Европейските Алпи са емблематична планинска верига с форма на полумесец,

Европейските Алпи са емблематична планинска верига с форма на полумесец, която най-често се свързва със зимните върхове и покритите със сняг села. Но последните научни проучвания обрисуват тревожна наклонност - Алпите се трансформират от бели в зелени.

Според проучване, оповестено в списание Science, в огромни елементи от Алпите протича развой, наименуван " озеленяване ", написа Профит.

Този термин от време на време се употребява за обозначаване на по-екологично чисто пространство, само че в тази ситуация той се отнася до разширението на разпространяването на растенията в планинската верига, което може да форсира изменението на климата.

Озеленяването може евентуално да има и избрани позитивни последици, само че като цяло негативните са доста повече, споделя Сабине Румпф от университета в Базел в Швейцария.

Явлението се среща в 77% от европейските Алпи над така наречен дървесна линия - границата на алпийските местообитания, над която не се срещат дървета. По-ранните оценки демонстрират, че в предишното това се е случвало единствено в 56% от района.

Румпф и нейните сътрудници също по този начин са открили, че снежната завивка е намаляла доста в 10% от Алпите. Тези числа се основават на разбор на данни за последните 38 години. Учените употребяват данните от спътниците Landsat.

10% може и да звучат малко, само че евентуалните резултати от тази смяна са съществени. Освен че играе значима роля в екосистемите, снегът е от значително значение за хората като източник на питейна вода.

Алпите са най-високата и най-обширната планинска верига в Европа. 40% от питейната вода в Европа идва точно от тази област, заради което Алпите се назовават " водните кули на Европа ", напомня Румпф.

Намаляването на снега не значи безусловно, че скоро може да се чакат рецесии с питейната вода, само че е сигнал за възможна тревожна дълготрайна наклонност.

Въглеродният диоксид несъмнено играе роля в този развой, считат откривателите. Планинските райони, които са значими за биоразнообразието, се затоплят към два пъти по-бързо от междинното за света. Това стопляне води до озеленяване, а последващото увеличение на растителността тласка цикъла напред.

По-високият и по-плътен растителен живот в регионите, където това не е било норма до момента, може да изложи на риск алпийските растителни и скотски общности и да отдели спомагателни парникови газове посредством топенето на ледниците.

Озеленяването може да предотврати и натрупването на снежната завивка, а по-малките количества сняг вредят на способността на планините да отразява слънчевата радиация. Невъзможността да се отразява тази сила способства за цялостното стопляне на планетата.

„ Снегът отразява към 90% слънчевите лъчи. Когато имаме по-малко сняг, ние резервираме повече от тази сила ", изяснява Румпф.

Александър Винклер от Института по биогеохимия Макс Планк също изследва по какъв начин изменението на климата визира растителността. По думите му, с изключение на озеленяването в Алпите, се следи и " покафеняване " в тропическите райони - процесът на обезслесяване на огромни територии.

„ Тенденциите в смяната на растителността към този момент са добре известни измежду научната общественост, само че сигурно са недооценени феномени за необятната общност “, счита той.

Въпреки че се поставят старания за основаване на предпазени зони с биоразнообразие в Алпите, са нужни доста по-мащабни дейности за забавянето на тази наклонност, предизвестяват учените, представени от списание Science. Като цяло се чака измененията във преваляванията, провокирани от изменението на климата, да понижат снежната завивка в Алпите с до 25% в през идващите от 10 до 30 години.