Евробарометър: За гражданите на ЕС е най важно ЕП защитава демокрацията
Европейският парламент разгласява през днешния ден своето изследване на Евробарометър от пролетта на 2023 година, показващо мощната поддръжка на жителите за демокрацията и високата информираност за идните европейски избори.
Резултатите сочат, че една година преди идващите европейски избори публичният интерес към тях се усилва доста на европейско равнище. Мнозинството от жителите в Европейски Съюз (56%) демонстрират интерес към идните избори за Европейски парламент , което съставлява 6 процентни пункта нарастване спрямо нивото през 2018 година - една година преди последните европейски избори през 2019 година Българите, които декларират, че се интересуват от европейските избори през 2024 година, са 41% , с което страната се подрежда до Франция (40%), като най-ниски равнища по този индикатор се следят в Чехия (27%) и Словакия (26%), осведомят от пресслужбата на Екологичен потенциал.
В известието се обобщават още няколко от изводите от проучването. 71% от жителите виждат въздействието на Европейски Съюз върху всекидневието им. Най-голямо е удовлетворението от поддръжката на Европейски Съюз за Украйна (69%) и отбраната на демокрацията и правилата на правовата страна (64%). Повече от половината респонденти към този момент се интересуват от идващите европейски избори. Младите хора са най-склонни да поддържат по-важна роля за Европейския парламент. 62% от интервюираните неотдавна са чували за Екологичен потенциал.
Около две трети от интервюираните (67%) в Европейски Съюз декларират, че евентуално ще гласоподават, в случай че изборите за Европейски парламент се проведат идната седмица. Подобен въпрос е включен в изследването на Евробарометър на Екологичен потенциал през април 2018 година, когато този дял е 58%, което демонстрира, че понастоящем жителите са по-склонни да гласоподават на европейските избори през 2024 година, в сравнение с в същия интервал преди изборите през 2019 година Повечето български респонденти (55%) също споделят, че биха дали своят вот на идващите европейски избори , въпреки всичко това е едно от най-ниските равнища за Европейски Съюз, дружно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
Във връзка с резултатите от изследването ръководителят на Европейския парламент Роберта Мецола, разяснява: " Изборите имат значение. Гласуването е вашият късмет да застанете зад значимите за вас хрумвания. Призовавам всички, изключително младежите, да отидат да гласоподават и по този метод да оформят Европейския съюз, в който желаят да живеят. "
Европейските жители смятат демокрацията за най-важната полезност, която Европейският парламент би трябвало да пази: 37% я слагат преди всичко, следвана от отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света (28%), и свободата на словото и мисълта (27%). Данните за България сочат като най-важна полезност за отбрана - свободата на напредване (37%) , следвана от спазването на върховенството на правото (34%) и зачитането на националните идентичности, култури и обичаи в страните членки на Европейски Съюз (30%). Българските респонденти слагат отбраната на демокрацията на пето място (25%), като на същото мнение са интервюираните от Естония (26%), Словакия (25%), Румъния, Словения и Хърватия (всички с 24%).
54% от респондентите на европейско равнище са удовлетворени от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз. Европейските жители са най-удовлетворени от провеждането на свободни и почтени избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на главните права (66%), като в същото време са по-малко задоволени от битката с дезинформацията и корупцията. Националните резултати по този индикатор демонстрират 47% задоволеност от метода на действие на демокрацията в Европейски Съюз , като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този индикатор са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на главните права (58%) и достъпа до присъединяване в политическия живот и опциите за гражданското общество да пази демокрацията (с по 52%). Най-висока е неудовлетвореността на българскиите по отношение на битката против корупцията (72%) , съобразяването на политическите партии с ползите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и почтени избори е 52%, което е най-високият % по този индикатор в Европейски Съюз.
Обновена
Екологичен потенциал упорства за незабавни ограничения против външно въздействие за европейските избори през 2024 година
Радан Кънев и Александър Йорданов описаха в Брюксел за непознатата интервенция у нас
В последните четири години от сегашния законодателен мандат на Европейския парламент, жителите признават водещата роля на Европейски Съюз за справяне с поредните кризи в този интервал. Повечето от жителите на Евросъюза са наясно с въздействието, което Европейски Съюз оказва върху тяхното всекидневие: към седем на всеки 10 респонденти (71%) споделят това мнение, като близо една пета (18%), считат че дейностите на Европейския съюз оказват огромно влияние. Признава се и ролята на Европейския парламент - 62% от респондентите удостоверяват, че неотдавна са чули за Екологичен потенциал. Делът за България във връзка с въздействието, което Европейски Съюз оказа върху всекидневието на жителите, е 60%, което е най-ниско за Европейски Съюз, като на същото мнение са интервюираните от Италия, Естония и Латвия.
Отчита се висока задоволеност на жителите от дейностите на Европейски Съюз за поддръжката за Украйна (69%). Удовлетвореността по този индикатор е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). Следват удовлетвореността от дейностите на Европейски Съюз измежду европейските жители са зачитането на демократичните права и върховенството на правото (64%), както и външната политика на Европейски Съюз (54%). В България най-висока удовлетвореността за поддръжката за Украйна (55%), следвана от програмата в региона на цифровите технологии (52%) и външната политика (49%).
Отчита се и осезаемо въздействие на многочислените рецесии от последните години във връзка с икономическото и финансово положение на жителите. Половината от интервюираните на европейско равнище (50%, при 62% за България) усещат спад в виталния си стандарт и чакат това да продължи и през идната година . 29% за момента не са забелязали такава наклонност, само че чакат това да се случи през идната година, което води до увеличение на упованията на жителите за съответни решения. Близо две трети (65%) не са задоволени от ограниченията, подхванати от личната им страна за справяне с рецесията с разноските за живот, а 57% не са задоволени от дейностите на Европейски Съюз за облекчение на ситуацията. Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти във връзка с ограниченията за справяне с възходящите разноски за живот, като те са по-силно неудовлетворени от ограниченията, взети от националното държавно управление (81%), а неудовлетворението на жителите от ограниченията, подхванати от Европейския съюз е 61%, което е покрай междинното за Европейски Съюз.
Гражданите желаят Европейският парламент да сложи битката против бедността и общественото изключване преди всичко измежду целите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за публичното здраве (33%), дейностите против изменението на климата (31%) и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет би трябвало да е битката против бедността и общественото изключване (47%) , следвана от поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 година е извършено сред 2 и 26 март 2023 година измежду 26 376 жители от всички 27 страни членки под формата на изявленията лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за Европейски Съюз са изведени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Резултатите сочат, че една година преди идващите европейски избори публичният интерес към тях се усилва доста на европейско равнище. Мнозинството от жителите в Европейски Съюз (56%) демонстрират интерес към идните избори за Европейски парламент , което съставлява 6 процентни пункта нарастване спрямо нивото през 2018 година - една година преди последните европейски избори през 2019 година Българите, които декларират, че се интересуват от европейските избори през 2024 година, са 41% , с което страната се подрежда до Франция (40%), като най-ниски равнища по този индикатор се следят в Чехия (27%) и Словакия (26%), осведомят от пресслужбата на Екологичен потенциал.
В известието се обобщават още няколко от изводите от проучването. 71% от жителите виждат въздействието на Европейски Съюз върху всекидневието им. Най-голямо е удовлетворението от поддръжката на Европейски Съюз за Украйна (69%) и отбраната на демокрацията и правилата на правовата страна (64%). Повече от половината респонденти към този момент се интересуват от идващите европейски избори. Младите хора са най-склонни да поддържат по-важна роля за Европейския парламент. 62% от интервюираните неотдавна са чували за Екологичен потенциал.
Около две трети от интервюираните (67%) в Европейски Съюз декларират, че евентуално ще гласоподават, в случай че изборите за Европейски парламент се проведат идната седмица. Подобен въпрос е включен в изследването на Евробарометър на Екологичен потенциал през април 2018 година, когато този дял е 58%, което демонстрира, че понастоящем жителите са по-склонни да гласоподават на европейските избори през 2024 година, в сравнение с в същия интервал преди изборите през 2019 година Повечето български респонденти (55%) също споделят, че биха дали своят вот на идващите европейски избори , въпреки всичко това е едно от най-ниските равнища за Европейски Съюз, дружно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия (50%).
Във връзка с резултатите от изследването ръководителят на Европейския парламент Роберта Мецола, разяснява: " Изборите имат значение. Гласуването е вашият късмет да застанете зад значимите за вас хрумвания. Призовавам всички, изключително младежите, да отидат да гласоподават и по този метод да оформят Европейския съюз, в който желаят да живеят. "
Европейските жители смятат демокрацията за най-важната полезност, която Европейският парламент би трябвало да пази: 37% я слагат преди всичко, следвана от отбраната на правата на индивида в Европейски Съюз и по света (28%), и свободата на словото и мисълта (27%). Данните за България сочат като най-важна полезност за отбрана - свободата на напредване (37%) , следвана от спазването на върховенството на правото (34%) и зачитането на националните идентичности, култури и обичаи в страните членки на Европейски Съюз (30%). Българските респонденти слагат отбраната на демокрацията на пето място (25%), като на същото мнение са интервюираните от Естония (26%), Словакия (25%), Румъния, Словения и Хърватия (всички с 24%).
54% от респондентите на европейско равнище са удовлетворени от метода, по който действа демокрацията в Европейски Съюз. Европейските жители са най-удовлетворени от провеждането на свободни и почтени избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на главните права (66%), като в същото време са по-малко задоволени от битката с дезинформацията и корупцията. Националните резултати по този индикатор демонстрират 47% задоволеност от метода на действие на демокрацията в Европейски Съюз , като аспектите, нареждащи се на водещи позиции по този индикатор са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с 67% и 60%), зачитането на главните права (58%) и достъпа до присъединяване в политическия живот и опциите за гражданското общество да пази демокрацията (с по 52%). Най-висока е неудовлетвореността на българскиите по отношение на битката против корупцията (72%) , съобразяването на политическите партии с ползите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и почтени избори е 52%, което е най-високият % по този индикатор в Европейски Съюз.
Обновена Екологичен потенциал упорства за незабавни ограничения против външно въздействие за европейските избори през 2024 година
Радан Кънев и Александър Йорданов описаха в Брюксел за непознатата интервенция у нас
В последните четири години от сегашния законодателен мандат на Европейския парламент, жителите признават водещата роля на Европейски Съюз за справяне с поредните кризи в този интервал. Повечето от жителите на Евросъюза са наясно с въздействието, което Европейски Съюз оказва върху тяхното всекидневие: към седем на всеки 10 респонденти (71%) споделят това мнение, като близо една пета (18%), считат че дейностите на Европейския съюз оказват огромно влияние. Признава се и ролята на Европейския парламент - 62% от респондентите удостоверяват, че неотдавна са чули за Екологичен потенциал. Делът за България във връзка с въздействието, което Европейски Съюз оказа върху всекидневието на жителите, е 60%, което е най-ниско за Европейски Съюз, като на същото мнение са интервюираните от Италия, Естония и Латвия.
Отчита се висока задоволеност на жителите от дейностите на Европейски Съюз за поддръжката за Украйна (69%). Удовлетвореността по този индикатор е най-висока в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия (87%). Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция (48%). Следват удовлетвореността от дейностите на Европейски Съюз измежду европейските жители са зачитането на демократичните права и върховенството на правото (64%), както и външната политика на Европейски Съюз (54%). В България най-висока удовлетвореността за поддръжката за Украйна (55%), следвана от програмата в региона на цифровите технологии (52%) и външната политика (49%).
Отчита се и осезаемо въздействие на многочислените рецесии от последните години във връзка с икономическото и финансово положение на жителите. Половината от интервюираните на европейско равнище (50%, при 62% за България) усещат спад в виталния си стандарт и чакат това да продължи и през идната година . 29% за момента не са забелязали такава наклонност, само че чакат това да се случи през идната година, което води до увеличение на упованията на жителите за съответни решения. Близо две трети (65%) не са задоволени от ограниченията, подхванати от личната им страна за справяне с рецесията с разноските за живот, а 57% не са задоволени от дейностите на Европейски Съюз за облекчение на ситуацията. Висока е неудовлетвореността и на българските респонденти във връзка с ограниченията за справяне с възходящите разноски за живот, като те са по-силно неудовлетворени от ограниченията, взети от националното държавно управление (81%), а неудовлетворението на жителите от ограниченията, подхванати от Европейския съюз е 61%, което е покрай междинното за Европейски Съюз.
Гражданите желаят Европейският парламент да сложи битката против бедността и общественото изключване преди всичко измежду целите си (38%). Този приоритет е следван от грижата за публичното здраве (33%), дейностите против изменението на климата (31%) и поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (31%). Според националните резултати, приоритет би трябвало да е битката против бедността и общественото изключване (47%) , следвана от поддръжката за стопанската система и основаването на нови работни места (44%) и правата на потребителите (27%).
Проучването Евробарометър на Европейския парламент от пролетта на 2023 година е извършено сред 2 и 26 март 2023 година измежду 26 376 жители от всички 27 страни членки под формата на изявленията лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за Европейски Съюз са изведени съгласно броя на популацията във всяка страна членка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ