат боязън. Види ли служител на реда или чиновник от общината, се пробва незабавно да се скрие. Твърди, че в случай че го заловен, сигурно ще отнесе пердах и ще му вземат количката. Тя обаче не е негова, а е взета назаем. Ако я загуби, ще би трябвало да заплати на притежателя 40 евро - цяло положение за Серхат.
Все повече работещи деца в Турция
През последните 10 години в Турция се следи сериозен растеж в броя на работещите деца, споделя председателката на фондация " Tocev " Ебру Уйгун. Според нея, това е обвързвано с споровете в арабския свят и с обстоятелството, че в това време в Турция има към този момент над 4 милиона бежанци: " Понеже в страната идват доста бежанци, нараства и броят на работещите деца. Преди бежанската вълна нещата не бяха чак толкоз зле. Сега на от ден на ден деца им се постанова да работят в доста ранна възраст. В тези фамилии просветителният ценз е доста невисок и родителите карат децата си да работят на открито. Това е тъжната реалност ".
Серхат не е емигрант, само че и неговите родители го карат да се труди. Все още 13-годишното момче има фантазии - желае да стане футболист. Когато приказва за това, очите му блесват, а лицето му засиява. Много други работещи деца в Турция обаче към този момент съвсем не се усмихват. През септември УНИЦЕФ оповести резултатите от проучване за ситуацията на децата, отговарящо на въпроса какъв брой удовлетворени са те от живота си. В него Турция заема последното място от общо 33 страни.
Автор: Оливер Майер-Рют
Преди няколко седмици Серхат е навършил 13 години. Всеки ден той обикаля със своята количка из истанбулския квартал Фикиртепе и събира остаряла хартия от контейнерите за отпадък. Често Серхат е заровен до шия в мръсните и вонящи железни контейнери.
Той е от ромски генезис. Всички в фамилията му са събирачи на остаряла хартия: чичо му, братовчедите, а и татко му, който обаче сега лежи в пандиза. " Затова би трябвало да се грижа за фамилията ", споделя момчето.
4 евро дневно
На ден Серхат изкарва приблизително по към 4 евро - задоволително, с цел да занесе храна на майка си, както и малко цигари. Понякога той през целия ден не поставя нищо в устата. " Когато приключа с работата, нормално изразходвам всичко изкарано денем. А на идващия ден не мога да си купя нищо за ястие и недояждам ", прибавя момчето.
Детският труд в Турция е неразрешен. Децата могат да работят откакто навършат 15 години. Но по публични данни, към 700 000 деца в цялата страна или оказват помощ за изхранването на фамилиите си, или се отглеждат сами и се пробват някак си да оцеляват.
Профсъюзният активист Асалетин Арсланоглу допуска, че действителният брой на работещите деца в Турция е доста по-висок - към два милиона. Той е уверен, че детският труд в действителност е мечтан от системата: " Ако страната искаше противоположното, казусът от дълго време щеше да е решен ", споделя синдикалистът. Той прибавя, че Турция разполага с задоволително принадлежности и институции, които биха могли да решат казуса. " Нищо не се прави, всички си затварят очите. Системата желае да има нови богаташи и да се натрупа капитал и счита, че това е допустимо да бъде реализирано с евтина работна ръка ", споделя Арсланоглу.
13-годишният Серхат обича футбола, обича и да върви на учебно заведение. Много му харесват и часовете по британски. Заради пандемията от ковид обаче учебните заведения в Турция са затворени за неопределен срок. Момчето е чувало, че някъде образованието се води онлайн, само че той няма такава опция - фамилията му се е самонастанило в жилище, за което не заплащат наем и в което няма интернет.
Бащата на Серхат е в пандиза, тъй като нападнал един чиновник, който желал да му конфискува количката за събиране на боклуци, защото нямал лиценз за такава активност. Затова и 13-годишното момче живее в непрекъснат боязън. Види ли служител на реда или чиновник от общината, се пробва незабавно да се скрие. Твърди, че в случай че го заловен, сигурно ще отнесе пердах и ще му вземат количката. Тя обаче не е негова, а е взета назаем. Ако я загуби, ще би трябвало да заплати на притежателя 40 евро - цяло положение за Серхат.
Все повече работещи деца в Турция
През последните 10 години в Турция се следи сериозен растеж в броя на работещите деца, споделя председателката на фондация " Tocev " Ебру Уйгун. Според нея, това е обвързвано с споровете в арабския свят и с обстоятелството, че в това време в Турция има към този момент над 4 милиона бежанци: " Понеже в страната идват доста бежанци, нараства и броят на работещите деца. Преди бежанската вълна нещата не бяха чак толкоз зле. Сега на от ден на ден деца им се постанова да работят в доста ранна възраст. В тези фамилии просветителният ценз е доста невисок и родителите карат децата си да работят на открито. Това е тъжната реалност ".
Серхат не е емигрант, само че и неговите родители го карат да се труди. Все още 13-годишното момче има фантазии - желае да стане футболист. Когато приказва за това, очите му блесват, а лицето му засиява. Много други работещи деца в Турция обаче към този момент съвсем не се усмихват. През септември УНИЦЕФ оповести резултатите от проучване за ситуацията на децата, отговарящо на въпроса какъв брой удовлетворени са те от живота си. В него Турция заема последното място от общо 33 страни.
Автор: Оливер Майер-Рют
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ