Злите лифтове и лошите туристи всъщност не пречат на природата
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Коментар на Стефан Джендов за " Гласове "
Колко индивида могат да се наредят измежду лято на въжен превоз, който да ги качи в планината? Толкова, колкото могат да стоят в студен ден, облечени в цялостна екипировка, облегнати на ските в продължение на часове, с цел да стигнат до пистите.
Всички опити на зелени екоактивисти у нас да бъде потвърдено, че лифтовете са причина за заличаване на природата, са научно и на практика отхвърлени от експерти по целия свят. Хората и техните крайници не унищожават земята. Най-малкото даже най-тежкият алпинист ще тежи 120 кг., а най-лекият кон или елен, ще е 350 кг. Докато вървят, хората не изтръгват растителност от земята, само че всички тревопасни късат растителността постоянно из корен. Човеците избират най-лесните направления, само че на четирикраките им е все едно от кое място минават и точно те непрекъснато срутват редици от камъчета, които се свличат и натрупат или в ниското, или падат във водоемите.
И до момента в който дивите животни не са толкоз доста, което е грижа на самата природа, хората развъждат селскостопански типове и ги пускат случайно да вървят и да се хранят, докъдето могат да стигнат.
Защо хората от опашката на лифта не са проблем?
Защото в света не съществува нездравословен въжен превоз. Той минава високо над земята, над растенията, над местообитанията. Нелепата записка, че от горната страна хората могат да хвърлят отпадъци, незабавно поражда въпроса: „ Ако ще хвърлят от високо, какво ще ги спре на земята? “
Еколозите у нас видимо страдат за болеещата екосистема на Рилските езера, само че в миналото да сте видели жива верига от еколози против джиповете, които с тихата благословия на кмета на Сапарева баня, в никакъв случай няма да спрат да се движат.
Само един от притежателите на джип-услуга Кирил Здравков, е към този момент с актове за 300 хиляди лева, само че по всичко проличава, че и 400 хиляди да станат, това очевидно не го интересува. Въпросът към този момент не е „ КОЙ е Кирил Здравков “, а „ ЧИЙ е Кирил Здравков “, та никой нищо да не може да му стори при подобен дълг към страната? Да му вземат дължимото и да го вложат в вярно създаване на добре структурирани пътеки към езерата! Или със същите пари да бъдат направени специфични пропусквателни пунктове по всички съществуващи пътища, които сякаш се водят общински.
Надиграването сред общината и природата в действителност е главният проблем. Едни са стремежите на управата на парк „ Рила “, която пробва да резервира целия район, само че очевидно напълно други са ангажиментите сред кметската администрация, съда, който редовно смъква санкции на джип-оператори от 5000 на 500 лв. и необичайно безмълвни и безучастни са зелените, които би трябвало да радеят най-силно за тази планинска територия.
Възниква въпросът: Защо нито един път в историята на своите митинги, екоактивистите не затвориха Орлов мост с искане джиповете в Рила да бъдат спрени вечно? Защо, до момента в който колите ручат през гората и под самия въжен превоз, това не е проблем, а е проблем въжената линия, която минава над всичко естествено? Каква е „ зелената “ еко-уговорка с Кирил Здравков с 300 хил.лв. неплатени санкции и неговите сътрудници?
Вероятно е тъкмо същата като в Банско, където за еколозите няма проблем всекидневно в планината през лятото да се качват 4000 автомобила, по данни на преброителната система, само че е проблем построяването на втори въжен превоз и модернизиране на настоящия, като се промени стъпката на носещите колони.
Обвинението, че хората, които се качват на рилските езера, са причина за заблатяването им е съвсем същото, като да обвиним посетителите, че не са си благи зъбите и от неприятния им мирис, езерата се „ повреждат “.
Къпането във водоемите е неразрешено и в случай че не броим някое хоро или някой подведен ТВ водещ,
хората най-вече да натопят дланите си. Всички се намират на доста необятна повърхност, под небето, а не в дребна затворена пещера. Дишането, стъпването на човешки крайници, използването на щеки, не предизвиква ерозия. Конете обаче са голям екологичен проблем. Причината за това е, че по силата на природата си, когато се придвижват, те са постоянно един зад различен и основават дълбоки коловози. Копитата им търкалят камъчета и когато завали дъжд или когато се топи снегът, тези камъчета се свличат в езерата и последователно ги запълват, а когато стават по-плитки с годините, те се заблатяват.
Затова, в случай че ще се опазва екосистемата, преди всичко от този регион би трябвало да бъдат изведени всички тревопасни питомни типове.
Ежегодно тематиката за нездравословните хора, пристигнали с неприятния въжен превоз се повдига, когато на опашка със стотици хора се извие изпод.
Как може да се управлява достъпът до езерата?
Там, където в естествени паркове, на разнообразни места по света, са въведени дневни квоти за брой гости, това е преди всичко за основаване на комфорт на хората, които минават оттова, а също и за генериране на доходи. Проблемът на привлекателните естествени места, е преди всичко в броя туристи, които желаят да ги преживеят. И там, където няма пътища, лифтове, улеснения, когато става дума за естествена забележителност, можете да видите хора с патерици и бастуни, подкрепени от свои близки, които часове наред пристъпват и отново стигат до мечтаната цел.
Какви са практиките по света?
В Съединени американски щати съществуват естествени паркове, които са държавни и доста повече, които са частни. Не земята в тях е частна, а ръководството им. Затова всеки, който влиза на територията на парка, откакто заплати входната такса, която е друга съгласно типа транспортно средство и броя на хората в него, извършва редица указания. Там, където са построени необятни панорамни асфалтови алеи, хората с колите си могат да минават от един паркинг на различен и да се любуват на гледката.
В парковете за разходка, е указано до каква степен човек може да стига и нито на сантиметър по-далеч от напътствията. Когато става дума за планински туризъм, всеки клиент заплаща таксата и преди да пристъпи в парка, го ревизират дали покрива инструкциите и дали е снабден съответно.
На някои места лишават всички пластмасови еднократни бутилки, на други взимат слънцезащитни кремове и репеленти, на трети лишават храната, в случай че не е опакована в специфични кутии, които не излъчват миризма и не притеглят мечките, ревизират механизмите на газовите бутилки, типа зарядни акумулатори, разказват ги, с цел да бъдат тествани на излизане.
За да се съблюдават на всички места разпоредбите обаче, от приходите се отделя голяма част за възнаграждение на планинските рейнджъри, както и за видеонаблюдение. В нито един естествен парк в Америка, без значение под чия пълномощия, не може човек да опъне палатка, където му хареса. Подлежи на арест и санкция, а от време на време и на затвор.
Заплащането обачe, не е задоволителна мярка против големия интерес в съответни обекти и по тази причина там е сложена дневна квота от гости.
Квоти са въведени и в европейски паркове. Преди десетина години на фамозните Плитвички езера в Хърватия дневната квота бе избрана на 12 хиляди души и то разпределени в часови пояси. Изчислено е, че в случай че хората са повече, то към този момент се губи чувството за хубостта на мястото и хубавото прекарване.
Нужна ли е квота на Рилските езера?
В България от сходна мярка няма смисъл. Проблемът на многото хора не е в тяхното количество, а в лишаването от чувство за природа, от чистотата на прекарването. Бъде ли наложено ограничаване за брой гости дневно, „ рилските каналджии “ ще стартират да провират туристи през иглени уши, единствено и единствено да бъде прецакана системата.
Съществува единение единствено в потребността всеки да е там, където желае и когато желае и да не се интересува от другите. Ако заради справедлива причина учени еколози оповестят, че на езерата не трябва да се върви с кучета (както това е изцяло неразрешено в куп национални паркове по света), пред управата на парка ще се подредят 30-тина микрофона и публицисти, питащи от упор: „ Точно кучетата и техните лапички ли са проблем на планината? “ От другата страна ще плачат стопаните: „ Ами аз къде да си заведа кучето? Да го изоставя ли?! “
Нито един екологичен аргумент не би тежал, в случай че някой покаже в кадър благата муцунка на кучето. Точно по същата логичност на „ моето право да реша къде и по какъв начин желая да бъда “, коли не стопират да тероризират Пирин и до момента в който всеки, който е кръстил себе си „ еколог “ може да изреди милион аргументи за какво лифтът е зло, което минава над дърветата, нито един от тях няма да загради с „ гърди юначен “ шосейните трасета в планината. Не е имало и няма и да чуете за екологичен митинг на пътя в Пирин, въпреки миризмата от колите, плача на мотори освен да са унищожили всички дребни типове, които са живели в горите край пътя, само че са прогонили и огромните животни.
Къде и по какъв начин хората са проблем за естествените обекти?
Само там, където са свободни да вършат каквото им харесва, по метод, който им е комфортен. Престъпното безгрижие на Министерство на туризма, взаимно с екологичното ведомство, бави с години наредбата, която да регламентира не „ дивото къмпингуване “, а разпоредбите за къмпингуване на всички места на територията на страната при точни и ясни правила за това при какви условия и съпроводени от какъв парков представител, против каква такса, феновете на нощи и утрини по върховете и край езерата, могат да вършат това.
Опазване на природата значи обезпечаване на:
- допустимо максимален брой лифтове в региони, докъдето изкачването съставлява всеобщ и дълготраен интерес;
- трасиране на пътеки, от които туристите нямат право да се отклоняват;
- затваряне на пътищата в планината и допуск единствено на профилиран превоз, за който се плаща;
- когато планинският асфалтов път е свързващ сред обитаеми места, за него да се заплаща такса от инцидентно преминаващите, които не живеят в района, като се таксуват автоматизирано от;
- да няма паркинги в планината, с цел да нямат съображение притежателите на коли да паркират там;
- наложително планинско водачество по направления, които минават през чувствителни екосистеми;
- пресмятане на пределни дневни квоти за най-популярните места, в името на комфорта на хората, които посещават региона;
- наложително прилагане на дипломиран планински лидер, за нощуване измежду природата.
Колкото и да търсите, няма да намерите роден екозащитник, който интензивно взе участие в акции и блокира построяването на сигурни пътища и тунели, да упорства използването на планините, реките и плажовете, да е при тъкмо избран ред и против обективна такса.
Неизлечимият социализъм на псевдо еколозите прокламира необятна безплатност, навсякъде безчинство, стига там да няма въжен превоз.
Коментар на Стефан Джендов за " Гласове "
Колко индивида могат да се наредят измежду лято на въжен превоз, който да ги качи в планината? Толкова, колкото могат да стоят в студен ден, облечени в цялостна екипировка, облегнати на ските в продължение на часове, с цел да стигнат до пистите.
Всички опити на зелени екоактивисти у нас да бъде потвърдено, че лифтовете са причина за заличаване на природата, са научно и на практика отхвърлени от експерти по целия свят. Хората и техните крайници не унищожават земята. Най-малкото даже най-тежкият алпинист ще тежи 120 кг., а най-лекият кон или елен, ще е 350 кг. Докато вървят, хората не изтръгват растителност от земята, само че всички тревопасни късат растителността постоянно из корен. Човеците избират най-лесните направления, само че на четирикраките им е все едно от кое място минават и точно те непрекъснато срутват редици от камъчета, които се свличат и натрупат или в ниското, или падат във водоемите.
И до момента в който дивите животни не са толкоз доста, което е грижа на самата природа, хората развъждат селскостопански типове и ги пускат случайно да вървят и да се хранят, докъдето могат да стигнат.
Защо хората от опашката на лифта не са проблем?
Защото в света не съществува нездравословен въжен превоз. Той минава високо над земята, над растенията, над местообитанията. Нелепата записка, че от горната страна хората могат да хвърлят отпадъци, незабавно поражда въпроса: „ Ако ще хвърлят от високо, какво ще ги спре на земята? “
Еколозите у нас видимо страдат за болеещата екосистема на Рилските езера, само че в миналото да сте видели жива верига от еколози против джиповете, които с тихата благословия на кмета на Сапарева баня, в никакъв случай няма да спрат да се движат.
Само един от притежателите на джип-услуга Кирил Здравков, е към този момент с актове за 300 хиляди лева, само че по всичко проличава, че и 400 хиляди да станат, това очевидно не го интересува. Въпросът към този момент не е „ КОЙ е Кирил Здравков “, а „ ЧИЙ е Кирил Здравков “, та никой нищо да не може да му стори при подобен дълг към страната? Да му вземат дължимото и да го вложат в вярно създаване на добре структурирани пътеки към езерата! Или със същите пари да бъдат направени специфични пропусквателни пунктове по всички съществуващи пътища, които сякаш се водят общински.
Надиграването сред общината и природата в действителност е главният проблем. Едни са стремежите на управата на парк „ Рила “, която пробва да резервира целия район, само че очевидно напълно други са ангажиментите сред кметската администрация, съда, който редовно смъква санкции на джип-оператори от 5000 на 500 лв. и необичайно безмълвни и безучастни са зелените, които би трябвало да радеят най-силно за тази планинска територия.
Възниква въпросът: Защо нито един път в историята на своите митинги, екоактивистите не затвориха Орлов мост с искане джиповете в Рила да бъдат спрени вечно? Защо, до момента в който колите ручат през гората и под самия въжен превоз, това не е проблем, а е проблем въжената линия, която минава над всичко естествено? Каква е „ зелената “ еко-уговорка с Кирил Здравков с 300 хил.лв. неплатени санкции и неговите сътрудници?
Вероятно е тъкмо същата като в Банско, където за еколозите няма проблем всекидневно в планината през лятото да се качват 4000 автомобила, по данни на преброителната система, само че е проблем построяването на втори въжен превоз и модернизиране на настоящия, като се промени стъпката на носещите колони.
Обвинението, че хората, които се качват на рилските езера, са причина за заблатяването им е съвсем същото, като да обвиним посетителите, че не са си благи зъбите и от неприятния им мирис, езерата се „ повреждат “.
Къпането във водоемите е неразрешено и в случай че не броим някое хоро или някой подведен ТВ водещ,
хората най-вече да натопят дланите си. Всички се намират на доста необятна повърхност, под небето, а не в дребна затворена пещера. Дишането, стъпването на човешки крайници, използването на щеки, не предизвиква ерозия. Конете обаче са голям екологичен проблем. Причината за това е, че по силата на природата си, когато се придвижват, те са постоянно един зад различен и основават дълбоки коловози. Копитата им търкалят камъчета и когато завали дъжд или когато се топи снегът, тези камъчета се свличат в езерата и последователно ги запълват, а когато стават по-плитки с годините, те се заблатяват.
Затова, в случай че ще се опазва екосистемата, преди всичко от този регион би трябвало да бъдат изведени всички тревопасни питомни типове.
Ежегодно тематиката за нездравословните хора, пристигнали с неприятния въжен превоз се повдига, когато на опашка със стотици хора се извие изпод.
Как може да се управлява достъпът до езерата?
Там, където в естествени паркове, на разнообразни места по света, са въведени дневни квоти за брой гости, това е преди всичко за основаване на комфорт на хората, които минават оттова, а също и за генериране на доходи. Проблемът на привлекателните естествени места, е преди всичко в броя туристи, които желаят да ги преживеят. И там, където няма пътища, лифтове, улеснения, когато става дума за естествена забележителност, можете да видите хора с патерици и бастуни, подкрепени от свои близки, които часове наред пристъпват и отново стигат до мечтаната цел.
Какви са практиките по света?
В Съединени американски щати съществуват естествени паркове, които са държавни и доста повече, които са частни. Не земята в тях е частна, а ръководството им. Затова всеки, който влиза на територията на парка, откакто заплати входната такса, която е друга съгласно типа транспортно средство и броя на хората в него, извършва редица указания. Там, където са построени необятни панорамни асфалтови алеи, хората с колите си могат да минават от един паркинг на различен и да се любуват на гледката.
В парковете за разходка, е указано до каква степен човек може да стига и нито на сантиметър по-далеч от напътствията. Когато става дума за планински туризъм, всеки клиент заплаща таксата и преди да пристъпи в парка, го ревизират дали покрива инструкциите и дали е снабден съответно.
На някои места лишават всички пластмасови еднократни бутилки, на други взимат слънцезащитни кремове и репеленти, на трети лишават храната, в случай че не е опакована в специфични кутии, които не излъчват миризма и не притеглят мечките, ревизират механизмите на газовите бутилки, типа зарядни акумулатори, разказват ги, с цел да бъдат тествани на излизане.
За да се съблюдават на всички места разпоредбите обаче, от приходите се отделя голяма част за възнаграждение на планинските рейнджъри, както и за видеонаблюдение. В нито един естествен парк в Америка, без значение под чия пълномощия, не може човек да опъне палатка, където му хареса. Подлежи на арест и санкция, а от време на време и на затвор.
Заплащането обачe, не е задоволителна мярка против големия интерес в съответни обекти и по тази причина там е сложена дневна квота от гости.
Квоти са въведени и в европейски паркове. Преди десетина години на фамозните Плитвички езера в Хърватия дневната квота бе избрана на 12 хиляди души и то разпределени в часови пояси. Изчислено е, че в случай че хората са повече, то към този момент се губи чувството за хубостта на мястото и хубавото прекарване.
Нужна ли е квота на Рилските езера?
В България от сходна мярка няма смисъл. Проблемът на многото хора не е в тяхното количество, а в лишаването от чувство за природа, от чистотата на прекарването. Бъде ли наложено ограничаване за брой гости дневно, „ рилските каналджии “ ще стартират да провират туристи през иглени уши, единствено и единствено да бъде прецакана системата.
Съществува единение единствено в потребността всеки да е там, където желае и когато желае и да не се интересува от другите. Ако заради справедлива причина учени еколози оповестят, че на езерата не трябва да се върви с кучета (както това е изцяло неразрешено в куп национални паркове по света), пред управата на парка ще се подредят 30-тина микрофона и публицисти, питащи от упор: „ Точно кучетата и техните лапички ли са проблем на планината? “ От другата страна ще плачат стопаните: „ Ами аз къде да си заведа кучето? Да го изоставя ли?! “
Нито един екологичен аргумент не би тежал, в случай че някой покаже в кадър благата муцунка на кучето. Точно по същата логичност на „ моето право да реша къде и по какъв начин желая да бъда “, коли не стопират да тероризират Пирин и до момента в който всеки, който е кръстил себе си „ еколог “ може да изреди милион аргументи за какво лифтът е зло, което минава над дърветата, нито един от тях няма да загради с „ гърди юначен “ шосейните трасета в планината. Не е имало и няма и да чуете за екологичен митинг на пътя в Пирин, въпреки миризмата от колите, плача на мотори освен да са унищожили всички дребни типове, които са живели в горите край пътя, само че са прогонили и огромните животни.
Къде и по какъв начин хората са проблем за естествените обекти?
Само там, където са свободни да вършат каквото им харесва, по метод, който им е комфортен. Престъпното безгрижие на Министерство на туризма, взаимно с екологичното ведомство, бави с години наредбата, която да регламентира не „ дивото къмпингуване “, а разпоредбите за къмпингуване на всички места на територията на страната при точни и ясни правила за това при какви условия и съпроводени от какъв парков представител, против каква такса, феновете на нощи и утрини по върховете и край езерата, могат да вършат това.
Опазване на природата значи обезпечаване на:
- допустимо максимален брой лифтове в региони, докъдето изкачването съставлява всеобщ и дълготраен интерес;
- трасиране на пътеки, от които туристите нямат право да се отклоняват;
- затваряне на пътищата в планината и допуск единствено на профилиран превоз, за който се плаща;
- когато планинският асфалтов път е свързващ сред обитаеми места, за него да се заплаща такса от инцидентно преминаващите, които не живеят в района, като се таксуват автоматизирано от;
- да няма паркинги в планината, с цел да нямат съображение притежателите на коли да паркират там;
- наложително планинско водачество по направления, които минават през чувствителни екосистеми;
- пресмятане на пределни дневни квоти за най-популярните места, в името на комфорта на хората, които посещават региона;
- наложително прилагане на дипломиран планински лидер, за нощуване измежду природата.
Колкото и да търсите, няма да намерите роден екозащитник, който интензивно взе участие в акции и блокира построяването на сигурни пътища и тунели, да упорства използването на планините, реките и плажовете, да е при тъкмо избран ред и против обективна такса.
Неизлечимият социализъм на псевдо еколозите прокламира необятна безплатност, навсякъде безчинство, стига там да няма въжен превоз.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ