OpenLux разкрива финансовите потайности на Люксенбург
ФАКТИ огласява журналистически следствия от разнообразни медии, тъй като поддържа свободата на словото.
Какво има в сейфа на Люксембург – най-богатата страна в Европейски Съюз на глава от популацията, ситуирана в сърцето на Европейския съюз и считана за едно от най-големите данъчни убежища в света? Отговорът е в изследването OpenLux водено от Le Monde с 10 медийни колегата в продължение на повече от година. То разкрива 55 000 офшорни компании, ръководещи активи на стойност минимум 6 трилиона евро. Биволъ е българският сътрудник в плана и изследва над 500 милиона евро активи на български притежатели в над 250 компании.
Тези фантомни компании без офиси или чиновници са основани от милиардери, мултинационални колоси, спортисти, художници, високопоставени политици (лично или посредством техни проксита) и даже кралски фамилии. Люксембург със своите 2 586 км2 е същински магнит за международното благосъстояние – отбелязва Le Monde. Стотици мултинационални компании като LVMH, Kering, Altice, Pfizer, Amazon са отворили там финансови филиали. Тайгър Уудс, Кристиано Роналдо, Шакира и краля на Бахрейн са единствено образци за международни звезди, които ръководят парите си оттова.
Но OpenLux разкрива и съмнителни средства, за които се подозира, че идват от незаконни действия или са свързани с нарушители, разследвани от съда. Там са инкорпорирани компании, свързани с италианската мафия, „ Ндрангета “ и съветската мафия, крайнодясната партия на Италия – Лигата, крие в Люксембург джакпот, който се търси от венецуелските управляващи. Роднини на венецуелския режим са рециклирали там средства от корупционни публични поръчки.
За да извърши това следствие интернационалният екип воден от Le Monde работи в партньорство със Süddeutsche Zeitung в Германия, Le Soir в Белгия, McClatchy в Съединени американски щати, Woxx в Люксембург, IrpiMedia в Италия и консорциума от проверяващи публицисти OCCRP. Беше основана голяма база данни, в която са изброени бенефициерите на към 124 000 търговски компании регистрирани в Люксембург. Основно това са документи, които неотдавна бяха направени обществено притежание, само че са сложни за достъп в уеб страницата на комерсиалния указател на Люксембург.
От базата данни изскачат скъпи активи, тук парижки палат, благосъстоятелност на саудитски принц, там лозе във френския виноделски район Вар, принадлежащо на Анджелина Джоли и Брад Пит, безконечен лист с вили на Лазурния бряг и луксозни парижки жилища. Великото херцогство е виртуален финансов дом за яхти, хеликоптери, частни самолети, музикални каталози, права на изображения, творби на изкуството и сладостен бизнес обвързван с асимилиране на публични поръчки в страни с извънредно високи равнища на корупция. Като да вземем за пример България.
Разследването удостоверява, че Люксембург е същински офшорен център, нещо приблизително сред лондонското Сити и Британските Вирджински острови. 90% от нейните “компании” се управляват от не-люксембургци.
Българска диря за над 1 милиард лв.
Сред 157-те националности на бенефициери на компании регистрирани в Люксембург има и над 100 лица с български паспорт. Откриват се и десетки чужденци, избрали България за свое местопребиваване. Както и авторитетни непознати жители със скрити вложения у нас. Активите следени от български жители през люксембургски компании надвишават 1 милиард лв., съгласно финансовите доклади на фирмите.
В листата са някои от най-богатите хора в България, чието богатство се натрупва в тъмните години на прехода. Близки на високопоставени магистрати и свързани с ръководството скандални предприемачи крият във Великото херцогство имане, което не е за проявление или правят оттова интервенции със мощен привкус на пране на пари.
Но с изключение на за нормалните обвинени, Люксембург е също по този начин финансово пристанище за български хай-тек бизнесмени и индустриалци, в чийто бизнес на пръв взор няма нищо прикрито и срамно. Дали това е по този начин и при заплащането на налозите следва да узнаем.
Известно е, че в Европейския съюз данъчните служби си обменят информация за активите на задграничните локални лица. В края на предходната седмица изпратихме питане до Национална агенция за приходите. Попитахме известни ли са на Национална агенция за приходите българите, които са бенефициери на компании в Люксембург, дали е търсена такава информация от Люксембург и дали е получена.
В идващите дни и седмици Биволъ ще показа най-ярките и явни случаи от България, само че работата по данните и разкритията, основани на тях евентуално ще продължат с месеци и години. Така OpenLux се подрежда до други изключително скъпи разкрития и бази данни като Панамските документи, Досиетата от Рая, Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка, Досиетата FinCen и материалите на Wikileaks които през последните години сътвориха цокъла на модерната проверяваща публицистика, основана на огромни размери данни и документи. Очевидно всички тези неопровержими и свръхскандални следствия и данни за колосални финансови гешефти, пране на пари и данъчни нарушавания, остават без никаква реакция и последици от страна на българската прокуратура. В това свое безучастие институцията, призована да следи за спазването на законите, следва и порочната наклонност да чадъросва и прикрива най-големите финансови злоупотреби, даже когато те са с европейски пари.
Защо Люксембург?
Малката и богата европейска страна притегля богатите със своя първокачествен финансов инженеринг, финансови разпореждания, съобразени с бизнеса, елементарен и директен достъп до институциите на страната и постоянен политически живот – отбелязва Le Monde.
Но изборът на Великото херцогство нормално се свързва и с данъчната оптимизация и дискретността – две изключително значими характерности на офшорните дестинации.
Заслуги за тази атрактивност на Люксембург несъмнено има някогашният министър-председател Жан-Клод Юнкер (1995-2013), който по-късно стана ръководител на Европейската комисия. Това беше разкрито в абсурда „ LuxLeaks “ – извънредно преференциални съглашения, предоставени на огромни мултинационални компании, които след това бяха отстранени, само че страната остава към момента желан остров на данъчно обмисляне за компании и богати лица посредством преференциални данъчни режими. Това предизвиква в някои случаи злоупотреби и, евентуално, измами.
Мащабът на финансовите потоци е подобен, че Великото херцогство няма по какъв начин да подсигурява ефикасен надзор. Търговският указател има единствено 59 чиновници, които би трябвало да изпълнят законовото обвързване да се заявяват действителните притежатели на над 100 000 юридически лица и да извършат първичен надзор на декларациите. Комисията за контрол на финансовия бранш на Люксембург (CSSF) има 900 чиновници, макар че финансовият бранш съставлява една четвърт от стопанската система на страната.
Публичността на притежателите – задача невъзможна?
Многото дефекти, открити от изследването OpenLux, слагат под въпрос способността на държавите-членки да ползват евродирективата гласувана от Европейския съюз през 2018 година, която изискваше основаването на обществени регистри на действителните притежатели на фирмите. Това важи и за България. Проучването на Биволъ демонстрира, че избрани компании в България, ноторно свързани с по този начин нареченото “Задкулисие”, не престават да употребяват “сламени лица” – измежду които и люксембургски жители.
Люксембург беше един от първите, които приложиха европейската инструкция. Неговият указател стана обществен през есента на 2019 година Но и досега съвсем половината от фирмите, фондовете и фондациите, регистрирани в Люксембург нямат действителни бенефициери, които могат да бъдат разпознати. Близо 68 000 юридически лица нямат разпознат притежател към днешна дата.
От тях към 26 000 компании просто не са изпълнили отговорностите си за отчитане. Люксембургският бизнес указател (LBR) твърди, че през януари 2020 година към този момент е предал досиетата на 18 966 от тях на прокуратурата в Люксембург за възможни правни дейности – непредставянето на декларация е наказуемо с санкция сред 1250 и 1,25 милиона евро.
В България директивата също се ползва като от 1 февруари до 31 май 2019 година трябваше да бъдат декларирани действителните притежатели на компании с задгранично присъединяване у нас. Няма обаче обособен указател на бенефициерите, а за задачата се употребява Търговския указател. В него търсенето по име на автентичен притежател не е допустимо, също както и в люксембургския указател.
Според изследване на Бюрото за проверяващи репортажи и данни до края на 2020 година са вписани действителните притежатели на 16 686 компании. Но някои от компаниите явно не са заявили същинския притежател или същинските си притежатели и вместо тях са посочени “сламени лица”. Това излиза наяве от разбор на данните оповестени от Агенцията по вписванията в Портала за отворени данни на държавното управление.
От тези 16 686 компании единствено 39 са показали категорично, че бенефициерите им са свързани с Люксембург. В множеството случаи са посочени имена на люксембургски компании изписани единствено на кирилица и без да се загатва страната им на регистрация. С тези врътки Търговският ни указател се оказва “тъмна Индия” за невладеещите писмен български. Вероятно, с цел да не се изложим пред чужденците, интерфейсът на уеб страницата поддържа единствено български език, макар еврофинансирането по Оперативна стратегия „ Добро управление”.
Какво съдържа OpenLux?
Около 4 милиона документи и записи извлечени от Le Monde от онлайн платформата на Люксембургския бизнес указател и споделени с екипа на #OpenLux. Те включват корпоративни документи, финансови доклади и заявления за бенефициерни собствености от повече от 260 000 компании, обхващащи интервал от 1955 година до декември 2020 година Записите включват имената на 117 424 обособени бенефициери на люксембургски компании.
Основни констатации
Въпреки очевидните си задължения за бистрота, Люксембург към момента е непрозрачна пълномощия, където разпоредбите за наложително обявяване за компании и лица могат да бъдат заобиколени без налагани наказания.
Една година след основаването на регистъра на бенефициерите, към половината от настоящите люксембургски компании са изпълнили задължението си да заявяват най-малко един бенефициер.
Няколко задгранични лица, свързани с корупция, заграбване на обществени фондове, проведена престъпност и данъчни закононарушения, са съумели да отворят компании в Люксембург, без да бъдат засечени от правоприлагащите органи и финансовите регулатори там.
Многобройните промени, наложени на Люксембург след абсурда LuxLeaks (2014 г.) и края на данъчни облекчения не са понижили доста данъчната прелест на Великото херцогство за мултинационални компании и за богатите от целия свят.
Основни цифри
Най-малко 266 от членовете на листата на милиардите на Форбс (към януари 2021 г.) се появяват непосредствено с името си в базата данни OpenLux. Много повече са бенефициерите на огромни компании, присъстващи в Люксембург, които не са се заявили.
140 165 дейни юридически субекта към 31 декември 2020 година
64 458 обособени бенефициери от 157 националности (+ 69 080 други админи, посочени като бенефициери по подразбиране)
Партньори
Le Monde (Франция)
OCCRP + сътрудници: IrpiMedia (Италия) + iStories (Русия) + Arij + Krik + Bivol
Süddeutsche Zeitung (Германия)
Le Soir (Белгия)
Woxx (Люксембург)
McClatchy + Маями Хералд + Ел Нуево Хералд (САЩ)
Други локални сътрудници включват Piaui (Бразилия), Tempo (Индонезия), Armando Info (Венецуела), La Nacion (Аржентина), Inkyfada (Тунис).
Очаквайте последващите материали в Биволъ по тематиката, които ще разкрият съответните компании, действителните притежатели и парите, които са скрили, или перат в Люксембургския данъчен парадайс.
Какво има в сейфа на Люксембург – най-богатата страна в Европейски Съюз на глава от популацията, ситуирана в сърцето на Европейския съюз и считана за едно от най-големите данъчни убежища в света? Отговорът е в изследването OpenLux водено от Le Monde с 10 медийни колегата в продължение на повече от година. То разкрива 55 000 офшорни компании, ръководещи активи на стойност минимум 6 трилиона евро. Биволъ е българският сътрудник в плана и изследва над 500 милиона евро активи на български притежатели в над 250 компании.
Тези фантомни компании без офиси или чиновници са основани от милиардери, мултинационални колоси, спортисти, художници, високопоставени политици (лично или посредством техни проксита) и даже кралски фамилии. Люксембург със своите 2 586 км2 е същински магнит за международното благосъстояние – отбелязва Le Monde. Стотици мултинационални компании като LVMH, Kering, Altice, Pfizer, Amazon са отворили там финансови филиали. Тайгър Уудс, Кристиано Роналдо, Шакира и краля на Бахрейн са единствено образци за международни звезди, които ръководят парите си оттова.
Но OpenLux разкрива и съмнителни средства, за които се подозира, че идват от незаконни действия или са свързани с нарушители, разследвани от съда. Там са инкорпорирани компании, свързани с италианската мафия, „ Ндрангета “ и съветската мафия, крайнодясната партия на Италия – Лигата, крие в Люксембург джакпот, който се търси от венецуелските управляващи. Роднини на венецуелския режим са рециклирали там средства от корупционни публични поръчки.
За да извърши това следствие интернационалният екип воден от Le Monde работи в партньорство със Süddeutsche Zeitung в Германия, Le Soir в Белгия, McClatchy в Съединени американски щати, Woxx в Люксембург, IrpiMedia в Италия и консорциума от проверяващи публицисти OCCRP. Беше основана голяма база данни, в която са изброени бенефициерите на към 124 000 търговски компании регистрирани в Люксембург. Основно това са документи, които неотдавна бяха направени обществено притежание, само че са сложни за достъп в уеб страницата на комерсиалния указател на Люксембург.
От базата данни изскачат скъпи активи, тук парижки палат, благосъстоятелност на саудитски принц, там лозе във френския виноделски район Вар, принадлежащо на Анджелина Джоли и Брад Пит, безконечен лист с вили на Лазурния бряг и луксозни парижки жилища. Великото херцогство е виртуален финансов дом за яхти, хеликоптери, частни самолети, музикални каталози, права на изображения, творби на изкуството и сладостен бизнес обвързван с асимилиране на публични поръчки в страни с извънредно високи равнища на корупция. Като да вземем за пример България.
Разследването удостоверява, че Люксембург е същински офшорен център, нещо приблизително сред лондонското Сити и Британските Вирджински острови. 90% от нейните “компании” се управляват от не-люксембургци.
Българска диря за над 1 милиард лв.
Сред 157-те националности на бенефициери на компании регистрирани в Люксембург има и над 100 лица с български паспорт. Откриват се и десетки чужденци, избрали България за свое местопребиваване. Както и авторитетни непознати жители със скрити вложения у нас. Активите следени от български жители през люксембургски компании надвишават 1 милиард лв., съгласно финансовите доклади на фирмите.
В листата са някои от най-богатите хора в България, чието богатство се натрупва в тъмните години на прехода. Близки на високопоставени магистрати и свързани с ръководството скандални предприемачи крият във Великото херцогство имане, което не е за проявление или правят оттова интервенции със мощен привкус на пране на пари.
Но с изключение на за нормалните обвинени, Люксембург е също по този начин финансово пристанище за български хай-тек бизнесмени и индустриалци, в чийто бизнес на пръв взор няма нищо прикрито и срамно. Дали това е по този начин и при заплащането на налозите следва да узнаем.
Известно е, че в Европейския съюз данъчните служби си обменят информация за активите на задграничните локални лица. В края на предходната седмица изпратихме питане до Национална агенция за приходите. Попитахме известни ли са на Национална агенция за приходите българите, които са бенефициери на компании в Люксембург, дали е търсена такава информация от Люксембург и дали е получена.
В идващите дни и седмици Биволъ ще показа най-ярките и явни случаи от България, само че работата по данните и разкритията, основани на тях евентуално ще продължат с месеци и години. Така OpenLux се подрежда до други изключително скъпи разкрития и бази данни като Панамските документи, Досиетата от Рая, Азербайджанската перачница, Перачницата Тройка, Досиетата FinCen и материалите на Wikileaks които през последните години сътвориха цокъла на модерната проверяваща публицистика, основана на огромни размери данни и документи. Очевидно всички тези неопровержими и свръхскандални следствия и данни за колосални финансови гешефти, пране на пари и данъчни нарушавания, остават без никаква реакция и последици от страна на българската прокуратура. В това свое безучастие институцията, призована да следи за спазването на законите, следва и порочната наклонност да чадъросва и прикрива най-големите финансови злоупотреби, даже когато те са с европейски пари.
Защо Люксембург?
Малката и богата европейска страна притегля богатите със своя първокачествен финансов инженеринг, финансови разпореждания, съобразени с бизнеса, елементарен и директен достъп до институциите на страната и постоянен политически живот – отбелязва Le Monde.
Но изборът на Великото херцогство нормално се свързва и с данъчната оптимизация и дискретността – две изключително значими характерности на офшорните дестинации.
Заслуги за тази атрактивност на Люксембург несъмнено има някогашният министър-председател Жан-Клод Юнкер (1995-2013), който по-късно стана ръководител на Европейската комисия. Това беше разкрито в абсурда „ LuxLeaks “ – извънредно преференциални съглашения, предоставени на огромни мултинационални компании, които след това бяха отстранени, само че страната остава към момента желан остров на данъчно обмисляне за компании и богати лица посредством преференциални данъчни режими. Това предизвиква в някои случаи злоупотреби и, евентуално, измами.
Мащабът на финансовите потоци е подобен, че Великото херцогство няма по какъв начин да подсигурява ефикасен надзор. Търговският указател има единствено 59 чиновници, които би трябвало да изпълнят законовото обвързване да се заявяват действителните притежатели на над 100 000 юридически лица и да извършат първичен надзор на декларациите. Комисията за контрол на финансовия бранш на Люксембург (CSSF) има 900 чиновници, макар че финансовият бранш съставлява една четвърт от стопанската система на страната.
Публичността на притежателите – задача невъзможна?
Многото дефекти, открити от изследването OpenLux, слагат под въпрос способността на държавите-членки да ползват евродирективата гласувана от Европейския съюз през 2018 година, която изискваше основаването на обществени регистри на действителните притежатели на фирмите. Това важи и за България. Проучването на Биволъ демонстрира, че избрани компании в България, ноторно свързани с по този начин нареченото “Задкулисие”, не престават да употребяват “сламени лица” – измежду които и люксембургски жители.
Люксембург беше един от първите, които приложиха европейската инструкция. Неговият указател стана обществен през есента на 2019 година Но и досега съвсем половината от фирмите, фондовете и фондациите, регистрирани в Люксембург нямат действителни бенефициери, които могат да бъдат разпознати. Близо 68 000 юридически лица нямат разпознат притежател към днешна дата.
От тях към 26 000 компании просто не са изпълнили отговорностите си за отчитане. Люксембургският бизнес указател (LBR) твърди, че през януари 2020 година към този момент е предал досиетата на 18 966 от тях на прокуратурата в Люксембург за възможни правни дейности – непредставянето на декларация е наказуемо с санкция сред 1250 и 1,25 милиона евро.
В България директивата също се ползва като от 1 февруари до 31 май 2019 година трябваше да бъдат декларирани действителните притежатели на компании с задгранично присъединяване у нас. Няма обаче обособен указател на бенефициерите, а за задачата се употребява Търговския указател. В него търсенето по име на автентичен притежател не е допустимо, също както и в люксембургския указател.
Според изследване на Бюрото за проверяващи репортажи и данни до края на 2020 година са вписани действителните притежатели на 16 686 компании. Но някои от компаниите явно не са заявили същинския притежател или същинските си притежатели и вместо тях са посочени “сламени лица”. Това излиза наяве от разбор на данните оповестени от Агенцията по вписванията в Портала за отворени данни на държавното управление.
От тези 16 686 компании единствено 39 са показали категорично, че бенефициерите им са свързани с Люксембург. В множеството случаи са посочени имена на люксембургски компании изписани единствено на кирилица и без да се загатва страната им на регистрация. С тези врътки Търговският ни указател се оказва “тъмна Индия” за невладеещите писмен български. Вероятно, с цел да не се изложим пред чужденците, интерфейсът на уеб страницата поддържа единствено български език, макар еврофинансирането по Оперативна стратегия „ Добро управление”.
Какво съдържа OpenLux?
Около 4 милиона документи и записи извлечени от Le Monde от онлайн платформата на Люксембургския бизнес указател и споделени с екипа на #OpenLux. Те включват корпоративни документи, финансови доклади и заявления за бенефициерни собствености от повече от 260 000 компании, обхващащи интервал от 1955 година до декември 2020 година Записите включват имената на 117 424 обособени бенефициери на люксембургски компании.
Основни констатации
Въпреки очевидните си задължения за бистрота, Люксембург към момента е непрозрачна пълномощия, където разпоредбите за наложително обявяване за компании и лица могат да бъдат заобиколени без налагани наказания.
Една година след основаването на регистъра на бенефициерите, към половината от настоящите люксембургски компании са изпълнили задължението си да заявяват най-малко един бенефициер.
Няколко задгранични лица, свързани с корупция, заграбване на обществени фондове, проведена престъпност и данъчни закононарушения, са съумели да отворят компании в Люксембург, без да бъдат засечени от правоприлагащите органи и финансовите регулатори там.
Многобройните промени, наложени на Люксембург след абсурда LuxLeaks (2014 г.) и края на данъчни облекчения не са понижили доста данъчната прелест на Великото херцогство за мултинационални компании и за богатите от целия свят.
Основни цифри
Най-малко 266 от членовете на листата на милиардите на Форбс (към януари 2021 г.) се появяват непосредствено с името си в базата данни OpenLux. Много повече са бенефициерите на огромни компании, присъстващи в Люксембург, които не са се заявили.
140 165 дейни юридически субекта към 31 декември 2020 година
64 458 обособени бенефициери от 157 националности (+ 69 080 други админи, посочени като бенефициери по подразбиране)
Партньори
Le Monde (Франция)
OCCRP + сътрудници: IrpiMedia (Италия) + iStories (Русия) + Arij + Krik + Bivol
Süddeutsche Zeitung (Германия)
Le Soir (Белгия)
Woxx (Люксембург)
McClatchy + Маями Хералд + Ел Нуево Хералд (САЩ)
Други локални сътрудници включват Piaui (Бразилия), Tempo (Индонезия), Armando Info (Венецуела), La Nacion (Аржентина), Inkyfada (Тунис).
Очаквайте последващите материали в Биволъ по тематиката, които ще разкрият съответните компании, действителните притежатели и парите, които са скрили, или перат в Люксембургския данъчен парадайс.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ