Доклад: Макар и в опозиция, ГЕРБ и Борисов държат контрола над медийния пазар и СЕМ
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Медийният пазар в България е доминиран от дребен брой авторитетни играчи, множеството от които са свързани с някогашната власт, а въпреки и в парламентарна съпротива, ГЕРБ и нейният водач Бойко Борисов са съумели да запазят надзор над медийния пазар и изключително върху публичните медии. Основният регулаторен орган - Съветът за електронни медии не може да обезпечи бистрота на медийния пазар, тъй като е ”уязвим от държавния надзор и въздействието на партия ГЕРБ, която оказа помощ за избирането на сегашния му състав”.
Това са част от изводите в отчета " Невидимата ръка на медийната цензура " на основаната в Брюксел организация " Инициатива за свободни медии на Балканите " (BMFI), публикуван при започване на октомври в Брюксел.
В разбора се прави обобщение на медийната среда в България, Сърбия и Северна Македония и възходящия политически напън, регистриран през последните години върху самостоятелните медии на Балканите.
В констатациите е маркирано, че манипулирането на медийния пазар в трите страни е ендемичен проблем. " В България, Сърбия и Северна Македония, както държавните структури, по този начин и пазарът са подложени на напън от политически ползи. Тези проблеми се усложняват от обстоятелството, че те постоянно остават незабелязани спрямо офанзивите на медийните свободи, като да вземем за пример издевателството над публицисти, които по-лесно провокират новинарски заглавия ".
Заключенията на BMFI показват поименно кои членове на Съвет за електронни медии са свързвани с ГЕРБ (председателката Бетина Жотева, София Владимирова и Галина Георгиева). Делян Певски е упоменат като медиен магнат 32 пъти, в това число около избора с поддръжката на Движение за права и свободи на Георгиева, която няма медиен опит и е приключила земеделска стопанска система. Сделката за Нова броудкастинг груп от 2019 година е избрана като завладяване от страна на братята Кирил и Георги Домусчиеви и се добавя, че последвало назначение на хора от " Канал 3 " и начало на проправителствени репортажи.
В отчета е маркирано още, че в " България в продължение на повече от десетилетие главните медии са доминирани от дребна мрежа от авторитетни лица, които купуват огромни медии за политическо въздействие, като най-изявен измежду тях е Делян Пеевски, който стана обект на наказания от страна на Съединени американски щати през юни 2021 година поради хипотетичната му роля в необятно публикувана корупция ". Един от главните акценти в отчета е точно, че в България към момента е допустимо политик да имат медии посредством юридически лица или просто да упражнява надзор над избрани издания.
" Независимите публицисти са по-малко на брой и по-слабо проведени, в сравнение с в други балкански страни. Към тях се реализира напън от страна на властите', написа още във въведението на отчета.
Анализът показва, че ръководството на ГЕРБ и на някогашния министър председател Бойко Борисов се е трансформирало в " синоним на широкоразпространена корупция, която проникна в българския медиен бранш. "
Според отчета способността на държавното управление на Борисов да въздейства и на медиите се дължи на три съществени фактора. Първият е ролята му в надзора на закупуването на огромни медии. Вторият е контролът му върху средствата от Европейския съюз, които могат да се дават на близки медии, които не са сериозни към властта или да се употребяват за пазаруване на поддръжка. На трето място, контролът на Борисов върху медийния регулатор в България органите разреши антиконкурентните практики да бъдат неоспорвани.
" От 2020 година насам се следи сериозна смяна на въздействието в бранша заради това, че предприемачът Делян Пеевски продаде медийните си активи и ГЕРБ загуби властта Политическите партии към момента могат законно да имат медии, което води до висок риск от интервенция ", пишат от организацията.
" Съветът за електронни медии е безпомощен да обезпечи бистрота в бранша, защото откритата система не предотвратява потреблението на сложени лица за прикриване на действителните притежатели на медии ", пишат още в разбора си специалистите.
Според тях Съвет за електронни медии може да бъде предразположен на въздействие от страна на държавното управление. " Това частично се дължи на разпоредбите за назначение на петимата членове на регулатора. Двама от тях се избират директно от президента, а другите трима се избират от Народното събрание, което води до опасения, че регулаторът е прекомерно изложен на политическо въздействие. Центърът за медиен плурализъм и медийна независимост, който е отчасти финансиран от Европейския съюз, означи в отчета си за България през 2021 година, че същинското присъединяване на жителите в номинирането на членовете на Съвет за електронни медии " не е обезпечено ".
Според организацията точно " лоялността на ГЕРБ " е основала спора сред членовете на съвета, което е довело до подаването на оставка на Ивелина Димитрова - назначвена от президента Румен Радев. Тя напусна органа през лятото с претекст, че съветът не се е намесил в спора сред служебния министър на културата Велислав Минеков и генералният шеф на Българската национална телевизия Емил Кошлуков.
Един от огромните проблеми на българската медийна среда е непрозрачното разпределение на средства от Европейския съюз към медии. Според отчета, който се базира на статистика, от началото на 2007 година (присъединяването към Европейския съюз) до 2019 година над 30 милиона евро са разпределени от
държавното управление към радио- и телевизионните оператори, употребявайки стратегии за финансиране от Европейски Съюз.
" Това е забележителна сума за един конкурентен пазар, който разчита на дребни размери от доходи от реклама. Брюксел е наясно с казуса и подлага на критика администрацията за " нелегално заграбване на средства от Европейски Съюз " и " утежняването на положението на медиите ", цитира се още разбора. Според него в допълнение към финансирането, което държавното управление разпределя към медии, фактът, че е законно политици или партии да имат медии в България, утежнява в допълнение средата и плурализма.
В умозаключение се споделя, че промени в собствеността и отстраняването на държавното управление на Бойко Борисов основава усещане, че може би в медиите България са в временен интервал. Но поради към момента дефектната правна основа и отсъствието на регулации на медийная пазар, прекомерно рано е да се приказва за сполучлива промяна на бранша. За реализиране на значима и продължителна смяна идващото държавно управление би трябвало да стартира цялостни систематични промени за усилване независимостта на публичните медии и регулаторните органи, както и да подсигурява бистрота на рекламния пазар.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Медийният пазар в България е доминиран от дребен брой авторитетни играчи, множеството от които са свързани с някогашната власт, а въпреки и в парламентарна съпротива, ГЕРБ и нейният водач Бойко Борисов са съумели да запазят надзор над медийния пазар и изключително върху публичните медии. Основният регулаторен орган - Съветът за електронни медии не може да обезпечи бистрота на медийния пазар, тъй като е ”уязвим от държавния надзор и въздействието на партия ГЕРБ, която оказа помощ за избирането на сегашния му състав”.
Това са част от изводите в отчета " Невидимата ръка на медийната цензура " на основаната в Брюксел организация " Инициатива за свободни медии на Балканите " (BMFI), публикуван при започване на октомври в Брюксел.
В разбора се прави обобщение на медийната среда в България, Сърбия и Северна Македония и възходящия политически напън, регистриран през последните години върху самостоятелните медии на Балканите.
В констатациите е маркирано, че манипулирането на медийния пазар в трите страни е ендемичен проблем. " В България, Сърбия и Северна Македония, както държавните структури, по този начин и пазарът са подложени на напън от политически ползи. Тези проблеми се усложняват от обстоятелството, че те постоянно остават незабелязани спрямо офанзивите на медийните свободи, като да вземем за пример издевателството над публицисти, които по-лесно провокират новинарски заглавия ".
Заключенията на BMFI показват поименно кои членове на Съвет за електронни медии са свързвани с ГЕРБ (председателката Бетина Жотева, София Владимирова и Галина Георгиева). Делян Певски е упоменат като медиен магнат 32 пъти, в това число около избора с поддръжката на Движение за права и свободи на Георгиева, която няма медиен опит и е приключила земеделска стопанска система. Сделката за Нова броудкастинг груп от 2019 година е избрана като завладяване от страна на братята Кирил и Георги Домусчиеви и се добавя, че последвало назначение на хора от " Канал 3 " и начало на проправителствени репортажи.
В отчета е маркирано още, че в " България в продължение на повече от десетилетие главните медии са доминирани от дребна мрежа от авторитетни лица, които купуват огромни медии за политическо въздействие, като най-изявен измежду тях е Делян Пеевски, който стана обект на наказания от страна на Съединени американски щати през юни 2021 година поради хипотетичната му роля в необятно публикувана корупция ". Един от главните акценти в отчета е точно, че в България към момента е допустимо политик да имат медии посредством юридически лица или просто да упражнява надзор над избрани издания.
" Независимите публицисти са по-малко на брой и по-слабо проведени, в сравнение с в други балкански страни. Към тях се реализира напън от страна на властите', написа още във въведението на отчета.
Анализът показва, че ръководството на ГЕРБ и на някогашния министър председател Бойко Борисов се е трансформирало в " синоним на широкоразпространена корупция, която проникна в българския медиен бранш. "
Според отчета способността на държавното управление на Борисов да въздейства и на медиите се дължи на три съществени фактора. Първият е ролята му в надзора на закупуването на огромни медии. Вторият е контролът му върху средствата от Европейския съюз, които могат да се дават на близки медии, които не са сериозни към властта или да се употребяват за пазаруване на поддръжка. На трето място, контролът на Борисов върху медийния регулатор в България органите разреши антиконкурентните практики да бъдат неоспорвани.
" От 2020 година насам се следи сериозна смяна на въздействието в бранша заради това, че предприемачът Делян Пеевски продаде медийните си активи и ГЕРБ загуби властта Политическите партии към момента могат законно да имат медии, което води до висок риск от интервенция ", пишат от организацията.
" Съветът за електронни медии е безпомощен да обезпечи бистрота в бранша, защото откритата система не предотвратява потреблението на сложени лица за прикриване на действителните притежатели на медии ", пишат още в разбора си специалистите.
Според тях Съвет за електронни медии може да бъде предразположен на въздействие от страна на държавното управление. " Това частично се дължи на разпоредбите за назначение на петимата членове на регулатора. Двама от тях се избират директно от президента, а другите трима се избират от Народното събрание, което води до опасения, че регулаторът е прекомерно изложен на политическо въздействие. Центърът за медиен плурализъм и медийна независимост, който е отчасти финансиран от Европейския съюз, означи в отчета си за България през 2021 година, че същинското присъединяване на жителите в номинирането на членовете на Съвет за електронни медии " не е обезпечено ".
Според организацията точно " лоялността на ГЕРБ " е основала спора сред членовете на съвета, което е довело до подаването на оставка на Ивелина Димитрова - назначвена от президента Румен Радев. Тя напусна органа през лятото с претекст, че съветът не се е намесил в спора сред служебния министър на културата Велислав Минеков и генералният шеф на Българската национална телевизия Емил Кошлуков.
Един от огромните проблеми на българската медийна среда е непрозрачното разпределение на средства от Европейския съюз към медии. Според отчета, който се базира на статистика, от началото на 2007 година (присъединяването към Европейския съюз) до 2019 година над 30 милиона евро са разпределени от
държавното управление към радио- и телевизионните оператори, употребявайки стратегии за финансиране от Европейски Съюз.
" Това е забележителна сума за един конкурентен пазар, който разчита на дребни размери от доходи от реклама. Брюксел е наясно с казуса и подлага на критика администрацията за " нелегално заграбване на средства от Европейски Съюз " и " утежняването на положението на медиите ", цитира се още разбора. Според него в допълнение към финансирането, което държавното управление разпределя към медии, фактът, че е законно политици или партии да имат медии в България, утежнява в допълнение средата и плурализма.
В умозаключение се споделя, че промени в собствеността и отстраняването на държавното управление на Бойко Борисов основава усещане, че може би в медиите България са в временен интервал. Но поради към момента дефектната правна основа и отсъствието на регулации на медийная пазар, прекомерно рано е да се приказва за сполучлива промяна на бранша. За реализиране на значима и продължителна смяна идващото държавно управление би трябвало да стартира цялостни систематични промени за усилване независимостта на публичните медии и регулаторните органи, както и да подсигурява бистрота на рекламния пазар.
Бел.ред.
Уважаеми читателю,
14 ноември 2021 година ще е неповторим ден, когато ти ще гласуваш по едно и също време за съответен човек (мажоритарен избор на президент) и за лист от хора (подбрани от и правилни на задкулисието нови депутати).
Усещаш ли разликата?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ