Цензурата в Америка днес идва отляво
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Хора са нападани във факултетите, други поради едно изречение губят работата си. Проблемът на тази левица, а аз надалеч не съм реакционер, е, че тя създава идеология на безспорната непорочност. Ако не сте 100% чисти, значи сте неприятен. Но нещата не стоят по този начин при един човек! Той може да бъде 100% гъз, само че в никакъв случай не е 100% съвършен. Ако желаете от всеки, за всичко, да споделя или да е казвал през целия си живот единствено неща, които не могат да бъдат “неодобрени”, тогава, да, всички са в заплаха. Къде е през днешния ден културната заплаха? Със сигурност в тази субкултура на токшоуто, обществените мрежи, експедитивните диспути и трибуналите на мнението, безусловно затъпяваща просвета, болна от амнезия, нападателна и лишена от всевъзможен исторически нюх, която е напът да изяде мозъка на всички. Това е моята цел ".
Салман Рушди, възстановил се от ковид, с който се болести през март, се завръща и е в отлична форма. Решен със своя " Кихот ", модерна преправка на шедьовъра на Сервантес, да завърти вятърните мелници във време, когато „ това, което е обикновено, не наподобява доста обикновено “, с всички оръжия на фикцията. Той е в добра форма също, тъй като времето е съществено. Заедно с Дж. К. Роулинг, създателката на сагата за Хари Потър, Маргарет Атууд, авторката на „ Историята на прислужницата “ и 150 други интелектуалци той подписа намерено писмо в сп. " Харпърс ", което подвигна огромен звук в Съединените щати и Европа. Те показаха страдание за „ набора от морални позиции [...], които рискуват да отслабят разпоредбите на обществения спор и приемането на разликите за сметка на идеологическия конформизъм “, „ усета към публично оскърбление и остракизма “ и даже изпуснаха думата " цензура ".
- И по този начин, възстановихте се от вируса?
- Да. Висока температура, кашлица и невероятна уязвимост. Неспособен да пиша също, тъй като изправен пред протичащото се в света, цялото това затворено човечество, просто трябваше да се мълчи, слуша и следи. Беше невероятно да си показва нещо пред всичко това.
- Човек би си помислил обаче, че сте по-добре квалифициран от всички нас. В края на краищата, аятолах Хомейни ви принуди да стоите затворен години наред...
- Да имаш дамоклев меч над главата си е неприятно, само че е несравнимо лавината на гибелта, която сполетя моите другари. Това е световно злополучие, претърпях го, благополучен съм от това.
- Защо подписахте писмото в сп. " Харпърс "?
- Както знаете, прекарах огромна част от живота си в битка за свободата на словото и няма да спра в този момент. За мен демокрацията е като селският площад: всеки излага концепциите си, от време на време се карат, само че разискването в никакъв случай не стопира. При властническите режими, в противен случай, селският площад се опразва и афишират с високоговорител: “Край на разискването, ще ви кажем какво би трябвало да мислите”. Все още пребивавам при народна власт в Америка. Където има, несъмнено, импулси за цензура. Традиционно те идваха от дясното крило, от консервативните политически сили, от старите генерации, които се съпротивляваха на смяната. Но в този момент виждаме появяването на нови импулси за цензура: идващи отляво, от хора, които се показват за “прогресисти”, само че се осмеляват да кажат: “Това не може да се казва”. И сред тези два натиска, свободата е като лимон, чийто сок изцеждат… Затова подписах писмото, а хората, които го подписаха, обрисуват необятен набор: бели, черни, “кафяви”, като мен, феминистки, хомосексуални, хетеросексуални… Уточнявам го, с цел да поясня, че не пазиме една тясна позиция. Подписах го също, тъй като става въпрос за власт: в случай че не създадем нищо, кой ще има към този момент право да приказва във вестниците? И кой няма да има право? Какви книги ще бъдат оповестени? Какви филми ще бъдат популяризирани? Случващото се през днешния ден е решаващо за свободата.
- Разтревожен ли сте?
- Да. Хора са нападани във факултетите, други поради едно изречение губят работата си. Проблемът на тази левица, а аз надалеч не съм реакционер, е, че тя създава идеология на безспорната непорочност. Ако не сте 100% чисти, значи сте неприятен. Но нещата не стоят по този начин при един човек! Той може да бъде 100% гъз, само че в никакъв случай не е 100% съвършен. Ако желаете от всеки, за всичко, да споделя или да е казвал през целия си живот единствено неща, които не могат да бъдат “неодобрени”, тогава, да, всички са в заплаха. Особено изправени пред тази cancel culture (култура на отмяната), която прокарват обществените мрежи. Събираме се и си уреждаме сметките. Както споделям в книгата си: “Властва хайката и смарт телефонът ръководи хайката”. Всичко се промени с Гугъл. Впрочем би трябвало да спрем да споделяме “преди Христа” или “след Христа”, а по-скоро “преди Google” и “след Google”. Гугъл е огромната историческа цезура, от която нервността се популяризира по електронен път. Идеалният инструмент да се заяждате с някого. Днес думите се трансфораха в бомби, които разрушават на пух и прахуляк потребителите си. Дори години по-късно. И най-малката обществена поява значи да се изложите на серия детонации от този вид.
- Подписахте отвореното писмо, само че вашият “Кихот” си остава обвиняване против расизма в Съединени американски щати.
- Разбира се, и в това няма несъгласие. Не желаех да пиша книга за расизма, само че не мога да се преструвам, че не съществува. Особено откакто описвам историята на “кафяв” мъж, който прекосява Америка с “кафявия” си наследник. В тази страна, в това, което тя се трансформира, страна, в която цари errorisme (от англ. error - неточност, илюзия (бел. пр.), където чуваме, че ни би трябвало галактическа мощ, с цел да победим “Ислямска държава”, че Барак Обама не е роден в Америка или Земята е плоска, е невероятно двамата да не срещнат враждебност… Заех се с “Дон Кихот”, тъй като желаех да напиша огромен пикаресков разказ за днешна Америка и тъй като този талантлив разказ е рецензия на културата на своята ера, която се кълне единствено в рицари с доспехи, които ще спасят беззащитните госпожици, и която Сервантес счита за глупава. Къде е през днешния ден културната заплаха? Със сигурност в тази субкултура на токшоуто, обществените мрежи, експедитивните диспути и трибуналите на мнението, безусловно затъпяваща просвета, болна от амнезия, нападателна и лишена от всевъзможен исторически нюх, която е напът да изяде мозъка на всички. Това е моята цел.
- Във вашата книга президентът на Съединени американски щати “има тип на коледна шунка и приказва като Чъки”. Но той е също супер “баснописец”. Не се ли опасявате, че Тръмп ще открадне работата на писателите?
- Не, тъй като е неприятен баснописец. Човек, който споделя, че с цел да се победи циклон, би трябвало да се хвърли атомна бомба в средата, не е заслужен за доверие, даже в разказ. Обратното, това, което е правдиво и даже тествано, е сривът на доверието в истината. И този срив не се случва единствено в Америка.
- Мислите ли, че ще бъде избран отново?
- Ако изборите са на следващия ден, той ще загуби. Но те са след няколко месеца, тъй че кой знае? Ние сме в “ерата-на-всичко-може-да-стане”, както пиша в романа си, и той е нейното въплъщение. Истината стана неистина, високото е ниско… Това, което работи против него, е, че към този момент не е “новият човек”. Във всеки случай аз съм на 73 години и в случай че изборите вземат неприятен поврат, не знам дали бих могъл да изкарам още четири в света на Тръмп. Институциите в страната към този момент пострадаха толкоз доста. Това би могло да значи тяхното опустошение.
- Героите в романа ви са от индийски генезис. Можеше ли да бъде написан от някой, който не е от индийски генезис?
- Шегувате се! Ако всеки не може да написа за всичко, тогава никой няма да може да написа за нищо! Но би трябвало да го прави добре. Когато Джон Ъпдайк написа “Превратът” през 1978 година, почтено казано неговият африкански повествовател въобще не е безапелационен. Не съм транссексуален, само че в “Златната къща” приказвам като транссексуален. Така че отидох да проуча, част от работата на писателя е репортажна. Но за следващ път споделям, би трябвало да го правиш добре, другояче имат цялостното право да ви подлагат на критика, даже в случай че сте писали за хора, които имат същата еднаквост като вашата. Това не е проблем на идентичността: това е проблем на гения. Или на работа!
Автор: Кристоф Оно-ди-Био, “Поан”
Превод: Галя Дачкова, " Гласове "
Хора са нападани във факултетите, други поради едно изречение губят работата си. Проблемът на тази левица, а аз надалеч не съм реакционер, е, че тя създава идеология на безспорната непорочност. Ако не сте 100% чисти, значи сте неприятен. Но нещата не стоят по този начин при един човек! Той може да бъде 100% гъз, само че в никакъв случай не е 100% съвършен. Ако желаете от всеки, за всичко, да споделя или да е казвал през целия си живот единствено неща, които не могат да бъдат “неодобрени”, тогава, да, всички са в заплаха. Къде е през днешния ден културната заплаха? Със сигурност в тази субкултура на токшоуто, обществените мрежи, експедитивните диспути и трибуналите на мнението, безусловно затъпяваща просвета, болна от амнезия, нападателна и лишена от всевъзможен исторически нюх, която е напът да изяде мозъка на всички. Това е моята цел ".
Салман Рушди, възстановил се от ковид, с който се болести през март, се завръща и е в отлична форма. Решен със своя " Кихот ", модерна преправка на шедьовъра на Сервантес, да завърти вятърните мелници във време, когато „ това, което е обикновено, не наподобява доста обикновено “, с всички оръжия на фикцията. Той е в добра форма също, тъй като времето е съществено. Заедно с Дж. К. Роулинг, създателката на сагата за Хари Потър, Маргарет Атууд, авторката на „ Историята на прислужницата “ и 150 други интелектуалци той подписа намерено писмо в сп. " Харпърс ", което подвигна огромен звук в Съединените щати и Европа. Те показаха страдание за „ набора от морални позиции [...], които рискуват да отслабят разпоредбите на обществения спор и приемането на разликите за сметка на идеологическия конформизъм “, „ усета към публично оскърбление и остракизма “ и даже изпуснаха думата " цензура ".
- И по този начин, възстановихте се от вируса?
- Да. Висока температура, кашлица и невероятна уязвимост. Неспособен да пиша също, тъй като изправен пред протичащото се в света, цялото това затворено човечество, просто трябваше да се мълчи, слуша и следи. Беше невероятно да си показва нещо пред всичко това.
- Човек би си помислил обаче, че сте по-добре квалифициран от всички нас. В края на краищата, аятолах Хомейни ви принуди да стоите затворен години наред...
- Да имаш дамоклев меч над главата си е неприятно, само че е несравнимо лавината на гибелта, която сполетя моите другари. Това е световно злополучие, претърпях го, благополучен съм от това.
- Защо подписахте писмото в сп. " Харпърс "?
- Както знаете, прекарах огромна част от живота си в битка за свободата на словото и няма да спра в този момент. За мен демокрацията е като селският площад: всеки излага концепциите си, от време на време се карат, само че разискването в никакъв случай не стопира. При властническите режими, в противен случай, селският площад се опразва и афишират с високоговорител: “Край на разискването, ще ви кажем какво би трябвало да мислите”. Все още пребивавам при народна власт в Америка. Където има, несъмнено, импулси за цензура. Традиционно те идваха от дясното крило, от консервативните политически сили, от старите генерации, които се съпротивляваха на смяната. Но в този момент виждаме появяването на нови импулси за цензура: идващи отляво, от хора, които се показват за “прогресисти”, само че се осмеляват да кажат: “Това не може да се казва”. И сред тези два натиска, свободата е като лимон, чийто сок изцеждат… Затова подписах писмото, а хората, които го подписаха, обрисуват необятен набор: бели, черни, “кафяви”, като мен, феминистки, хомосексуални, хетеросексуални… Уточнявам го, с цел да поясня, че не пазиме една тясна позиция. Подписах го също, тъй като става въпрос за власт: в случай че не създадем нищо, кой ще има към този момент право да приказва във вестниците? И кой няма да има право? Какви книги ще бъдат оповестени? Какви филми ще бъдат популяризирани? Случващото се през днешния ден е решаващо за свободата.
- Разтревожен ли сте?
- Да. Хора са нападани във факултетите, други поради едно изречение губят работата си. Проблемът на тази левица, а аз надалеч не съм реакционер, е, че тя създава идеология на безспорната непорочност. Ако не сте 100% чисти, значи сте неприятен. Но нещата не стоят по този начин при един човек! Той може да бъде 100% гъз, само че в никакъв случай не е 100% съвършен. Ако желаете от всеки, за всичко, да споделя или да е казвал през целия си живот единствено неща, които не могат да бъдат “неодобрени”, тогава, да, всички са в заплаха. Особено изправени пред тази cancel culture (култура на отмяната), която прокарват обществените мрежи. Събираме се и си уреждаме сметките. Както споделям в книгата си: “Властва хайката и смарт телефонът ръководи хайката”. Всичко се промени с Гугъл. Впрочем би трябвало да спрем да споделяме “преди Христа” или “след Христа”, а по-скоро “преди Google” и “след Google”. Гугъл е огромната историческа цезура, от която нервността се популяризира по електронен път. Идеалният инструмент да се заяждате с някого. Днес думите се трансфораха в бомби, които разрушават на пух и прахуляк потребителите си. Дори години по-късно. И най-малката обществена поява значи да се изложите на серия детонации от този вид.
- Подписахте отвореното писмо, само че вашият “Кихот” си остава обвиняване против расизма в Съединени американски щати.
- Разбира се, и в това няма несъгласие. Не желаех да пиша книга за расизма, само че не мога да се преструвам, че не съществува. Особено откакто описвам историята на “кафяв” мъж, който прекосява Америка с “кафявия” си наследник. В тази страна, в това, което тя се трансформира, страна, в която цари errorisme (от англ. error - неточност, илюзия (бел. пр.), където чуваме, че ни би трябвало галактическа мощ, с цел да победим “Ислямска държава”, че Барак Обама не е роден в Америка или Земята е плоска, е невероятно двамата да не срещнат враждебност… Заех се с “Дон Кихот”, тъй като желаех да напиша огромен пикаресков разказ за днешна Америка и тъй като този талантлив разказ е рецензия на културата на своята ера, която се кълне единствено в рицари с доспехи, които ще спасят беззащитните госпожици, и която Сервантес счита за глупава. Къде е през днешния ден културната заплаха? Със сигурност в тази субкултура на токшоуто, обществените мрежи, експедитивните диспути и трибуналите на мнението, безусловно затъпяваща просвета, болна от амнезия, нападателна и лишена от всевъзможен исторически нюх, която е напът да изяде мозъка на всички. Това е моята цел.
- Във вашата книга президентът на Съединени американски щати “има тип на коледна шунка и приказва като Чъки”. Но той е също супер “баснописец”. Не се ли опасявате, че Тръмп ще открадне работата на писателите?
- Не, тъй като е неприятен баснописец. Човек, който споделя, че с цел да се победи циклон, би трябвало да се хвърли атомна бомба в средата, не е заслужен за доверие, даже в разказ. Обратното, това, което е правдиво и даже тествано, е сривът на доверието в истината. И този срив не се случва единствено в Америка.
- Мислите ли, че ще бъде избран отново?
- Ако изборите са на следващия ден, той ще загуби. Но те са след няколко месеца, тъй че кой знае? Ние сме в “ерата-на-всичко-може-да-стане”, както пиша в романа си, и той е нейното въплъщение. Истината стана неистина, високото е ниско… Това, което работи против него, е, че към този момент не е “новият човек”. Във всеки случай аз съм на 73 години и в случай че изборите вземат неприятен поврат, не знам дали бих могъл да изкарам още четири в света на Тръмп. Институциите в страната към този момент пострадаха толкоз доста. Това би могло да значи тяхното опустошение.
- Героите в романа ви са от индийски генезис. Можеше ли да бъде написан от някой, който не е от индийски генезис?
- Шегувате се! Ако всеки не може да написа за всичко, тогава никой няма да може да написа за нищо! Но би трябвало да го прави добре. Когато Джон Ъпдайк написа “Превратът” през 1978 година, почтено казано неговият африкански повествовател въобще не е безапелационен. Не съм транссексуален, само че в “Златната къща” приказвам като транссексуален. Така че отидох да проуча, част от работата на писателя е репортажна. Но за следващ път споделям, би трябвало да го правиш добре, другояче имат цялостното право да ви подлагат на критика, даже в случай че сте писали за хора, които имат същата еднаквост като вашата. Това не е проблем на идентичността: това е проблем на гения. Или на работа!
Автор: Кристоф Оно-ди-Био, “Поан”
Превод: Галя Дачкова, " Гласове "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ