Европейският експеримент продължава – докъде ще стигне
Европа продължава да се раздира от спорове и промени, които в последните три години се трансфораха в символ, че нещо не върви. Политиката на Еврпоейския съюз не дава признаци за повече въздух, а в противен случай – той става все по-сгъстен за жителите му. Защо и по какъв начин се стигна дотук?
2014 година стана насочна точка за динамичните промени, които все по-силно раздрусват света. Украинската рецесия и настоящата на територията на две суверенни страни (Сирия и Ирак) терористична организация „ Ислямска страна “ за следващ път отвориха кутията на Пандора за Европа. Двата спора концентрират в Черноморския район политическата, енергийната и военна сила на световните играчи.
Всяка една от двете проблематични зони има своето място в дестабилизацията на Европа, най-много на Европейския съюз. Гражданската война в Украйна и присъединението на Крим към Руската Федерация провокират продължаващите към този момент трета година стопански наказания към Русия, чиято икономическа ответна реакция не закъсня.
Предизвикателството от Близкия Изток откри своята съответна форма. Следващата 2015 година отвори нова страница в процеса на европейска дестабилност с гостоприемния апел на немския канцлер Ангела Меркел към бежанците от военните спорове. Той надали щеше да има сериозен резултат без солидната финансова помощ, оказвана на емигрантите от необятния Близък Изток. Тази добре готова политическа и финансова интервенция за редовно преселване на арабски и африкански мигранти сложи на невиждано тестване европейските институции и националните страни.
Предивикателствата за Европейския съюз се задълбочават през идната 2016 година, когато британският Брекзит на северозапад и несполучливият опит за прелом в Турция на югоизток ускоряват разтърсванията в Европейския съюз. И в случай че връзките Анкара-Брюксел, само че по-специално Анкара-Берлин се развиват под знака на войнствената реторика и взаимните обвинявания за неизпълнени от Европа обещания за финансова поддръжка към Турция за нарушение на човешките права, то процесите към Брекзит имат своята специфичност.
Съществената разлика е най-много в събитието, че европейската политика към Турция, Русия или друга страна или организация отвън Съюза на процедура не води до обилни разтърсвания в европейските и националните институции и механизми вътре в Европейски Съюз. Външните офанзиви като икономическите наказания против Русия или миграционният поток към главните играчи като Германия, Франция, Италия, Испания раздрусват стопански и финансово Европа. Те отприщват и ускоряват ксенофобията и засилват крайнодесния политически бранш на континента. Но не могат да се сравнят с институционалната рецесия на Съюза, чието начало сложи британският референдум за излизане на Англия от Европейски Съюз. Вече близо година и половина политическият хайлайф на Европа и Англия не могат да формулират разпоредбите, както и да преодолеят разликите по отношение на финансовия формат на развода. Какато и опазване на правата на европейските жители в Англия след Брекзит.
Особено усещане прави фактът, че преговорният развой минава основно в областта на политическото говорене, заявления, отлагания и замяна на обвинявания. Всичко това оставя усещането за плътна димна завеса по отношение на бъдещото излизане на Англия от Европейски Съюз. Не може да бъде подмината знаковата фраза на ръководителя на Съвета на Европа Доналд Туск преди седмици, че договарянията за излизането на Лондон от Съюза ще приключи с добра договорка, без договорка или без Брекзит. Разнопосочната информация залива общественото пространство, само че не може да прикрие създалата се институционална рецесия в Съюза, както и политическите разтърсвания, разтърсващи Англия.
Референдумът като висша форма на националната воля се трансформира в ефикасен инструмент за идващия опит на европейска територия. Нелегитимният референдум за самостоятелност на Каталуня от Испания през есента на 2017 година още веднъж концентрира вниманието към Западна Европа. Испания е страна, която сходно на другите европейски страни, има своята комплицирана история на съзидание. Тя е конгломерат от етноси, с друга история на напредък и падения, само че със засилваща се през последните години политическа и икономическа неустойчивост. Каталуня е богата испанска провинция, чиито политически водачи отпред с премиера Карлес Пучдемон, насочиха предизикателство към Мадрид, което наподобява на политическа случка без значение за следствията. Ниският % на участвалите в референдума, както и единната външна реакция в отбрана на испанския интегритет, не отклони Пучдемон и неговото държавно управление от рисковия път на сецесията (признаване опция на федерата да излезе от федерацията, да напусне по своя воля федерацията и да продължи съществуването си като обособена държава).
Динамиката в отрицателната серпантина на политическа реторика, съпроводена с колебливост и съмнение на каталунския водач, само че с ясни и целенасочени дейности на испанския министър председател Романо Рахой, извеждат на нов стадий каталунския проблем. Привеждането в деяние на член 155 от испанската конституция за слагането на Каталуня под директното ръководство на Мадрид, както и оповестените за 21 декември избори, вкарват страната в конституционните рамки на ръководство. Бягството на каталунския водач и част от държавното управление му в Белгия, както и издадената европейска заповед за тяхния арест и връщане в Испания, слага към този момент европейските страни пред опциите (все още хипотетични) каталунският сюжет да откри почва в някоя от тях. Индикации за заиграване с каталунския проблем е поддръжката, получена от Карлес Пучдемон от разнообразни представители на фламандската общественост в Белгия. Арестът и по-късно освобождението на каталунския водач и неговите министри вкарват решението за тяхната орис в политическия лабиринт на договаряния и преговори. Все отново остава убеждението, че испанската рецесия очерта два значими акцента в модерна Европа.
Първият е обвързван с действителна заплаха за държавния интегритет на всяка страна от Европейски Съюз. Вторият – разнопосочната и некоординирана политика на Брюксел и националните центрове за поредна, а не спорадична отбрана на държавното управление в Мадрид.
Каталунският референдум не е инцидентен щрих от европейската динамичност. Моментът беше определен доста точно. Паралелно с испанската рецесия се организират парламентарните избори в Германия и Австрия, реализират се основни срещи на високо равнище по въпросите за миграционната политика на Съюза, както и ориста на британския Брекзит. Екпериментът с испанския интегритет има към този момент своите отрицателни резултати. Впечатляващо число за икономическите загуби уточни испанският „ Ел Паис “- 27 милиарда $. Политически и стопански загуби търпи и Англия, разтърсвана от политическа неустойчивост и икономическа неустановеност.
Елемент от разтърсваната от миграции, институционални и конституционални рецесии Европа е следващият скандал с офшорни сметки на водещи политически фигури и мегазвезди, в който очевидно не инцидентно е намесено името на британската кралица. Това надали би впечатлило преди месеци някого. Подобни кавги от време на време изпълват общественото пространство. Сега обаче, в подтекста на комплицираните връзки Лондон-Брюксел тази информация елементарно се трансформира в част от европейската политическа мозайка, в която дискредитирането на основни фигури, олицетворяващи избрана политическа система, не могат да бъдат отстранени.
Европейският опит продължава. Не може и не би трябвало да се не помни фактът, че след по-малко от два месеца България ще поеме европредседателството от Естония.
2014 година стана насочна точка за динамичните промени, които все по-силно раздрусват света. Украинската рецесия и настоящата на територията на две суверенни страни (Сирия и Ирак) терористична организация „ Ислямска страна “ за следващ път отвориха кутията на Пандора за Европа. Двата спора концентрират в Черноморския район политическата, енергийната и военна сила на световните играчи.
Всяка една от двете проблематични зони има своето място в дестабилизацията на Европа, най-много на Европейския съюз. Гражданската война в Украйна и присъединението на Крим към Руската Федерация провокират продължаващите към този момент трета година стопански наказания към Русия, чиято икономическа ответна реакция не закъсня.
Предизвикателството от Близкия Изток откри своята съответна форма. Следващата 2015 година отвори нова страница в процеса на европейска дестабилност с гостоприемния апел на немския канцлер Ангела Меркел към бежанците от военните спорове. Той надали щеше да има сериозен резултат без солидната финансова помощ, оказвана на емигрантите от необятния Близък Изток. Тази добре готова политическа и финансова интервенция за редовно преселване на арабски и африкански мигранти сложи на невиждано тестване европейските институции и националните страни.
Предивикателствата за Европейския съюз се задълбочават през идната 2016 година, когато британският Брекзит на северозапад и несполучливият опит за прелом в Турция на югоизток ускоряват разтърсванията в Европейския съюз. И в случай че връзките Анкара-Брюксел, само че по-специално Анкара-Берлин се развиват под знака на войнствената реторика и взаимните обвинявания за неизпълнени от Европа обещания за финансова поддръжка към Турция за нарушение на човешките права, то процесите към Брекзит имат своята специфичност.
Съществената разлика е най-много в събитието, че европейската политика към Турция, Русия или друга страна или организация отвън Съюза на процедура не води до обилни разтърсвания в европейските и националните институции и механизми вътре в Европейски Съюз. Външните офанзиви като икономическите наказания против Русия или миграционният поток към главните играчи като Германия, Франция, Италия, Испания раздрусват стопански и финансово Европа. Те отприщват и ускоряват ксенофобията и засилват крайнодесния политически бранш на континента. Но не могат да се сравнят с институционалната рецесия на Съюза, чието начало сложи британският референдум за излизане на Англия от Европейски Съюз. Вече близо година и половина политическият хайлайф на Европа и Англия не могат да формулират разпоредбите, както и да преодолеят разликите по отношение на финансовия формат на развода. Какато и опазване на правата на европейските жители в Англия след Брекзит.
Особено усещане прави фактът, че преговорният развой минава основно в областта на политическото говорене, заявления, отлагания и замяна на обвинявания. Всичко това оставя усещането за плътна димна завеса по отношение на бъдещото излизане на Англия от Европейски Съюз. Не може да бъде подмината знаковата фраза на ръководителя на Съвета на Европа Доналд Туск преди седмици, че договарянията за излизането на Лондон от Съюза ще приключи с добра договорка, без договорка или без Брекзит. Разнопосочната информация залива общественото пространство, само че не може да прикрие създалата се институционална рецесия в Съюза, както и политическите разтърсвания, разтърсващи Англия.
Референдумът като висша форма на националната воля се трансформира в ефикасен инструмент за идващия опит на европейска територия. Нелегитимният референдум за самостоятелност на Каталуня от Испания през есента на 2017 година още веднъж концентрира вниманието към Западна Европа. Испания е страна, която сходно на другите европейски страни, има своята комплицирана история на съзидание. Тя е конгломерат от етноси, с друга история на напредък и падения, само че със засилваща се през последните години политическа и икономическа неустойчивост. Каталуня е богата испанска провинция, чиито политически водачи отпред с премиера Карлес Пучдемон, насочиха предизикателство към Мадрид, което наподобява на политическа случка без значение за следствията. Ниският % на участвалите в референдума, както и единната външна реакция в отбрана на испанския интегритет, не отклони Пучдемон и неговото държавно управление от рисковия път на сецесията (признаване опция на федерата да излезе от федерацията, да напусне по своя воля федерацията и да продължи съществуването си като обособена държава).
Динамиката в отрицателната серпантина на политическа реторика, съпроводена с колебливост и съмнение на каталунския водач, само че с ясни и целенасочени дейности на испанския министър председател Романо Рахой, извеждат на нов стадий каталунския проблем. Привеждането в деяние на член 155 от испанската конституция за слагането на Каталуня под директното ръководство на Мадрид, както и оповестените за 21 декември избори, вкарват страната в конституционните рамки на ръководство. Бягството на каталунския водач и част от държавното управление му в Белгия, както и издадената европейска заповед за тяхния арест и връщане в Испания, слага към този момент европейските страни пред опциите (все още хипотетични) каталунският сюжет да откри почва в някоя от тях. Индикации за заиграване с каталунския проблем е поддръжката, получена от Карлес Пучдемон от разнообразни представители на фламандската общественост в Белгия. Арестът и по-късно освобождението на каталунския водач и неговите министри вкарват решението за тяхната орис в политическия лабиринт на договаряния и преговори. Все отново остава убеждението, че испанската рецесия очерта два значими акцента в модерна Европа.
Първият е обвързван с действителна заплаха за държавния интегритет на всяка страна от Европейски Съюз. Вторият – разнопосочната и некоординирана политика на Брюксел и националните центрове за поредна, а не спорадична отбрана на държавното управление в Мадрид.
Каталунският референдум не е инцидентен щрих от европейската динамичност. Моментът беше определен доста точно. Паралелно с испанската рецесия се организират парламентарните избори в Германия и Австрия, реализират се основни срещи на високо равнище по въпросите за миграционната политика на Съюза, както и ориста на британския Брекзит. Екпериментът с испанския интегритет има към този момент своите отрицателни резултати. Впечатляващо число за икономическите загуби уточни испанският „ Ел Паис “- 27 милиарда $. Политически и стопански загуби търпи и Англия, разтърсвана от политическа неустойчивост и икономическа неустановеност.
Елемент от разтърсваната от миграции, институционални и конституционални рецесии Европа е следващият скандал с офшорни сметки на водещи политически фигури и мегазвезди, в който очевидно не инцидентно е намесено името на британската кралица. Това надали би впечатлило преди месеци някого. Подобни кавги от време на време изпълват общественото пространство. Сега обаче, в подтекста на комплицираните връзки Лондон-Брюксел тази информация елементарно се трансформира в част от европейската политическа мозайка, в която дискредитирането на основни фигури, олицетворяващи избрана политическа система, не могат да бъдат отстранени.
Европейският опит продължава. Не може и не би трябвало да се не помни фактът, че след по-малко от два месеца България ще поеме европредседателството от Естония.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ