2 юни – в календара вписан като Ден на Ботев

2 юни – в календара вписан като Ден на Ботев и починалите за свободата и независимостта на България. Ден за респект, за поклонение, за отдаване на почитание за себеотрицанието на стотици хиляди знайни и незнайни българи, дали живота си, с цел да бъдем през днешния ден свободна страна.

Неделя, 2 юни 2024г. – в хронограмата (разчетена с назад броене) на ЦИК – ден седми преди изключителните парламентарни избори и изборите за европейски парламент на 9 юни (последната предизборна неделя за изборите 2 в 1). В тефтерчетата на избрани „ изменящи “ политици – ден за евтина агитация в борбата за още един продънен глас.

И до момента в който за хиляди вчерашната неделя беше отредена за поход до връх Околчица, а за други разходка с цвете в ръка до най-близкия монумент на Христо Ботев или просто до паметна плоча в чест на починалите войни за свободата  и независимостта на Родината ни, то за други това беше опит да се „ промени “/подмени смисъла на една историческа, паметна дата за България.

За ППДБ геноцидът в Сребреница беше водещ за привикване на изключително Народно заседание. Но дали трагичните събития в историята на някогашна Югославия или напредването на времето за пропаганда бяха същинският претекст за този следващ нахален жест от страна на метежниците от площадите през 2020г?

Нека отчетем някои обстоятелства от последните месеци: невиждани кавги, ОПГ, контрабанда с намесата на имена на висши фрагменти в Министерство на вътрешните работи (креатури на гореспоменатите политически кръгове); записи за кешове, преодоляване на службите, „ оправяне “ на изборите; фалшифицирани подписи, още веднъж от страна на основни настоящи лица от „ изменящите “ държавата; злополука с кола на НСО, возеща от дълго време някогашен министър председател и сегашен съпредседател на Политическа партия и неговия ПР, лишила живота на човек, запечатана със селфи от същия този „ ПР “ на парламентарна дружинка 63*. И не на последно място – детската акция с едни билбордове на края на града…**

Дано съм изчерпала всичко, че то остават цели седем дни до края на акцията и не зная какво още са ни подготвили драматурзите на „ честния “ умнокрасивитет, за чиито тартори се изживяват промянаджийте.

Като се замислите ППДБ са първенци по кавги и тайни теории записани на таблети, флашки и телефони. Ако Гинес имаха раздел за политическа нелепост, то там любимецът щеше да е неоспорим.

Но да се върнем на 2 юни. Ще кажете след всичко, което видяхме и чухме, та изключителното съвещание на Народното събрание в Деня на Ботев ли „ ще ни бутне “?

Честно казано мен тъкмо това ме подразни извънредно доста. Подразни ме опитът за безвъзмезден политически ПР в народен ефир посредством парламентарната естрада. Подразни ме употребяването на болна за Балканите тематика като войната в Сърбия и клането в Сребреница (нещо, което Кирил Петков освен не знае в исторически подтекст, само че и не схваща изначално – просто извод от наблюденията над когнитивните му умения в цялост). Подразни ме преиграването със самото насрочване на съвещанието в толкоз исторически специфичен за българите ден.

Изобщо цялата тази политическа вакханалия към изборите на 9 юни оставя много горчив привкус. Обидно ми е като гласоподавател, че никоя от водещите политически сили не се пробва да доближи с действителни послания и с хрумвания за решаването на съответни проблеми до хората, тези, които имат какво да споделят са преднамерено заглушавани. Че политиците се боричкат в строго ограничавания до равнища ВИП, политически тепих, без да се сещат, че тези, които ги изпращат в Народното събрание не са просто електорат, който да ръкуваш в акция, а това е народът на изчезваща България.

Това са хора от тъжната статистика на обезлюдените региони. Това са актуалните емигранти в личната си страна и бъдещите стопански мигранти на света.

Това са родителите на неродените, поради политическото безхаберие и административна отпадналост, деца.

Това са гаснещите в бедност, изнасилвани и грабени от маргинализираните групи наши родители, наши баби и дядовци.

Но, на мощните на деня за тях не им се приказва. Те не виждат геноцида в личната им страна, само че се борят за признание на геноцида в Сребреница. Някак по-евроатлантическо звучи…

Зная, че сравнението е извънредно. Но не е ли правилно? Тук така наречен преход мина безкръвно на повърхността. Но какво стана в реалност? Не стотици, не хиляди, милион българи към този момент са заличени. Няма ги.

И, в случай че през днешния ден на билбордовете виждаме към този момент два силуета и един полу-призрак (който желае да броди из Европа), то след 20 години на територията на страната ще останат единствено маргинални групи, скелети на в миналото щастливо населявани къщи и мемоари, занесени на хиляди километри някъде на открито в Европа, в Азия, в Съединени американски щати, в Африка…

1300 годишна история, събрана в куфар и няколко фотоси. Гневна съм! България загива…

Колко зловещо-проницателно в действителност наподобяват тези три билборда на края на страната България, уви!

„ Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? — Сънуваш, че светът наподобява на механа и че гладните, дрипавите и измръзналите нации са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.

… Светът е механа, а ти би трябвало да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканския полуостров. „ Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са неверните в тъгата, благополучен съм и аз в своята топла соба. “

Из „ Политическа зима “ на Христо Ботев

*по броя на депутатите в ПГ

**по кино лентата „ Три билборда на края на града “