Нова ли е новата Конституция, предлагана от управляващите и ако не е - какво следва
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
По смисъла на член 159 от Конституцията, с цел да бъде импортиран в Народното събрание план на нова конституция, е належащо той да бъде подписан от най-малко 120 народни представители. Публично обявеният „ план “ на една от ръководещите партии обаче, все още на оповестяването му (а и все още на списване на този материал), не разполага с толкоз подписа. Затова в тази ситуация имаме не „ план на нова конституция “, а едно изпратено писмо от ръководителя на парламентарната група на ГЕРБ до останалите парламентарно показани партии с план, който не съдържа 120 депутатски подписа и няма по какъв начин да бъде именуван „ план на нова конституция “. Юридически точното название би било „ план на плана за нова конституция “ и той ще бъде именуван точно по този метод по-нататък.
И по този начин, показаният наскоро #проектНаПроекта за нова конституция, се оказа на близо 95%[1] еднакъв с настоящата. По смисъла на член 11 от Закона за нормативните актове,за да бъде сменен един нормативен акт с различен – т.е. с нов, то следва да са налице значими и многочислени промени в материята, попадаща в обсега на регулирането, в урежданите публични връзки, в страната или в обществото като цяло и така нататък В случая, това явно не е налице, като на процедура имаме един план на плана на „ нова “ конституция, който в голямата си част възпроизвежда настоящата, с минимални промени и главно разбъркване на систематичното място на главите и наредбите в главния закон.
Гореизложеното слага най-малко 2 основни въпроса – най-много пред родните законотворци, Конституционния съд и органите, които могат да го сезират, само че и пред всички които се вълнуват от тематиката:
1. След като закон за изменение и допълнение на настоящата конституция, признат по чл.155 от Конституцията от нормално Народно заседание, предстои на надзор за конституционосъобразност от Конституционния съд, то използвана ли е аналогията и за плана на нова конституция и/или промени в настоящата, признат по член 159 и член 160?
2. Ако решението на настоящото Народно заседание за приемане на план на нова конституция също предстои на парламентарен надзор, то тогава какво се случва при признат план на „ нова “ конституция, която на 95% възпроизвежда старата(т.е. не е „ нова “)
I. По първия въпрос, настоящата Конституция в детайли е разписала реда за приемане на промени в нея от нормално Народно заседание, в това число е налице обширна процедура и на Конституционния съд по към този момент правени промени в нея. Без подозрение, признатият от елементарното Народно събрание закон за изменение и допълнение на конституцията предстои на парламентарен надзор, като не са казус случаите през годините, когато обособени разпореждания на подобен „ парламентарен “ закон са били обявявани за противоконституционни.[2]
Що се касае до решението, с което настоящото Народно събрание с болшинство от 2/3 приема плана на нова конституция или за изменение в настоящата и взема решение да се произведат[3] избори за Велико национално заседание, то следвайки логиката на главния ни закон, също би следвало да предстои на надзор за конституционосъобразност. Очевидно, този надзор може да варира от тривиалния въпрос, дали е било налице нужното болшинство от 160 депутатски гласа, с цел да бъде признат планът и да се произведат избори за Велико народно събрание, до по комплицирани проблеми, като да вземем за пример – дали предлаганите промени в Конституцията са от компетенцията и изискват изобщо привикване на Велико народно събрание (или могат да бъдат направени и от нормално НС), или дали планът на „ нова “конституция фактически е за нова конституция.
II. Стигайки до втория въпрос, следва да се обясни по какви критерии и кой ще е способният орган, който да се произнесе по отношение на това, дали даден план на „ нова “ конституция дава отговор на легалната формулировка за нов нормативен акт по настоящата Конституция и българското законодателство. В случая, следва да се съобрази и обширната процедура на Конституционния съд по отношение на тълкуването на понятието „ правова страна “ /чл. 4, алинея 1/ и присъединяване на гражданското общество /чл. 4, алинея 2 от Конституцията/ в дебата по плана на нова конституция, неналичието на ясно авторство на последния и практическото отнемане на жителите да се включат в законотворческия развой, заради неналичието на авансово публично разискване на плана и „ затварянето “ на дебата по него единствено в границите на представители на няколкото политически партии, присъстващи в този парламент с изтичащ мандат.
Нещо повече – поражда и въпросът, дали с предлагането на „ нова “ конституция, който в голямата си част възпроизвежда настоящата, в действителност не се заобикалят условията на член 162, алинея 1 от главния ни закон, съгласно който бъдещото Велико народно събрание преглежда единствено въпросите, за които е определено – т.е. включените в плана, признат от предходното нормално Народно събрание, преди да вземе решението за привикване на Велико национално заседание. Още повече, че съгласно член 162, алинея 3, Велико народно събрание следва да се саморазпусне все още, в който завърши работа по заложения му дневен ред. Или с други думи – дали с внасянето на „ бланкетна нова конституция “, не би се дала безконтролна и неограничена във времето опция на бъдещото Велико народно събрание да се занимава с всичко и всички и без съществуване на надзор за конституционосъбразност от Конституционниясъд.
2.1. Логично е, тази преценка да се даде от Конституционния съд, който да може да се произнесе или в границите на казуалния надзор за конституционосъобразност на съответното решение по член 160 на Народното събрание, в случай че то бъде оспорено, или да бъде сезиран от някой от органите по член 150 от главния ни закон с искане за пояснение на сходен проблем по принцип.
2.2. Предварителното пояснение на нормите на настоящия главен закон във вр. с приемането на „ нова “конституция наподобява напълно разумно и даже оправдано от времева позиция, поради декларираното желание на настоящите народни представители дълго и напоително да договарят и дебатират първо по плана на план за нова конституция, а по-късно и при вероятно събиране на 120 депутатски подписа, с цел да бъде импортиран той – и по към този момент подадения план в Народното събрание. Още повече, че съгласно 159, алинея 2 от Конституцията, към този момент импортираният план за нова конституция не може да бъде обсъждан в границите на парламентарен спор и процедури, преди да са изтекли 2 месеца от неговото внасяне. Последното даже не е ясно, дали ще се случи към сегашния миг, поради общия брой на едвам 116 депутатски гласа на ръководещото болшинство.
III. Вместо умозаключение
Всъщност,вземайки поради поръчките за „ просторен спор “ по така наречен план и опцията за най-ранното му внасяне след края на парламентарната почивка на 2 септември /тъй като националните ни представители взеха решение да си доизкарат ваканцията и да не се възползват от опцията за привикване на изключително съвещание на парламента/, явно оптимистичният период за гласоподаване на вероятно решение за приемане на плана и при събиране на 2/3 болшинство от всички народни представители - и за производство на избори за Велико национално заседание в следващ тримесечен период, е най-рано 2 ноември..
[1] Както се сочи в публикацията на доктор Симона Велева пред „ Defakto.bg, озаглавена „ Проектът за „ нова “ остаряла Конституция “, най-малко 155 от 169 разпореждания на плана са идентични по своето наличие с нормите на настоящата Конституция
[2] Напр. оповестените с решение № 7 на Конституционен съд от 13.09.2006 година по к.д. № 6/2006, Дъждовни води бр. 78 от 2006 година за противоконституционни промени в член 129, ал.4 от Конституцията, във вр. с опцията за предложение от Народното събрание до президента за освобождение на така наречен „ трима огромни “ в правосъдната власт.
[3] Използвана е терминологията, с която борави настоящата Конституция по отношение на провеждането на избори.
Петър Славов, Facebook
По смисъла на член 159 от Конституцията, с цел да бъде импортиран в Народното събрание план на нова конституция, е належащо той да бъде подписан от най-малко 120 народни представители. Публично обявеният „ план “ на една от ръководещите партии обаче, все още на оповестяването му (а и все още на списване на този материал), не разполага с толкоз подписа. Затова в тази ситуация имаме не „ план на нова конституция “, а едно изпратено писмо от ръководителя на парламентарната група на ГЕРБ до останалите парламентарно показани партии с план, който не съдържа 120 депутатски подписа и няма по какъв начин да бъде именуван „ план на нова конституция “. Юридически точното название би било „ план на плана за нова конституция “ и той ще бъде именуван точно по този метод по-нататък.
И по този начин, показаният наскоро #проектНаПроекта за нова конституция, се оказа на близо 95%[1] еднакъв с настоящата. По смисъла на член 11 от Закона за нормативните актове,за да бъде сменен един нормативен акт с различен – т.е. с нов, то следва да са налице значими и многочислени промени в материята, попадаща в обсега на регулирането, в урежданите публични връзки, в страната или в обществото като цяло и така нататък В случая, това явно не е налице, като на процедура имаме един план на плана на „ нова “ конституция, който в голямата си част възпроизвежда настоящата, с минимални промени и главно разбъркване на систематичното място на главите и наредбите в главния закон.
Гореизложеното слага най-малко 2 основни въпроса – най-много пред родните законотворци, Конституционния съд и органите, които могат да го сезират, само че и пред всички които се вълнуват от тематиката:
1. След като закон за изменение и допълнение на настоящата конституция, признат по чл.155 от Конституцията от нормално Народно заседание, предстои на надзор за конституционосъобразност от Конституционния съд, то използвана ли е аналогията и за плана на нова конституция и/или промени в настоящата, признат по член 159 и член 160?
2. Ако решението на настоящото Народно заседание за приемане на план на нова конституция също предстои на парламентарен надзор, то тогава какво се случва при признат план на „ нова “ конституция, която на 95% възпроизвежда старата(т.е. не е „ нова “)
I. По първия въпрос, настоящата Конституция в детайли е разписала реда за приемане на промени в нея от нормално Народно заседание, в това число е налице обширна процедура и на Конституционния съд по към този момент правени промени в нея. Без подозрение, признатият от елементарното Народно събрание закон за изменение и допълнение на конституцията предстои на парламентарен надзор, като не са казус случаите през годините, когато обособени разпореждания на подобен „ парламентарен “ закон са били обявявани за противоконституционни.[2]
Що се касае до решението, с което настоящото Народно събрание с болшинство от 2/3 приема плана на нова конституция или за изменение в настоящата и взема решение да се произведат[3] избори за Велико национално заседание, то следвайки логиката на главния ни закон, също би следвало да предстои на надзор за конституционосъобразност. Очевидно, този надзор може да варира от тривиалния въпрос, дали е било налице нужното болшинство от 160 депутатски гласа, с цел да бъде признат планът и да се произведат избори за Велико народно събрание, до по комплицирани проблеми, като да вземем за пример – дали предлаганите промени в Конституцията са от компетенцията и изискват изобщо привикване на Велико народно събрание (или могат да бъдат направени и от нормално НС), или дали планът на „ нова “конституция фактически е за нова конституция.
II. Стигайки до втория въпрос, следва да се обясни по какви критерии и кой ще е способният орган, който да се произнесе по отношение на това, дали даден план на „ нова “ конституция дава отговор на легалната формулировка за нов нормативен акт по настоящата Конституция и българското законодателство. В случая, следва да се съобрази и обширната процедура на Конституционния съд по отношение на тълкуването на понятието „ правова страна “ /чл. 4, алинея 1/ и присъединяване на гражданското общество /чл. 4, алинея 2 от Конституцията/ в дебата по плана на нова конституция, неналичието на ясно авторство на последния и практическото отнемане на жителите да се включат в законотворческия развой, заради неналичието на авансово публично разискване на плана и „ затварянето “ на дебата по него единствено в границите на представители на няколкото политически партии, присъстващи в този парламент с изтичащ мандат.
Нещо повече – поражда и въпросът, дали с предлагането на „ нова “ конституция, който в голямата си част възпроизвежда настоящата, в действителност не се заобикалят условията на член 162, алинея 1 от главния ни закон, съгласно който бъдещото Велико народно събрание преглежда единствено въпросите, за които е определено – т.е. включените в плана, признат от предходното нормално Народно събрание, преди да вземе решението за привикване на Велико национално заседание. Още повече, че съгласно член 162, алинея 3, Велико народно събрание следва да се саморазпусне все още, в който завърши работа по заложения му дневен ред. Или с други думи – дали с внасянето на „ бланкетна нова конституция “, не би се дала безконтролна и неограничена във времето опция на бъдещото Велико народно събрание да се занимава с всичко и всички и без съществуване на надзор за конституционосъбразност от Конституционниясъд.
2.1. Логично е, тази преценка да се даде от Конституционния съд, който да може да се произнесе или в границите на казуалния надзор за конституционосъобразност на съответното решение по член 160 на Народното събрание, в случай че то бъде оспорено, или да бъде сезиран от някой от органите по член 150 от главния ни закон с искане за пояснение на сходен проблем по принцип.
2.2. Предварителното пояснение на нормите на настоящия главен закон във вр. с приемането на „ нова “конституция наподобява напълно разумно и даже оправдано от времева позиция, поради декларираното желание на настоящите народни представители дълго и напоително да договарят и дебатират първо по плана на план за нова конституция, а по-късно и при вероятно събиране на 120 депутатски подписа, с цел да бъде импортиран той – и по към този момент подадения план в Народното събрание. Още повече, че съгласно 159, алинея 2 от Конституцията, към този момент импортираният план за нова конституция не може да бъде обсъждан в границите на парламентарен спор и процедури, преди да са изтекли 2 месеца от неговото внасяне. Последното даже не е ясно, дали ще се случи към сегашния миг, поради общия брой на едвам 116 депутатски гласа на ръководещото болшинство.
III. Вместо умозаключение
Всъщност,вземайки поради поръчките за „ просторен спор “ по така наречен план и опцията за най-ранното му внасяне след края на парламентарната почивка на 2 септември /тъй като националните ни представители взеха решение да си доизкарат ваканцията и да не се възползват от опцията за привикване на изключително съвещание на парламента/, явно оптимистичният период за гласоподаване на вероятно решение за приемане на плана и при събиране на 2/3 болшинство от всички народни представители - и за производство на избори за Велико национално заседание в следващ тримесечен период, е най-рано 2 ноември..
[1] Както се сочи в публикацията на доктор Симона Велева пред „ Defakto.bg, озаглавена „ Проектът за „ нова “ остаряла Конституция “, най-малко 155 от 169 разпореждания на плана са идентични по своето наличие с нормите на настоящата Конституция
[2] Напр. оповестените с решение № 7 на Конституционен съд от 13.09.2006 година по к.д. № 6/2006, Дъждовни води бр. 78 от 2006 година за противоконституционни промени в член 129, ал.4 от Конституцията, във вр. с опцията за предложение от Народното събрание до президента за освобождение на така наречен „ трима огромни “ в правосъдната власт.
[3] Използвана е терминологията, с която борави настоящата Конституция по отношение на провеждането на избори.
Петър Славов, Facebook
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ